Бихте ли отказали занималня за детето в първи клас, ако имате възможност?

И двамата ми сина не са ходили никога на занималня. По принцип съм много против нея. До обяд ходеха на училище, следобед на тренировки, след тренировките пишеха домашни. Винаги са били сред първенците в класовете си. Големият е вече студент, малкият е в 11 клас. От позицията на времето отчитам, че това наистина е било най-доброто решение за тях и са спечелили само позитиви, че не са си губели времето в занималня.

Не навсякъде е така, но в много случаи занималнята като обучение се състои в това учителката да напише решението на задачите, а децата да ги препишат. На теория трябва сами да решават, но на практика е попълване на тетрадките с каквото трябва.

Дъщеря ми е от самостоятелно справящите се деца. С нея не бях разбрала, че има ученик у дома. 4 клас е вече.
И жестоко ме разглези.
Синът ми е точно обратното. 1 клас. За сега се "справя" с материала според класната си, но е тотален тасманийски дявол през останалото време. Умен е и му се отдава да усвоява материал, но всичко друго е тотално зле. Учебници, тетрадки и подвързии са като дъвкани от камила, губи и чупи всичко, до което се докосне и е просто страшно. Като е болен у дома и трябва да наваксва - война на световете. Отделно и класната още не е направила регистрациите в електронен дневник и докато каже какво има за писане става война... Аз гледам и давам задачи, той надрасква на бързо нещо, то е грешно, връщам - реве и се тръшка, спори че не трябвало това, ами онова.... Въобще - незнам, ако нямаше занималня и аз трябваше на правя това всеки ден дали нямаше вече да съм в мека стая с ризка тип "прегърни ме".
Не ставам за преподавател. Това ми е кошмар от дете - майка ми е детска учителка.

Та за мен, занималнята е спасение за менталното ми здраве. И за работата ми.

Също работя предимно от вкъщи, но не ми е чак толкова широко около врата, че половината ми работен ден да минава в скандали...
Като са болни и стоят у дома е "мамо" на 12 секунди. Стигнах до там да ги увещавам да не ме закачат поне 30-60 мин, че да свърша нещо... По време на срещи с камера влизат и ми говорят, и не е да не съм поставила границите правилно. Защото знам, че ще ме изядете с парцалите
.. просто отглеждам хора, с изключително силен и властен характер (като майка си...) и е ужас. Ужас....
Да живее занималнята!

Точно за подобни деца говоря, че занималнята е полезна. Не в смисъла, който влагаш ти Цвете мое, а че синът ти във втори клас като е болен вече ще знае, че трябва да си напише домашното, че трябва да има моливи в несесера и т.н. В първи клас и аз постоянно се разправях с моя син за домашни като си седеше вкъщи, а сега в 4 ти си ги пише чинно, че даже кандиса да порешава малко допълнителни задачи за Кенгурото, което ще е другата седмица.

Моето не е точно такова дете, като сина на Цвете мое, като има домашно е много старателен, даже, бих казала, че в първи и втори клас беше по-старателен. Но да, ако си е вкъщи и трябва да учи, абсурд да се занимавам активно с работа, защото идва и пита. “Мамо, това, мамо, онова”. А ако говоря по телефон, сякаш е нарочно, и да, не е като не съм казала около 2869 пъти, че докато говоря с някой друг, не бива да ме прекъсва.
Аз също не ставам изобщо за преподавател, това е нещо, което мразя от дъното на душата си. В предишната ми работа все ми прикрепяха нови колеги за обучение, а мен не ме бива, дразнеха ме ужасно, нито аз мога да си свърша моята работа като хората, пък и за късмет, ни един от тези, които обучавах не ставаха.
Та да, в момента не работя, последните няколко години всъщност не работя, имам възможност да си взимам детето на обяд, но не искам.
Всяко дете е различно. Всеки родител също. Учителите - и те. Мисля, че всеки родител трябва да си прецени добре според възможностите си и желанието да участва активно, всекидневно в учебния процес, ако реши да го остави вкъщи.

Да, аз имам този избор и планирам детето да вземам на обед, за да може да хапне в нас, да си почине малко и да сядаме да учим.
По моя личен опит от детството, майка ми ме вземаше на обед и процедирахме по същия начин, само като си представех, че ще остана в стаята в училище цял ден изпитвах ужас. На мен винаги е имало вкъщи кой да ми помогне с домашни и да ми обясни- майка ми или нея в нямаше- баба идваше- и имам много хубави и положителни спомени.
Аз уча бързо, ще видим малката как ще е , а имах приятелки, които същия материал, който аз учех за 30 минути, на тях им отнемаше над час. Просто се разсейваха много повече. Как, ако са много деца в занималня , учителят успява да се съобрази с темпото на всеки? Според мен физически не е възможно.

И защо да сядате да учите? Най-важното, което трябва да научи едно дете-ученик и да учи само. А не майки, лели, баби, бащи и др. да стоят и да му наливат нещо в главата.

Защото, за да се научи , някой първо трябва да му покаже как и какво да прави. Ако не е учило и писало домашни само, кой да му покаже освен родител ( или разбира се учител в занималнята)?

На следващ етап ученето заедно би включвало проверка на домашните и изпитване по разказвателни предмети.
За вас може  да е наливане/ висене на главата, в нашето семейство се нарича проследяване и контрол и до този момент дава отлични резултати.
След като вече е научено как се учи, за какво да внимава и да набляга, как да може спокойно да има система да учи разказвателните си предмети- разбира се, че ще учи само. Но изграждането на навици в тази насока е първото, което се полага по мое мнение.

Също така добре разбирам, че много родители са на друго мнение, че децата трябва изцяло сами да се справят, да бъдат оставени да се оправят изцяло самостоятелно. Всеки си действа по негова преценка, обичайно и както са действали спрямо него. Моят пример вкъщи и при близки роднини е на учене заедно в началото и след това помощ и проверка. Това смятам да направя и аз. Познати и приятели са действали по друг начин родителите им- децата са оставени да учат и да се оправят сами- сега те повтарят същия модел.

Има деца, които се справят съвсем сами. Знам, понеже бях точно такова дете - прилежно, докато не си напиша изрядно домашните, не излизах да играя. Имам две по-големи деца, които също се стараеха в училище. С двете по-малки хич не става така обаче. Едното не е особено ученолюбиво, другото има желание, но се отказва и от най-малката трудност къса и хвърля и решава, че не може. Е тези деца ако ги оставя сами да се подготвят, много ясно какъв ще е резултата. Да, доста ми беше лесно с големите, само да ги хвалят учителите, а те да си учат с лекота. Ама не всички са така Разбира се, който има едно дете и то винаги всичко си е написало, сигурно му се струва, че други родители са луди

Чета темата с интерес, моите деца са в първа група, още далеч от училището.

Аз на занималня не съм ходила, поради причините изброени напред, че самостоятелност се изгражда първо чрез контрол от семейството, после многото деца в занималня - шум, прах, разсейване..

Ако на този етап трябваше да избирам занималня, по-скоро - не. Не заради самата форма на обучение, а средата и нагласата на родителите в момента да се бутат с дребни жестове до по-големи с цел специално отношение за детето им.
Скъсяване на дистанция до степен топли отношения ми е неприемлива.
В това отношение съм - уважение всекиму, доверие никому. Не бих оставила нещата да разчитам, че в занималнята детето ще научи нещо повече от написани домашни

Виждам и колко са различни децата едно до друго у дома. Едното съсредоточено и търпеливо, другото мечтател - бързо му омръзва, ядосва се и няма търпение, като върши нещо

Би ли пояснила? Защото в нашето училище няма такива прояви.

За помощта от родители-времената са различни, децата са различни, учебниците са различни. Нищо с нищо не може да се сравни. Шарените, лъскави и претрупани учебници в които е "кълвано" оттук-оттам, за да се сглоби урок, трудно се възприемат от децата, защото в общия случай са разхвърляни и нелогични.

Някога на занималня ходеха само слабите ученици(в моето детство, с уговорката, че очевидно "аз като дете" е много различно време за всички потребители), сега ходят почти всички, защото занималнята е по-скоро социална услуга. Но това, което детето не успее да схване в училище там може да бъде обяснено и затова е съвсем нормално децата, които не ходят на занималня, да потърсят и получат помощ от родител.

Аз се занимавам с млади специалисти, завършили университет, усвоили професия, ами и те в различна степен имат нужда от "висене на главата" понякога от по-опитен, от разяснява е и насочване.

Присъдинявам се към питането, защото според личните ми наблюдения и разговори с широкия приятелски кръг, не съм забелязала подобни прояви.

Светкавица абсолютно съм съгласна, че всеки паралел с преди и сега е нерелевантен.

В нашата група имаме трима родители, които са постоянно налични там. Стоят вътре по време на учебни занятия, персонала пуска благодарствени клипчета за тяхното присъствие.
Големи инициатори са, понеже даже в банята изтривалката била напукана.
И така, нищо особено на пръв поглед, после ще трябва да ги търпим и в училище.



Много добре е уточнила Светкавица, че занималнята в днешно време е вид социално общуване. Отдавна мина времето на шляене след училище по групички живущи в една посока

Това в училище няма как да се случи. Родителите са ограничени само до входа на училището и не могат да влизат вътре в класните стаи. Единствените изключения са по време на родителска среща или тържество.
Ако се налага да дам нещо на учителките или да взема някой учебник, когато е болен - учителката слиза и ми го подава в двора на училището.
Иначе - имаме си избран отговорник, касиерка, родителски съвет (то и аз съм формално там, но досега не съм имала каквато и да е роля). Касиерката е единствената, която има връзка с учителката в по-пряк смисъл. Имаме Вайбър група на класа, обсъждаме някакви общи подаръци за учителките, например за Коледа или за края на годината, допълнителни материали за децата се купуват от касиерката още в началото на годината и няма разни други своеволия, дарения или там, каквото и да е.
Ако такива практики се толерират в детските градини, за което нямам идея, защото специално моето дете е било само в частна, то в държавно училище не съм чувала за такова нещо нито при нас, нито сред близките ми с деца в долния курс на обучение.