Връзка без силно влюбване

Ако една връзка е изградена единствено на бурни страсти, емоции и драми без нищо под повърхността, то тя бързо прегаря и изстива с времето.
Така че, смятам че връзка изградена с времето, общи интереси, компромиси и ценности остава задълго.

Любовта е да си влюбен само понякога.....за да можеш да бъдеш с всичкия си  през останалото време.

Не казвам, че няма случаи като тези, които описваш, но да твърдим, че винаги става така, е наивно.
Светът е голям, културата и субкутурата на 8-те милиарда населяващи тази планета е доста разнообразна. Смяташ ли, че жената в арабския свят има волята, нагласата и възможността да избира съпруга си, водена от сексуално привличане?
Но и за целия арабски свят не може да твърдим, че има едно всепризнато и всеобщо правило. И там има жени, които ходят без фередже правят секс преди брака и не са непременно бунтарки. Семейното им възпитание го позволява и за тях, също като за нас това е нормално и не води непременно до гниене в ада.
За мен например водещо е външното привличане, маниерите и интелекта, за да почувствам и сексуално такова. Други обръщат реда. Никого не можем да съдим за предпочитанията му.

Въобще не ме интересува арабския свят и цялата планета.
Аз говоря за мен и средата ми.
Когато стана ханъма ще споделя.

Е, това изречение лишава от смисъл цялата тема.

Нищо не лишава.
Имаме конкретен казус на жена християнка се предполага.
Доколкото ми е известно, все още жените християнки имат право на избора на партньор, тип връзка - с брак или без.
Нямаме конкретен казус за мюсли.

Съвсем друг беше смисълът на поста ми, не да поговорим за арабския свят, който също не може да бъде обобщен.
В арабския свят половината са християни, нали знаеш. Думата мюсюлманин не съм използвала. Това е важно за моето изказване!
Иначе сега като обясни, съвсем нормално е ти и твоето миниобщество да сте се селектирали по специфични характеристики. 

Нямам мини общество – познавам от роми до политици.
Казвам точно това – прагматичните избори без емоции винаги водят до компенсации извън връзката. Това, че жомят някои не променя реалността и фактите.

Базила ти четеш постовете наистина избирателно и си ги извърташ, а после обясняваш, че било за теб така и абсолютно не те интересува еди си какво. “Абсолютно не ме интересува” и твой характерен израз, който наистина приключва дискусии.
Ами всеки тук говори как е за него.
От написаното от теб излиза, че всеки който изтърпява за нещо половинката си е смачкан страхливец, който страда нещастно и в един момент ще тръгне да избива на някъде.
Това от къде идва? От там, че като чуеш “търпи” и започваш да изреждаш: липса на чувства и нежност, темерутски характер, наеадекватност.
Е да, ама да “търпи” за мене е: мъжът ми да ме изтърпи, че имам моменти, в които много ми се говори, аз да го изтърпя, заради това, че някога хич не му се говори, той да ме изтърпи, че обичам да обикалям магазини, аз да го търпя, че пуши. Всички тези неща са част от нашите характери. Връзката ни обречена ли е? Ми не, не е. Търся ли аз компенсация навън и ходя ли да обикалям магазини сама? - да. Търси ли той компенсация навън и ходи ли да си пуши на балкона? - да. Лоша ли е кампенсацията навън? - не.

Има някой проблем с понятията.
Разбиране от другия не е търпене. Търпене се конотира с отрицателен заряд. Да крещи другия и изпада в нервни кризи – да, това е търпене. И това не е ок.
Да изпадаш в черни дупки и да си в лошо настроение без да го обръщаш към партньора и да му дуднеш, но той да те подкрепи или покаже емпатия, е разбиране.
Много са ви размити понятията и емоционалните състояния.
//
Горният пост е точно пример за изтласквания.
Бомба със закъснител.

Всъщност единственият пример е продължителността, успешността, удовлетвореността и щастието в една връзка. Всичко останало са само думи. В тоя ред на мисли  … всеки сам може да прецени до колко ги “разбира” нещата и до колко може да ги прилага в живота си.

