🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-41

Diva, благодаря ти за този коментар! Честно казано, се надявах да се появиш и да хвърлиш светлина, върху събитията, извън любовната линия.
Да, много мафиоти се струпаха в последната серия, и аз трудно проследих тази част от историята, въпреки че си я пуснах и с превод. Като цяло стана ясно, че Ешреф и Яшар са равностойни противници и всеки път ще е трудно единия да надделее над другия.
Аз лично се надявам, че историята на Мюслюм и брат му тепърва започва. Както и тази на Чийдем, поне що се отнася до тази част от живота и, за която не знаем нищо.
За  историята с Аслъ си мисля, че тя има един, единствен смисъл. Нисан никога не получи истински шанс да скърби за Афра.
Не онзи вид скръб, който видяхме, а онзи тих процес, в който оставаш насаме с липсата и си позволяваш да почувстваш всичко.Тя нямаше това време. Само кризи. Само оцеляване.
В този смисъл Аслъ не е тук, за да „замести“ Афра, а за да помогне на Нисан да разбере,
че начинът и да обича не е грешка,че да се грижиш за някого не означава, че контролираш съдбата му и носиш отговорност за това, което се е случило,че може да обича отново… без да се самоунищожава. Нещо като втори шанс, но не да „поправи“ миналото, а да обича по-здравословно в настоящето.
И може би най-важното е, че с Аслъ Нисан не просто получи шанс се грижи за някого…тя ще започне малко по малко да се грижи и за себе си.
Сцената с Фарук и Ърмак- реката, от която всички черпят това, от което имат нужда, беше наистина страхотна.
Фарук прави така,(не умишлено) че Ърмак да го види с други очи и ще видим до къде ще доведе това.
Казваш, че Нисан не осъзнава защо раздялата е толкова важна за Ешреф, заради обстоятелствата, но тя всъщност няма как да  знае това. И, като нищо ще допусне още грешки с действията си.
За последната сцена, ако имаш предвид това

Ömer казва, че " Понякога човек си мисли, че търси някого от години. Тогава един ден осъзнава, че човекът, когото търси, вече се е настанил в сърцето му. И в този ден Ешреф аби отново прошепна това старо име- Рюя.
И онази нощ Ешреф аби видя най-сладкия сън в живота си."
Четох и други предположения, че това е сън, но дори и да е така, той ни позволи да видим емоционалното състояние на Ешреф.
Не мисля, че сега Чийдем би навредила на Нисан. Тя не можа да осъществи плана за отмъщението си, но пък по този начин откупи свободата си. Доколкото тя, с нейните демони, може да бъде свободна...

Нещо, което ми хареса и искам да го споделя с вас.

"Наистина харесвам концепцията за лиминалност в този сериал. Ешреф често стои на прага, когато става въпрос за Нисан. Нито напълно вътре, нито напълно отвън. Като дете той винаги е гледал Нисан отдалеч. Когато поиска да се приближи, видя мъжа, който е малтретирал Нисан и го  уби. Преминаването на този първи праг е важен обред за него -> поправителното заведение.
В епизода, където научава, че Нисан е Рюя, появата му на вратата, преди да влезе отново в къщата, наподобява на праг.
И това се превръща в повратна точка за него, защото той отива до Нисан, знаейки, че тя е Рюя за първи път.
Накратко, Ешреф стои на прага между съня и реалността през целия си живот."


Много ми хареса идеята за лиминалността, защото тя наистина описва Ешреф почти перфектно.
Ако се замислим той винаги е „между“.
Между дете и мъж, между невинност и насилие, между любов и дълг, между Рюя (мечтата) и Нисан (реалността).
И най-важното, той никога не е напълно от едната страна.
Като дете той не успява да премине прага към Нисан. Вижда я, иска да я достигне, но реалността го спира брутално- насилието, което вижда и убийството, което извършва. Това е първият му „праг“ и той го преминава не към любовта, а към един по-тъмен свят. Поправителното заведение не е просто наказание, а ритуал на преминаване от дете със сърце към човек, който се научава да оцелява.
Оттам нататък животът му е поредица от такива прагове, които той или не прекрачва, или прекрачва от грешната страна.
За това ми хареса и примера със сцената пред вратата, когато вече знае, че Нисан е Рюя.
Това не е просто влизане в стая. Това отново е праг между минало и настояще, праг между мечта и реалност, праг между „търся я“ и „намерих я“.
Може би точно това е истинският му повратен момент, не когато я намира, а когато разбира, че повече не може да остане на прага.
 

