Мъжът ми отказва секс

Мъжете като човешки същества имат емоции. И най-страхотният секс се прави именно с мъже с емоция, въображение, фантазия. Другото може пак да е приятно изживяване, в стил давай да даваме, по-техническо изпълнение. Ясно е, че в един дълъг брак има рутина и не винаги сексът е като да летиш в облаците, но и при мъжете, и при жените, сексуалното желание се подхранва от фантазии най-вече, а те създават емоции. Но е факт, че има мъже, на които им става от полъха на вятъра и други, на които не се случва - възрастта също има значение и множество др.фактори. Без по никакъв начин да се заяждам - между чувства и емоции имат разлика. Емоцията е нещо моментно, дори възбудата е емоция, не говорим за чувство на любов. Може да обичаме някого и той да не буди никаква емоция в нас, за жалост, много често хората не спират да се обичат, но просто липсва именно онази искра на възбудата, която кара един мъж да получи ерекция и да иска секс. Но хормоните играят съществена роля също.

Частен случай на емоция е да те хване бяс на мъж като описания в темата. Особено ако си жена, която е имала вземане даване с такъв. И оттам да искаш да го смачкаш като паразита, който е. Да го накажеш задочно, ползвайки авторката като аватар.
Я и аз като чатджипити да задам непоискан въпрос - защо вместо да се получи, по-скоро ще навреди?

Авторката вече е в режим на стискане на зъби, тя не живее, тя търпи. Ако на това отгоре трябва да сложи маската на нехарактерно за нея поведение ще е като да метнеш тежки дисаги на куцо магаре.
Хем да го търпи нейния, хем да върви срещу себе си с поведение, което не й идва отвътре.

Ако не ѝ е в природата (а то не ѝ е) да бъде огледален образ на студенокръвно влечуго, да се държи като такова само, за да му покаже какво е, да му го върне и т.н., то подобно поведене, форсирано насила от самата нея ще я доскапе. Това не е като да го направиш демонстративно някъде пред колеги или свекърва един-два пъти, а е вкъщи, с човека с който си, постоянно. Търпейки него плюс играене на роля (огледален образ) ще ѝ сгорчи живота по-лошо от сега. Това е според мен, разбира се.

Авторке, първият ти ход (пак според мен) е да изчакаш, когато мъжа ти е в някакво средно статистическо състояние, тоест не изрично вкиснат от нещо конкретно, а в стандартния си облик и да му кажеш остави телефона, дай да поговорим така ли ще я караме. Можеш да ползваш всичко от тази тема, което считаш, че пасва на твоята ситуация като чернова на нещата, които искаш да изговорите.
Няма и едно едничко нещо, което можеш да загубиш от такава стъпка. Ако не ще, или ако се офлянква, отрича, раздразни се и т.н. нищо не се променя, но ти поне каквото можеш си направила.
Ако пък потръгне нещо като разговор не вкарвай никакви ултиматуми, заплахи, намеци за развод, любовник и т.н. Имай си ги като варианти, но не ги ползвай за козове, защото ще стане хубост насила, малко като в религията -обичай ме, иначе лошо ти се пише.

пп. съвета за вибратор нищо не решава, само напудря проблема. Човек не е сбор от дневна бройка оргазми, ако понякога иска да заспи прегърната тогава манекен ли трябва да си купи?

Както каза не секса е основния проблем, а нищоправенето му. Плуженето на дивана. Нервниченето, зъбенето. Отношението.
Аз продължавам да не разбирам авторке при това му поведение и отношение защо ти е притрябвал секс точно с него?
И да почне да прави евентуално, това няма да ти реши проблема. Е, лек туш ще има.

Ама авторке, що не седнеш наистина да говориш с тоя човек.
Не да го изнудваш, заплашваш. А да го питаш след като е вечно нервен, при положение, че вкъщи нищо не прави. Ти ходиш на работа, въртиш цялата къща, гледаш детето и пак е нервен, па питай го иска ли да се разделите? Иска ли развод? Пречим ли ти? Ей тъй го питай.

