Любители на кучета - 158

Не са всички собственици на дребни породи за щастие така. Имам приятелка с йорка, която го строява редовно и не го пуска да се закача с големи кучета. Казва му - ти не си куче, по-тихо и не се бутай там и го плясва леко като лае срещу големите. Но на тези вашите приятели аз не бих мълчала, ще им кажа, че ще си докарат беля.

Ние си жалим Спайки още, не ни се слиза в двора, тегаво е. Но загубата му убеди ММ, който не искаше друго куче преди това, че е мнго празно без тях. Каза, когато един ден аз реша да си взема, каквото искам, той нямало да участва в обучението и разходките, но щял да му обръща внимание вкъщи. Пълни глупости говори, защото го боли, но го оставих. Аз, знаете, още Спайки да си иде исках да му взема другарче, сега просто ще изчакам малко. Сърцето ми казва да отида в някой приют и да взема от там. ММ ми казва, вземи си куче, да пази и на село(там сме последна къща преди гората и често обикалят чакали, а понякога безпризорни големи кучета и ни е страх за децата)...той иска питбул, който да отгледаме да е добър от малък, но да ние спокойно с децата. Аз ги харесвам, но всички ще ни гледат лошо, ако отидем на разходка на детската площадка с него, колкото и да е добър...та, по-скоро се отказах...Има ли някой от вас опит с подобни породи(питбул, доберман) или да си отида евентуално в приют? Спайки беше голяма немска овчарка и с него бях спокойна за децата, защото беше лигльо с деца и малки кучета, доминантен само към големи и то ако са му навряни в него. Всичко сравнявам с него...но той си беше един по рода си...Знам, че след няколко седмици, месеци, ще взема друго куче, но искам да е обмислено.

Направи добро и вземи някое бездомно 😍

Аз малко като черна станция, но ние още се надяваме да си намерим дом

Ако случайно проявите интерес, сме насреща за инфо.

Tintina, това не е Елза, Елза е на втората снимка Браво на нея, камофлажира се чудесно! Радва мама с нови аромати! Усмихната и щастлива!

иланг - иланг, много им отива и на двамата леглото!

Кучето на ММ беше питбул. Мен ме ужасяваше първите пъти, но като го опознах и видях, че е по-добър и от котенце някак свикнах с него Никога не е проявявал агресия към други кучета, с децата беше много търпелив, те редовно го тероризираха. Мразеше само котки.
Колкото и кучета да имаме, той винаги ще си остане най-любимото му куче.

В момента сме с негова пълна противоположност, не особено умен, изключително див, неподдаващ се на команди, безкрайно нахален, моята неизменна компания за кафето сутрин

Преди мноооого години, моето първо гадже имаше питбулка. Изключително добро куче беше, а той редовно я спукваше от бой.
Накрая замина в чужбина и я остави на мен. Нито ме е питал за нея, нито нищо.
Аз си я гледах още няколко години на село, докато не я отровиха.
Беше много добра и със себеподобни, с котки, с деца, и като цяло с хора. Много умна, малко инатлива 😁 Общо взето държеше да се докаже на стопанинът и не се отказваше от захванато нещо, докато не го довърши. Може би от там ми тръгна любовта към големите породи, в частност черният цвят 😂❤️

Съболезнования за загубата, много е тежко! Но човек свикнал с куче обикновено не може да търпи дълго притихналата къща и празния двор и рано или късно си взима ново, което според мен е правилната стъпка. И дори да е имал намерение да е дистанциран, кучето много бързо му спечелва сърцето. Моят съвет в случая е да си вземете пак немска овчарка, звучи ми като да сте си паснали добре с тази порода. Доберман и питбул имат друг тип нервна система, обучението е малко по-различно, чувствителни са доста на студ, често не се разбират с дребни животни.

Имала съм различни кучета преди, и с порода и без, но след първото ми българско овчарско куче разбрах, че това си е моята порода и като човек имал няколко такива до момента, мога да кажа, че с всяко следващо такова куче всичко е хем различно (защото кучето е друго), хем някакси уютно същото (защото си носи чертите на породата) и хем си изгубил предишното, хем го усещаш някакси с теб, хем се радваш на новото, много е странно усещането, но и много хубаво. И с времето с изненада разбираш колко много от нещата, които си обичал в първото са всъщност черти на породата и ти олеква някак, защото вече знаеш къде да ги намериш.

Ох, вчера намачках едно овчарско дупе на 5 месеца. А с Бориса се харесаха от пръв поглед, нали са на един акъл. 🩷
Хубави кучета са, но и аз съм за бездомниче.
Съболезнования за кученцата. 🖤

[НОВАТА ТЕМА е готова, момичета и момче.

Честити да са рожденицоте, които пропуснах да поздравя на време, но нека да са здравички и много черпени с лакомства.
На загубилите домашните си любимци изпращам прехръдки и знам, че скоро ще намерят ново четирикрака любов, защото дом, в който е имало животинка винаги идва и следваща 🤗