🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 4

Все е имало фрагменти, но този е направо като предвестник на "апокалипсиса"
Адил вече знае всички, които са знаели тайната, включително за Гезеп и Илве.
Тимур се оказа негов стар познат, който ще иска "душата" му в замяна да намери дъщеря му.
Очертават се много силни епизоди до края на сезона.

Фрага с руски превод
https://vkvideo.ru/video-95375723_456242068

Добро утро, момичета!
Знам, че съм с един епизод назад, но едва снощи успях да го гледам и идвам да споделя впечатленията си.
Много ми хареса епизодът, защото беше пълен не просто със събития, а с емоционално израстване на героите.
Есме най-накрая започна да бъде до Адил по начина, по който той има нужда-  не само с любов, а и със спокойствие, нежност и сила. Много ми хареса как се усмихваше до него и как му беше едновременно опора и човек, който не губи себе си.
Признавам си, че дълго се чудех защо всички толкова се страхуват да кажат на Адил истината за брака на Исо и Фадиме, при положение че любовта между тях вече е очевидна. Но после дойдоха думите на Адил и всичко си дойде на мястото. Имаше нещо много болезнено и красиво в това признание, че не иска жените, които обича, да обличат сватбени рокли, за да го спасяват. Това изречение каза страшно много за него като човек. Адил е от онези мъже, които биха дали живота си за любимите си хора, но не могат да понесат мисълта някой да жертва собствения си живот заради тях.
Много силен беше и моментът, в който се усети колко дълбоко Адил разбира Исо. Сякаш вижда в него човек, който е можел да тръгне по съвсем различен път, ако е бил насочван по друг начин.
Исо и Фадиме продължават да са ми любимци. Най-хубавото при тях е, че любовта не идва гръмко, а постепенно разрушава страха, ината и съпротивата. Остават само нежността и грижата. А сцената с обяснението на „Başın sağ olsun“ беше прекрасна - „Нека раните ти заздравеят“. Толкова човешко и истинско значение, много повече от формално съболезнование.
Актьорът, който играе Шериф(забравих му името) , е изключителен и определено си промених мнението за него. Успява едновременно да плаши и да показва вътрешната разруха на героя. И точно покрай него сериалът много добре показа колко различно могат да реагират родителите, когато детето им извърши нещо ужасно. Ширин, в опита си да спаси Шериф на всяка цена, постепенно започва да става още по-разрушителна от самия него. Докато Амирум реагира по напълно различен начин-  иска синът му да понесе последствията и да научи урока си. Две напълно различни представи за любов и отговорност.
И Оруч… той продължава да ми къса сърцето. Всеки път, когато трябва да избира между дълга, вината и любовта си, се вижда колко разкъсан е отвътре. Най-тъжното при него е, че не е истински щастлив в нито една от ролите, които играе. Затова и толкова чакам момента, в който истината най-накрая ще го освободи, не само от тайните, а и от самия него.
Като цяло епизодът беше много силен баланс между болка, нежност, любов и морални избори. И според мен точно това прави сериала толкова въздействащ. Екшъна не ми липсва изобщо!
Надявам се този път по- бързо да успея да гледам новия епизод.
Желая ви прекрасен ден!  

Рейтинга на вчерашната серия



Като цяло в серията имаше много хубави диалози.
Слагам един от тях, думите на Елени към Ширин.
Тя буквално обвини Ширин за това какъв човек е станал Шериф.
Превода е от Х и е автоматичен

Много хубава серия. От много отдавна не съм харесвала напълно серията. Но сега, да. Страхотен Адил, страхотна Елени, страхотен Оруч и страхотни Исо и Фадиме. Есме бе топ също. Не ми хареса нещо как изпраха тая Севджан, ужас. Тя си е за затвора, заедно с цялата шайка. Ел ни беше изключително права за Ширин. Вълк в овча кожа. Може онази супа да е било само за заглушаване на съвестта, понеже нейната фамилия е унищожила фамилията на Кочари. Радвам се, че се разкри вече истината. Дано да остане Фериде в новия сезон, на Гезеп му трябва булка. Само той остана. Исо пак стана най-романтичния персонаж в сериала.

Здравейте, момичета!
Аз снощи не можах да гледам онлайн новия епизод, благодаря ви за отзивите.
Има вече превод на Нерон
https://neronbgbezplatno.blogspot.com/2026/05/27-neron-angelov_0813737572.html
Изгледах епизода. Страхотен е!!! Не ми се беше случвало да се разрева на филм скоро, но последната сцена си ме прободе в душата...
От емоции чак главата ми забушува. И все пак два въпроса не ме оставят намира. Защо точно в християнския манастир беше даден обета да се изгори тоя свят. Ясно ми е, че става дума за престъпен свят и все пак - защо тук? Вторият въпрос е свързан с обещанието на Адил да си продаде душата за Елени. Договорът, за който става дума е стар проблем в европейската култура. В Средновековието е известна притчата за д-р Фауст, продал душата си на дявола в замяна на свръхестествени способности. Известни са интерпретациите на Гьоте във "Фауст", на Томас Ман в "Доктор Фаустус", на Достоевски в "Братя Карамазови" и др. Резултатът обаче е убийство на любовта и вечен студ - наказание на дявола... Накъде ще тръгне сценарият в "Морето", което прелива...

Катя, благодаря за линка!
Аз също се разплаках на последната сцена, тя просто те хваща за гърлото.
След серията като писах за Онче какво е станало едвам успях да се събера и дори установих, че много неща съм пропуснала.
Сега вече по-спокойна мога да кажа, че по-хубав епизод на Морето не съм гледала.
Елени, достойна дъщеря на баща си, как само ги успокояваше по телефона. Как само каза истината в очите на Ширин, с такава гордост и увереност, нарече храната й харам и я изгони от стаята.
Как само Ширин бе учудена да види, че именно Оруч удря драгоценния й син. Увереността й, че Оруч не е убиец бързо бе попарена и започна да изнудва Оруч. Не разбрах обаче защо след разговора им тя се свлече на колене на двора и започна да плаче, едва ли е от гузна съвест, защото тя такава няма. Но най- показателни за това какъв човек е тя, бяха думите на Шериф



Много хубав момент е и ретроспекцията с малкия Исо, когато е рисувал ястреба над морето, а в този момент Есме чете молитва за Елени. Сякаш ни показваха, че съдбата отдавна е била предопределила срещата на Елени с тях и любовта им с Оруч.



И всеки път се питам как  Исо и Оруч са такива, въпреки цялата лошотия в хората, които са ги отгледали. Може би са имали късмета да растат с Есме, която ги е превърнала в добри момчета със съвест.

Силни моменти бяха и разговорите между братята и Адил и Фадиме.
Когато в работилницата Фадиме попита брат си дали и Есме трябва да се страхува ми направи впечатление, че Адил се спря, а после леко поклати глава за "да".
 Може би и Есме няма да бъде подмината от справедливостта или по-точно отмъщението на Адил.
През цялото време той търсеше знаци за истината в поведението и думите на Есме, и той долови много. Постепенно все повече се убеждаваше, че Елени е тайната, но искаше да го чуе.

В Сумела се видя колко Шериф обича Есме. След като я простреля, той взе Елени и тръгна да спасява собствената си кожа. Ширин и тя как не остана да помогне, а доста бързичко за нейните години и болно сърце побягна. А иначе казваше на Елени "Аз съм добър човек".

А финала, който бе блестящ... Това Адил да научи истината с песента точно както се случи с Есме, бе повече от красиво.. Тук в манастира Сумела историята от преди 20 години се повтори по точно същия начин. Гезеп бе подведен от Хиджран, а тя предаде всички.
И ето същата история, но този път Есме каза истината.
И ще завърша с последните думи на епизода

И аз се впечатлих от този момент с "добрия човек" Ширин, особено и след прострелването на Есме. Не може да си затънал в лъжи и прикриване на сериозни престъпления и да се пре-образиш в добър човек. Тцъ! Същото касае и другите две чуми Зарифе и Хиджран. Права е Елени - мисленето, което е създало такива проблеми, няма правилно решение за тях. То е обречено да води в тинята...
Накрая да кажа - много силна игра на всички актьори, като изключим тази, която играе Зарифе. Не случайно Улаш е на първо място мин. седмица, а в челната десятка са и други двама от мъжкия каст - Бурак и актьора, който играе Исо.

