И аз се изумявам какъв е този страх, любовта те окрилява, не те боли. Връзка без любов е някакъв вид мазохизъм за мен, аз не бих могла да живея така, затова и съм избирала много пъти да съм сама пред подобен компромис, това е предателсттво към самата мен. Всеки заслужава да е влюбен и да има любов и щастие, а трудностите не са проблеми.
Връзката започва с първоначално привличане или хайде, добре, да го наречем влюбване, ама чак с любов.... Любовта се изгражда с времето. Никой не седи във връзка, с човек, който изобощо не харесва или няма никакви чувства към него. Това, че не заяваваме на партьорът си от първата среща "Обичам те!" не значи, че сме мазохисти и седим във врзъка, с човек, към който нямаме никакви симпатии. Не си представям да говоря за истинска любов за човек, с който съм от 2 месеца примерно.
Изключително много обичам съпругът си и никога не бих си представила да съм с друг, НО от първият месец, няма как да смятам така и да имам толкова силни чувства, колкото сега. Това значи ли, че съм в мазохистична връзка?
Преоткриваме се редовно. Но ако нямах мъж, все щях да намеря в кого да се влюбя. 
