Пързалки,люлки,катерушки на МАРТЕНИЧЕТО са първи дружки!

И аз много пъти съм мислила по този въпрос, категоричното ми мнение е че и аз няма да дам Али на градина до 3 години, после ако й е приятно- да, но ако реве и се тръшка, ще я гледат бабите или гледачка. Мене в градината са ме удряла и унижавали, може да е частен случай, а може и да е практика - незнам. Докато Али не проговори добре и не може да ми каже самичка какво е отношението към нея - няма да я дам. Що се отнася до контактите - тя по принцип е много общителна, непрекъснато ходим по другите деца, а възрастните обожава - само им маха от количката, направо ми е писнало вече, има си и една приятелка от парка за по-близка игра, виждаме се всеки ден, познавам се с родителите и горе-долу ми допадат като метод на възпитание, виждаме се и с форумски майки и деца, тъй че не смятам, че ще израстне като цвете в саксия. Що се отнася до мен самата, смятам, добре да реализирам тези 3 години /то едната вече мина де/ , наесен записвам мастър, планирала съм и два-три курса, които трябва да изкарам, тъй че няма да скучая.

Прасенце, то и аз непрекъснато го водя при деца и майка ми - то затова и влачим всекви микроби вкъщи. Той отиде на първото си детско парти в детски клуб на 23,04, което ще рече на 45 дни  . Досега обаче трудно се заиграва с деца. С деца се заиграва само ако са поне 4-5 годишни и определено момиченца. не е проявявал агресия досега, дава си играчките без рев - няма проблеми... Някак по-малките дечица ги подминава сякаш не съществуват, може би защото не му правят маймунджелъци непрекъснато. Отвреме-навреме налита да ги целува /ако влажните лиги се водят агресия  / та чат-пат ни бягат каките, ама... А на морето, което си уредих ще сме пълна къща с деца - детето на сестра ми - 4г, иван 1.3г, децата на една приятелка с две девойки 1.6г и 7г. Сещайте се за кво ще иде реч. Май тогавна ще си проличи кон боб яде ли...
п.п. аз съм ходила на детска градина и доста съм боледувала, ама знам, че като ми кажеха, че си оставам вкъщи и много плачех. Явно ми е харесвало  . А, и бях злояда, та като обядвахме аз често - често ходех до тоалетна да ме забравят и да не ме карат да ям  . Ама сега не ми личи 

 
Аз пък плюех под масата, или събирах месото в едната буза и го плюех под леглото Ядях само сандвичи с лютеница и пиех айрян.

Катенце, не се спотайвай, а бързо разказвай за Габи

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА СИМОНКА, ДА РАСТЕ ЖИЗНЕНА И ЗДРАВА 

Мики, много са хубави дечицата, Симонка е голяма мацка 
При нас нали е малко неясно със живеенето в прованса, та още не съм мислила по въпроса за ДГ, но до 3 г. смятам вкъщи с жена / при положение, че се върна на работа/ а след това ще го мислим  Аз също не съм ходила на ДГ, все съм боледувала, и после като гледах на приятелчетата ми снимки от ДГ, много страдах 
Мисля, че дечицата ни все още не са във възрастта, когато могат да се заиграят с други деца, обръщат им внимание но за кратко. Ние като сме в парка Или обикаля при по големите деца , иска всичко да им вземе, а те само го гонят  На връстниците му вниманието е за около минута и тръгва да ревизира боклуците, даже играчките които си носим не поглежда. И дърпа всичко чуждо, което доста ме дразни, но как да го науча 
А най много искам да има повече социални контакти и се опитвам да му ги създавам, дано е за добро 

Ей, kalaza, издебна ме...
Момичета, плаках като четях поздравите. Много ви благодаря на всички. Обичам ви.
Ами да разказвам... На 8-ми в 18.10 ме приеха в родилно със 7см. разкритие. Отидох доброволно, чудих се дали да тръгвам, но нали ме маплашиха, че може да родя в къщи, а имах леки болки. В 18.50 ми спукаха водите, след 19ч. започнаха контракциите, но бяха леки и продължаваха 10-15 секунди. Към 8 без нещо започнаха по-силни контракции, за които вече трябваше да се концентрирам, но си бяха поносими, започнаха и напъни. По това време вече бях с почти пълно разкритие. После изведнъж започна много да боли и да напъва. И ме изместиха в родилна зала. На втория напън Габи се роди. Беше 8.20, както знаете. Докато започне да боли много и всичко свърши. След два часа ме качиха в стаята и веднага станах, оправих леглото на бебка, чувствах се много добре. Боляха ме най-много ребрата, че някой ми скочи на корема в последния момент. Имам няколко шева, но не ме боляха въобще. Но свиването на матката наистина е много болезнено първите два дни, особено, докато кърмех. Кърмата ми слезе вчера сутрин и вече е почти регулирана, хиперлактация нямам. Бебка е добре, малко е жълтичка и затова ни забавиха един ден. А бе много бързо се възстанових. Вече все е дно не съм раждала.
Баткото беше у майка ми. Въобще не съм му липсвала, дивял на воля с котарака. Днес направо не ме позна, беше много объркан. Аз ревнах като го видях. Не осъзнавах колко ми е липсвал. Тази вечер го оставихме у майка ми, да се осиферим всички малко. Утре вече ще си го приберем.
Сега ще пусна още малко снимки.
Това е в общи линии.
Честит рожден ден на Симонка на патерица! Да е жива и здрава и много да радва мама!    
Мики, мерси са поста в майската темичка.

