Връзка без силно влюбване

  • 8 415
  • 281
# 60
Никога нямаше да ми хрумне, че търпението е фактор. Интересно.

А какво ти хрумва, че се случва, когато страстното влюбване премине в ежедневно съжителство?

Връзката се разпада. Аз избрах да се разведа когато стана ясно, че сме се изчерпали. Други подобни случаи не съм имал.
Виж целия пост
# 61
Може пък някои хора да не са стигали до този етап и да не са наясно какво изисква той. Макар че всеки би трябвало да има известен опит с някакъв вид съжителство. Ако не друго, то поне родители, съквартиранти...
Аз затова не разпитвам за опит, а за хрумване.
Много хора не са стигали до такъв етап. Да, живяли са с родители, съквартиранти, но може да е защото не са имали други варианти, а не защото притежават умението да обичат безрезервно и да търпят безкрайно. Ние не знаем и не може да обобщим причините, поради които двама души са заедно. Може да са любов, но може да са търпение или някакви ограничения. Факт е, че има продължителни връзки, далече не само заради луда гола нахална и млада любов.
Виж целия пост
# 62
Скрит текст:
Никога нямаше да ми хрумне, че търпението е фактор. Интересно.

А какво ти хрумва, че се случва, когато страстното влюбване премине в ежедневно съжителство?
Връзката се разпада. Аз избрах да се разведа когато стана ясно, че сме се изчерпали. Други подобни случаи не съм имал.
Има нюанси, както се казва. Щом се е стигнало до развод, обикновено се приема, че е имало наистина сериозна причина. Никой не казва да се насилваш да търпиш нетърпимото. От друга страна, познавам и хора, които изобщо не понасят да им се нарушава комфорта. Ако дори само едно дребно нещо не е по техен вкус, не са склонни да търпят и да направят компромис. Такива хора е по-добре въобще да не съжителстват с други според мен.
Виж целия пост
# 63
Много пораженчески нагласи за любов и отношения.
Няма такива моменти с търпене, търпиш ли някого, не го обичаш.
И, не, не отшумява влюбването, хормоните се регулират и фазата на адреналина от първите 6 месеца се успокоява и минава в по-устойчива фаза. Желанието и привличането към този човек не изчезват.
Който се самозалъгва, че липсата им е нормална, го четем после по теми и групи из социалките как ах, ах, защо на мен, защо пак съм нещастна в любовта.
Ами, затова.
Защото няма двупосочност в отношенията.
Виж целия пост
# 64
Да де, ама то не пречи и да я е имало, но после вече да не е така и поне единият да се налага да търпи. Отделно, че според мен си има и такъв тип хора - които не могат да поддържат това състояние на влюбеност и опияненост от някого дълго. Те по тази логика, излиза, че най-добре да си останат тек.
Виж целия пост
# 65
Кое налага да се търпи в една връзка?
Един живот имаме и времето ни е малко и лимитирано, защо трябва да търпиш нещо или някого?
Това е някакъв мазохистичен модел на мироглед.
Виж целия пост
# 66
Ами например...любовта. Представи си - ти не си загубила първоначалния си плам към някого, с когото си имала взаимност. Той обаче е поизстинал - не е като да не те уважава, просто няма ТАКАВА страст. И ти, след като го обичаш от дън душа - ще си кажеш ли: "Аа, нйе! - трябва всичко да е поравно премерено на везната! Няма да търпя това!" и ще си тръгнеш ли?
Виж целия пост
# 67
Бих казала, че има случаи, в които любовта не изчезва/не свършва, но определено се променя с времето. Уляга и узрява заедно със самите хора.
Виж целия пост
# 68
Ами например...любовта. Представи си - ти не си загубила първоначалния си плам към някого, с когото си имала взаимност. Той обаче е поизстинал - не е като да не те уважава, просто няма ТАКАВА страст. И ти, след като го обичаш от дън душа - ще си кажеш ли: "Аа, нйе! - трябва всичко да е поравно премерено на везната! Няма да търпя това!" и ще си тръгнеш ли?
Да, ще си тръгна, разбира се.
Аз имам самоуважение и реална самооценка.
А и това не е любов. Любовта е взаимност.
Виж целия пост
# 69
Взаимност е, ако любовта ти е условна. Ако обичаш безусловно - не е взаимност.
Виж целия пост
# 70
Мисля, че винаги има някакви условия. Аз например не съм в състояние да обичам човек, който не ме уважава.
Виж целия пост
# 71
Дадох пример с човек, който те уважава и обича по негов си начин. Нали говорим за връзка без силни емоции? Не говорим за някой, който те бие като маче у дирек или ти изнверява със всичко, ходещо на два крака. Или някакъв...както е модерно да се казва "нарцис", лале, зюмбюл...
Просто малко ме съмнява тезата, че един вид като сте много влюбени взаимно в началото, до края щяло да точно по същия начин, и ако не е така, едва ли не - взаимност никога не е имало и ти си бил ега си и будалата, за да не го схванеш.
Виж целия пост
# 72
Какви са тези фантасмагории за безусловна любов.
Такава може да има само към децата.
Критериите ни са вид условности. След като аз предлагам определени неща, нормално е да търся релевантност.
Виж целия пост
# 73
Не е въпроса дали предлагаш, а дали изпитваш нещо.
Да, безусловна е малко силно казано. Но пък и такава обич малко танто за тунто твърде делово ми звучи.
Виж целия пост
# 74
Уважението има много измерения. Ако в поведението на мъж усетя, че не ме приема като равностоен партньор, бих го търпяла известно време, ако по някаква причина се налага, но не бих го обичала.
А по въпроса със силните емоции... Човек може да ги усеща, но зависи и как ги изразява. Аз например не съм особено експресивна и не ми допадат хора, които са. Фактът, че не всички околни разбират как се чувстваш, не означава, че не изпитваш чувства.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия