За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 117

Моето бебе - доносено, в 39+5г.с много "адекватно" едната акушерка ми каза да го храня на точно 3ч, а аз идиотката седя и броя аларма 3ч, а бебето още на 2я час пищеше от глад, та като дойдеше 3я час кърма не му стигаше, започна се и с АМ. Малкият почти не наддаваше. Едната акушерка накрая ми каза - как така на гърда на 3ч??, на 3ч ще се храни, ако му даваш само АМ, а ако го кърмиш го слагай на поискване или макс на 2ч. Буквално всяка акушерка, която влизаше в стаята ми казваше различно - едната обясняваше, че веднага след кърма задължително трябва да му давам и добавката, която носят, другата каза пък, че щом си суче добре от гърдата няма нужда от добавка, третата да е на поискване, четвъртата ми се кара защо му давам храна на под 3ч, защото трябвало да му почива стомахчето. А добавките, които даваха бяха в шишета с огромни дупки (това единствената адекватна акушерка ми го сподели, че го правят нарочно, за да се "излива" в гърлото на бебето и да ги хранят по-бързо, което абсурдно грешно, защото после отказват гърда), а на моето кърмата директно взе да не му стига и да се наложи да си остане на АМ, но да речем, че аз си имах и друг проблем с пролактина. Та, честно казано, си мисля, че за голям процент от персонала по болниците кърменето/храненето е непонятно, аз колкото и да питах не получавах адекватен или поне непротиворечащ си отговор 😑

В крайна сметка, когато започнах да го храня на поискване, започна и да качва нормално, а не по 2гр на ден.

Недоносено бебе с такова ниско тегло на 3 часа? Аз не съм в България, родих в 36 гс и моето бебе беше 2.4 кг, дори не толкова малко като вашето. Настояваха да го храним на 2 часа денонощно заради ниското му тегло, макар че тя не искаше, което е типично за недоносените. Не знам как може такова малко бебе да се храни на 3 часа, като очевидно има проблеми с наддаването. Храненето на поискване може да не сработи за недоносено бебе, което още не е стигнало до термина си. Бебетата, родени седмици преди термин са много поспаливи и се изморяват бързо и трябва да се будят, за да ядат. На мен ми беше позволено да мина на 3 часа чак когато вече бебка добре наддаваше и това отново беше будене на три часа и почти насила даване (не е пищяла от глад, просто спеше постоянно), защото тя просто не искаше. Чак след две седмици, когато щеше да е 39 гс и наддаваше много добре и не беше толкова поспалива, вече можеше да не я будя и да е на поискване. И тя тогава взе да прави по-дълги интервали отначало, но постепенно започна да иска по-начесто и даже на 4-5 месеца е яла на всеки час през деня.

Не съм лекар, но за пръв път чувам бебе с ниско тегло да се храни на 3 часа. Трябва по-начесто, щом не наддава. Също е много важен контактът кожа в кожа за правилното му развитие

За съжаление това е положението в болниците в България, карат си го с практики от миналия век и не правят разлика между хранене с кърма и с АМ.

Едва ли ще се съобразят с желанието на майката да го хранят на 2 часа, а тя няма как да го контролира това докато бебето е в неонатология. Вариантът е да поиска да го хранят с АМ и евентуално да им носи по-малко кърма.

Поне и дават изобщо да му даде кърма... В блоница Надежда в неонатологията не ми даваха да го накърмя или да им нося кърма.

Много трудно се излиза на глава с акушерки/неонатоложки.. много. Всяка е учила и практикувала по различно време, на различно място, всяка е гледала децата си по свой си начин и го налага в работата си.
Моето бебе беше доносено и щом ни изписаха приключих с графика на 3 часа, не работеше, бебето видимо си беше гладно.
Опитайте се да получите повече информация, говорете с тях за по-чести хранения. Това май не им се нрави на персонала, защото те работят на график за удобство. Разбираемо е, много бебета имат нужда от грижа. В случай, че всички показатели са добри, само храненето остава като фактор.
Бъдете силни и преговорите с медицинския персонал да завършат възможно най-благоприятно за бебето ви. ❤️

Ако бебето не наддава и е с ниско тегло, и на АМ ще трябва да е на 2 часа, поне тук е така. Стомахчето му е малко и му трябват повече калории. А това как е гледано бебето на неонатоложката, не би трябвало да отразява как се грижи тя за бебета с медицински нужди все пак!

Включвам се, просто да си кажа и аз.
В болниците масово акушерките (не всички, разбира се) си нямат понятие от кърмене. Обаче, по-лошото е, че не им пука особено за това. За тях е важно да му бутнат шишето и по най-бързия начин да се наяде. На мен не ми разрешаваха да нося кърма, скараха ми се, че искам да се цедя. Изобщо трите дни (изписаха ме по-рано погрешка, което всъщност беше хубаво за мен) бяха най-ужасяващото нещо за мен. Да не говорим, че някои дават добавката от АМ, защото бебето ако не наддава няма да го изпишат. Неонатология и акушерки - са в тотално противоречие и изобщо не се разбират помежду си. Ако има 3 акушерки и трите са на различно мнение, и се държат безобразно, за да правиш точно това, които те ти казват.

За недоносени съм чувала, че често им се раздуват коремчетата и затова на по-голям интервал. Разбира се, нямам идея дали е така, само съм го чувала.

