🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-41

Lale, аз също мисля, че Нисан още не е взела окончателно решение. Най- вероятно това е първоначална реакция, и тя е напълно разбираема.
Предполагам, по-скоро иска ми се да вярвам, че е казала на Ешреф.

Честно казано, тази линия с бременността има потенциала да се превърне в най-силния, но и най-трудния конфликт между Ешреф и Нисан. И всичко опира до един въпрос- казала ли му е или отново е решила сама?
Ако предположим, че  Нисан НЕ му е казала,
това  би бил по-познатият модел за нея. Да поеме всичко върху себе си и да реши проблема, без да включва Ешреф.
В този случай решението и да не задържи бебето няма да е от липса на любов, а от страх, както вече казахме, особено от това, което се случи с Гонджа.
Въпроса е как ще реагира Ешреф, когато
разбере. Дали ще успее да види уплашената жена или ще види само още една тайна, още едно решение, взето зад гърба му.
Или, ако разбере твърде късно, ще осъзнае, че е загубил нещо, за което дори не е знаел, че съществува.

Но, ако Нисан Е решила да му каже, ситуацията става много по-сложна и много по-честна. Честно казано тази ситуация ми е по- интересна. Дали ще говорят на един език? Или тя ще казва „Не искам дете в този свят“ , а Ешреф ще бъде шокиран, но най-вече ще се почувства виновен. Защото това е нещо, което той най-много иска, но първата му мисъл ще бъде "Тя не иска това дете заради мен.“
Той няма да приеме това лесно. Ще се бори.
Но въпросът е дали ще се опита да я разбере… или ще я притисне толкова, че тя да се затвори още повече.

Надявам се, че ще намерят път заедно двамата, но, първо ще минат през трудностите на решенията си, защото това не е просто баналната сюжетна линия за бременност.Тона е тест за доверието между тях, тест дали могат да взимат решения заедно и най-вече – дали любовта им може да оцелее извън болката и страха.
Защото досега всеки път, когато Нисан решаваше сама, те губеха още нещо.
И ако това се повтори и тук…
този път цената може да е непоправима



Гери, после ще коментирам твоя пост.

Точно така, Ели! Това дете не е заченато чрез насилие или случайна афера. Това дете е продукт на любовта им, въпреки многото дефиниции за тяхната любов.
Обещах да отговоря на Гери. Разбирам много добре, какво искаш да кажеш. Честно казано, проблемът тук не е дали някой харесва сериалът или не, това е напълно нормално. 
Всеки си има вкус и право да избира какво да гледа. Истинският проблем идва, когато част от публиката свежда всичко до една линия, примерно дали Ешреф и Нисан ще се целуват и започва да го повтаря навсякъде, без да мисли за контекста на публикацията или за самия сериал.
Така се обезценява трудът на целия екип- сценаристите, актьорите, всички зад кадър. Герои, които са писани да работят на много нива, се редуцират до едно-единствено желание за романтична сцена. И честно казано, това е малко обидно за актьорите,защото цялата им работа, усилията и емоциите, които влагат, се свеждат до професионални целувачи.
Чаатай целува страхотно,съгласна съм, но преди всичко е актьор и си служи и с други изразни средства.
А е и жалко за останалите актьори, чиито персонажи често се смятат за „второстепенни“ или "незначителни", а те всъщност допринасят за динамиката и емоционалната дълбочина на сериала. Подценяването им е несправедливо и показва колко плитко понякога се възприема съдържанието от част от феновете. А пък, когато се стига до лични обиди, вече е прекалено! Защото излиза, че за Бюшра може да се говори какво ли не, но за Демет не може.
И да, екипът на „Eşref Ruya“ е ценен, с талантливи актьори, в които трябва да бъдат скицирани всички аспекти на героите и техните драми. Например, много ми хареса изпълнението на Гонджа, което досега не  беше откроявано.
Все още давам своята подкрепа за този сериал, независимо какво казват другите фенове. Свикнала съм с всички критики, когато става въпрос за проект на Чаатай, защото всеки човек има своя собствена визия. Осъзнах, че любовта има безкрайни граници и много неща могат да се случат и съдбата на всеки герой винаги е непредсказуема, уникална. Мисля, че до тук сценаристите са сравнително педантични и със сигурност искат да ни дадат подробности в точния момент. Дотогава просто трябва да приемем тази болезнена за някои от нас любов.
Разбира се, нормално е някой да не харесва сериал или да даде критична оценка, това е част от зрителската свобода. Но фиксацията върху една сцена и липсата на контекст вече преминават границата. И точно затова мисля, че Етем има основание да се ядоса. Не, защото защитава егото си, а показва колко лесно се губи уважението към това, което е създадено с много труд и има някаква идея.(едва ли е толкова лесно, да пишеш за този формат, с много и дълги серии)
И да не забравяме, сериалът е за широка аудитория, а не за хора, които могат да виждат само определени  сцени и  игнорират всичко останало.


