Не са само сценариите или режисурата. Всичко тръгва от школата. Защо в чужбина хората могат да играят еднакво добре и на сцената, и на екрана? Аз не съм чула Хелън Мирън в някой филм да си рецитира репликите все едно е в читалището на село Горно Нанадолнище. Или Кейт Бланшет, Джуди Денч, Пачино, Де Ниро.... Явно повредата е в нашия телевизор.
Човек може да остане с впечатление, че нашите школи не са гледали чужди продукции и да не знаят как играят, ама не е така.
В Натфиз единия изпит ми беше на американски филм.
Имам чувството, че си правят сериалите и филмите само те да си ги гледат.
Може би затова и задобряха малко. Може би някои са почнали да обръщат внимание и на мнението на зрителите.
Хейзъл, Дейвид Шуимър е само един пример от многото.
Много от американските и в театрите играят или са играли или едновременно.
Та смесват ги и още как.
