Пари за подарък - по колко е нормално да се даде за различните поводи?

Понеже ме цитира - да дам повече детайли какво имам предвид

Бяхме канени семейно на бал, с платено преспиване, извън града, в който живеем. Беше огромно събитие, с гала вечеря, закуска и обяд на следващия ден, както и бяха покрили нощувката на гостите. За мен, това е грандиозно парти, което плащаха родителите на абитурентката и респективно, тази организация бях отразила в подаръка ѝ.

Бяхме канени на кафе, да поздравим близко дете, даже не беше облякло и тоалета си за събитието, просто ни го показаха на закачалка и това беше. Тук, респективно, подаръкът беше малко по-скромен, защото беше видимо, че е леко отбий номер цялата работа.

Ясно е, че ако говорим за много близко дете - на сестра, на брат, дори такова на приятелка, израсло пред очите ми, ще се чувствам малко по-ангажирана и няма да ме интересува точно как са решили да си организират празненството.

Рабирам и това, което ти казваш и принципно съм отчасти съгласна. Все пак, човек притеснен финансово, не може да отдели много големи суми, защото просто няма. И тогава ни място, ни куверт имат значение, а материалните възможности.

Аз по-скоро исках да кажа, че и в домашна обстановка може да се направи класно парти, но както и в заведение по-скромно откъм финанси.
Иначе, за примера с кафето, да по-скоро е било само колкото да "мине от ред", както се казва.

Дава се колкото имате възможност. А хората на които ги давате, не би трябвало да съдят защо някой е дал повече или някой по-малко.
Масово е да се прави сметка и да се гледа, да се обсъжда и т.н. Няма да спамя много само ще кажа българска му работа, днес има утре каквото дойде...Ами то са торти по три етажа за едногодишно, то са сватби за по 50 000 и разни рокли за бала по 1000 лв. Ами бих им сложила едни 50 евро и на сватба, кръщанета и тем подобни изхвърляници и да се оправят. И да имам повече не бих дала, ако видя че хората са се изхвърлили и чакат сега връщане, че и проверяват колко си дал.

Всеки има някакви представи за празненствата, особено които сам организира. И някой гост да ми ги окачествява като отбиване на номер или минаване на ред... баси и гостите, явно можело и без тях.
Относно цифрите, не знам нормално ли е, или не, но за масовите детски рождени дни гледам да се вместя в 50 лв. и цвете за майката. За близките деца вече знам горе-долу в какви граници се въртим взаимно и нито надскачам, нито падам под тях. Единствено на едно много близко семейство за детето давам по около 100 лв. (без нещата за родителите), защото имат едно, а те отсреща подаряват на нашите две.
На бал миналата година дадохме 400 лв. на първа братовчедка на брат ми.
На наши празници не бих поискала пари. Такива дават само нашите родители и моите баба и дядо, и пак ми е неудобно. Специално те и нищо да не подарят, нямам проблеми, но не се е случвало. Винаги има по някое подаръче за децата.

Зависи колко са близки хората.
За бал - приемам, че човек ходи на близки, дали роднини или много близки приятели.
На братовчедка си подарих за бала злато, аз и мм сме по-големи и работехме вече, но то беше каквото тя хареса. Избирахме заедно в магазина.

За пари - ако е стандартно с ресторант, обяд/вечеря и изпращане на абитуриента - 100€ на човек (ако сме аз и мм 200€) примерно. Не говоря за преспиване и тн, а ресторант. Подобни суми даваме и за кръщенета, че в момента житейския етап е повече на кръщенета, не сме стигнали до баловете. 😁😁😁

Не зная колко е вярно, защото във ФБ има в последно време много измишльотина, но прочетох следното:  (не помня за коя европейска държава ставаше въпрос) Покана за 50 г юбилей, май на адвокат. В поканата са описани всички детайли-гостите са канени на чаша вино в много луксозен ресторант, могат да останат един час, а след това още два, като си поръчват за своя сметка. Да не носят никакви предмети, защото юбилярът има всичко, но да му помогнат получай юбилея да осъществи мечтата да посети Аржентина. Гостите са 200.

