Предстои ми Инвитро / ИКСИ - Да поговорим - Тема 93

Благодаря ти
Първото ми дете стана в Надежда, но не им преписвам особени заслуги, беше страшен конвейр, просто бях млада и имах шанс, върнаха ми едно тридневно и то се хвана (искаха да ми връщат три!!). Второто стана при д-р Коновалова в Щерев след много мъки, но вината не беше в клиниката. Сега пак исках да съм при нея, но за жалост се преместила в Бургас и съм при една млада докторка Палабуюк, тя ми махна и полип преди месец, имам и доверие.Аз съм с няколко мутации за тромбофилия, заради които биех клексан и фракси, и нищо друго установено като проблем в годините, нямаме мъжки фактор.
Arwen, винаги се интересувай на първия преглед с колко антрални стартираш, това е важно. На колко клетки беше разделен ембрионът на 3ти ден преди трансфера? Имаше ли фрагментации?

Buena, чудесна вдъхновяваща история 🩷
Стана ми интересно на колко години беше при успешните ти бременности?
Защото и аз съм мислела за трансфер на 3ти ден. В моята клиника са против, но евентуално бих го извоювала. Но аз съм вече на 41г. (май станаха вече 4 години инвитро), изследваме всичко с пид, много трудно стигам до еуплоиден и тогава се чудя има ли смисъл да трансферирам на ден 3. В смисъл - ако един ембрион има хромозомни грешки, предполагам ще ги има и на ден 3 и средата няма да помогне. Та може би тази стратегия е по-работеща за по-млада възраст.

.

Понеже съм преживяла аборт в 12+6 г.с., заради Синдром на Едуардс и по-ранен аборт заради друга тризомия, ще си позволя да попитам вие имате ли такава загуба? На захванал се ембрион и после отпаднал в някой етап от развитието си?
На въпроса за кариотип, да правили сме с партньора ми. Решихме че искаме да минимизираме възможността за още аборти. Имам общо три.

Да, и аз съм правила кариотип и няма проблем там, но имам 5 неуспешни трансфера на неизследвани ембриони, без никаква имплантация. И 1 неуспешен трансфер с еуплоиден. Изследвала съм наистина всичко възможно, и в Турция имам опит, 2 хистероскопии (и тук и там) и остана само да правя пид.
За мен лично възрастта, на която сте успяли, дава отговор. Просто на тази възраст голяма част от ембрионите са здрави и сте имали късмет. И да бяхте чакали до ден 5, и да бяхте правили пид, и при трансфер на ден 3 - все щяхте да успеете (т.е. моето мнение е, че разковничето не е трансферът на ден 3)

Кариотипът няма чак такова отношение към ПИД, защото хората са масово с нормален кариотип и въпреки това често има ембриони с аномалии. И с нормален кариотип е напълно възможно да има анеуплоидни ембриони, дори е твърде вероятно - особено с напредване на възрастта.

Само мога да ти пожелая захваналият се ембрион да не те изненада с отпадане в 12-14-16-18 седмица заради генетични аномалии, особено на възраст 39, когато най-малко искаш да губиш ценно време (ако тотално игнорираме травмата от такова преживяване, защото не изглежда като да е нещо, което те притеснява - много философски явно го приемаш). Да, по-вероятно е да не се захване или бременността да приключи по-рано, но някои от тези синдроми са съвместими с живота - раждат се деца с тях както знаем.

Като не искаш да правиш ПИД, не прави. Никой не те кара. Но на 39 не е като на 26, ама въобще.

И също да разясня, че на тридневни ембриони естествената им среда не е въобще в матката, а във фалопиевите тръби.

.

И аз не бих се съгласила по въпроса с ПИД-а. Поне не и за нас, които сме 40+. И които сме преживели загуби. Аз лично две в ранни седмици и е нещо, което не бих искала да преживявам отново за нищо на света. Не знам действителна ли е статистиката, че по-добре да имало кратка бременност отколкото никаква. Физическата, психическата и емоционалната травма от един аборт не мисля, че води до нещо положително. Да не говорим и че всеки аборт крие риск от допълнителни усложнения.

