Любители на кучета - 158

Ах,Galenaa дали да не напишеш една книга за всички нас тук...Толкова прекрасни постове,коментари-мили,точни ,забавни интересни! 

Кога се плануват бебетата ,MeMyselfI ? Емоцията ще е уникална в темата!Ева е всеобща любимка.

Бебчо лабрадор прекрасен,плаче за вас,вика ви цяла нощ И да,студенко му е.Не,че нама да свикне,но пак премислете за вътре да спи.Mar4ela е споделила много точно...

Мама Мони, аз имам 8 котки. 😂
Гука не ги понася, защото не е живяла с тях.
Чочо играе и спи с тях, защото свикна още от малък. Някои от тях още не са му фенове, но съжителстват нормално.
Гука само като ги види и пощурява. Едвам я удържаме, за да не пострадат.

Аз пак да питам за бигъл. Знаете ли някъде да има кученца?

Както споделих по-назад - във ФБ ми излизат само 2 групи за породата, като едната почти не е активна. Другата група е затворена, продажбата е забранена. За членство има няколко въпроса и явно не ми одобряват заявката... Може би трябва да излъжа, че съм собственик на бигъл.

Някой беше ми публикувал тук линк за развъдник. Там също дейността не е активна от години.......

Егати и проблема. Не съм очаквала чак такива трудности.
От чужбина не искам да си взимам кученце. Не искам да ми го транспортират, горкото.

Не съм писала отдавна в темата. Вкъщи имам голдънка на почти 12 години. Слава Богу, в добро здраве е. Единствено в началото на годината й се прояви проблем с третия клепач на едното око - синдром на Хорнер. Не е сигурно дали не се получи след употребата  на Деган против повръщане, сложиха й инжекция в клиниката, която понесе трудни с превъзбуда и нервност за няколко часа. Водихме я във Варна на невролог, нищо неврологично не се установи. Проблемът с клепача минава бавно във времето, сега е доста по-добре, но още го има.

Ето ми ги моите деца вкъщи:

Utro77,изпратих ти линк на лични./Бебета са в Германия,но с подготвени документи за път.Ако искаш виж и тази опция.Имат 4 сладурчета.Сега се редактирам.Моя близка тук, съветва да се   провери развъдника в VDH / FCI регистър (в Германия) Този не е ок.Чака се в предварителна листа при лицензираните.Да те одобрят за собственик,дори още докато е бременна майката се дават заявки.Винаги искат и лична среща.Леле,не знаех,че е толкова сложна покупка расова порода...                    Извадих първи кърлеж за годината...При нас много по горите.Тепърва се почва...

Добре дошъл на Бруно!
Ще споделя личен опит, защото имам такъв, с който не се гордея, но... Когато ги намерихме нашите две маймуни толкова ме беше страх от неизвестното и липсата ни на опит, че бях в ступор. Категорично забраних да са пуснати по двора, защото още първия ден разкопаха две от розите ми, съдраха една възглавничка и направиха "сняг" от ватата. Та, решихме, че ще са вързани и в къща. Но къща нямаше /естествено/, и направихме едно "иглу" от бетонни блокчета /това имахме налично/. И започна такова скимтене, че се чуваше на километър от двора. После , от страх, че ще ги затрупат блокчетата, защото Рая направо си се катереше по тях, ги пуснахме по двора докато сме там. Да, обаче намираха дупки в оградата и непрекъснато бяха на улицата. Трябваше да тръгнем на работа и синът ми почна да идва на обяд да ги храни /бяха малки и се хранеха по 2 пъти/, а през останалото време бяха вързани, защото въпреки непрекъснатото запушване на дупки по оградата, Буря се катереше като пойна птичка по телта и пак съседите я прехвърляха в двора. Направихме къщата им и спяха нощем вързани, но към 4 сутринта започваха да лаят, ставах, отвързвах, тичаха да пишкат по поляната и бях отчаяна - все едно имах новородени бебета, ама близнаци. През 15 минути слизах от етажа, карах се тихо, съсках шумно и накрая се прехвърлих на първия етаж, поне да не се катеря през нощта. Оставихме ги после отвързани и спяха една върху друга до вратата на къщата, после свикнаха вътре в кащата им, но попаснаха е едната не пускаше другата да влезе. Разделихме къщата с преграда и почнаха да се дебнат коя да влезе в едната преграда /нарекли сме я апартамент А/, а в апартамент Б никоя не ще. И до днес нямаме обяснение защо Това с нощното лаене го играхме около 4 месеца /ако са били на около 4 станаха на около 8/, и май тогава приключи. Междувременно взехме решение, че и без това не съм голяма градинарка, и ги оставихме пуснати по цял ден свободно. Сега съм доволна, че послушах сина ми за това.
Та, търпение, повече четене и това е, според моя опит Ще мине този период, но си иска време и здрави нерви - ваши и на съседите ви.

