Пари за подарък - по колко е нормално да се даде за различните поводи?

Много деца не се радват на "на подарък, какъвто и да е той" и това е напълно нормално. Но се радват на подарък, съобразен с възрастта и интересите им. И да - родителите са наясно какво харесва детето, също нормално.

Всичко се опорочи, осребри и позлати! Само се гледа кой колко е дал и колко е получил, да не се мине някой, сакън! Отказвам да участвам в подобни схеми и да харча безсмислени пари "за да не се изложа"! Имам си всичко и не искам нищо, но ако е близък приятел и държи да ми подари, познават ме добре и знаят - нещо много малко и в същото време специално. Например малка статуетка от антикварен/винтидж/втора употреба магазин, нещо символично, което да показва, че човекът е помислил за мен. Отказвам да превръщам празниците си в сметкаджийство и не приемам/правя скъпи дарове! Изключения и задължения винаги ще се появят, но това е друго.
Сетих се и за други примерни подаръци, които е приятно човек да получи, ей така за вниманието и удоволствието от това, че е ценен и обичан. Хубав шоколад, бурканче с тахан, или подобно гурме-изкушение от по-интересните магазинчета, които са много актуални напоследък. Разбира се зависи от човека, на когото се подарява, но аз и не харесвам отбиване на номера - намалени бонбони от близкия хипермаркет, някакви безмислени боклуци, които никога и на никого не влизат в употреба и не носят приятни емоции, а са по-скоро досадни  забутани там някъде в ъгъла. Вчера моя близка приятелка ми подари осем селектирани бонбончета с натурален шоколад, опаковани много сладурско. Ами, супер кеф ми стана, личеше си колко се е постарала. Ето това е смисълът от подаръка, а не да се събират пари, да се купуват парфюми, бижута, чудеса....да се слага по пликове и да се пресмята. Аз дори и на майка ми съм забранила да се изхвърля и да купува на "малкото си детенце" скъпи подаръци. Друг е въпросът, че тя все се изкушава Абсурдно е, че моята колежка купува на сина си евтини дрешки, играчки и други аксесоари, но щом ги поканят на рожден ден се изръсва доволно за поредното разглезено хлапе, което ще празнува в някой мол. Гротеска!

Такива подаръци тип-бурканчета със сладко, пакетче чай и подобни, се ценят, когато не са очаквани и без повод. Иначе на сватба или абитуриентска с буркан сусамов тахан, можеш да отидеш със чиста съвест, ако целта е повече никога да не те поканят и да не ти се обадят тези хора.

Ама защо смятате, че едно време материалните неща не са били предпочитани? Няма такова нещо.

Даже как се е скачало до небето за един шампоан от чужбина или червило с четчица!!!! Особено пък едно време СБХ, Чешки център, Немски център.. са били изтарашвани за някоя чанта и е било много хитово да познаваш една продавачка от там. Алеле майко!
Навсякъде са ходили с армагани и са носили пликове с по нещо. От чужбина да занесеш кафе на учителка или на директор - бог си!
Едно време, та едно време... За кутийка Кент и бонбонки тик-так на какво са били готови...

На сватба или бал колко често се ходи? Аз визирам по-обикновените поводи, които биха могли да бъдат много чести случаи. Ако чакам да ми се обадят и да ме ценят като приятел и човек само според това какво подарявам, или по-точно колко струва подаръка ми (колко пари има в плика), значи такива познати и роднини не ми трябват. Освен това аз вече казах, че понякога има поводи, които са безспорни и там не се гледат парите. Това е, когато съм истински благодарна на лекар, или някой изключително важен за мен. А думата "изключителен"означава, че е изключение от общото правило. Някой формален и задължителен повод също. Но рождени дни, именни дни, всякакви глезотии на чужд гръб, категорично не!

Ходенето на чужди рожденни дни не е задължително.
Щом е такава мъка и тежест, по-добре и двете страни да си спестят неприятното преживяване.

