На 12ти април ми се наложи да замина и за 4 дни и да оставя Дени и тати да се гледат сами. На 11ти вечерта, точно преди да тръгна, изглежда осъзнавайки какво предстои, тя каза - "Искам да чочкам", вече закъснявах и отговорих - "Добре, ама малко и за бързо", а в съзнанието ми светеше една лампичка - ами ако е за последно? Тя се сгуши в мен на дивана, сукна от едната страна, сукна от другата и се разделихме.
На петия ден, като се прибрах очаквах веднага да се залепи за цоцитата и ако беше го направила нямаше да откажа, но тя сякаш изобщо ги беше забравила. Дойде време за лягане и въпреки, че до сега съм я приспивала само с кърмене, тя пак дума не обели за тях. Прочетохме една, две приказки и очичките й започнаха да се затварят и в този момент, в полусън тя каза "Искам да чочкааам."
Трябваше да реша какво да правя...
(Винаги съм искала да я отбия точно пролетта. Моментът изглеждаше идеален. Тя е здрава, беше приела дългото ми отсъствие много добре, прие и появата ми съвсем нормално, а и на всичко отгоре се сети за гърдите ми чааак накрая и то сякаш по навик.)
Отговрих - "Дени, те цоцинцата чули, че ти много си порастнала и тия дни станаха горчивички." - "Я да ги видя!" - Ами сега? Нямах нищо приготвено за намазване. Преди година, когато намалихме нощните сукания, на 2 пъти се намазах с детски крем против слънчево изгаряне, ама сега и той не ми беше по ръка. Реших да рискувам и просто й ги показах. Тя ги погледна, погледна и каза "Дай лакичито!" и след малко заспа.
(Лактите ми са другия й фетиш. През последната година, докато сучеше задължително трябваше да държи и поне единия ми лакът. Върха на щастието бе, ако може да докопа и двата. Което пък за мен означаваше, че цяла зима трябва да ходя с по-широки ръкави, че да мога да ги вдигам до горе, като се наложи. )
И така - от тогава се приспиваме четейки приказки и гушкайки "милото ми лакичи". Само една нощ се събуди с думите "искам да чочкам", но не се разсърди като напомних, че са горчиви. През деня от време на време казва, че много обича цоцинцата или че много обича да цоцка. В такива моменти винаги отговарям, че и те много я обичат, но знаят, че е порастнала и затова са станали гочивички. Само една сутрин пропусках да го направя, защото все още спях, но тя сама си отговори "И те много ме обичат, нали мамо?"
И така - от 11ти април Дени вече не е сукалче, а мама пък не е кърмачка. И до преди два дни изглеждаше, че одисеята ще приключи до тук, но... изглежда, че твърде много хора започнаха да ме питат как съм спряла кърмата си и не съм ли имала проблеми. А аз наистина нито я спирах, ното съм имала проблеми и ми се виждаше чудно, защо след като отбиването ни е станало съвсем плавно очакват да имам проблеми. Е да ама нали знаете, че всичко е в главата? От вчера усещам леко напрежение, а през нощта усетих и лееека болка в лявата гърда. Поне 5-6 пъти съм правила възпаления на гърдите и вече познавам болката още в зародиш. Ако кърмех изобщо не бих се впечатлила, щях да поизцедя, и толкова, но сега не ми се ще да започвам да цедя настойчиво, а и като стисна излиза само една капка.
Та си мисля - аз нямам нужда от спиране на кърмата, а по-скоро от нещо, с което да предотвратя евентуално възпаление по каналите. На всичко отгоре съм враг на хапчалъците, та се опитвам да се сетя за бабешки лекове. В главата ми се въртят зелеви листа и риванолов компрес, но те за през деня не стават. Други идеи?
И, моля не ми се смейте, ама наболяваха ли гърдите, когато не кърмиш по време на мензис?(последния ми мензис без кърмене е преди 3 г и 9месеца ) Щото вчера ми дойде и се чудя да не е от това? Макар че практиката ми до сега показваше, че кърмата ми се увеличаваше по време на овулация и точно по време на мензис намаляше.