Държите ли децата ви да са висшисти?

  • 6 309
  • 173
# 45
Родителите ми много държаха на това. Имам висше, магистърска степен.

Ако сега можех да избирам, май бих пропуснала следването. Нищо не ми е дало, освен диплома и може би малко разширяване на общата ми култура. А тъй наречените студентски купони при мен не бяха кой знае какви, понеже в групата бяхме само момичета и 1 мъж за цвят Simple Smile

Децата ми отсега ги виждам, че ще имат висше  Wink
Виж целия пост
# 46

По този повод се сещам:
Как се става интелектуалец? Много е просто. Трябват 3 завършени висши. Първото да го е завършил дядо ти, второто баща ти и трето ти.....

Ох, любимото ми...

Готино е, мда......
Виж целия пост
# 47
Добре де, ама ти сериозно ли мислиш, че само три дипломи те приобщават към интелектуалците?
Виж целия пост
# 48
Добре де, ама ти сериозно ли мислиш, че само три дипломи те приобщават към интелектуалците?

Нееее, разбира се  Laughing
Виж целия пост
# 49
Добре де, ама ти сериозно ли мислиш, че само три дипломи те приобщават към интелектуалците?

Нееее, разбира се  Laughing

Ох, олекна ми, аз съм едва с две. И татьовата - три. Децата няма нужда да се морят. Crazy
Виж целия пост
# 50
Най-вероятно, ще им се наложи.
Но засега сме решили да гиизкласим до завършване на средното образование и от там да се оправят сами, особено с финансовата част.

Това, което аз учих навремето, беше по собствено желание. Мястото, също избрах сама.
Виж целия пост
# 51
Според мен, децата сами си решават дали да учат или не. Висшето образование отдавна не е нещо престижно и недостъпно- който не е записал той не е завършил. Аз имам две, а работя с две специалности, които нямат почти нищо общо с магистратурите ми. Едното висше спрях и да го пиша в CV-та, защото няма смисъл само да се фукам с дипломи, които нямат отношение по случая. Най -хубава е системата на висшето в Швеция. Първо, трябва 1 година след гимназия да си поработил и след това можеш да учиш висше- все пак да натрупаш житейски опит. Второ, първите години учат общи неща и после се специализират. Трето, можеш много пъти да смениш специалността по време на следването. Кои от нас на 17-18 години са знаели какво точно искат да работят, за да го учат? Още повече, че романтичната представа на пубера и реалността на една професия са противоположни неща.
Та, не вярвам бъдещите ми деца да нямат желание да  учат и да пропуснат студентския живот. Важното е да са здрави и щастливи, а родителските амбиции ще си ги задържа за себе си- ако ме мъчи нещо ще се запиша да го уча аз, пък било то и на стари години.
Виж целия пост
# 52
Най важното да са здрави и разбирасе трябва да учат!!!
Виж целия пост
# 53
иска ми се...
Виж целия пост
# 54
Ами от сега съм й избрала професия, а тя изисква да има вишу Party Laughing.
Виж целия пост
# 55
Ако по някакъв начим мога да повлияя на решението му - да, бих желала да има висше, но едва ли ще му натрапвам мнението си.
Родителите ми имаха трезва преценка - винаги са искали децата им да са вишисти, но виждаха, че брат ми няма желание. Осигуриха му възможност да пробва, той обаче се отказа. Аз винаги съм живяла с мисълта, че ще уча в университет и още от гимназията знаех какво ще уча. Това и завърших, за което съм щастлива, защото професията, която имам е перспективна и ще ми е приятно да работя тази работа.
Виж целия пост
# 56
И аз имам висше образование и дори работя по избраната специалност. Харесвам си работата. Само че не издигам в култ висшето само защото е висше. Срещала съм достатъчно хора с дипломи, но некадърни в професията си, че и умни като пътъци. И аз не блестя с особен интелект, ум и знания разбира се, но колкото имам ми стига, за да знам, че хората не се делят на добри висшисти и лоши неизучени. Не харесвам идеята за учене заради самото висше и псевдоинтелектуланото фукане с дипломи. Предпочитам ученето с цел работене по избраната и изучавана специалност. Друг е въпросът кога и дали ще се намери и работно място по нея.
Виж целия пост
# 57
По-скоро Да
Виж целия пост
# 58
Държаха, но аз не ги слушах. Избирах си да уча това което най-малко им харесва. Можеше и по зле да бъде (за тях(, но си нямам таланти за такъв драстичен отпор.
И понеже всичко се връща, нищо не се знае.  Grinning
Виж целия пост
# 59
Колкото и да се настройвам и да се правя, че ще го оставя сам да избира, знам, че ще го бутам да учи. Реалностите са такива тук, че бакалавърската степен вече става минимално изискване за добра работа, кой знае какво ще е след 20 години.
И аз, и брат ми се сблъсквахме с "учи ми се, не ми се учи" настроенията, аз исках да работя (и работех де), той иска да е творческа личност някаква, аз на по-стари години доучвах и карах магистратура, ами ще ми се да не си го бях правила толкова трудно. Много се надявам и братлето да не зарязва, каквото е започнал. Родителите ми държаха, но аз си правех каквото си искам, работата ме правеше независима. Дали малкото няма да ми го върне? 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия