
тук Хазан гледа като натровена!
. Сериалчето ми харесва и определено Мерт и Мирай стоят добре един до друг. Сега ще видим и Мерт с Мина. Не остана!



И най-хубавото е ,че до понеделник остава още много малко време и ще се срещнем официално с Юсуф и компания. 
Ще ги разкуткодяква Хазанчето и Дилата ,че и още някоя трета може да се появи като стой та гледай докато търси справедливост.и отмъщава . 





В техните отношения това е само повърхността ,под която се крие всичко друго което с всеки един епизод избива на повърхността и заплашва да ги унищожи.
И ако е успял ,колко години са му потрябвали за това ,че сега да съветва така Актан да се поправя бързо .
Аз даже си мисля ,че ако Лал и Актан ги оставят сами да се разберат без да им се бъркат те ще успеят.Но за съжаление никой не ги оставя защото всички си мислят ,че знаят кое е добро за Лал и искат да я спасяват от лошия Актан ,а всъщност май май самата Лал се оказва ,че може би е по токсичната във връзката им.
Още ме побиват тръпки от последната им сцена когато тя го прегръщаше и му говореше гадно.








) Мелик го е взел при себе си в Денизли, хем е бил студент, хем се е грижел за Мерт. Дотогава Мерт си е мислел, че иска да се занимава със спорт, но през този период в Денизли е осъзнал, че иска да е актьор. Даже спретнал сценка, планирана при това, на Мелик. Направил се, че е забравил да си подаде документите за кандидатстване в университет. Направил сцена първо в училище пред учителя и съучениците си, плакал, ядосвал се... Но толкова бил влязал в ролята, че дори като останал сам продължил в автобуса към квартирата им да реве и прочие. Прибрал се, а там бил и Фатих, бил им на гости. Човекът го питал какво му е, нашият - не питай... И така хвърлил чашата си, че разбил прозорец. Дошъл си Мелик, нашият се бил свил на леглото и продължавал да играе. Брат му само го погледал и казал "yazıklar olsun!"
Журналистът вика - засрами ли се, а Мерт - не
Не го било срам, защото знаел, че ще му върне дълга за това, че го е издържал. Но след това си взел багажа и се преместил в Истанбул, било му много трудно. На 17 години го взели в онзи филм за Афганистан, помислил си, че нещата се нареждат, но пак изпаднал в период без работа. Но каза, че никога не е гледал негативно, никога не е бил песимист. Пак около 17-18 години играл в пиеса "Малкият принц", обиколили Турция с нея, даже я играли в Париж.
Обичал винтидж часовници, този, с който беше, е от 80-те. Имал си любим магазин в Париж, оттам си купувал тия часовници 
Препоръчани теми