🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-41

Roxy, давам ти път, ако се включиш преди мен.
Ако не, аз ще си редактирам поста.

 

Докато си събера мислите, ще ви оставя едни други мисли, които много красиво описват това, което видяхме.

Опитвам се да се успокоя, но не мога. Сърцето ми сякаш ще изскочи от гърдите ми.

„Оказва се, че съм сънувал в сън.“ Той идва при нея, докато тя спи. Докато тя спи, той прокарва пръсти през косата ѝ и шепне: „Руя.“ Символизмът ще ме убие един ден, кълна се. Нисан спи, Нисан е Руя… но Ешреф е този, който сънува най-сладките сънища онази нощ? Просто ме застреляй…

Руя…

Ешреф търси своята Руя, за да намери себе си, но вместо това напълно се губи в момента, в който най-накрая я намира. Мъж, който никога не плаче, буквално се разпада. И в този един момент можеш да видиш как умът и сърцето му най-накрая се сливат, как най-накрая се разбират и той осъзнава, че влюбването в Нисан от пръв поглед не е било случайно. Не е било съвпадение, защото сърцето никога не греши.

 В този момент, докато пръстите му се движат през косата ѝ, сякаш докосва всички години, които е прекарал в търсене на нея. Сякаш иска да се увери, че самият той не сънува. Може би Руя го е въвлякла в този сън, от който не може да се събуди, въпреки че би избрал доброволно да мечтае завинаги. В края на краищата, мечтата му винаги е била Руя... но откакто срещна Нисан, мечтата му стана Руя да бъде Нисан.

Руя и Нисан най-накрая стават едно цяло. И сега Руя вече не е мълчалив враг. Руя вече не е недостижима. Руя сега диша.

В онази нощ Руя най-накрая се роди. В човешка, пораснала форма.

Чагатай... какво да кажа? Гордея се, че бях твой фен от самото начало. Калибърът на актьор, който може да понесе всичко. С една дума: майстор!  🥹


Тази вечер няма да чета никакви негативни коментари- даже мога да ги напиша предварително:
Защо само 5 минути, защо толкова малко Нисан...

Аз се насладих.
Лека нощ! Сладки сънища!

Гери, Чийдем сама се обърна към Ешреф.  То се видя нейния Кадир какво може.
Тя се обади на Ешреф и му каза, че, ако я измъкне, ще му даде много важна за него информация.
И беше малко разочарована, че Мюслюм дойде. Може би си представяше, че ще изпита последно удоволствие от това Ешреф да я спаси, преди да го загуби окончателно...
А Ешреф, какво да кажа- тази спонтанна реакция веднага да отиде при нея!
Каза и,че много му е липсвала, че толкова много я е търсил. Беше трогателно!
Всичките години копнеж, събрани в един жест!


Вече чакам следващия епизод.

Честно казано, тази сцена ме разби.
Опитвам се да я подредя в главата си, но колкото повече мисля за нея, толкова по-силно усещам, че това не е просто момент между двама души. Това е сблъсък между минало и настояще, между мечта и реалност.
"Ешреф аби видя най- хубавия си сън"
Това изречение сякаш описва цялото състояние на Ешреф. Защото той винаги е живял в две реалности- едната е животът, който води, тежкият, мрачният, пълен с насилие. Другата е вътрешният му свят, в който Рюя съществува като нещо чисто, недостижимо, почти свято.
И в този момент тези два свята се събраха.
Сцената, в която той идва при Нисан, докато спи е тиха, беззащитна, истинска. И момента, когата  прошепна „Рюя“.
Не „Нисан“.Рюя.
(Гери, тук очаквам твоя коментар)
Според мен той не говореше на жената пред себе си като на човек от настоящето. Той говореше на мечтата, която го е държала жив двадесет години.
И когато прокара пръсти през косата и… това не беше просто нежен жест. Сякаш докосна всички години, които е прекарал в търсене на нея. Сякаш се опита да се увери, че това е реално, че не сънува отново.
Но момента не е само романтика.
Ешреф намери Рюя… и в същия момент се изгуби.
Защото ако Рюя е Нисан, тогава всичко, което е усещал, е било истина. Сърцето му не е грешало. Той я е разпознал, без да знае.
Но това означава и нещо друго, че изборите му са я разрушили. Че той сам е отблъснал човека, когото е търсил цял живот.
И това е моментът, в който видахме как  един силен мъж се разпадна. Не защото е слаб, а защото истината е твърде тежка.
В този момент умът и сърцето му най-накрая се срещнаха. Най-накрая се разбраха. И той осъзна, че влюбването му в Нисан от пръв поглед не е било случайност. Не е било съвпадение.
Сърцето никога не греши.
Но трагедията е, че понякога разумът закъснява.
Но сцената беше красива- Рюя и Нисан най-накрая станаха едно цяло. Рюя вече не е спомен. Не е мираж. Не е недостижима.
Рюя вече диша.
В онази нощ тя се „ражда“ отново- в реалния свят, но в друга форма.
И точно тогава ще дойде страхът.
Защото това вече не е мечта, която можеш да търсиш цял живот. Това е човек, когото можеш да загубиш. Истински.
А може би, вече си го загубил...
Затова тази сцена не е просто за това, че Ешреф намира Рюя.
Това е сцена, в която той осъзнава, че никога не я е губил… и точно затова болката е толкова непоносима.
И в този момент си задавам само един въпрос:
Сегя Ешреф страхува ли се, че ще я загуби отново…
или вече дълбоко в себе си вярва, че я е загубил завинаги?