Е, да де, ама в живота не е толкова лесно да откажеш. За да те канят, обикновено не си съвсем непознат (например шефът кани екипа си), съвсем откъснат и съвсем незаинтересован - нито като гост, нито домакинът те е канил, без да те познава. Човекът има празник, купил е куверти, направил е резервация според бройката. Ако 7 от 12 човека решат, че не са важни, става много неприятно и няма да си окей, ако масата ти остане полупразна, защото на някой не му се дават пари.

В живота е както си го направиш. Когато социални ангажименти, хорски очаквания и пр. те натоварват в степен сходна на описаното на тази страница, имаш два избора - да се мъчиш или да не се мъчиш. Ако решиш да се мъчиш, продължаваш да ходиш, да страдаш от хорската меркантилност и сметкаджийство ли беше, след това да обсъждаш, да осъждаш приятелите и роднините си... Ако решиш да не се мъчиш - отказваш 1-2-3 пъти, след това сами спират да те канят. Във втория случай и двете страни би трябвало да са доволни, освен ако целта не е точно драмата.

Да де, хората сме всякакви. Тук темата е колко пари е нормално да дадем и какъв подарък да поднесем. Не как да не дадем нищо и да се изпокрием.
Има случаи, в които човекът не може да присъства физически, или не желае, но пак праща пари или подарък.

Точно защото хората са всякакви, няма как да се закове едно единствено нормално.
Всеки от камбанарията си вече каза дали за него лично са нормали Х евро, дали буркан тахан, дали кора яйца или друго. И след като се преброихме, логично се стигна до спин-офите с меркантилността и сметкаджийството на другите, иначе темата да е умряла още преди седмици.

Да дам малко друга насока на темата. Какво ще кажете за събирането на пари за подаръци на работа. За мен няма проблем като цяло да дам за рожден ден, но винаги са ми много забавни определени колеги, които дават повече за шефа. Сега дали шефа ще разбере и оцени, е друг въпрос, но е ясно с каква цел се прави. Аз лично давам една и съща сума, без значение от фирмения статус на човека. Вие как процедирате?

На работа беше прието да се дават по 10 лева, сега даваме по 5 евро и ако някой колега
иска купува и цвете да си подарява на рожденника. За именни дни събираме за едно
хубаво цвете в саксия или вино за мъжете и това подаряваме.
За рожденни дни на приятели и близки винаги давам пари. Достатъчно близки сме си
да не сме на ниво детинщини, че да се сърдят ако не получат подарък, а вместо това плик с пари.
Досега не съм видяла физиономии или оплаквания. За приятели по 50 евро, за близки по 100, това е.

Ние не събираме пари за никого (не съм в България). Който има рожден ден черпи ако иска, някои не го правят. Събираме само за 50, 60 години или пенсиониране. Всеки дава според желанието си и отношението към колегата. За един почти никой не искал да дава. Сумите са 5-10 евро, фирмата е малка, с парите купуваме кошница с продукти.
Беше ми много странно. Сега го намирам за логично и идеално. Когато твой близък колега има повод или по празници му носиш нещо малко. Накрая се вижда един затрупан с дребни неща и цветя, а друг все едно го няма. А пък всички обвиняват западняците, че били лицемерно любезни и имало голям фалш. Ми няма. Лицемерна любезност ми е в българската фирма да събираме сериозни суми за хора дето не ги понасяме и колкото по-голям шеф, толкова по-голяма сума.

Да, за съжаление и в нашата фирма има натегачи и ме дразни като решат да се пренатягат,
но това си е до манталитет. Една колежка подлога на голямата шефка беше решила, че за
юбилея и нямаме да събираме по 10 лева, а по 20, че и отгоре стана защото видиш ли
било неудобно и тя ще черпи и трябвало да си избие парите, че иначе и идвало голям разход .
А шефката си взима доста стабилна заплата.