Отново да благодаря на всички вас, толкова много ми помогнахте в онзи период, че спасихте психическото ми здраве Тогава Tintina я четях като Библията и спазвах всичко /особено по отношение на агресията им една към друга по време на хранене/.

Допълвам: Благодаря ви за милите думи, но аз си споделям преживяванията тук, с вас, защото сме съкучници и ви имам почти като "приятелки по поляна". Ако напиша книга, ще е като ония "наръчници на успелите за успех"- за нищо не стават:smirk:

utro77, от цветната тема съм черпила много твои съвети и зная, че имаш чудна градина. Добре ли обмислихте решението си за бигъл? Имам един съсед бигъл...няма такова чудо - Берга на Реа е просто пале, в сравнение с енергията и силата бигълска, вЕрвай ми. Такава градина имаШЕ жената, стана "разорана целина". Пуснато, вързано, с електрически нашийник - няма спасение. Та, след лабрадорката малко зор ще видите, защото разбрах, че било характерно за породата на бигълите. Ако греша, знаещите да ме поправят и да не обърквам нагласите на utro77, аз не с лошо!

Благодаря ти, но не искам от чужбина да ми го транспортират. Прекалено рисковано е за здравето.

Хеле, приеха ме в бигълската група. Писах на администраторката за съдействие. Дано!

И аз знам за бигълите, че са чудо неземно. Че не са гушливи, че са пакостливи и инатливи.
Нещо като моите.

galenaa, за дъщеря ми е бигъла.
Живее вече самостоятелно  в друг град.

Хм, аз не съм проучвала характера на бигълите. Тя си го избра, че уж е по-дребно от голдън, каквото имаме ние вкъщи.

Ще й кажа да вземе да си премисли в такъв случай!

Ами какво друго да й предложим с по-спокоен нрав, средно по размер?

Аз нямам идея, всичко е на база опита ми от това, което виждам при съседката. Тя имаше голдън, който почина от старост и децата й решиха да подарят на децата си кученце, което да живее при баба. Тая жена направо тикове получи - по цял ден стои с дистанционното на нашийника и тича по прозорците да предотврати щетите от малкото торнадо. Сега се е отказала от всичко, но я виждам как се срина от бигълски тормоз. Къщата и двора им са много хубави, но дворът само "беше" - там снимаха някакъв игрален филм с Филип Аврамов и Татяна Лолова, забравих кой е. А как лае по всичко живо.... НО, възможно е да е особеност в характера на нашият Бъго, знам ли. Нека други с опит да кажат. Разбрах, обаче, че трябва много, много ходене, тичане, до изтощение, а при тях това го няма - внуците идват, постоят, поиграят си и си отиват след 1 час.

utro77, дъщеря ти вероятно мисли, че каквото и куче да вземе ще е с нрава на лабрадора ви . И аз така смятах, че всички кучетата са като моето Норче, но жестоко се излъгах. Това сега ми е за урок, че не прочетох, не се поинтересувах предварително. Берга не пожела да живее вътре, но имах решение - отиде на двора. Двора ми вече не е двора който имах, но предпочитам там да беснее отколкото вътре

Привет, група! Поизгубих ви, че съм проспала последния пост с нова тема.
Днес си поръчах дворни цветя и храсти, реших да направя нещо с този двор, че само треволяци растат. И съм 100% сигурна, че ще си дам парите на вятъра. Дори си представям как като насадя едното цвете и се преместя да бодна следващото, зад гърба ми Зара и Матей вече ще са извадили първото. А така искам хем дворът да е хубав, хем те да тичат свободно... Познат ми каза с възмущение да ги вържа, как ли пък нямал да ги остави да му съсипят градината. Отговорих му, че без цветя и градина ще стоя, но няма да ги вържа. А те са неспасяеми, неизчерпаем източник за простотии.

П.П. Като беше малка Зара (3-4 месеца), пресадих едно цъфнало цвете. Тя стои и наблюдава с интерес от опасно близко разстояние. Поставих го в новата саксия и докато утъпквам почвата с ръце, гадината се протегна и откъсна цвета.

Много харесвам бигъл, обаче... бигълът е страшна работа. Четох, четох, ама и аз не посмях да взема.
Освен, че е своенравен и енергичен, обича да вие - силно и дълго. И да бяга също обича.  

Средно куче, при това без проблеми с косми - шнауцер, лагото... Английският булдог има много спокоен, даже прекалено спокоен нрав.  Кокер също е вариант, макар че и те не са от най-спокойните.

Мама Мони, лабрадорът е много толерантно куче. Няма проблем с котките. Още повече, с големи котки. Голямата котка ще му покаже къде му е мястото, много бързо ще разбере, че трябва да подхожда уважително.

Ако държиш да го оставиш сам навън нощем, уплътни му къщата, да му е топло. Ще свикне да не лае, но трябва време.
И не се поддавай да излизаш, докато лае и пищи. Ходиш при него само, когато е спокоен и мълчалив. Защото иначе бързо ще върже, че лаенe = посещение от човек и обръщане на внимание.

Аз бих го оставила вкъщи, докато се затопли времето.

Когато сме на вилата, Елза също обича двор, той е интересен и забавен, до късна есен не мога да я прибера вътре в къщата, но стане ли студено, влиза. Дори да не е много студено, по някое време около 4 сутринта й прищраква, че иска компания, отваря вратата и пак влиза.

Dara888, спасявам си малкото цветя с бодлива тел. Ако щете ме линчувайте, но това е за сега моето решение за да имам някакви цветя, дървета и храстчета. Тепърва идва сезона когато времето се затопля и ще започна да поливам. Тогава се копа в поливаното като има тел, не се копа

Хахахахах, Зарка, Матейчо и Берга са от "нашето" семейство - цветята се садят, за да бъдат пресадени след това. Аз съм сравнително доверчива, но на синът ми хич не му хванах вяра първата пролет, когато ми обясняваше, че ние можем да си садим домати, а те като "видят колко старателно го правите и няма да ги тъпчат". Наивник  на една никак не малка възраст - да, почти не ги тъпчеха, но така хубаво ги изваждаха и ги носеха на терасата.... На втората година вече щетите бяха по-малки - някое прекършено младо растение от бързо бягане по лехите. Но наистина свикват и се разхождат между редовете, което ме изненада. Само копър и магданоз някак ги възприемат като мемори възглавници - лягат, мекичко, стават, играят и после като легнат пак е мекичко. Затова тях си сея в големи саксии, че много косми, беееееееееее

ПП Да питам някой има ли вести от черния перльо Мунчо, отдавна не се е появявал? Перльо 'щото е мъж, не върви да е перЛА
Estella и тя ни заряза, софиянки станаха Каду и Бизу и вече не сме им в категорията

А, ето ги окопани под едната роза в първия ден при нас:


Буря е дясната - потънала до кръста в дупката и гледа малко...хм, тъпичко. А Рая направо си "наглее" - доведохте ни, сега ще ни търпите

Е кажи - не е ли ли била права?