И накрая, ново от Чаатай




И разкошната напоследък коса на Демет

Предлагам ви един интересен анализ от зрител, който е обърнал внимание и на "незначителните" герои.

Напоследък мисля много за това и имам усещането, че едно от най-съзнателните решения на сценаристите е как изграждат приятелствата на Ешреф, не просто за да накарат приятелите му да му съчувстват, а постепенно да ги доведат до място, в което наистина да му съпреживяват. А това са две напълно различни неща. Лесно е да съчувстваш на някого, можеш да стоиш на дистанция, да признаеш болката му, дори да ти стане жал за него. Но емпатията изисква нещо по-дълбоко, по-тежко. Тя те кара да влезеш в обувките на този човек, да почувстваш това, което той чувства, да разбереш изборите му отвътре, вместо да го съдиш отвън. И това, което намирам за толкова силно, е че екипът, неговите приятели, не просто избират да му съпреживяват, те са поставени в ситуации, които естествено ги водят до това. Животът ги поставя в позиции, в които нямат избор, освен да го разберат.
Да вземем Фарук, например.

Реакцията му към това, че Нисан е информатор, беше различна от тази на останалите. Той не беше толкова краен и не мисля, че това е случайно. Фарук е преживял предателство от жената, която обича - Айтен, точно както Ешреф. И е поставен в ситуация, в която разбира, че предателството не изтрива любовта. Затова, когато в епизод 36 казва на Ешреф, че всички знаят, че любовта е неговата слабост и че не се чувства правилният човек да дава съвети по този въпрос, този момент звучи различно. Това не е колебание, това е самосъзнание. Той знае, че се намира в същото емоционално пространство като Ешреф. Не просто му съчувства, а разпознава себе си в него. И затова няма осъждане има само разбиране.
След това е Мюслюм.

По-рано, в епизод 10, когато Ешреф признава, че Кадир е предателят, позицията на Мюслюм беше напълно ясна: предателството не може да бъде простено. Дори когато Ешреф обяснява, че е дал обещание на Якуп Баба да защитава сираците, Мюслюм не отстъпва (макар че показва и разбиране). Той дори казва, че милостта прави човека слаб. В този момент той говори от позицията на принципи, от морална висота, която изглежда стабилна и непоклатима. Да, признава, че и той е бил предаван преди, но това все още е нещо далечно, нещо, което вярва, че контролира.
Но животът не го оставя в тази удобна сигурност. Когато собственият му брат, Джахит, се заплита с врага и причинява реални, опустошителни щети, всичко се променя. Вече не е теоретично, лично е. И освен това, той има обещание, което трябва да спази, отговорност към семейството, от която не може да избяга, точно като Ешреф. И тук става болезнено, защото изведнъж Мюслюм преживява противоречието, което преди е осъждал. В друга ситуация той без колебание би тръгнал срещу човека, който е наранил приятеля му, но не може. Не защото не иска, а защото е обвързан с нещо по-дълбоко: обещание.
И не е ли точно това мястото, в което Ешреф е бил през цялото време с Кадир? Тази промяна отнема на Мюслюм удобството да съди. Той вече не може да стои над Ешреф и да решава кое е правилно и кое не, защото вече разбира тежестта на избора между справедливост и лоялност. Вече не просто съчувства, той го усеща. Преживява го. И това естествено променя начина, по който гледа на нежеланието на Ешреф да „приключи“ с Кадир. Това престава да изглежда като слабост и започва да се разкрива като това, което всъщност е: тежко, човешко бреме.
След това идва Гюрдал.