http://www.bgphoto.net/photos/11445/o633146766140468750.jpg
http://www.bgphoto.net/photos/11445/o633146766316718750.jpg
http://www.bgphoto.net/photos/11445/o633146766493750000.jpg
http://www.bgphoto.net/photos/11445/o633146766674531250.jpg
http://www.bgphoto.net/photos/11445/o633146766855625000.jpg-Преско тъгува за майка си

Катееееее честито! Направо си страхотна с тия беборани, набързо - набързо!
Бебка е много хубава и прилича на бати! Много целувки и да ти са живи и здравички! 

Катенце добре дошла  много сте хубави,малката красавица Габи на мен на теб ми прилича и ти колко свежа си след ражденето,много си готина
а очите на Габи, колко са екзотични,издължени,с дълги тъмни мигли -ще разбива бая сърца

Дейзи  за това,че е страшно да си повериш някъде детенцето,преди то да може да си казва си напълно права
Герчо  те наистина още не знаят как да играят заедно,но пък се учат невероятно бързо едни от други-това много ме впечатлява
а за храненето и аз, като хлапе нищо не съм яла,целия ми детски картон от бебе пише само"кашля и не наддава"
а като по голяма(4-5 годишна) в къщи съм изхвърляла тайно храната си зад един шкаф,помня обаче, как ме разкриха и как ме набиха мен като дете си ме пошамарваха,най вече ми удряха унизителни шамари по лицето-нещо,което никога няма да правя с Боби
изобщо много от нещата,които като дете са ме наранявали искам да не ги преживее детето ми
даже скоро си мслех,че съм склонна да го разглезя,защото мен са ме възпитавали  строгичко и изобщо не са ме глезили и затова  предпочитам да съм по либерална с Боби
даже се хващам,че ми е кеф да правя за него неща, за които ,като малка не съм си и помисляла
дори най дребни неща,като да го оставя на количките примерно докато се накефи или по големи,като да го заведа в магазин за играчки и да го оставя да си избере(леееееееееекичко отклонявайки го от най скъпите )
мислите ли,че е грешка
ох изпаднах в много лични драми

Катеее, толкова е сладка Габи и на мен ми прилича на теб, а и колко леко е минало раждането, дано и отглеждането е така леко, а на снимката на която сте всички Преско ми се видя така пораснал изведнъж наистина ми заприлича на батко, да са ти живи и здрави двамата сладури, и на мен ми се дорева, толкова сте мили и сладки

Мила, какво да ти кажа, не е лесно да се възпитава човек, има вероятност доста да го разглезиш с тия методи, не че и аз не изпадам в крайности на моменти, а и още са малки и не им разбират главите, ама послееее...аз мисля горе-долу по следния начин - никога няма да я ограничавам откъм ласки, подкрепа, обич и пр., но с материалните неща по-внимателно, от една страна не искам да я лигавя, от друга ми се иска да вземе максимума от детството си, което в наши дни за съжаление се изразява предимно в играчки

Жужи, и аз много се дразня Али като вземе нечия чужда ирачка, не й давам да ги пипа, дърпам я настрани и й обяснявам, че не е нейна и не може да я взима, ако майката настоява да си поиграе й давам да я подържи 2 мин. след което я връща сама на детето, тя слава Богу не реве за играчки.

Виоланта, къде се загубихте вие?