Случайно попаднах на видеата на една психоложка. По-добри обяснения на разни подобни ситуации не съм срещала - https://youtube.com/@damyana.dolzheva?si=PNXP5HpZk0O9PpOH

Въпрос на обстоятелства и кой колко е склонен да клати лодката на брака и много други фактори. Както и PR-a на връзката.

Това, което ти виждаш като силна връзка или ти се представя от някой като такава, за другия партньор може да е голямо разочарование, но обикновено страничният слушател чува версията само на единия. Някой може да ти казва “виж ни, приятелството и компромисите са най-важното, връзката ни е супер!”, а другият да е в тази връзка от чиста отговорност и да се чувства подтиснат или да върти любовница, за което жената няма да ти сподели, дори и да знае.

Ако говориш конкретно за страст и влюбване или по точно липсата им при стартиране на връзка, според мен при мъжете това е рецепта за изневери в някакъв етап от брака. Колкото и да е кротък мъжът, идва жената, която е повече за него от “практичния му избор”, и то понякога точно когато мъжът вече се чувства финансово готов да се заяви пред жената на мечтите си, появяват се на хоризонта емоции, които той има нужда да изпита, чувства към друг човек съвсем различни от тези, които някога изобщо е изпитвал към жена си. И тогава - гледай сеир. Затова и според мен има толкова много изневери ама не за една вечер, ами афери.

Жените с времето могат да захаресат един мъж повече, заради нещата, които мъжът прави за тях, заради близостта и подобни. Мъжете според мен не харесват жена заради услугите, които тя им прави. Даже губят уважение към нея понякога, ако тя полага много усилия. Евентуално може да преценят, че ще е сгодна женица, но много по-лесно ще се ядосват на недостатъците в характера й след известно време семеен живот.

Аз като чуя някой веднага да казва че “няма перфектни хора” и “връзките изискват компромиси” ми е ясно, че неговата връзка е кофти. Хората в хубава връзка също правят компромиси, но това не им е на акъла, защото харесват партньора си и им е по-леко. А когато си с някой по други причини, се самонавиваш, че сигурно е естествено да ти е тъпо във връзката.

Базила е права. Нещо подобно написах по-назад в темата. Когато има "търпене" - има конфликт, със себе си най-вече. Да "търпиш" означава да не ти харесва, да не одобряваш, да си силно против, но да стискаш зъби и да мълчиш в името на... нещо.
Другото е разбиране, подкрепа. Много различни неща са.

Не споря, но според мен да търпиш не означава задължително винаги да бъдеш силно против (ако изобщо тези неща могат да бъдат измерени някак). Ако например партньорът предпочита даден цвят за интериора, а аз - друг, бих могла и да "търпя" неговия избор. В крайна сметка това не е нещо фатално.

Не е задължително да се търпи непременно нетърпимо качество.
Нито силната любов, нито силната непоносимост може да бъде измерена.
От горния пример: не харесвам нещо в интериора, докато не му свикна и не реша, че го харесвам. Или много харесвам нещо, пък след 1-2 години ми боде очите и следва "давай да го сменяме това!"

Непрекъснато се налага да търпим различията на хората около нас, не само на партньора, в когото вече не сме чак толкова силно влюбени. И близнаците са различни.

Ако партньорът ни е от вечно закъсняващите, се налага да търпя, но не и да го зарежа (освен ако не е в първите 1-2 срещи). Ако е от редовните във фитнеса след работа или става много рано сутрин, за да ходи на спорт преди работа, ако хобито му е да кара Маунтин байк в неделя, да си засича километри в страда, да се състезава с приятели, а моето е да правя сладкиши вкъщи, тогава на ход влиза търпението. Той ме чака в магазина да избирам специално брашно  за моите сладкиши, аз гледам как той пробва подлакътници, вериги, смазочни масла. Това съвсем не означава, че аз не толерирам по никакъв начин спорта, изпитвам крайна непоносимост и търпя нещо, което ме съсипва. Той пък се радва, че аз се забавлявам в кухнята, вместо да му дудна да не ходи никъде, защото ще ми е скучно.
При кардинални, непреодолими различия, мисля че връзката трудно ще просъществува и още в началните срещи интелигентните хора ще установят, че не се допълват. Ако различията лъснат в хода на връзката, ще се търпят. Зависи от вроденото ни чувство за толерантност и подход. Някои кривини се търпят с радост.