Честно казано, неговата ситуация може би е най-емоционално опустошителната, особено ако погледнем паралела между бременността на Гонджа и тази на Нисан. Загубата на дете променя човек по начин, който думите трудно могат да опишат, особено когато вече си се отворил към тази идея и си поел тази отговорност. Да загубиш нещо такова, нещо, което си бил готов да защитаваш с всичко в себе си, променя целия ти свят. Омекотява части от теб и напълно пречупва други.
Гюрдал казва в епизод 36, че съчувства на Ешреф за ситуацията с информатора, но в история като тази съчувствието не е достатъчно, и мисля, че самият разказ го знае. Ако бременността на Нисан стане известна и ако тя реши да задържи детето, тогава болката на Гюрдал неизбежно ще се сблъска с реалността на Ешреф. Защото тогава вече не става дума само за предателство или лоялност. Става дума за живот. За защита на дете. За желанието майката и детето да бъдат в безопасност, щастливи и цели.
И Гюрдал, който вече е преживял загубата на това бъдеще, би разбрал отчаянието на Ешреф да държи Нисан близо и защитена на съвсем различно ниво. Тази болка те смирява. Отнема ти всякакво усещане за морално превъзходство и те поставя на място, където единственото, което можеш, е да съпреживяваш, защото вече знаеш какво е заложено.
И затова всичко това ми се струва толкова силно. Екипът не представен като студен или безразличен, те вече съчувстват на Ешреф. Но съчувствието има граници. Това, което историята прави толкова красиво, е да принуди всеки от тях да премине през преживявания, които отразяват вътрешните борби на Ешреф, докато вече не могат да го наблюдават отвън. Те са въвлечени в същите емоционални конфликти -любов срещу предателство, лоялност срещу справедливост, защита срещу загуба.
И когато застанат до него, това вече не е само от лоялност или уважение към лидерството му. А защото го разбират. Дълбоко. Болезнено. Човешки.
И мисля, че точно това прави връзката им толкова истинска, защото тя вече не се гради върху йерархия или задължение, а върху споделена емоционална истина.

От следващия епизод чакам няколко отговора.

Как ще се развият събитията с Муслюм, брат му и Гюрдал?
Гонджа ще приеме ли пак Гюрдал? Видяхме, че първоначално го отблъсна. Направо си го изгони.
Какво ще се случи при стрелбата? Кой ще оцелее? Каква ще е реакцията на Рибаря за това неподчинение?
Какво ще прави Нисан? Как Ешреф ще научи благата вест?


Този човек е луд.

Явно и турците носят мартеници.


И двете снимки са от Хатидже.

А нашето момче не пропуска да подкрепи момичето си. Браво!
 


Демет е спечелила награда за най- добра актриса от Техническия университет.
(пише Кампус Мачка на ITU)

Да и е честита!
Явно всички харесват ролята и в Еşref Rüya, за разлика от собствените и фенове.
Още едно мнение по повод  драмата с Етем Йозъшик, която се разраства.
(ще вметна само, че за мен е супер странно, да го критикуват по този начин, сякаш той няма право на собствено мнение....)
"Първо, сценаристите трябва ясно да разберат следния факт: Сериалите не са написани за определена аудитория (X). Защото голяма част от тази аудитория всъщност не гледа сериали. Някои бягат от семействата си, за да се разсеят, други облекчават нещастието си там, а трети просто коментират от скука.

Истинският проблем е следният: Истинската и лоялна публика я няма. Шумната тълпа, която виждате в X, не представлява основната аудитория на шоуто. Много хора там избират двойка и я използват, за да получат взаимодействие, понякога дори запълват празнини в собствения си живот с тези истории.

Но публиката, която наистина поддържа шоуто, са мълчаливите, но ценни зрители, които гледат редовно по телевизията. Те може да не са в социалните медии, може да не коментират, но те определят рейтингите.

Следователно, когато постоянно пишете сериали, фокусирани върху романтиката и „двойките“, дори и да се говори за това в краткосрочен план, те се сриват в дългосрочен план. Защото истинската аудитория иска да вижда силни сюжетни линии и смислен поток, а не само романтични сцени.

Накратко: Трябва да се вслушвате в очакванията на реалната аудитория, а не в гласа на социалните медии. В противен случай всеки сериал е обречен да започва с една и съща грешка и да завършва по един и същи начин."
Надявам се, че той прави точно това.

И нещо забавно- как биха изглеждали Нисан и Ешреф, ако се срещнат на 80 години.


Последни 3 дни

 

Имаме втори фраг

Кенан- Да, ето стоките.
Всички поискани оръжия са тук. Без изключение.

Кадир- Страхотна работа свършихме, Кенан

Ешреф- Мъжете, които растат с кръв, биват унищожени от кръв.Да кажем ли, че оттук нататък всичко зависи от нас, Кадир?

Кадир- Няма да ти позволят да се измъкнеш толкова лесно.


Ешреф- Изглежда, че ще ги изядем. Какво ще кажете, господа!

Гонджа- Да носиш детето на тези мъже е много опасно.

Гюрдал-  Вие убихте народеното ми дете.
Къде е той?

Кенан- Не знам!

Фарук- Грешникът е брат на Мюслюм

Яшар- След като е така, време е да разбереш защо ми казват Мъртвия жив, синко.
Да се подготвим за довечера. Госпожица Нисан ще дойде.

Ешреф- Нисан! Ти, копеле, какво правиш!
Ще ти изтръгна сърцето, копеле!