Приятелски въпросченца

  • 2 329
  • 33
# 15
Едно време писмата са били дълги и описателни с почти художествена стойност. Пътували са бавно и хората са си споделяли за по-дълги периоди от живота и събитията около тях.
Сега интересът се задържа максимум 30-40 секунди върху нещо. Аз самата не чета дълги постове в интернет.
Можем ежедневно да си пращаме съобщения: бях там, купих го, беше намалено, пиши дали искаш и ти... Ето ти снимка!
Виж целия пост
# 16
Имам близки приятелки в чужбина. С едната не бяхме се виждали 20 години, но си поддържаме връзка, говорим си и всеки е в течение на важните неща. С друга пък се чуваме няколко пъти седмично и всичко си знаем. Има обаче и хора, с които се отдалечихме с времето и не ги броя за приятели, а познати. Това се случва и с хора в същия град. Събрали са ви интереси в ежедневието, после също ежедневието ви разделя. Няма какво да се дразни човек, обръща страницата и толкова. Не всички приятелства изкарват по 10-20 или 40 години.
Виж целия пост
# 17
Раздалечили сте се, така става с времето и промяната на средата. Ти искаш всичко да е както преди години, обаче тя вече е другаде, в пряк и в преносен смисъл. Топката е у теб - или ще се адаптираш, или няма.

В посочените въпроси аз виждам опит за комуникация, задаване на тема за разговор. Ама останилите имат други представи как трябва да се обговарят празниците, това за подаръците не било достатъчно възвишено... и пак се връщаме в началото - разминали сте се, на различна вълна сте, съвсем нормални неща са това.
Виж целия пост
# 18
Ами намери си нови приятелки, които са ти наистина близо и реално можеш да излизаш с тях.
Знам, че не е лесно, и аз съм в такова положение - работа, семейство, други задачки и все отлагам срещи с приятелки.
Виж целия пост
# 19
Леле ама това съм аз:)
Шегувам се, но буквално вчера писах в общия чат на приятелките - какво получихте.
И ние се виждаме 2 пъти годишно също, по причини разни.
Аз не съм получила нищо, така че не е хвалба. Просто исках с нещо да започна разговор. А пък ако си кажат момичетата това (понякога) отваря после голяма дискусия ехеее. Коя ще се похвали, коя ще се оплаче от мъжа, коя ще има нетипичен подарък и ще обсъдим и така.
Точно начало на разговор е за мен. По празници го ползвам вместо типичното - как сте, да разнообразя

