И аз долу горе реагирам като теб, не давам детето дори и майка ми рядко го вижда, понеже не одобрявам това, че не ме зачитат като авторитет пред детето и зад гърба ми си правят каквото си искат с него. Не го давах въобще на свекъра и свекървата, но положението стана по зле, вдигаха ми нервите само като чуех че се запътват към нашата стая и няма покой никъде не можеш да избягаш. А и малкия иска да ходи при тях което ме подлудяваше още повече. Но пък се чувствах егоистка, поставих се на тяхното място, ами ако и моето дете не ми дава да си видя внучето... и се чувствах ужасно и се самообвинявах, че постъпвам зле и т.н. Те си мислят, че ги мразя, понеже не им давам детето си и решават проблема като си правят каквото си искат и хич не им пука, че аз не искам да идват и т.н., идват аз им правя забележка за нещо което не одобрявам в поведението им към детето, а те все едно ме няма въобще не ме слушат и си продължават така. Постоянно трябваше да поддържаме обтегнати отношения за да не ни притесняват по всяко време и да не ни досаждат. Скандалите бяха редовни понеже това беше единствения начин да ги държим по настрани от нас поне за 1 седмица. Но така не може да се живее все пак сме хора. Хиляди пъти сме опитвали и с добро и с лошо да и обясним какви с нашите критерии за възпитание и т.н., но без успех. Прибира се 23 и 30ч. и ние тъкмо водим малкия да спи (понеже едвам сме го убедили, че е време да ляга) и тя тъкмо се прибира от другия си син и от вратата с бърза крачка идва и ми го дръпва от ръцете (съответно малкия само това чака за да не спи) когато и обясним, че трябва да си ляга и да беше дошла в по подходящо време тя вдига луд скандал, че не и даваме детето не можела ли да го види, детето плачело за нея и т.н. и т.н. Сега реших от време на време да и им го давам да го видят уж за да е по спокойно, но какво стана последно. Сутринта рано малкия излиза от спалнята тъкмо се наспал и тя на вратата и го грабва, аз през това време отидох да правя закуската, и тя решава да го води на магазина, аз и казвам, че трябва да се храни понеже не е закусвал, тя ме убеждава, че ще отиде на близкия магазин и до 2мин. ще са се върнали ( аз преценявам, че наистина той е на 2крачки и ще могат да се приберат бързо), при тези условия аз се съгласявам. И какво става повече от 1ч. не се прибраха с мъжа ми висим по балконите и се притеснявам какво е станало, а тя решила, че щом сме и го дали що пък да не се разходят и да отидат до най далечния магазин.