Много е трудно, когато не знаеш и си сам. Не знаеш на кого да се довериш, хормоните те перат яко и всеки ти говори различни неща, в 90% с такъв тон, че буквално искат да се разревеш пред тях все едно.

Моето бебе на втората вечер ревеше истерично, нямаш мляко и 4 часа никой не ми даде, за да му дам.

И аз да си кажа само - с положителен опит с акушерките и спорен с неонатологията.
Моето слънце беше доносено, наложи се спешно секцио и трябваше да я оставят в кувьоз за 4 дни. Най-отвратителните и дълги 4 дни в живота ми. В неонатологията почти нищо не казват като информация какъв е планът на лечение и това ме изкарваше извън нерви. Буквално се бях подула от рев, защото никой не ми казваше какво чакат да се подобри като показатели, за да я извадят от кувьоза и да ми я дадат. И аз седя сама в стая с гадните болки от секцио и заобиколена от ревящи бебенца без да мога да направя нищо, бях на ръба на нервна криза. Наложи се акушерката, която си бях избрала за раждането, да ходи да ходатайства, за да й дадат някаква информация. Неонатоложката даже се беше обидила, че друг ще дава информация за нейн пациент, а не тя директно. 🙄  Моята акушерка беше прекрасна, много ме успокояваше, постоянно идваше да ме види и си пишехме, дори в почивните й дни. Показа ми как да си стимулирам гърдите и ме насърчаваше да не се отказвам, защото ми беше много трудно.
Момичетата от неонатологията, които ги хранят, си ми казаха, че моята бебка си търси храна "час по час" и ми стана ясно, че не й спазват графика от 3 часа. На 3-тата вечер някъде дежурната докторка се смили над мен и ми дадоха за първи път да я подържа. Тогава поплаках от щастие.
На 4-тия ден кърмата ми слезе и се бях разбрала да нося шише в неонатологията следобяд, когато ненадейно ми я връчиха да си е при мен. Естествено нямах идея какво да правя, на книга бях чела, на практика нищо не ставаше. Дежурната акушерка на нощната смяна мина на рутинната обиколка и ме видя да се мъча. Каза, че ще обиколи и ще се върне да ми покаже. Не само ми показа, но си отдели часове от времето, за да се помъчим с бебка да засуче и да свикна да я кърмя. Имах късмет детето да захване бързо, естествено след 5 мин се уморяваше и заспиваше. Акушерката ме насърчи да продължаваме и да я дохранвам с това, което изстискам след нея от шише. На другия ден консултантката по кърмене даже се учуди, че толкова бързо е захванало бебето и ми каза да продължа, каквото правя.

Съгласна съм с теб, но проблемът е, че тук в болниците е прието бебетата да се хранят на 3 часа. Не се знае ако тя поиска по-често хранене дали персоналът в неонатологията изобщо ще спазват това или ще си го карат на 3 часа. С АМ поне бебето ще получава повече калории.

Първото ми дете така и не засука и трябваше да вдигна скандал в родилното за да започнат да ми носят повече от 30 мл АМ на всеки три часа, а това му беше крайно недостатъчно. Нямаше условия да се изцеждам и да му давам от шише, АМ беше единственият ми вариант. С второто ми раждане се бяха подобрили практиките, но все още сме доста назад в това отношение.

Изжиивях подобна история, неонатолозите са арогантни и държаха детето ми 7 дни само да го наблюдават, без да се правят изследвания, да се дават лекарства или да има проблеми с наддаването или каквато и да е причина. Лекар отказа да говори с мен при изписването, както и изобщо някога да говори с мен, само ми казваха, че наддава и това е. Аз се подувах от рев и отказаха дори да ми дадат парацетамол за ужасните болки в главата. Не смеех да гъкна. Също никой не даде съвет да се цедя ли, не ли. За удоволствието да крещят по мен и да не ме набият (за разлика от Майчин дом) по време на самото раждане и си платих. Също нямаше и анестезиолог за мен. Поне на теб са ти помогнали.

Моето бебе също беше хранено на 3 часа, но аз му давах кърма като хвърлях АМ. Самите акушерки ме насърчиха ( говоря за МД). Ставах да си го храня и в 1, понеже бебето не беше до мен. Педиатърката препоръчва 2 часа и половина и да го будя, но бебето искаше да яде и на час. Хранех го, докато се стабилизира. Сега е на 4 месеца и се храни на 3 часа с пауза нощем от 6 до 8 часа. Според мен трябва да има баланс между хранене по часовник и на поискване. Аз храня " на поискване" нощем, но по режим денем ( с разминаване от 30 мин до час). Детето се кърми.

Аз винаги съм се водела по бебето, то си знае кога огладнява и си прави режима.

Аз също. Просто забелязах, че му се яде в определени интервали и напаснах по тях.

Просто е трудно, когато бебето е в неонатологията и майката не е с него, а се разчита на комуникация и разбиране от страна на неонатолозите.
В някои болници даже не дават да се цеди и да се дава на бебето. При нас казваха, че можем да се цедим "за облекчение" или стимулация, но трябва да го хвърляме и да не даваме на бебето, защото не можели да гарантират стерилността.

Точно това исках и аз да кажа. Моята акушерка ми каза: “За съжаление болниците не са приятели на бебетата…” Това, разбира се го казвам просто като отношение към майката, не за компетенциите им и знания. Чисто човешко отношение към жена, която я е страх(мен ме беше много страх, знам, че не всички са така).