Не спориш, но питаш правили ли сме кариотип. С толкова опит по клиниките би следвало да знаеш, че и с нормален кариотип особено от една възраст натам ПИД може да е много смислен. То едното въобще не е задължително да има нещо общо с другото. Не на всеки му се правят по 10 трансфера ей така.

Разбирам логиката ви, и аз по никакъв начин не правя "реклама" на транфера на 3ти ден, просто споделих при мен кое беше успешното (имам 3 неуспешни трансфера на бластоцити). Със сигурност възрастта е много сериозен фактор, няма спор! Въобще всичко, което споределям, е моят опит и размишления, нямам за цел да убеждавам никого в нещо или да засягам когото и да е

Начинът по който пишеш звучи сякаш е все тая, че ще направиш аборт, ако случайно се захване анеуплоиден ембрион. За много жени не е все тая. Като не искаш да правиш ПИД понеже не го разбираш, не прави. Защо трябва да ни обясняваш как такива ембриони не се имплантирали или ако случайно се, то просто отпадат на някакъв етап. За някои жени дори е в късни седмици и се налага да раждат. Къде е hardcandy? За някои от нас това е начин да избегнем аборти, напразни трансфери, още болка и т.н. и т.н. Не искаше никого да засегнеш, но го правиш.

Нека не нападаме дамата, момичета. Според мен с добри намерения сподели историята си. Такъв е нейният опит просто. За съжаление нашият е различен.
Искрено пожелавам да не се налага пид и да сбъднете мечтата си за 3-то детенце

Момичета, и аз не смятам, че Buena esperanza написа своя опит с лоши намерения. Просто споделяме. При нея това е проработило и то неведнъж, нормално е да си направи заключение, че това е правилният подход. Както и не са били успешни трансферите на пети ден.
Това не означава, че всички трябва да правим трансфери на ден 3 и да не правим ПИД. Разбира се, че нормалният кариотип при родителите намалява вероятността за генетичен проблем при детето им, но в никакъв случай не я изключва. Генетичните отклонения са просто случайно неправилно копиране на ДНК на мъниче в процеса на делене на клетките.
Ето, аз също имам успех на ден 3, но ние просто нямахме ембриончета, които да оставим до ден 5, те винаги бяха твърде малко. Оставихме едничко и то загина на пети ден. Предпочитам да си го бяхме върнали на трети ден и да имах надежди две седмици, отколкото толкова бързо да останем без него. Но това не означава, че всяка жена би предпочела да се боцка напразно две седмици, вместо да продължи напред към здраво ембрионче. Рядко ембриология ще рискува да остави едно единствено ембрионче до пети ден.

Разбира се, че е меко казано страшно неприятно една двойка да изпита радостта от забременяването, да види мъничето на ехограф, да чуе сърчице и в един момент животът да замени тази радост с огромна тъга и празнота или да са изправени пред въпроса дали биха гледали детенце с генетичен проблем и дали ще има пълноценен живот. Това е въпрос, на който аз за себе си също нямам отговор. Не е решение, което се взима лесно и дано никоя от нас не е изправена пред такова
Нека запазим добрия тон и не се обиждаме, тук сме да сме си опора и подкрепа.

Кой кого видя да обижда?

Аз ще препоръчам всеки, който смята, че третата от тия опции (в цитата долу) е meh и напълно приемлива пред ПИД, да вземе да попрочете в тая тема.
Бременните не я четете обаче, моля!

И не, не са хората там всички над 35-40. Буена, връстница съм ти, с 12 години опити да имам дете зад гърба си, пет трансфера, една инсеминсция, безброй инвазивни и неинвазивни изследвания и без установен проблем, официално съм сложена от лекарите в графата “Божа работа”. Не съм най-големият защитник на ПИД, ново е и пак не дава 100% гаранция, но дава да кажем 99%, а повечето бъдещи родители, особено информираните такива над 35-40, доста трябва да се замислят над тая статистика.

Мисля, че на тези, които реагираха по-остро тук, изказването ти им прозвуча доста небрежно и лековато, на фона на това, което се изживява при тия споменати опции. И трите бяха изброени като напълно приемливи А третата особено е чудовищна. Просто съм чела във въпросната тема как момичетата си събират психиката парче по парче след нещо такова и знам.

Ще завърша с искрено пожелаване на успех с третото ти дете! И всичко да бъде наред🙂