Дариа изобщо не обича да й реша косата, въпреки че аз много внимавам и не я скубя. За това една вечер й казах, че ако иска да й чета приказка в леглото трябва да ме остави да я среша първо. Естествено първия път тя каза: "Не, не..." Много твърдо й казах, че първо ще я среша и след това е приказката. Съгласи се. След няколко вечери вече дори нямаше нужда да й го казвам - реша я без проблем. Снощи обаче я оскубах без да искам и й се извинявам, а тя : "Аз искам приказка, мами." С две думи - продължавай да ме решеш съгласна съм да страдам в името на приказката...
Онзи ден пък не искаше да си изхвърли памперса и й казах: "ОК - аз ще го хвърля, но в колата ще слушаме моите песни, а не твоите." Хвърлих го - слушахме моите песни. На другата сутрин пак й подавам памперса /вече бях забравила/ и тя ми казва: "Аз ще го хвърля и после ще слушаме моите песни."
С две думи - действа - но защо се чувствам виновна, че я манипулирам?