Дори да не е съвсем истина, потребители от България споделя ха за разни изумителни случки за празнуване в Европа, предимно Германия : Рожден ден, на който всички си извадили храна да ядат, а потребителката, която писа занесла торта по поръчка, но решила да я подари. Рожденичката се разплакала от умиление, но тъй като гостенката нямала храна, си тръгнала. Няколко семейства, канени на сватба били заведени в магазин от булката, която си харесала пералня и сушилня. После им дала покани, с уточнение, че куверти те се плащат, това запомних, че беше в Испания.

В тези случаи би ми било интересно колко пари бихте отделили за подаръкЗвучи абсолютно куриозно, но поне на потребителите няма защо да не им се вярва.

На мен приятели в чужбина ми разказваха как са ходили на сватба, за която подаръците са изброени в сайт. Младоженците искали да отидат зо Южна полюс и Чили и всеки гост им е купил част от маршрута един вид със своето "плащане". Имало и кяртя от къде ще минат по пътя си и после всеки гост получил след сватбата един вид картичка  с маршрута им. Доста оригинално, но те и двамата били ИТ специалисти и си направили сайт и така.😀. Открехвам бизнес нишата и ца БГ 😅

Бяхме на подобна сватба, младоженците искаха да посетят карибски остров, така че подаръците в суми отидоха изцяло в тази насока.
Сватбата беше далечна и с преспиване.
Сумите можеха да се преведат през сайт за пътуването или в брой на сватбата.

В чужбина си имат други порядки. В Испания не черпиш на рождения си ден. Каниш хора, купуват ти подарък, но сметката не се покрива от рожденика, а всеки си плаща. Там е така. Ако каниш у вас - всеки нещо носи, пак не е всичко от рожденика.

За тези ИТ-та приветствам, сбъднали са си мечтата. За сватба е хубаво да има уиш лист или да се дават пари, защото давам пример - ние бяхме много за ремонт, който отлагахме известно време. С парите от сватбата го правим в момента. Няма как да кажа от един искам плочки, от друг миялна. Трети да ми поръча плоскости за кухня и гардероб, а другите латекс.

Били сме на сватба, на която младоженците събираха сума за екзотично далечно пътешествие, но бяха поели вечерята предния ден, нощувките и празничния обяд на гостите. Вечерята и нощувките бяха подарък за младоженците от родителите. Дадохме много сериозна сума, но и младите ми бяха много близки.

Това ми става все по-болна тема.
Напоследък предпочитам ваучерите за любими магазини/марки, защото парите в плик ми изглеждат все по-задължаващи. Освен това все повече ми се засилва раздразнението, че едва ли не трябва а) да си платя за привилегията, че някой ме е избрал да празнува с мен личния си празник или б) да му покривам мечтите, понеже сам / мама / баба не могат да му ги покрият. При много хора вече наблюдавам как наближи ли празник, се почват намеци и твърдеци за заведения, куверти, уважение, морал, ценене и какво винаги са искали в този живот.
Сега в цифри - на не близък човек/дете 20 евро. Таен дядо Коледа, рожден ден на колега - 5, максимум 10 евро. За близки хора - рожден, имен ден - 50-100, зависи дали е втори братовчед, или брат/сестра. Юбилей - 100-250.
Ама Аржентина, ама кола, ама не знам си какво - пиле, бачкаш, пък ако не ти - родителите ти работят. И аз искам в Китай и Бентли с личен шофьор, че нямам книжка.

Дева, честно, и аз предпочитам. Никога не ме нацелват с подаръци. Все нещо има, което не е по моя вкус и лично аз не бих си го купила.
Но ми е неудобно да взимам пари. Някак не мога да си протегна ръката, да ги взема и да кажа "мерси!"
След това на техния празник, имам-нямам, трябва същата сума да дам.
И много време и енергия губя, за да избирам подарък. Последно за бебе обикалях всички магазини в мола, ама всички. Едни са на ниво -1, други на последния етаж при киното. Ходих и до друг мол, защото само там има детско на една от марките. Снимах, пращах снимки, закривах цената, в тоя, в оня магазин... Някак и удоволствието ми се изпари. 100 пъти предпочитах да дам едни стотина лева и да се оправят.
Но знам, че няма да купят подарък от мен. Просто едни пари в портмонето на майката.