И тази седмица Eşref Rüya е най- гледан в платформата Prime Video


Снимат ли?




Това ми прилича като да е пред някоя болница. Може би нещо се е случило с Нисан, все пак.




Дали отново Ешреф не е дошъл в точния момент, за да спаси Нисан от нещо?

Добро утро!


Днес е последния официален почивен ден, така че, кой къде ходил, ходил- Демет в Гърция, Ömer-в Париж, Чачо не е ясно къде, да се връщат и да се хващат за работа.
Вчера е имало някакви снимки, но на споделените кадри се виждат само хора от екипа.
Снощи компанията на Чаатай се е забавлявала, но без него, а той не пропуска тактива събирания.







Което означава, че или работи, или не е в Истанбул.
Вече текат рекламни клипчета, за началото на Eşref Rüya в Казахстан.

Очакват го с нетърпение.
А ние, очакваме първия фраг към 38 епизод.

Желая ви прекрасен ден!

Ще ви оставя нещо за четене, ако искате може да споделите дали сте съгласни.

Самотата на Нисан...

Самотата винаги е живяла в Нисан, не е дошла внезапно, тя е растяла заедно с нея.

Започнала е в деня, в който е загубила родителите си, продължила е, когато сестра ѝ Афра е била отнета от нея, и се е задълбочила, когато е загубила Ешреф. Всяка загуба не просто е отнемала някого, а е оставяла след себе си нов, непознат нюанс на самота.

На Нисан никога не е било позволено да бъде просто дете. Тя се е превърнала във всичко, от което Афра се е нуждаела - майка, баща, дори защитник. И е погребвала собствените си емоции толкова дълбоко, че дори е забравила какво е чувството, включително малтретирането, което е преживяла като дете. Силата никога не е била избор за нея, а оцеляване.

Но дори най-силните сърца имат граници.

Когато Афра почина, Нисан не просто е загубила сестра си, тя е загубила и целта си. Единственият човек, който я е държал здраво стъпила на земята, който ѝ е давал причина да продължи, си е отишъл. И за първи път нямаше нищо, което да я разсее от тежестта на собствената ѝ скръб.

 Тогава дойде Ешреф...

Той беше нейният подслон в бурята, топлината в нейния студен свят. С него тя се чувстваше в безопасност. С него тя си позволи да чувства отново. Любовта му смекчи самотата, която се беше втвърдила в нея от години.

И тогава... тя загуби и него...

Този път самотата беше различна. Не беше просто празнота, тя беше задушаваща. Тиха, поглъщаща празнота, която притъпяваше всичко в нея. И се натрупваше заедно с всичко останало в нея.

Ешреф все още имаше своя екип, приятели, Йетимлер и дори своя свят. Но Нисан... Тя нямаше никого и не остана без нищо.

Нямаше семейство. Нямаше подкрепа. Дори нямаше стабилност в кариерата си. И въпреки това, тя все още отказва да поиска помощ. Защото никога не го е правила.

Нисан пада, но винаги се издига. Дори сега, когато е паднала по-дълбоко от всякога в тъмната бездна.

Тя е изтощена. Съкрушена по начини, които никой не вижда. Води битки, за които никой не знае.

И все пак... тя продължава.

 Защото, ако има едно нещо, което Нисан е научил, то е следното:
Ако никой не дойде да те спаси, ти се научаваш да се спасяваш сам, спираш да чакаш и ставаш свой собствен спасител.


ЕшрефТек, въплъщение на самотата...

Сирак, преди да разбере какво означава принадлежност, той извървя път, вече опетнен от загуба. И преди дори да може да стане мъж, той се превърна в убиец. Ешреф сложи край на Феридун Корал, който малтретираше Руя, единствената светлина, която някога е познавал.

Това беше началото на всичко.

Затворът не го сломи. Животът не го оформи. Вместо това, те го издълбаха, оставяйки след себе си човек, който се научи да съществува без чувства, да оцелява без нужда, да диша без живот.

Самотата не беше нещо, което Ешреф изпитваше. Това беше това, в което се превърна.

Той носеше болката си в мълчание. Рани, които никога не заздравяваха, белези, които никога не избледняваха, загуби, които отекваха в него. Думите бяха безполезни. Доверието беше опасно. А предателството беше непростимо. В неговия свят то изискваше само смърт.

