Скрит текст:
Еми, аз ще дам за пример себе - вчера имах изключително тежък и труден ден. Толкова много неща ми се случиха, че чак си мислех, че няма да има край деня... Бях много изтощена и като е така, обикновено или заспивам като труп, или не мога да затворя очи до сутринта.
Но при всички положения е невъзможно, даже абсурдно да не се събудя ако някой ме гали, плаче срещу мен, говори ми...
Това ми изглежда прекалено нелепо като сцена. Остави Нисан, че изглежда е като упоена, но и Аслъ ли?
А вратата наистина изскърца доста зловещо... Претупаха и този момент.
Ешреф веднага повярва на Чийдем, това също е безумие.
Сцената се получи, да, да се благодарят на това, че Чаатай е единственият подходящ да пресъздаде чувствата на Ешреф и образът му като цяло.
На Етем не му се получават тези сцени, да си кара на жестокостите, той и за това е награден. ￬
Но при всички положения е невъзможно, даже абсурдно да не се събудя ако някой ме гали, плаче срещу мен, говори ми...
Това ми изглежда прекалено нелепо като сцена. Остави Нисан, че изглежда е като упоена, но и Аслъ ли?
А вратата наистина изскърца доста зловещо... Претупаха и този момент.
Ешреф веднага повярва на Чийдем, това също е безумие.
Сцената се получи, да, да се благодарят на това, че Чаатай е единственият подходящ да пресъздаде чувствата на Ешреф и образът му като цяло.
На Етем не му се получават тези сцени, да си кара на жестокостите, той и за това е награден. ￬
Етем Йозъшък е печелил наградата за „Най-добър сценарист“ общо 2 пъти на най-значимите отличия в Турция – „Златна пеперуда“ (Altın Kelebek)
Победите му са за следните проекти:
2015 г. – за сериала „Пойраз Карайел“ (Poyraz Karayel).
2018 г. – за сериала „Обещание“ (Söz)
Стилът му е суров и проектите му се славят с реалистично насилие.
Определено може да се каже, че в проектите на Етем Йозъшък присъства сериозна доза жестокост, но тя почти винаги е оправдана от него с жанра и контекста на историята.
Йозъшък е известен с това, че не се страхува да убива ключови и любими герои. Това създава усещане за постоянна опасност и безпощадност на света, който описва.Не се съобразява с очакванията на зрителите и не им подарява щастлив завършек, какъвто обикновено очакват.
Той често поставя героите си в „невъзможни“ ситуации, където трябва да избират между любовта и дълга, или ги изправя пред тежки семейни предателства.
Сцените на насилие, писани от него, са директни и графични.Йозъшък не спестява тежестта на загубата и физическата болка.
В неговия стил присъстват елементи на „ноар“ – тъмни мотиви, отмъщение и герои с разбита психика, които действат на ръба на закона.
Етем е сценарист, който буквално разтърсва публиката. Често с проектите си доказва, че не се страхува от пълното нещастие на финала, ако това обслужва историята му.
А аз през цялото време се чудя как е възможно толкова изтъкнат сценарист да не умее да гради образи. Да не може да използва диалога като средство за предаване на емоционалните състояния, а пусна в действие разказвача, за да му служи за патерица.
Мислех, че малко съм преувеличила като писах, че усещам творческо безсилие у сценаристите, но не съм сбъркала. Главните ни герои не търпят никакво развитие, не се усеща градиране на чувства, поведение и действия при тях, без значение дали ще е във възходяща или низходяща посока.
Ясно - ще продължаваме да психясваме до нещастния финал на сериала.
И ще продължим да споделяме чувствата, които изпитваме от видяното на екран, без значение дали това се харесва на някого или не.
Отново не успях да направя обещаните гифки и да продължа с коментара си, но има време...
тази статия си я заделих в личния архив. Толкова точна характеристика на фенските пристрастия и желание да идеализират образа на Ешреф не бях срещала.
Или преработват сценария, или доста са изостанали.