И за деца, и за възрастни, подарявам ваучери/пари. Канени сме на детски рожден ден в неделя. Детето става на 5. Родителите са с възможности, да кажем над средните. Момичето е презадоволено откъм играчки, дрехи. Бях решила, че ще взема ваучер за Хиполенд, освен ако майката не ми каже нещо конкретно, защото пък знам, че тя е и супер праволинейна в това отношение и щом е за детето празника, иска да е нещо за нея. Ами говорих с майката, много ѝ "олекна" от моето предложение, защото се оказа, че че детето нищо конкретно не иска, на всички поръчвала едно и също нещо... Питах я да взема ли ваучер за Зара, Х@М, ако предпочита, каза, че Хиполенд е добре. Обясних ѝ, че не ми е цел да отбивам номер, защото така и така ще ходя до магазина, мога и да купя нещо, просто знам какво се случва след рождените дни и колко подаръци се получават, затова след първоначалната еуфория, може да си избере нещо. Майката беше много искрена. Каза, че дори не спестяват и за нещо по-голямо, че тогава би ми казала вместо ваучер да сложа пари... Така че останахме на варианта ваучер и наистина се зарадвах, че не я поставям в ситуация, в която да трябва да ми каже нещо просто така... Миналата година взимахме ваучер за по 50лв, после за по 60, сега не мога да дам 30 евро, просто всичко е супер скъпо, така че ще дам 50 евро. Не ми се струва малко, но не е и изхвърляне. Според възможностите, общо взето, и според това смятам, какво те са ни подарявали. Миналото лято техният подарък за нашия празник беше за над 60лв. Просто не мисля, че е ок сега да дам 30 евро. Неудобно ми е.

На сватба не съм ходила скоро, последно през 2024г, но младоженците бяха хора с висок стандарт, а и много близки на мъжа ми. + Това, освен сватба, имаше и кръщене на детето им. За двете събития дадохме около 1000лв по спомен, като отбелязвам, че според разбиранията ми беше много, обикновено не са такива сумите. Сега пак сме канени на кръщене. Тук ситуацията е обратна. Много близки хора с ограничени възможности. Ще трябва да подарим повече от "приетото" за такъв повод.

Аз ви чета и честно казано се радвам, че не живея в България. Имаме добър стандарт на живот - двама професионалисти с прилични заплати. Нямаме големи разходи на този етап. Имаме близки - не купуваме такива сериозни подаръци. Само за дъщеря си бих купила нещо скъпо - примерно дайсън за над $1000 за Коледа.
За завършването на племеницата на мъжа ми подарих ваучер за 100 паунда. Купувам ѝ и юбилейни монети и пощенски марки, но и те са до към $50 максимум. Купувам много подаръци за колеги и приятели, но по-скоро символични и забавни, отколкото скъпи. За сериозни поводи като пенсиониране, сватба и тн. съм отделяла повече, но отново сумите са значително по-малки от спряганите тук. Не защото не мога да си позволя, а защото ще се сметне за лош вкус, ако се изхвърля със скъп подарък за неособено близки.
Подарявала съм скъпи билети за концерт, когато имам излишни, но пък тогава се реваншират по друг начин.
На моя рожден ден ме канят и ме черпят приятелките. Така е прието. За рд на дете бих дала до $50 ако е по-близко или тийн, под формата на ваучер. Обикновено за книжарница, за старбакс или кино. За малки, неособено близки бих купила играчка и отново ваучер, но за по-малка сума.
 

Е, тук виреят други порядки. Може да караш на хляб и сол, но ще направиш рожден ден, като сватба или ще дадеш повече от това, с което се чувстваш комфортно, за да "не си помислят нещо". Някои празници и очакванията към празнуващите и поканените вече наистина излизат от границите на разумното. Същото важи за материални придобивки и пътувания далеч над възможностите.