Връзка без силно влюбване

Басила, под страстни връзки се има предвид връзки, които започват като буря, страстен романс и т.н. А не кой колко е страстен. Такива, където само хормоните бушуват. Под рационални връзки се има предвид връзка, която е започнала и с обмисляне. В такава партньорите може да са си страстни, но да са включили и разума.

При мен също винаги е имало Разговор. То може да е нещо кратко и ясно, заявено от мъжа, но е категорична заявка за сериозни отношения и се помни.

Ами аз съм така, ако не съм опознала достатъчно човекът отсреща, няма как да се влюбя само на външен вид и след общо два часа разговор.

Да, така беше/е било. Сега нищо не е ясно. Сега след 7-годишна връзка без брак и деца по-скоро е ясно, че нищо няма да има.

Не мисля, че е релевантно да се сравняват нещата с развитието на връзките преди и сега.
В момента живеем в много забързано и информирано време. Всички тези социални мрежи, приложения, интернет комуникации. Всичко се случва в движение. Ще, не щеш, си принуден да действаш и да е всичко на масата. Никой няма да те чака при тези технологии и скорост на живота.

Чета ви и си припомням... Аз съм от поколението, което се влюбваше само офлайн, онлайнът тогава не съществуваше. За мен интелектът беше задължително условие, за да се влюбя в някой мъж. Да, можеше да изпитам чисто физическо привличане към някого от пръв поглед, но влюбване... За него трябваше нещо повече, живо общуване. И време. Красивият ум за мен винаги е бил много по-секси от красивата външност. Но истинско влюбване от пръв поглед... Само при връчване на Нобеловите награди евентуално. Глупавите, но секси красавци ставаха само за употреба 1-2 пъти, нищо повече.
Днес обаче, когато връзките започват и се развиват предимно онлайн, е много лесно да се престориш на нещо, което не си. Разполагаш с цялата база на интернет, плюс ИИ, и можеш да се престориш на умен, начетен, на какъвто си щеш. И ти трябва време не за да се влюбиш, а да развенчаеш образа отсреща, който на практика сам/а си си измислил/а. Т.е. да го разлюбиш.
Колкото по-лесно става общуването, толкова и повече трудности възникват. Никак не ви е лесно днес на младите...

И за това си има начини. Аз не мога да се влюбя онлайн. Онлайн образът ми е като хартиено човече. Освен това, човек като е тъп, си е тъп винаги и навсякъде, независимо с колко лесно достъпни ресурси разполага.

Между другото, имаше един човек, който онлайн беше много обран, обаче се влюбих в него на първата среща и цяла нощ си говорихме. Виждахме се година и нещо, но връзка в общия смисъл между нас така и не се получи...

Изобщо не я познавам и не я разбирам тази страст и първично привличане, за която някои говорят. Не мога да изпитам никакво привличане към някой само на база една среща без да знам нищо за него, а за страст и пожелаване изобщо не мога да говоря. Как да изпитам страст към някой, който изобщо не познавам? Запознаваш се с някой, общувате малко и изпитваш силно привличане само защото има много атрактивен вид и намираш нещо интересно в него? За мен лично това е непознато. Например аз изобщо не обичам да ме докосват, особено непознати хора и мисълта да ме прегърне някой непознат е доста притеснителна и не може да отключи никаква страст. Както Какʼ Сийка е писала, писах и аз в предишни постове, страст и силно привличане изпитвам на съвсем друго ниво.
Жените би трябвало инстинктивно да бъдат привличани от мъже, които те намират за най-надеждни да бъдат бащи на децата им. За инстинкт говоря и интуиция. И в това отношение най-надеждния баща за продължаване на рода не е този с най-атрактивна външност и физическа сила. За жалост живота който водим унищожава тези инстинкти. Ето наскоро гледах някакво предаване за срещи, обаче бяха седнали и така се запознават. Момичето беше високо около 175-178 см и се интересуваше колко е висок той, защото каза, че не се чувства женствена с по-нисък мъж и да се навежда да го целува не е най-желаното нещо. Много се зарадва като разбра, че той е над 190 см. Е да, ама се оказа, че той си е удължавал бедрата защото височината от 170 см му е била комплекс… Та привидно по външни белези те изглеждат хармонично, но биологично може да им се родят нисички дечица, защото неговият биологичен материал е друг. На абсолютно същата “измама” попадат и мъжете, които се събират с красавици с корекции, които всъщност носят лоши зъби, лоша коса, кожа, увиснал бюст и мн.др.

