🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 4

Ширин най-накрая си показа истинското лице....

https://turkrutv.net/eto-more-perepolnitsya-26-seriya.html#frag_2_(subtitry)
Е, прави бяхме по темата Ширин. Не може да го играеш балансьор, когато искаш да спасиш убиец. В края на краищата избираш...

Ох, даже Шериф не ми е толкова противен като Ширин. Той поне не се преструва на добър. Дъртата вещица значи ще отвлече Елени. А Адил дали се досети какъв ДНК тест е правила Елени или по-точно на кого. Оруч все повече го съжалявам, семейството му дружно гледат да го направят нещастен и го вкарват във все по-големи неприятности. Интересно Зарифе каква позиция ще заеме, нали обеща от тук насетне покаяние
Онче, благодаря за фрага, дори не го очаквах, но е много интересен.

Направо е мафия Ширин. Заблуди всички, че ще отвличат Есме, за да я обменят за Шериф. А всъщност отвлича Елени.
То беше ясно, че ще направи всичко за Шериф. Да, разбираме- син и е. Но той стигна до планетарно зло- отрови цяло село. И тя пак не е съгласна да отиде в затвора, което е логично. И отвлича хора- точно като него.
Предполагам отвличането на Елени ще е в края на серията и търсенето ще е в 27. Вероятно ще я намерят в манастира.
Адил чу накрая, че две жени не са майка и дъщеря. Би трябвало да му мине през ума или поне да си зададе въпрос защо Елени прави това изследване и може и да се сети.
За Фадиме- ще и се посърди и ще му мине.

Най-гадното ще е Ширин да стане вестител чия дъщеря е Елени. Логично е: моя син в замяна на твоята дъщеря.

Катя, това ще е много гадно ако стане. Но дали Ширин би забила сама още един пирон в ковчега на Фуртуна, съмнявам се.
Мисля, че Адил ще се досети след като чу записа, и ще изчака/ще притисне Есме да му  каже истината. Но това едва ли ще е в  този епизод, ще  трябва да  чакаме  до следващия.

На мен тотално ми писна от това влачене на тайната. Хубаво, искат да се разбере в последната минута на последният епизод за сезона, ама всеки път да си играем на лъжливото овчарче....
Аз продължавам и да не разбирам какво си мисли, че ще спечели Еюпхан като изнудва и разпостранява този запис. И защо Исо трябва да излиза виновен, че по свой начин е защитил Фадиме?
От няколко епизода насам гледам просто заради актьорската игра, иначе отдавна усещам, че тия взимат зрителите за идиоти /заради същото усещане зарязах още в началото на сезона Далечния град, ама тук Улаш ми е слабост, да му се не види, сърце не ми дава... Но имам сериозни съмнения дали ще гледам втория сезон, хайде първият зар зор ще го избутам, то колко му остана.../

Еюбхан  си е първично момченце, израсло в една затворена среда, в което има нашите и вашите, омраза, викове и стрелби. Като се прибави и фиксацията му в детството и Фадиме... обяснението е някак приемливо.  Но по отношение на "тайната" и на мен ми иде да викна "Ай стига, де!" Щото Адил и Елени мислят за цели - последици в действията, своите и на другите. А после... виждам, че сценаристите са наситили всяка серия с напрегнати събития - или война на двата рода, или интимно напрежение... Замислих се - в ежедневието си колко мислим в перспектива, за резултатите, за себе си, за другите... Колко пъти излизаме от тук и сега, и съумяваме да погледнем на събитията отвъд и отгоре...  
„Човек вижда толкова, колкото знае” (Гьоте).