Катя, сега се сетих, че те явно са ни водили към този момент през цялата серия.
Първо думите на Шериф
После осъзнаването на Фадиме, че Ширин жертва жени заради сина си. Първо Есме, после нея, а сега Елени.
И Исо, който каза на брат си, че е мислил, че тя наистина иска мир, а това не било така.
Постепенно всички осъзнават какъв всъщност човек е тя.
Бе заблудила дори Елени, а тя беше тръгнала да я защитава от Бехчет и Четин.
Есме пък каза "Как може да ми причиняваш това"
Добре се е прикривала през всички тези години. Може би само Шериф е имал реална представа за нея.

Допълвам се, за да сложа значението на харам:
Харам (на арабски: حرام) е ислямски термин за действия, предмети или храни, които са строго забранени от Аллах в Корана и хадисите.

Цвети, в "харам" се включват и действия, които противоречат на Корана и ислямското право, нечестни действия. Значи да отвлечеш едно момиче със свои егоистични намерения и да го храниш ... е богохулство. Аз така го разбирам.

И аз така го разбрах, Катя.
А уж вярваща жена.
Сега ще отида да проверя в серията, но мисля, че два пъти я употребиха тази дума.
Веднъж за храната и втори път, мисля че Оруч на лодката каза на Исо, че дори любовта му била харам за него.

Току що ходих да проверя, не, не го е казал, само така ми се е сторило.

Здравейте отново! Ама мен като ме зачовърка въпрос, докато не формирам някакъв логичен отговор, не мирясвам. Та снощи си зададох въпроса, защо точно в Християнския манастир беше даден обета да се изгори този свят, разбирай света на Шериф, Бехчет, Ширин, Зарифе, Хиджран... Забележете, не става дума за отмъщение, става дума за изгаряне на цял свят. Това е нещо много по-сериозно от отмъщението, напомня Божествено правосъдие (то човешкото нещо пак се загуби...).
Всъщност сценарият ни е подготвил за такова развитие. Става дума за сцената преди размяната, в която Адил и Есме прекарват нощта в ковачницата му. Есме твърди, че така се разсейвала от тревогите си, но в тази дейност има дълбока символика. И двамата са ковачи на нещо, което напомня меч. Огън, земя и метал се свързват чрез ковачите Адил и Есме. Ковачът в много култури (и на Изток, и на Запад) е смятан за полубожествена фигура, която трансформира природните елементи, в т.ч. и самия човек. Той е и символ на пазител и преносител на традициите в човешкия свят. Ковачът се родее с алхимиците по откритието на Мирча Елиаде, превръщайки нечистото в чисто. В тая дейност има нещо магическо, променяйки природата в човешко творение.
И тук се връщам към Християнския манастир. Аз се учудих, защото в автентичното християнство, което е в Новия Завет, Бог само веднъж се появява с меч - в евангелието на Матей: "Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч". При това богословските тълкуватели обясняват тази поява като "меча" на Истината, на Божието слово, което очиства сърцата и отсича греха, и дели хората на вярващи и невярващи. В Новия завет става дума не за физическо насилие, а за духовна промяна. В този смисъл са и думите на Матей, че "всички, които посягат към меча, от меч ще загинат". Прибавям и християнката Елени, която им обясняваше, че не бива да се отмъщава с Библейската поука за смирение като си дадеш и другата буза да бъде ударена.Тук обаче видяхме, че се изковава меч като оръдие на физическо насилие.
Физическият меч е оръжие на Старозаветния Бог и следва да се мисли в контекста на епохата, в която възниква и е написан Старият завет, а това е 4 - 2 в. пр. н.е. Този Бог идва за Съд, да въздаде възмездие, да очиства от масовото зло, от нечестивците (християнския термин за харам е нечестивост), за възтържествуване на Правдата. Затова си обяснявам обетът за търсене на правдата с огън и меч със Старозаветната традиция.
И накрая във фрагмента се появява договора на Адил с грузинеца Тимур (то и това не е просто име, а се свързва с кръвопролитните войни на Тимур Тамерлан). За този договор вече споменах снощи. Ако някой иска да ти помогне в замяна на душата ти, това е страшно, дяволско дело. Защото те лишава от любов, състрадание, честност, справедливост. И проблемът е, че душата не може частично и за определено време да бъде отдадена...
Да се надяваме, че тук Светлината Алейна/Елени ще промени пътя на Адил и Есме.
До такова обяснение стигнах за себе си.
Приятна вечер ви желая!

