Афра Сарачоглу🧿Мерт Рамазан Демир🤍АфРам🤍- A.B.İ🧿Delikanlı(Юноша)🧿Pera🧿BBŞO🧿14🧿
- Публикувана: 14 март 2026, 10:56 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2026, 11:24 ч.
# 405
29 март 2026, 13:19 ч.
Здравейте,момичета 
Много красива Афра на събитието на Булгари Бретона ,грима ,бижутата ,всичко ми харесва 
Роклята също е много хубава ,само това деколте защо трябваше да е до пъпа 
До гърдите щеше да е напълно достатъчно ,нооооо мода какво да се прави ,а и красивото си е красиво даже и с деколте до пъпа
Харесват ми много разсъжденията на Мерт.Струва ми се попораснал ,помъдрял и по уверен и уравновесен.
Рени мерси за преводите
Виж целия пост
Много красива Афра на събитието на Булгари
Бретона ,грима ,бижутата ,всичко ми харесва Роклята също е много хубава ,само това деколте защо трябваше да е до пъпа До гърдите щеше да е напълно достатъчно ,нооооо мода какво да се прави ,а и красивото си е красиво даже и с деколте до пъпа Харесват ми много разсъжденията на Мерт.Струва ми се попораснал ,помъдрял и по уверен и уравновесен.
Рени мерси за преводите
# 406
29 март 2026, 13:30 ч.
Ще гледам да преведа интервюто днес, не обещавам 
, но ще споделя мислите си относно него. Най-накрая едно интервю за списание/вестник, в което да усетя, че това са мислите на Мерт. Явно наистина е трябвало да извърви този път, за да бъде себе си и да не се крие зад маски или зад очакванията на някого другиго. Много се радвам, че е намерил себе си 🤍🧿
Виж целия пост
, но ще споделя мислите си относно него. Най-накрая едно интервю за списание/вестник, в което да усетя, че това са мислите на Мерт. Явно наистина е трябвало да извърви този път, за да бъде себе си и да не се крие зад маски или зад очакванията на някого другиго. Много се радвам, че е намерил себе си 🤍🧿 
# 407
29 март 2026, 14:11 ч.
Пуснаха ни нишка Деликанлъто
Ако в такъв крив живот се натрапиш да останеш прав, ще ти счупят гърба.
https://x.com/delikanlidizi/status/2038209621534425386?s=46
Виж целия пост
Ако в такъв крив живот се натрапиш да останеш прав, ще ти счупят гърба.
https://x.com/delikanlidizi/status/2038209621534425386?s=46
# 410
29 март 2026, 15:59 ч.
На 100% във всеки „момент“... Мерт Рамазан Демир: „Никоя мечта не се осъществява от само себе си“
Той е от онези хора, които сами създават късмета си. Успешен мечтател и разказвач, той влиза във всяка роля на 100%. Очаква същото и от тези, с които работи. Мерт Рамазан Демир, който вдъхва живот на Актан в „Нищо няма да ни се случи“, говори напълно искрено пред Cumhuriyet Pazar за страстта си към професията, емоционалното си състояние в живота и вътрешните трансформации, които е претърпял.
Успех, признание и всички плюсове и минуси, които идват с тях...
Може би много имена са извървели този път и все още го вървят. Но някои се справят с калъпите, с които се сблъскват, като използват свои собствени методи, и Мерт Рамазан Демир е един от тях. Той е наясно къде се намира, какво иска и с какви безизходни ситуации се сблъсква понякога. Това осъзнаване всъщност е резултат от усилията му да присъства напълно в „момента“. По този начин можем да осъществим детските си мечти, като същевременно запазваме най-силната емоция, която е в същността им.
Проведохме приятен и искрен разговор с Демир, който вдъхва живот на Актан в „Нищо няма да ни се случи“, който започна да се излъчва по Disney+.
- Какви чувства предизвика у вас влизането в образа на Актан?
Той е собственик на нощен клуб, който губи семейството си като дете. Има много слаба емоционална връзка с живота. Така че в началото беше трудно, но после го обикнах. Когато опознах детето в него, когато го преживях, започнах да го обичам още повече.
- Всъщност фактът, че има слаба емоционална връзка с живота, създава гняв, но има и лека тъга. Изпитвахте ли тази тъга?
Познавам това чувство, както от многобройните наблюдения върху хората, така и от героите, които съм играл преди.