Надеждата беше чужда концепция. Мечтите бяха лукс и не бяха за него. Животът му даваше само суровост, отново и отново, докато дори страданието не му стана познато.

Затова той погреба всичко.

 Всяка мисъл, емоция и частица от него, която се осмели да почувства.

Нищо не остана освен спомена за нея... Руя.

Руя живееше в гърдите му като сърдечен ритъм, който никога не можеше да заглуши. В продължение на 20 години той я търсеше не просто като мъж, преследващ любовта, а като душа, преследваща единственото късче чистота, до което някога се е докосвала. Времето го изтощи. Светът го закали. Но любовта му към нея остана недокосната.

Ешреф вярваше в една истина:
Едно сърце обича само веднъж.
И неговото я беше избрало.

Тогава Нисан влезе в живота му и за първи път нещо се промени.

Чрез нея Ешреф се превърна в някой неузнаваем. По-мек, по-топъл човек. Мъж, който можеше да обича без страх. Въпреки всички трудности, нещо крехко и невъзможно започна да расте между тях.

Но тогава истината дойде като острие, че Нисан е информатор. И просто така всичко се разби.

Не защото тя го предаде, а защото той сам се провали. Мъжът, който не се доверяваше на никого, не й се доверяваше. Мъжът, който виждаше всичко, не беше видял нищо.  Мъжът, който изгради живота си върху контрола, беше попаднал сляпо в капан.

И това беше непростимо.
Не нейните действия.
А неговата слабост.

Защото Ешреф не обвинява другите.

Той обвинява себе си.

В света, в който живее, изпълнен с кръв, лоялност и власт, любовта не е просто опасна. Тя е забранена. А сега това беше повече от мъка. Беше унижение. Петно върху името му.

Неговото управление винаги е било абсолютно:
На предател никога не се прощава.
Но Нисан не е просто някой.
За нея това управление се срива.

Притиснат в ъгъла, разобличен, с чакащ затвор да го погълне целия, Ешреф прави избор. Да не бяга. Да не се бие. А да сложи край на всичко.

Той изпразва пистолета си
И кани смъртта да го вземе.
Това не е отчаяние. Това е решение.

Защото затворът не би го наказал, той би го удължил. Да разтегне страданието му в нещо безкрайно. И Ешреф е изтърпял достатъчно.

 Смъртта за него не е страх. Тя е свобода.

Но съдбата все още не е приключила с него.
Защото най-жестоката истина все още чака.

Нисан е Руя.

И когато тази истина най-накрая го достигне, тя ще го разбие.

Защото как да приемеш, че човекът, когото си търсил 20 години, е същият човек, когото си отблъснал?

Как да простиш, когато прошката никога не е била нещо, което си си позволил?

Как да възстановиш, когато ти си този, който е изгорил всичко?

Сега Ешреф се изправя пред себе си.
Миналото му, правилата, страховете и... Любовта.
Всичко това се сблъсква едновременно.

И за първи път истинската битка е вътре в него.

Да говори, вместо да погребва всичко в мълчание.
Да се ​​доверява, вместо да очаква предателство.
Да се ​​държи, вместо да се отказва.

Този път оцеляването не е достатъчно.
Този път той трябва да избере любовта.
Той трябва да избере Нисан.

Дори ако това му струва всичко,
Силата му.
Неговото име.
Неговият свят.
Нисан е свършила своята част и сега е негов ред.

Неговият ред е да се върне на мястото при Нисан Акьол.

Интересна теория, Ели, аз не мисля в тази посока, но...ще видим.
Някъде четох и предположения, че Хъдър все пак е баща на Ешреф, но и това не ми изглежда вероятно.
Хъдър се появи по едно и също време със Старецът, все още е до Ешреф и го подкрепя, но мен лично малко ме разочарова, когато му каза, да се откаже вече от любовта си.
Мислех си, че точно той ще го подкрепи, по отношение на личния му живот. Но, от друга страна Хъдър е този, който най- добре знае каква цена е платил, избирайки любовта  си... не знам, още се чудя добър ли беше този съвет.
Някои фенове в X, пък са направили асоциация със тази сцена от Medcezir

Предполагат, че и с Нисан се е случило нещо подобно и не е просто заспала. Какво мислите?
Снимките очевидно продължават, но само Джерен ли снима???