Защо от една среща? Има хора, които като излезнат на среща вече са влюбени, защото са се запознали в университет, работа или обща компания. И излизат на среща след общуване и след като вече са се харесали.
Съгласна съм за инстинкта.

Тя не се разбира и е необяснима.
Дори да си уверен, че "не практикуваш" влюбване от пръв поглед, шоково се оказваш в ситуация да си тръскаш главата "а! Кво станА!!!"
Не винаги се стига до връзка, не винаги връзката е хармонична, въпреки силното начало.
Усещането за бушуващи хормони и желание да се сближите не винаги се дължи на привлекателната визия. Може някой да ти каже нещо, а може и да направи нещо, което грабва погледа, вниманието и създава намерения за "по-натам".
На някои хора им се случва често, почти на всяко ново запознанство и се (само)определят като влюбчиви. Други се пазят, пазят, но всъщност те не срещат често нови свободни привлекателни хора от противоположния пол, както се случва при бармани, инструктори, инфлуенсъри, треньори, фризьори и др. Въобразяват си, че са стабилни и няма как от един поглед. Има как! Но дали е влюбване, любопитство, страст, моментно или обещаващо, е доста размито дори и в собствената ни глава. Минава време и разбираме, че е било истинско или минава време и разбираме, че нищо особено не е било. Само където 1 седмица не сме яли и не сме спали, убедени, че това е истинската страст и любов.

Любовта е ирационална, но това не я прави неосъзната.
Напротив – колкото повече осъзнаваш защо и за какво се влюбваш в един човек толкова по-интензивни са и чувствата.

Не е неосъзната. Иначе нямаше да я наричаме с име.

Влюбването и любовта са въпреки това, което е човека, не заради нещо. Затова е чувство, ирационално. Вече дали и какви отношения ще имаш с този човек е нещо плод на разум. Затова обичам да казвам, че любовта не е конкурс, в който някой избира най-добрия, примери бол.
Иначе всеки може да си твърди, че има рационални критерии, но това си е самозаблуда, не е осъзнатост.

Също и нямам много вяра на твърдения – седнахме и сложихме всичко на масата.
Човек няма как да предвиди отсрещния или себе си в процеса на случването на любовта, различните ситуации и избори.
Едно е да знаеш за себе си какво искаш и кое ти е приемливо, лимити, граници. Друго е да ги изпляскаш като ултиматуми или условия.
Нерядко отсрещния започва точно обратното - да се съпротивлява на подобни изисквания и натиск.

Когато рационалността включва финансова зависимост, подреждане по обществените очаквания, и след децата - отговорност към тях-  естествено, че по-малко ще се развеждат. Това не значи, че връзката е успешна. Колко от интервюираните са си признали за афери…
Това с общите цели и виждания за живота е хубаво, но е доста субективно понякога, защото зависи от това колко добра преценка имат и двамата и кой колко лъже и дали после пък не се променят тези ценности и цели. Знам двойки, които мислят, че са много стабилни, защото не се карат особено и след 5 години заедно и 500 екскурзии, говорят за сватба - след наблюдения, става ясно, че не се карат, защото момичето не се заявява и има комплекси да не бъде изоставена, а момчето добре се крие, че изневерява. Но според мъжа те имат общо виждане - неговият комфорт. А според жената връзката е стабилна - нали говорят за сватба, а той я уверява, че по-лоялен от него няма.