- Бихте ли го описали? Какво е усещането?
Отвън изглежда като герой с несъвършенства. Той прави грешки, взима грешни решения... Но аз не подхождам към героите си по този начин. Защото, когато хората правят грешки или вземат решения, те обикновено го правят, без да осъзнават какво вършат. И когато се въплъщавам напълно в даден герой, не се дистанцирам от него, казвайки: „Това е грешка“. Правя каквото моментът изисква: не се колебая да викам, да плача или да реагирам по неочакван начин. Стремя се да бъда напълно „в момента“, в онзи свят.
- Мисля, че казаното от вас е и един от ключовите елементи на това да бъдеш добър разказвач.
Определено, но в нашата работа има много други параметри. Понякога атмосферата не се получава точно както сте си представяли. Или актьорът срещу вас, другите актьори, присъстващи там... Може би режисьорът има различна идея. Така че, когато се съберат правилните хора, това се превръща в нещо по-креативно. В противен случай не се получава точно както искате. Трябва да се срещнете някъде, да достигнете до едно мнение.
- Мисля, че тази среща може би създава сблъсък на идеи.
Да, но в крайна сметка трябва да се вземе решение. Когато се влезе в дадена сцена, без да е взето това решение, актьорът прави това, което може, режисьорът играе собствената си игра. Снима според собствената си гледна точка…
- Предполагам, че не е имало такова нещо в „Нищо няма да ни се случи“?
Със сигурност нямаше. Мисля, че Пънар (Булут) отрази тази реалност прекрасно в сцените, както и Неслихан (Йешиюрт). С Мирай (Данер) и без това имахме много добра химия. И резултатът от тази комбинация беше: „Преди снимките всички сме на една и съща вълна, нали? Добре. Сега нека се заемем с това да направим тази сцена добра.“ В противен случай е като: „Аман, поне ще се придържам към собствената си актьорска игра“ или от страна на режисьора: „Не можах да го заснема така, както исках.“ Това никога не се е случвало с нас. Ето защо винаги напусках снимачната площадка спокоен.
- Аз това го разбрах и от следното. Пееш „Bir Telefon“ на Хакан Алтун в една сцена. Струва ми се, че е заснето на един дубъл и емоцията е перфектно уловена.
Това беше нещо, решено на снимачната площадка, не беше в сценария. Заради болката, която изпитва, Актан танцува с приятелите си и пие много до сутринта. Случват се такива неща в живота, правиш наистина „готини“ неща, пиеш, танцуваш, но накрая се озоваваш в някакво мелодраматично състояние. Това и се случи на снимачната площадка. Тананиках си песента и Неслихан каза: „Да направи ли нещо подобно, да се напие ли с ракия?“ След това мина на ракия. Беше шест сутринта, хората чистеха помещението... Изведнъж си казахме: „Хайде да го направим“ и влязохме и го заснехме с един дубъл.
- И гласът ви е много красив. Имате този тъжен, сърцераздирателен стил на пеене. Как ви хрумна това?
Всъщност, не е нещо, което знаех преди, или ако съм знаел, не си спомням. (Смее се) Сигурно е било вътре в мен през цялото време; просто е изникнало от нищото.
- Представям ви като „успешен мечтател“. Тоест, намирам ви за много успешен в осъществяването на мечти и превръщането им в реалност.
Мисля, че това е свързано с упорит труд и усилия. Никоя мечта не се осъществява от само себе си. Понякога дори упоритият труд не е достатъчен. Защото, както казах по-рано, нашата работа е да намерим правилните хора. Разбира се, ти сам определяш нивото си на енергия или дори да не си напълно свободен да работиш с хората, които искаш, все пак можеш да си дадеш известна степен на свобода. Може би добре предавам мечтите си в това отношение. Защото искам да положим еднакви усилия. Не искам никога да ходя на снимачната площадка с мисълта: „Ето и днес дойдохме…“
- Винаги давате 100% от себе си и очаквате същото от другите. А когато не го виждате, можете ли да го изразите директно?
Точно за това говоря. Не се колебая да го изразя. Мога да помоля колегите си или когото и да било. Защото идвам 100% фокусиран върху това да присъствам в момента. Оставям настрана собствения си живот и се фокусирам върху това да отдам цялата си емоционална и физическа сила на това, което правим. Ако нещо се обърка, това може мигновено да промени цялото ти настроение. Режисьорът може да има лош ден, на екипа може да не му се работи, актьорът може да не е научил репликите си... Много неща могат да се случат. Ето защо мога да извлека тези 100% много по-добре, когато съм с правилните хора.
- Добре, ако оставим настрана професионалния аспект, колко важно е за вас разказването на истории, влизането в определена роля?
Много варира. Понякога се чувствам сякаш правя много безсмислени неща, но да видиш, че можеш да се свържеш с хората след това, е толкова хубаво. Изпитах това най-силно, когато бях в армията. Прекарвах часове със семействата, които идваха там, с техните деца и беше толкова интересно за мен да видя следата, която оставях в тях. Например, едно момиче със специални потребности ми показа плакатите в стаята си. Нейното семейството ѝ беше казало: „Ако започнеш лечение, ще намерим начин да ти уредим среща с Мерт Рамазан Демир.“ И с тази мечта наум, момичето започва лечение, което не иска. Чух за това, докато бях в армията. Обясниха ми го, когато се срещнахме. Беше невероятен момент за мен. Има определен аспект в работата ми, който изпитвам, предавайки тази искреност. А също и удовлетворението, което получавам, когато правя смислени неща. Работата, която вършим, не винаги носи силно послание, но когато го прави, наистина ѝ се наслаждавам.
- Ако камерата не беше изобретена и никога преди в света не беше изградена сцена, как щяхте да разказвате историите си?
Това е добър въпрос! Честно казано, това правех и аз като дете. Вярвах в истории. Измислях си истории в главата и се опитвах да накарам приятелите си да повярват в тях. Нямаше камери, нямаше сцени. Като погледна назад, чувствах се наистина добре, че мога да се свържа с история, която не съществува. Може би тогава беше лошо чувство, но сега...
- Работи ли сега?
Да, работи. (Смее се)
- Докато разговаряхме, осъзнах, че сте човек със силна духовна страна. Криете ли го малко?
Всъщност не го крия. Да кажем, че и аз израствам, променям се. Преди не бях такъв. Повече се маскирах. Може би без да го осъзнавам, се опитвах да покажа нещо, което всъщност не съм. Сега по-лесно мога да изразявам чувствата си. Предполагам, че донякъде е свързано с това да откриеш себе си.
- Как бихте реагирали, ако осъзнаете, че животът е попаднал в рутина и е започнал да се повтаря?
За съжаление, в един момент тази история не се превръща в нещо, което зависи от твоето решение. Всички сме в определена среда и се опитваме да се изхранваме с нея. Ние сме тук и сега и аз съм отговорен за това, което можем да направим. Мисля, че когато работата, която върша, загуби смисъла си за мен, ще напиша своя собствена история. Обичам да пиша, тази идея ме вълнува.
Виж целия пост
Той е от онези хора, които сами създават късмета си. Успешен мечтател и разказвач, той влиза във всяка роля на 100%. Очаква същото и от тези, с които работи. Мерт Рамазан Демир, който вдъхва живот на Актан в „Нищо няма да ни се случи“, говори напълно искрено пред Cumhuriyet Pazar за страстта си към професията, емоционалното си състояние в живота и вътрешните трансформации, които е претърпял.
Успех, признание и всички плюсове и минуси, които идват с тях...
Може би много имена са извървели този път и все още го вървят. Но някои се справят с калъпите, с които се сблъскват, като използват свои собствени методи, и Мерт Рамазан Демир е един от тях. Той е наясно къде се намира, какво иска и с какви безизходни ситуации се сблъсква понякога. Това осъзнаване всъщност е резултат от усилията му да присъства напълно в „момента“. По този начин можем да осъществим детските си мечти, като същевременно запазваме най-силната емоция, която е в същността им.
Проведохме приятен и искрен разговор с Демир, който вдъхва живот на Актан в „Нищо няма да ни се случи“, който започна да се излъчва по Disney+.
- Какви чувства предизвика у вас влизането в образа на Актан?
Той е собственик на нощен клуб, който губи семейството си като дете. Има много слаба емоционална връзка с живота. Така че в началото беше трудно, но после го обикнах. Когато опознах детето в него, когато го преживях, започнах да го обичам още повече.
- Всъщност фактът, че има слаба емоционална връзка с живота, създава гняв, но има и лека тъга. Изпитвахте ли тази тъга?
Познавам това чувство, както от многобройните наблюдения върху хората, така и от героите, които съм играл преди.
