Май съм искала да видя как Чаатай ще изиграе това.
А може би той все пак е помислил, защото, когато Чийдем му каза, беше в светлата част на деня, а той отиде при Нисан късно вечерта.
Исках да ни покажат този отрязък от време, но... сценаристите така са решили.
Честно казано, точно това, че Ешреф не си даде повече време е напълно в неговия характер.
Той не е човек, който „смила“ нещата спокойно. Той е човек, който действа, когато не издържа повече. И в този момент той не беше просто изненадан, той беше разтърсен до основи.
Представям си какво се е случвало в главата му - Рюя, която е търсил 20 години… е Нисан, Нисан, която обича… е Рюя и той току-що я е изгонил...
Това не е ситуация, в която можеш да си кажеш „ще помисля " .
Това е момент на „Трябва да я видя. Сега.“
Не за да говори. Не за да търси отговори.
А просто да се увери, че това е истина.
И точно затова сцената беше някак тиха.
Докато той само я гледаше, докосваше я… и плачеше. За него това беше момент на осъзнаване.
И може би най-красивото беше, че той не отиде при Нисан, а отиде при Рюя, имаше нужда да види нея. Така я и нарече в началото.
Но после разбра, че двете винаги са били едно и също. А това „защо не видях?“ не беше просто въпрос. Това беше началото на вината. Ешреф винаги първо обвинява себе си.
И,като се замисля, ако беше изчакал, сцената нямаше да има същата сила.
Защото това не беше рационално решение,а чист инстинкт.
Ешреф не отиде, защото трябваше.
Отиде, защото нямаше как да не отиде.
Хриси, съграсна съм, след края на сезона да гледаме Yeşilçam. Аз се присъединих към бившата ми вече тема за Чаатай, когато той вече е бил излъчен.
Честно казано не останах с впечатлението, че пишещите там го бяха гледали. Може би само една от тях, но избрани моменти.
Така, че не сме го коментирали, а има какво.











.gif)






