Уау, Катя, страхотно обяснение си ни дала!

Ковачите

Здравейте момичета!
Провокирахте любопитството ми и нощес изгледах епизода.
Много емоционален и тежък епизод беше!
И може би най-силното в него беше, че Адил почти сам стигна до истината. Не чрез признание, не чрез доказателства, а чрез усещане, чрез любовта си към Есме и Елени. А Есме само леко му помогна с онова видео, в което двете пеят една и съща песен -  едната на турски, другата на гръцки. Изключително силен символ на връзка, която е била разделена от хора, граници и лъжи, но никога напълно прекъсната.
За Ширин вече и аз трудно намирам оправдания. Да, майка е, но има една граница, отвъд която майчината защита престава да бъде любов и започва да се превръща в зло. Не можеш да говориш за майчина обич, след като си отнел дете от майка му, а после, когато това дете се върне да търси истината, да му изпратиш чужда жена. Елени много точно го каза: „Ти си лош човек.“ И най-тежкото е, че Ширин сякаш вече дори не разбира колко чудовищни са действията и, защото ги оправдава с „майчина любов“.
Мен също ме замисли сцената в християнския манастир и клетвата да бъде „изгорен този свят“. Прочетох и това, което сте писали.
И наистина, тук вече не става дума просто за отмъщение. Отмъщението е лично. А „изгарянето на цял свят“ звучи почти като отказ този морално прогнил ред да продължи да съществува.
И може би точно затова сцената е поставена в манастир. Не толкова като религиозно противопоставяне, а като символично пространство за съд, истина и пречистване. Все едно героите вече не търсят лично възмездие, а някаква по-висша справедливост, защото човешката отдавна е изчезнала от света им.
Само че тук идва и опасният въпрос, когато човек започне да мисли, че изпълнява „висша справедливост“, колко остава до това самият той да се превърне в разрушител? Защото границата между справедливост и фанатизъм понякога е много тънка.
Сериала не ни дава лесни отговори, всъщност това е нещото, което на мен най- много ми харесва. Освен актьорската игра.
В този епизод аплодисментите са за Улаш.

Момичета, забелязахте ли как Нико е заприличал на Елени


А от ТРТ ни подготвят за новия епизод и един различен Адил Кочари
„Няма да има лудост, докато не спася дъщеря си.“


И малко предположения от Х:
Тимур ще иска да ожени дъщеря си за Адил
Тимур ще иска да ожени сина си за Елени(това ми се струва много малко вероятно, но все пак да го донеса)
Първото предположение е по възможно, тъй като Тимур е стар познайник на Адил, а както видяхме от думите на Адил към Фадиме, явно и тя знае кой е той.
В Х се върти също, не че и на мен не ми мина през главата, Есме нали я простреля Шериф в корема, дали пък няма да я направят бездетна след този инцидент.

Момичета, благодаря ви за прекрасните публикации! Направили сте великолепни анализи.
Тази вечер гледах 27 серия, малко с прекъсвания, може да повторя някои части. Например не се сещам къде е станало ясно, че Фадиме познава Тимур.

Ето и новия фрагман.

Адил май каза на Есме, че ще се женят.
А Елени как направи жеста на Гезеп като включи алармата. Шериф!



И нещо супер готино- Есме е докладвала на полицията, че Шериф е убил бащата на Адил.