- Бихте ли го описали? Какво е усещането?
Отвън изглежда като герой с несъвършенства. Той прави грешки, взима грешни решения... Но аз не подхождам към героите си по този начин. Защото, когато хората правят грешки или вземат решения, те обикновено го правят, без да осъзнават какво вършат. И когато се въплъщавам напълно в даден герой, не се дистанцирам от него, казвайки: „Това е грешка“. Правя каквото моментът изисква: не се колебая да викам, да плача или да реагирам по неочакван начин. Стремя се да бъда напълно „в момента“, в онзи свят.
- Мисля, че казаното от вас е и един от ключовите елементи на това да бъдеш добър разказвач.
Определено, но в нашата работа има много други параметри. Понякога атмосферата не се получава точно както сте си представяли. Или актьорът срещу вас, другите актьори, присъстващи там... Може би режисьорът има различна идея. Така че, когато се съберат правилните хора, това се превръща в нещо по-креативно. В противен случай не се получава точно както искате. Трябва да се срещнете някъде, да достигнете до едно мнение.
- Мисля, че тази среща може би създава сблъсък на идеи.
Да, но в крайна сметка трябва да се вземе решение. Когато се влезе в дадена сцена, без да е взето това решение, актьорът прави това, което може, режисьорът играе собствената си игра. Снима според собствената си гледна точка…
- Предполагам, че не е имало такова нещо в „Нищо няма да ни се случи“?
Със сигурност нямаше. Мисля, че Пънар (Булут) отрази тази реалност прекрасно в сцените, както и Неслихан (Йешиюрт). С Мирай (Данер) и без това имахме много добра химия. И резултатът от тази комбинация беше: „Преди снимките всички сме на една и съща вълна, нали? Добре. Сега нека се заемем с това да направим тази сцена добра.“ В противен случай е като: „Аман, поне ще се придържам към собствената си актьорска игра“ или от страна на режисьора: „Не можах да го заснема така, както исках.“ Това никога не се е случвало с нас. Ето защо винаги напусках снимачната площадка спокоен.
- Аз това го разбрах и от следното. Пееш „Bir Telefon“ на Хакан Алтун в една сцена. Струва ми се, че е заснето на един дубъл и емоцията е перфектно уловена.
Това беше нещо, решено на снимачната площадка, не беше в сценария. Заради болката, която изпитва, Актан танцува с приятелите си и пие много до сутринта. Случват се такива неща в живота, правиш наистина „готини“ неща, пиеш, танцуваш, но накрая се озоваваш в някакво мелодраматично състояние. Това и се случи на снимачната площадка. Тананиках си песента и Неслихан каза: „Да направи ли нещо подобно, да се напие ли с ракия?“ След това мина на ракия. Беше шест сутринта, хората чистеха помещението... Изведнъж си казахме: „Хайде да го направим“ и влязохме и го заснехме с един дубъл.
- И гласът ви е много красив. Имате този тъжен, сърцераздирателен стил на пеене. Как ви хрумна това?
Всъщност, не е нещо, което знаех преди, или ако съм знаел, не си спомням. (Смее се) Сигурно е било вътре в мен през цялото време; просто е изникнало от нищото.
- Представям ви като „успешен мечтател“. Тоест, намирам ви за много успешен в осъществяването на мечти и превръщането им в реалност.
Мисля, че това е свързано с упорит труд и усилия. Никоя мечта не се осъществява от само себе си. Понякога дори упоритият труд не е достатъчен. Защото, както казах по-рано, нашата работа е да намерим правилните хора. Разбира се, ти сам определяш нивото си на енергия или дори да не си напълно свободен да работиш с хората, които искаш, все пак можеш да си дадеш известна степен на свобода. Може би добре предавам мечтите си в това отношение. Защото искам да положим еднакви усилия. Не искам никога да ходя на снимачната площадка с мисълта: „Ето и днес дойдохме…“
- Винаги давате 100% от себе си и очаквате същото от другите. А когато не го виждате, можете ли да го изразите директно?
Точно за това говоря. Не се колебая да го изразя. Мога да помоля колегите си или когото и да било. Защото идвам 100% фокусиран върху това да присъствам в момента. Оставям настрана собствения си живот и се фокусирам върху това да отдам цялата си емоционална и физическа сила на това, което правим. Ако нещо се обърка, това може мигновено да промени цялото ти настроение. Режисьорът може да има лош ден, на екипа може да не му се работи, актьорът може да не е научил репликите си... Много неща могат да се случат. Ето защо мога да извлека тези 100% много по-добре, когато съм с правилните хора.