Добро утро, момичета!
Гледах епизода и като цяло много ми хареса. При Адил и Есме сякаш вече няма въпрос дали се обичат-  това е ясно. Големият въпрос е дали ще успеят да изживеят тази любов нормално, без страхове, тайни и външен натиск. За разлика от тях, Исо и Фадиме са ми много по-сладки точно защото са в началото и тепърва осъзнават какво чувстват и това при тях носи една по-чиста, по-нежна динамика.
От другата страна обаче нещата са доста по-тежки. Видяхме как Зарифе и Мелина Миряно на практика „предадоха“ Шериф, за да спасят себе си. Там няма колебание, личното оцеляване е над всичко. И точно на този фон Ширин ми направи силно впечатление, защото тя остава до сина си, независимо от всичко.
И тук идва въпросът, който най-много ме замисли-  да, тя е майка и всеки злодей е нечий син… но къде е границата? В кой момент една майка, защитавайки детето си, започва да затваря очи за злото, което то причинява? И превръща ли я това автоматично в злодей?
Аз лично не мисля, че е толкова просто. Майчината реакция да защитаваш детето си е нещо много дълбоко и човешко. Ширин не вижда първо престъпника, тя вижда сина си. И това е напълно разбираемо.
Проблемът идва оттам докъде стига тази защита. Едно е да обичаш детето си и да признаваш, че греши. Съвсем друго е да започнеш да оправдаваш всичко, да затваряш очи и дори да му помагаш да избегне последствията. В този момент любовта вече не е просто грижа, а започва да прилича на съучастие.
При Ширин според мен все още има много отрицание. Тя не иска да приеме докрай какво е направил синът и. И това е разбираемо, защото ако го приеме, ще трябва да се изправи пред мисълта, че той е станал човек, който наранява другите.
Така че за мен тя не е „злодей“ в класическия смисъл. Но ако продължи да прикрива, да оправдава и да поставя любовта си над истината и над болката на другите, тогава неизбежно започва да носи част от вината.
Може би най-точното е, че такива образи са най-силни именно защото не са черно-бели. Те ни поставят в ситуация, в която разбираме мотива, но не можем напълно да оправдаем последствията.
А сега, след фрага, пък - съвсем.

Според мен Ширин напълно съзнава злото, което живее в синът й, но както тя каза не иска да погребе още едно дете. Затова е и готова да плаща за злодеянията му. Още в първите епизоди тя показа, че е готова да пожертва всеки само и само Шериф да живее и доказателството е Исо под стадото. До сега не съм видяла Ширин да покаже някаква любов към Шериф или аз поне не съм я усетила. Не знам тя как разбира майчинството... може би с прикриване на престъпленията му. Шериф отрови цяло стадо, а Ширин какво направи, отиде на другия ден и раздаде курбан, да омилостиви Бог, че синчето й посегнало на невинни. Плати за покушението над Елени. За убийството на Баллъ реши да го накаже като го разведе. Разбра, че иска да убие Фадиме и хоп ожени я за Исо.  До тук не виждам Шериф да плаща цената, само с развода в последствие, но то е нищо имайки предвид престъпленията му. А забравих за подпалените камиони заедно с шофьорите. Ами това последното с отравянето на цяло село, как Ширин изобщо може да каже да платим кръвнина, без тази откачалка да си получи заслуженото...
Дори не съм споменала продажбата на Елени. Значи нейния Шериф да не се пипа, а другите кучета ги яли(сигурно и майките на диктаторите са разсъждавали така)
Да, не съм забравила, че и Адил прави грандиозни наказания, но той винаги първо гледа да изкара хората.

Не мисля, че става дума точно за „да не се пипа Шериф, а другите кучета ги яли“. По-скоро се опитвам да разбера механизма, по който една майка стига дотам да защитава сина си, дори когато той е очевидно виновен.Сравнението с майките на диктатори е много точно, но то показва колко сложен е въпросът. Да, те също са били майки и вероятно са виждали в синовете си първо деца, а не чудовища. Това обаче не означава, че действията им са оправдани.
И тук е тънката граница, че да разбереш не означава да оправдаеш.
Ширин според мен не е „права“, че защитава Шериф на всяка цена. Но е човешко да не може да го отреже, да не може да го види само като злодей. Проблемът започва тогава, когато тази любов започне да пречи на справедливостта и да вреди на други хора. Така че не, не става дума за двойни стандарти. По-скоро за това колко трудно е да избереш между истината и собственото си дете, и колко често хората избират грешното.

