Здравейте, дами!
Нова съм и ще стрелям направо с кратка предистория.
С приятеля ми сме заедно повече от 5 години. Той е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Спокоен, красив, грижовен, всичко, което мога да искам за да се чувствам сигурна и спокойна. Комуникацията ни също е супер. Гушна ли го просто ми успокоява душичката. Обичам го до мозъка на костите си. А той мен дори повече…прави всичко за мен, носи ме на ръце, както се казва. Въобще всичко в това отношение е супер.
От известно време обаче може би година/две някакси не ме привлича сексуално. Не изпитвам нуждата да правя секс с него. Колкото и гадно да звучи (линчувайте ме) привличат ме други мъже, въпреки че никога не бих го предала и изневерила, привличането е факт колкото и да не ми се иска да си го призная.
Той няма такъв проблем - винаги е готов, от негова страна няма проблем със секса.
Аз съм проблема. Факта, че не изпитвам желание да правя нещо, конкретно с него ме депресира.
Относно секса - бърз е. Той свършва бързо, поради този факт аз не винаги успявам. А и може би само един път ми се е случвало да свърша от него без да си асистирам аз с ръка. Приех го за нормално.
Той е страшно добър и не искам да прехвърлям вината на него. Липсва му повече увереност…абе мъжественост. Просто не е мъжкар, по-страхлив е, по-мил, което не казвам, че е лошо, но ми липсва да долавям към мен тази негова мъжественост. Да му се дръпна и той да ме вдигне и сложи на леглото хаха. Той дори се отказва, сърди се като му се дърпам. Понякога аз се чувствам мъжа във връзката, той просто си стои кротко и си събира всичко в себе си. Липсва ми това да бъда аз жената - да се чувствам нежна, да чувствам сигурност, закрила…сега ги чувствам но повече по детски, отколкото като от мъж към жена (странно е).
Той е изключително неревнив, понякога се опитва да ревнува за две три минути, но отвътре не му идва просто и му минава за кратко. Наречете ме токсична, но мен това ме дразни, не си обяснявам как до такава степен може мъж да бъде неревнив. Дори и да ревнува му минава наистина супер бързо.
Споделям ви тези неща, защото искам да ви дам максимално много информация. Разговор съм водила с него не веднъж по темата, донякъде ги приема нещата, не не прави почти нищо по въпроса, наранявам го по този начин и вредя на и без това ниското му самочувствие…а не искам.
Не знам каква може да е причината за всичко това, надявам да ми дадете съвети или насоки.
П.С - на 23 съм, той е на 27
Виж целия пост
Нова съм и ще стрелям направо с кратка предистория.
С приятеля ми сме заедно повече от 5 години. Той е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Спокоен, красив, грижовен, всичко, което мога да искам за да се чувствам сигурна и спокойна. Комуникацията ни също е супер. Гушна ли го просто ми успокоява душичката. Обичам го до мозъка на костите си. А той мен дори повече…прави всичко за мен, носи ме на ръце, както се казва. Въобще всичко в това отношение е супер.
От известно време обаче може би година/две някакси не ме привлича сексуално. Не изпитвам нуждата да правя секс с него. Колкото и гадно да звучи (линчувайте ме) привличат ме други мъже, въпреки че никога не бих го предала и изневерила, привличането е факт колкото и да не ми се иска да си го призная.
Той няма такъв проблем - винаги е готов, от негова страна няма проблем със секса.
Аз съм проблема. Факта, че не изпитвам желание да правя нещо, конкретно с него ме депресира.
Относно секса - бърз е. Той свършва бързо, поради този факт аз не винаги успявам. А и може би само един път ми се е случвало да свърша от него без да си асистирам аз с ръка. Приех го за нормално.
Той е страшно добър и не искам да прехвърлям вината на него. Липсва му повече увереност…абе мъжественост. Просто не е мъжкар, по-страхлив е, по-мил, което не казвам, че е лошо, но ми липсва да долавям към мен тази негова мъжественост. Да му се дръпна и той да ме вдигне и сложи на леглото хаха. Той дори се отказва, сърди се като му се дърпам. Понякога аз се чувствам мъжа във връзката, той просто си стои кротко и си събира всичко в себе си. Липсва ми това да бъда аз жената - да се чувствам нежна, да чувствам сигурност, закрила…сега ги чувствам но повече по детски, отколкото като от мъж към жена (странно е).
Той е изключително неревнив, понякога се опитва да ревнува за две три минути, но отвътре не му идва просто и му минава за кратко. Наречете ме токсична, но мен това ме дразни, не си обяснявам как до такава степен може мъж да бъде неревнив. Дори и да ревнува му минава наистина супер бързо.
Споделям ви тези неща, защото искам да ви дам максимално много информация. Разговор съм водила с него не веднъж по темата, донякъде ги приема нещата, не не прави почти нищо по въпроса, наранявам го по този начин и вредя на и без това ниското му самочувствие…а не искам.
Не знам каква може да е причината за всичко това, надявам да ми дадете съвети или насоки.
П.С - на 23 съм, той е на 27
... на приказки! 