- Добре, ако оставим настрана професионалния аспект, колко важно е за вас разказването на истории, влизането в определена роля?
Много варира. Понякога се чувствам сякаш правя много безсмислени неща, но да видиш, че можеш да се свържеш с хората след това, е толкова хубаво. Изпитах това най-силно, когато бях в армията. Прекарвах часове със семействата, които идваха там, с техните деца и беше толкова интересно за мен да видя следата, която оставях в тях. Например, едно момиче със специални потребности ми показа плакатите в стаята си. Нейното семейството ѝ беше казало: „Ако започнеш лечение, ще намерим начин да ти уредим среща с Мерт Рамазан Демир.“ И с тази мечта наум, момичето започва лечение, което не иска. Чух за това, докато бях в армията. Обясниха ми го, когато се срещнахме. Беше невероятен момент за мен. Има определен аспект в работата ми, който изпитвам, предавайки тази искреност. А също и удовлетворението, което получавам, когато правя смислени неща. Работата, която вършим, не винаги носи силно послание, но когато го прави, наистина ѝ се наслаждавам.
- Ако камерата не беше изобретена и никога преди в света не беше изградена сцена, как щяхте да разказвате историите си?
Това е добър въпрос! Честно казано, това правех и аз като дете. Вярвах в истории. Измислях си истории в главата и се опитвах да накарам приятелите си да повярват в тях. Нямаше камери, нямаше сцени. Като погледна назад, чувствах се наистина добре, че мога да се свържа с история, която не съществува. Може би тогава беше лошо чувство, но сега...
- Работи ли сега?
Да, работи. (Смее се)
- Докато разговаряхме, осъзнах, че сте човек със силна духовна страна. Криете ли го малко?
Всъщност не го крия. Да кажем, че и аз израствам, променям се. Преди не бях такъв. Повече се маскирах. Може би без да го осъзнавам, се опитвах да покажа нещо, което всъщност не съм. Сега по-лесно мога да изразявам чувствата си. Предполагам, че донякъде е свързано с това да откриеш себе си.
- Как бихте реагирали, ако осъзнаете, че животът е попаднал в рутина и е започнал да се повтаря?
За съжаление, в един момент тази история не се превръща в нещо, което зависи от твоето решение. Всички сме в определена среда и се опитваме да се изхранваме с нея. Ние сме тук и сега и аз съм отговорен за това, което можем да направим. Мисля, че когато работата, която върша, загуби смисъла си за мен, ще напиша своя собствена история. Обичам да пиша, тази идея ме вълнува.
# 411
29 март 2026, 16:12 ч.
Афи качи стори в Инстаграм с клипче от нейния Tik Tok. Жестока е. 🔥❤️🔥🌹🧿
Рени, мноооого благодаря за превода на интервюто.🌹 Наистина хубав разговор се е получил, а Мерт звучи много по-уверен, сигурен и пораснал.🐑
Виж целия пост
Рени, мноооого благодаря за превода на интервюто.🌹 Наистина хубав разговор се е получил, а Мерт звучи много по-уверен, сигурен и пораснал.🐑
# 413
29 март 2026, 17:05 ч.
Рени, много благодаря за превода 🌹 Представях си как наистина той говори тези неща. По принци много често имам чувството, че такъв тип интервюта са писани от мениджъри и редактори, но с това не е така.
Целият клип на Афра от тик ток
https://x.com/i/status/2038244403311935648
Виж целия пост
Целият клип на Афра от тик ток
https://x.com/i/status/2038244403311935648
# 416
29 март 2026, 17:27 ч.
Рени, много благодаря за превода! ❤️ Страхотен Мерт! 😎🧿🧿🧿
Стъкмиха ги😁
Виж целия пост
Стъкмиха ги😁
# 417
29 март 2026, 17:44 ч.
Рени една целувка и от мен. Благодаря ти за превода. Мерт е невероятен. Думи нямам дори как да го опиша,просто страхотен 
Виж целия пост
# 418
29 март 2026, 18:17 ч.
Две снимки на Афи, които Vogue Турция пуснаха в Инстаграм. 🖤🌹
Виж целия пост
Препоръчани теми