Nez за въпросите!
Границите на майчината защита според мен са различни, но трябва да има нещо общо между всички тях, иначе няма да се описват под едно понятие.
Факт е, че и животните защитават своите деца, при това до смърт. И това е инстинкт, който не характеризира само човек. Но е факт и че човешкото в майчината защита си има своите особености. И те касаят отношението към детето като човек преди всичко. А това означава освен смъртно и разумно същество. Разбира се, тази разумност е възможност, която се създава и възпитава. И тук е мястото да се каже, че майчината защита включва и такава отговорност. А според мен Ширин е пропуснала по някакви причини своята отговорност. Това е подсказано и от паник атаката на Шериф в кладенеца. Не е успяла като дете да го защити, тук за причините можем само да гадаем, но предполагам, че или мъжът й, или в тия семейства от няколко поколения друг е издевателствал над Шериф. Може би сегашната й защита е компесаторен механизъм за пропуснати действия в миналото - така си мисля. Сега тя е старшата в рода и може да защитава.
Шериф вече не е дете и това променя гледната точка както към неговите, така и към нейните действия. Ние някак нямаме проблем да видим злодея в Шериф, но за Ширин се съпротивляваме. Изниква спомена за защитата и помощта на Фадиме или способността й да се отказва от собственост, за да плати за поразиите, натворени от сина й, желанието да спре междуродовите кръвопролития. Но злодей е човек, който съзнателно и целенасочено вреди на другите, изключва, че е и други жени са майки, върши престъпления, предизвиква болка и нещастие. В такива случаи често се среща оправданието, че извършващият злина е принуден. Среща ме го и при Ширин и то в различни случаи. Тя не може да спре Шериф, но всеки път го спасява от възмездие. А последното й действие във фрагмента си е чисто злодеяние.
"Човешко е да се греши", никой не е нито Бог, нито ангел. Но приемайки тази истина, следва да се приеме и нейното продължение - грешките се плащат. И ако тези грешки касаят човешки живот, те не се плащат със земи и друга собственост. Плащат се реципрочно с ограничаване на свободата по съвременното хуманно право или ... в съответно лечебно заведение, ако се докаже, че в момента на убийствата не е съзнавал това,  което извършва.
ПП Като започнах с майчинството при животните, да споделя нещо, което тези дни видях в един клип. Щъркелово гнездо на един селски ел. стълб, в него самотен щъркел, а един млад мъж се катери по стълба към гнездото, за да постави там паднало щъркелче. Успява да го остави и в тоя момент... щъркелът извива шия нагоре в благодарност. Това няколко пъти. Бях изумена...

Много силен и добре аргументиран коментар, Katya, съгласна съм с почти всичко, което казваш.
Особено ми хареса разграничението, което правиш между инстинктивната и човешката майчина защита. Да, животните защитават до смърт, но при човека има нещо повече - отговорност към това какъв човек ще стане детето. И тук наистина изглежда, че Ширин е пропуснала нещо много важно.
И идеята ти за компенсацията също ми се струва много точна. Възможно е сегашното и поведение да е опит да „поправи“ миналото, ако не е успяла да защити Шериф като дете, сега го защитава на всяка цена. Само че тази защита вече не е към дете, а към възрастен мъж, който съзнателно причинява зло.
И тук идва трудният момент, разликата между разбиране и оправдание. Можем да разберем защо го прави, но това не означава, че го приемеме.
Съгласна съм и с това, че има едно вътрешно съпротивление да видим Ширин като злодей, защото сме виждали и другата и страна -  грижата, жертвите, опитите да спре кръвопролитието. Но както казваш, злодеянието не се определя от това дали човек има и добри страни, а от това дали съзнателно продължава да вреди.
А при нея вече го има този момент, тя не може да спре Шериф, но постоянно го спасява от последствията. И точно това променя моралната оценка.
И да, много важното, което казваш накрая,
„грешките се плащат“.
И не с имоти или жертви от трети лица, а с реална отговорност.
Така че за мен Ширин е точно на тази граница между трагичен образ и съучастник. И с всяко следващо действие все повече се измества към второто.
Забелязвате ли и нещо друго- всеотдайна майка- лош син и майка - злодей (Зарифе) - добри синове.
Често съм срещала такива случаи и в живота.
Според мен това показва, че няма проста връзка „какъв родител - такова дете“. Интуитивно ни се иска да е така, но реалността е по-сложна. Един и същи тип майчина грижа може да доведе до различни резултати.
При Ширин, например, „всеотдайността“  може да е преминала границата към сляпа защита, без граници, без последствия. А това понякога не изгражда, а точно обратното, размива усещането за отговорност у детето.
От друга страна, при Зарифе, въпреки че е манипулативна и егоцентрична, децата и са израснали в среда, в която вероятно е имало
повече сблъсък с реалността, повече нужда сами да изграждат морал и може би дори вътрешно противопоставяне на нейния модел.
И понякога точно това противопоставяне създава по-силен морален компас.
Т.е. прекалената защита може да създаде слабост, а трудната среда може да изгради устойчивост и морал.
Разбира се, това не е правило.
Просто пример, че родителската любов сама по себе си не е достатъчна. Важно е каква форма приема- дали изгражда човек, или го пази от последствията на собствените му действия.