Кате, страхотно ме изненада с разказа и снимките. Аз като се сетя ква сдъФкЪна и изплюта съм по снимките, БРАВО! Малката е страхотна! Дано не ти създава грижи...
За детските картони - майка ми ги изхвърлила, че и заемали цял шкаф - ами мене нищо не ме подминаваше  . А за ученето едно от друго. Оставих Иван преди 2-3 седмици за няколко часа при една приятелка с дете на 1.5г и Иван като се прибра правеше опити да си вдига чаша и да пие от нея  . Естествено, преобличах го после ама явно копира...
Иван не смятам да го ограничавам с нищо. Аз съм ограничавана нон стоп и като дете мечтаех за "семки от 50 стотинки". Имаше една баба дето продаваше топли, големи, с много сол и брашно... Ама не ми даваха пари за семки, че били вредни. Ей, тей семки няма да ги забравя! А и после в пубертета не ми даваха особено много пари за да не ме глезят и кво... 4 пъти бягах от вкъщи, на училище ходех всеки месец за по 2-3 дни, пропуших и пропих алкохол още в 8-9 клас, ходех в Ялта 3 пъти седмично поне и се прибирах по нощите. Он ограничения файда няма - има нужда от приятелски отношения и уважение, че да не правят глупости. Завършила съм бизнес, ама и там трева се продаваше в кенефа. Та ако не се разбираме по-нататък с детето, финансовите ограничения са свирена мярка. Имах едно приятелче, дето караше малкия да си оправя стаята че да го води в мак доналдс. Не искам да се докарам до там - ако не мога да му обясня защо трябва да си оправя стаята, то на 16 няма да иска големи картофки, а ламборджини. Та не смятам да го ограничавам в нищо, ама по метода на Мила с леко отклонение от количките за 600 лв ако обича. Цирка е, че винаги съм минавала супер тънко като съм пускала близки даце да си избират подаръци. Децата се ловят за егати простотиите - пластелин, фулмастри, моливи... Дано и моето така  . Ама къвто беше грандоман като бебе - само по големи играчки сега играе със супер миниатюрни - троха, запалка и некви други дреболии.

Кате,много ти е сладка Габи ,пу-пу!Радвам се,че толкова леко и бързо е минало разждането и ,че вече се чувстваш добре.Я кажи сега какво е усещането да си вече мама на двама,как се чувстваш?

Аз пък мисля да дам Дани на ясла,записала съм го за септември.Първо,че искам да започна работа,а няма кой да го гледа,гледачка незнам дали ще мога да си позволя и второ смятам,че децата научават доста полезни неща там и наистина се учат да общуват едно с друго.Имам наблюдения върху детето на една приятелка ,което от 2 месеца е на ясла,то е на 1г. и 5 мес.Майка му казва,че като отива да го прибира детето не иска да си тръгва,бута я и иска сестрите да го обличат и обуват,което означава,че се държат много добре с него и не му липсва внимание.Освен това е станал много отстъпчив,докато преди ревеше и не си даваше играчките сега без проблем ги отстъпва на други деца да си поиграят,започнал е да спинка наобед,а майка му преди не можеше посмъртно да го сложи да спи,изцяло положителна промяна.Та според мен не е никак  лошо детето да посещава ясла.Аз също се страхувам от болестите,но според мен просто някои деца са си болнави и ако не от яслата ,то от всякъде другаде могат да лепнат нещо по всяко време,все пак няма да си седят нон стоп в къщи,пак ще се срещат с деца навън,те вирусите са навсякъде.На една друга приятелка докторите и казаха да не дава детето на ясла до 3-та годинка,че е болнава и да не боледува.Ми това дете пак се скъса от болести,после тръгна на градина след третата годинка и продължава да боледува много.Просто незнам...Честно казано и аз се притеснявам много как ще се чувства там,дали ще свикне,но мисля да опитаме,пък ако видя,че на детето не му харесва там,че страда и че наистина започне да боледува много,няма в никакъв случай да го насилвам и ще го отпиша веднага.Аз съм ходила на ДГ само една година преди да тръгна на училище,гледаше ме баба ми и доколкото имам спомен хич не ми се ходеше.
Иначе Дани не е агресивен,но хич не е притеснителен и също много иска да си играе с играчките на другите деца, явно не разбира,че не са негови,въпреки,че му обяснявам и доста често плаче когато не получи нещо което е поискал.В такива случаи гледам да му отвлека вниманието с нещо друго.По принцип като излезем пред блока на детската площадка ние си носим наши кофичка с лопатка,топка,количка и други неща,но той не иска да играе с тях,а с играчките на другите деца,те пък също не искат своите играчки и играят с тези на другите и така просто си ги разменят.Иначе и аз ще му дам цялата си обич ,нежност и подкрепа,това ще има в изобилие,а материалните неща-според възможностите ни и ще се радвам ако не държи да има всичко "най".Това е моето мнение по въпросите,които сте засегнали.
Отивам да лягам,че днес много се скапах,малкия беше пощурял и ми разказа играта от тичане навън.
Лека нощ!

Кате, хайде добре дошла и от нас. Пожелавам ти много сили, търпение, подкрепящ татко, разбиращ батко и кротко бебе през нощта.

по темите...
според мен най-важното предимство на градината / яслата е, че детето научава, че не е център на вселената. А понеже знаем, че за нас като майки то е самият пъп на света, няма начин детето да не израстне с такова виждане за себе си, нали мама знае всичко най-добре.
в група детето се научава да зачита авторитет и да живее в социум, да си отвоюва позиции, да общува в естествена среда. определено грижите не са като у дома, но пък не е задължително да е зле. аз съм работила няколко години в детска градина в смесена група. (35 деца от 2.5-до 6.5 накуп в една група) ами голям купон си правехме. как съм се справяла за мойте крехки 19 години, не си представям. но и моите деца не искаха да си тръгват от градина.

другата тема, за глезенето,позволението и (наказание?) ... точно днес си размишлявах за това.
мойта приятелка отбеляза, че превръщам Калоян в себе си - инатлив, постоянен и самоуверен.  което за нея не са положителни качества. отбеляза, че не му обяснявам достатъчно защо да и защо не, въпреки че му позволявам почти всичко. (тя има 2 деца и доста опит в работа с чужди деца).
аз се замислих и следобяд реших да обяснявам повече от 2 мин. имаше ефект. в смисъл, калоян спря да реве и мрънка, защото се убеди че така е добре, а не защото за пореден път видя , че мама не се скланя с рев. (обикновено го зарязвам да си реве и той млъква по някое време, че му доскучава без публика). и мъжо е отчаян как синът ни е станал актьор като мама. ама много е добър !

намен пък пуканки не ми давах акато малка. и затова може би сега Кало дъвче пуканки доста. днес го оставих да се зарине в пуканки
ето доказателствата са на този линк:
http://kalikayo.multiply.com/photos/album/27

Герчо явно децата,които сме ограничавани мислим по подобен начин
Странното е,че баща ми,който е живял бедно е искал да прехвърли този модел върху мен и сестра ми и сме живяли повече от скромно,като деца въпреки,че всъщност баща ми печели доста добре.Доста неща са ми наранили душичката ,но сега не е момента да се жалвам.

Аз споменах материалното разглезване,защото нематериалното вече съм го осъществила с пълна сила.Все още приспивам Боби на ръце,вадя го от колелото и го нося това почти 12кг  момче,като ми измрънка,не го оставям да плаче-просто не мога
нося го,преплитат ми се краката и пак не го оставям
явно съм болен мозък
знам,че трябва да му поставя,някакви граници ,но незнам как да стане без да го нараня

Кали права си за това,че в ДГ детето научава,че не е център на света и това определено е нещо хубаво,но не мисля,че е нужно да се прибързва и то да го научи, като толкова малко.
Живота ще го мачка достатъчно после,нека има период в който да се радва ,че е център на света.
А снимките ти са разкошни-страшно си талантлива
няма ли да пуснеш и тези от пътуването

Тасинка когато обстоятелствата са, като при теб (тоест искаш да почнеш работа)е напълно разбираемо решението ти

за яслата аз все още не ъм решила нищо, не исках да кажа, че е по-добре или по-зле. просто няма златна среда. и едното и другото си имат плюсове и минуси, и този плюс никой не го беше споменал.

за сега съм предпочела бавачка, по-скоро от егоистични мотиви. по-лесно ми е тя да идва, от колкото аз да го водя. освен това тя ми чисти. и я викам само при нужда. (което е 4 дни в седмицата) или по-скоро ме мързи да направя промяната с яслата. все пак кало е с бавачка от преди да навърши 2 м. а така или иначе ще трябва да вземем някой да го гледа докато е болен, когато тръгне на ясла. от работа е абсурд да отсъствам.

МИЛА, твойте жертви за Бобата честно казано мисля, че не са най-доброто. Нито за теб, нито за него.  Както и мойте жертви за работата ми са безмислени. (мойте повече от твойте). Но на Бобчо живота няма да му се стори толкова мачкателен, ако е свикнал да търпи малки дискомфорти. (а ти се стремиш всичко да му спестиш). ще му създадеш грешната представа, че живота е нещо лесно и безпроблемно, и да не се почувства излъган след времме. Дано бъркам. (не започвам спор, нито пък правя забележка, просто си празнофилософствам )
тенкю за комплимента за снимките. у дома хич не срещам съмишленици по въпроса, само ми се карат как си губя времето довечра ще кача от пътуването до белгия.

хайде успешен ден, отивам да раздавам акъл и да събирам парички.
до писане в новата тема.