Авторке, и още нещо, понеже те мисля....този човек първият мъж в живота ти ли е? Ако си от 18 годишна с него може би е, а дори и да имаш някакъв опит преди това, не е сериозен. Та понеже като повечето роби на собствените си емоции си зависима от тях, като наред с това никак не си глупава или неосъзната, няма ли някъде в душата ти барем малко пламъче на съмнението, което ти казва - това ли заслужавам аз срещу младостта си? Една единствена гледна точка? Нямам ли право да знам какво е да ме желае някой истински, да ме целува страстно, да ми направи дрехите на късчета?... Ти си жена, бе човек, жена, мъжете са шибан консуматив, стига да поискаш. Сори, но се ядосвам на такива  потенциали, така пропускани...

Подобна гледна точка, че мъжете са консуматив, ще я доведе единствено до такива, които ползват нея за консуматив.
По-сериозно.

Вярно е.
Но ако и е важен секса, но не иска развод, това и е пътя. Да търси консумативи.
Ако не, търси друга връзка, тази е умряла вече.

Взаимоотношенията са двустранен процес. Със сигурност има поведения и отношение и от двете страни, което води до подобни резултати.
Тя ни представя само собствената си гледна точка.
Но е много вероятно и почти сигурно, че той има друга и вероятно му натиска определени бутони, които го спихват.
Баба ми казваше – на мъжа душата трябва да я вадиш с памук. Со кротце, со благо. Пишманската не става.

Vqsko, не ми е първият мъж в живота, но се надявах да е последния. В моето положение решение трудно се взема, когато за две деца ние двамата сме целия свят.

Не е трудно. Няма да си първата. А и твоето щастие трябва винаги да е на първо място.

Твърде много драматизъм и по-малко реално мислите.  Тази емоционална нагласа ви пречи да прецените ситуацията реално.

Драматизъм има, когато си наранена и ти пука.
 Като спре да ти пука идва ред на цинизма и така бързо изтрезнявяш и поглеждаш отстрани картинката ,че си викаш:
" Абе как съм търпяла такова отношение върху мен ? Заслужавам повече..".
Един път прогледнала, вземеш ли се в ръце живота ти предоставя възможности, варианти и изход.
Дали ще се възползваш или ще продължиш да живееш в скапани отношения, зависи в голяма степен от теб.

Точно.
Но за тази цел тя трябва да се научи да обича. Да обича себе си. Не става да не се обичаш, ама искаш някой друг да те обича.
Когато се научи, няма да търпи такова отношение.
Щото както и да погледнем това
Ами обидно е.
Все едно престъпление е извършила.

Е, ако му дудне на главата или мърмори, кой ще седи.
Лично бих направила същото – ако някой държи да ми намила, взимам си възглавничката и в друга стая.
Много са неясни тук отношенията.
По-скоро клонят към казионни.

Васко, васкоооо цял роман написа във фантастичния жанр, ма то авторката вече не живеела, ми едва съществувала, ма студенокръвно животно бил мъжа ѝ, Брулени Хълмове втора част.

Нищо и няма на жената, живее си, мъжа ѝ също още нищо не е направил в посока решение на ситуацията, но ясно е показал, че не иска да говори и обсъжда. Много ясно - няма да и казва обидни и грозни работи, каквито явно мисли.

Жената първо да си подреди живота сама, после да се осведоми учтиво какво мисли отчуждилата се половинка. Правило номер едно: не можеш да промениш човека до себе си, нито да му наложиш решение, нито да му дадеш акъл. Тия разговори с цел общо решение са много ялови. Да си реши сама.

Абе пак има доста agenda в предписанията ти Елора
Няма какво толкова да го мисли и отчуждава.
Ако и се прави секс - да прави. Ако и се говори - да говори. Дори ако ТЯ е в добро настроение, може и секс да прави и вино да пие с него и с децата да излизат.

Само когато си напълно себе си и по инстинкт правиш което чувстваш за вярно, само тогава в теб се “наслагва” ясното решение. Тогава се отчуждаваш естествено, отваряш се за нови възможности, живота пак ти става апетитен за живеене, сбогуваш се с миналото без да плащаш висока цена

Ако на някой му се занимава, преди време Дора Прангаджийска (отличен терапевт) даде някъде (офнюз?) страхотно, просто страхотно интервю на тема “раздялата”.
Ако още може да се намери в нета, то е като пътеводител за безболезнена и псих. правилна раздяла, страхотно е