Страхотна история с щъркела!

Има нещо,което не мога да си обясня
Доказването на злодеянието от Шериф за продажба на дете/в случая Елен/ е задача номер едно на Есме и всички около нея
А отравянето на толкова много хора от селото какво е?
В случай са извикани линейки и медицинските лица са длъжни да предупредят за масово отравяне в района
Ни звук,ни стон за това
А то е достатъчно тежко престъпление за да бъде осъден извършителят
Направи ли Ви впечатление,как Шериф,извършвайки някоя от неговите злини,винаги задава въпрос на този,който му го казва в очите?Винаги пита-Аз ли съм виновенАз ли направих това?
Със сигурност има причина този индивид да не осъзнава действията си и последиците от тях
Катя може да напише повече по тази тема
Аз разбрах от предните серии,че Ширин не иска Шериф да бъде съден,за да не влезе в затвора,защото там ще го убият.И от думите и,че не иска да погребе още един син си правя извод,че водещо при нея е точно това-да спаси Шериф от смъртта.Дали някой да го убие,или да влезе в затвора и да го убият-резултатът за нея е един и същ

Всяко следващо престъпление води до още по-голямо такова
И странното е,че тук се извършиха много,без да има нито един наказан от институциите

При Ширин ми е странно как изобщо се е съгласила да вземе Есме за Шериф, при положение, че е знаела, че тя чака дете от Адил. Дори да не беше от Адил, тя чака дете от друг. А помните ли с каква лекота казваше на Есме, когато тя си събираше багажа, че Шериф ще й даде дете на мястото на "умрялото" и то как щяло да расте в този конак на брега на морето. Тогава това ми  прозвуча толкова гадно, все едно детето е някакъв предмет, като се счупи и  ще  го  подмениш с друг. Ами със  същите мисли да действа така и за Шериф, но по отношение на него е като вълчица. За мен желанието й за мир също е, за да запази живота на Шериф, а не, че е чак толкова благоразположена. От началото на сериала до сега във всяко едно действие и казана дума виждам единствено как тя гледа да брани Шериф, всяко негово злодеяние да остане не наказано. Докато стигнем до момента от  фрага отвличането на Елени организирано от нея. Тук тя вече не е тази Ширин, която уж търси мир, тук вече тя е злодея.
Няма да се  учудя проблемите да идват от бащите и Оруч и Исо да са имали  късмет, че са били малки и са отраснали без баща, защото от малкото, което знаем Фатих изобщо не е като тях.

Вал, сега те видях. Не знам дали за отравянето има доказателства, че е Шериф. Най-близкото до ума е, че при този резервоар, тъй като захранва цялото село, би трябвало да има поне камери, ако не и човешка охрана, ноне са показали. Дано се заемат и с това, че така освен Шериф ами и Бехчет и Четин ще влязат в затвора.