Мамник - Тема №4 🐦🪶

1-во: Не, не, не, не ги сравнявам! Би било глупаво. Просто имах време тия дни и реших да изгледам накуп (отново) последния сезон на „Странните неща”. За да се нахъсам или да пророня някоя сълза, да потъна в по-друго възприятие – ама с пълното съзнание, че не бюджетът, не повечето сезони, не спецефектите влияят на харесването на нещо, което върви на екрана ти. А добре разказаната история. И едновременно: добре визуализирана.
Само във финалния (8-ми на ST) двучасов епизод имахме какво ли не: обяснения в любов, извинения, продължение на лични истории, нови 10 финални плана за щастлив завършек и изпълнение на поне един, екшън, зли и добри, фантазия и човещина… В нашата приказка 10 серии не стигат да разберем за всички - кой кой е и отде идва и за какво се бори. (Визирам сценариите.)
2-ро: Да, добре (не го пренебрегвам), стрийминг гиганти срещу „СИФ Бояна” (или което и да било наше си). Ами „Под прикритие” със същия В.Божинов и на скромната БНТ се разпродаде в десетки страни. Явно са го оценили. Значи ли, че още не сме дорасли за фентъзито на киноекран? И си оставаме на вариант „Приказки за Лека нощ” в осем без десет? Понеже мутрите са "по-разказваеми"?
И повече с надежда за бъдеще, си казвам, все отнякъде някога трябва да се започне. Но очаквах повече. Без да се впрягам какво пишело в книгата.
3-то: В ST героите са деца и те пораснаха пред очите ни, буквално. В нашия са големи хора, изучени артисти. Малцина ми харесаха. Я си пуснете пак 20-тина мин. преди края финалната сцена, дето децата играят D&D в мазето и разказвачът им разказва какво може и да се е случило с Ел. Статична сцена, над 3 мин. 5 младежи и си говорят. Нищо повече. И сцената въздейства в пъти, отколкото ходенето по горите в търсене на мечки, убийци, мигранти или каквото там нашите възрастни герои – търсят…
4-то: Мистиката и „куклите”. Шеговито е. Ние един Мамник не сме видели за повече от 10 сек. сумарно, там Векна „играе” 5 сезона; заедно с демогоргони, портали, катастрофи, каскади, екшън. Ама в нашата приказка тия неща ги няма, само заради парите ли: едно „пиле”, отстреляна мечка, пожар в конюшня (като обективът е зад всички „участници” в сцената и камерата си снима, те си седят…) – но ако в нашия сериал не беше операторската работа и природата, даже тия възприятия щяха да са по-бедни. Приемам обаче като попадение тъмните краски, изобщо тъмнината, мъглите, голите тайнствени гори и проломи. Това бе и най-хубавото. (Последно…)
5-то: Тук вече не мисля че е съпоставимо, ала нещо е счупено изначално. Кощунство би било да поставя в една редичка Дъфър, Р.Джавади, Джаксън или Бениоф – с нашите Божинов, Дундаков и които са там… Различни са и изобщо не ми хрумва, че някои от нашите са „малоценни-малотрайни”. Различни са и „културно-манталитетните” пластове, които са несъпоставими. (В тях ли е заровено кучето?)
Но защо не можем да разкажем една примамлива история (в случая: приказка)? Защо нашите си Крали Марко, самодивите, Змеят (дракон – ако ме питате), караконджулите, мамника… не са сравними с хобитите, елфите, Гандалф, принцесата на драконите (змейново либе – си мисля аз)?
Защото ни куца разказването на историята. Т.е. самото написване на приказката. И с това, което имаме (материалното) – може, би могло. Ама не. Повече ни се удава да транслираме семейни драми на фона на историята или… мутрите от соца. Или - може би - докато годишно т.нар. ТВ реалитита са повече от произведените филми...