Но виждам, че това, което питаш е само повод.
Такъв въпрос по празници е напълно ок и всичко е наред.
Всъщност обаче проблема е цялостното ти усещане, че вече не сте близки приятелки. А това ние няма как да го знаем защо, дали и какво.
Пробвай ти да възвърнеш предишната топлота ако искаш. За мен лично в истинското приятелство/любов, човек може малко да си позабрави егото. И аз лично бих и писала - липсваш ми, липсва ми онова време, ама Оу какво става с тебе и т.н, както там сте си писали преди:) Или ще откликне и ще го усетиш или няма. При всички случаи абс.нищо не губиш.
Виж целия пост
# 20
Здравей, аз съм приятелката.
Значи толкова ми е дотегнало това писане, че не знам как да го изразя с думи. Работиш и телефона мънка. Спираш звука, защото не е приемливо да се занимаваш с това на работа. През почивката прочиташ, отговаряш две думи и си казваш, че довечера ще се обадиш. Прибираш се. Искаш да си видиш семейството, правите нещо заедно, или не правите, готвиш, ходиш на спорт, излизаш. Като ти остане време гледаш да си починеш. Сещаш се - станало е късно, има и часова разлика. Викаш си “айде утре” и утре е същото … понякога имаш време и пишеш повече, гледаш много да не разпитваш. Понякога пък хич не те интересуват хорските работи, имаш си достатъчно свои. Чудиш се какво правят приятелките ти, а те мрънкали в женски форум и тъгували по отминали времена и се дразнели, че не им се покриват очакванията към другите.
Имам си само няколко приятелки, с които се разбираме кога до говорим и говорим. И се виждаме само 1 път в годината и нито те ми знаят всички неща, нито пък аз техните. Това са качествените хора, които са останали в моя живот и общуваме без нездраво любопитство.
Виж целия пост
# 21
Ох, значи не съм само аз така!
Напоследък се бях комплексирала как другите излизат с приятелки едва ли не всяка седмица или поне 2 пъти месечно.
Аз, докато се завъртя да обърна внимание на децата, мъжа, да си почина, да си пренаредя дрехите - и то минал месеца!
Виж целия пост
# 22
Не сте само вие така.
Някои разговори са важни, други търпят отлагане. Аз вчера писах на приятелка в работното й време. Още не ми е отговорила. Но не е нищо важно. Ако беше важно, щях да намеря начин да се свържа с нея.
Днес отговорих пък на някои честитки с картинки, които съм получила за Осми март. Умирам от срам първо, защото не съм поздравила, второ не съм и видяла, че ми пишат. То цял ден дрънча телефонът.
Виж целия пост
# 23
Е, то на всички ни дрънчат всякакви честитки за празниците. Интересното е какво се случва извън празниците. Аз си имам хора, на които си държа, колкото и далеч да са. И няма кой знае какви ВАЖНИ теми, освен ключови събития в живота, просто човекът Е важен. Три са ми такива важни и като се видим, когато се видим, ги чувствам като мои сестри. Но и през останалото време някак си не ме кефи да ми се отчитат дежурно. Знам, че съм ужасна, изискваща и обсебваща персона. Сигурно и ревнива. Само към онези, които са ми крайно безразлични нямам изисквания и очаквания. И ви благодаря, че ми начукахте канчето, някои от вас, изразявайки позицията на отсрещната страна. Каквито и да са, колкото и да сме се отдалечили, колкото и тъпи въпроси да ми задават, това са си моите приятелки и си ги обичам. Бас ловя, че и те мен с цялото ми мрънкане. Едва ли някога ще намеря по-добри.
Виж целия пост
# 24
Това за мен е small talk между хора, който са загубили или нямат никаква връзка.
Виж целия пост
# 25
Няма да го бъде вашето приятелство
Когато някой от двойка приятели, преминава през нов период от живота си, е важно другият да има нужното търпение и желание "да го изчака". При вас явно няма да се получи. Предполагам, че и приятелката ти има своята "вина", но от това, което чета, и ти също.
С много от приятелите ми станахме просто познати с времето и дистанцията. С други - не. Но имахме желанието да запазим това приятелство, независимо от трудностите. И да, смол толка помага. И предразполага. Половината форум се крепи на него. Simple Smile
Имам неща за споделяне с тези мои приятелки, но чакам да се видим на живо. А дотогава им пращам снимки и емотикони.
Виж целия пост
# 26
Да разбирам, че приятелката се опитва да започне разговор, но не и отговаряте, или пряко сили с 2 думи. Никоя от вас, не я пита тя как е, какво прави? И после тя била виновна, че не можте поддържате контакт. Интересно.
Виж целия пост
# 27
Никой през нищо ново не преминава вече. И не говоря за вина. Просто се опитвам да разбера какво стои зад определен тип поведение. А вероятно го разчитам по възможно най-тъпия начин. Ето, питах друга приятелка от чата какво мисли, и за нея няма нищо ново и необичайно в тези въпроси. Но тя е най-мъдрата и толерантна от всички, та винаги успява да ме усмири като се накокошиня. Докато ми пука за тези хора, има шанс за нашето приятелство.

Отговаряме - основно аз, по-малко въпросната най-мъдра, а четвъртата реагира само с емотикони. А може и проблемът да е, че е групов чата. Някои хора на четири очи повече се отпускат.
Виж целия пост
# 28
Да тазбирам, че приятелката се опитва да започне разговор, но не и отговаряте, или пряко сили с 2 думи. Никоя от вас, не я пита тя как е, какво прави? И после тя била виновна, че не можте поддържате контакт. Интересно.

Защо да я питат?
Ясно ми е мисленето на такива приятелки: "тя е в чужбина, значи е добре".
Да не мислиш, че не го знае?
Виж целия пост
# 29
Не е само тя в чужбина, спокойноо. Най-мълчаливата е в друга чужбина. Еми сори, ама колкото и да съм чукча писател, не мога насила да накарам някой да пише. А и явно не всеки е във вихъра си, що се касае до чат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия