💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 58/

Образованието му потвърждава високото му ниво на професионална подготовка. Той получава бакалавърска степен по медии и комуникации от Университета в Ливърпул, а след това завършва магистърска степен в Central Saint Martins в Лондон, един от най-престижните колежи по изкуство и дизайн в света, част от University of the Arts London. Неговата програма, „Приложно въображение в творческите индустрии“, се фокусира върху приложението на творческото мислене и иновациите в изкуствата и медийните индустрии.

Централният колеж „Сейнт Мартинс“ с право се смята за един от водещите световни развъдници на таланти. Сред неговите възпитаници са Александър Маккуин, Джон Галиано, Стела Маккартни, Аниш Капур и много други емблематични фигури в световната индустрия. Приемът в този колеж изисква не само силно творческо портфолио и безупречен английски език, но и преминаване на труден процес на творчески подбор, който оценява оригиналното мислене и способността за нестандартно мислене.

Инан си го спомня по следния начин:

„В Ливърпул учих медийни и комуникационни изследвания с фокус върху политиката и се чувствах като Хари Потър в онези замъци. След това се озовах в Лондон, в Централния университет „Сейнт Мартинс“, където започнах да уча арт дирижиране – и това напълно разби всичките ми представи за образованието.“

В Лондон надхвърлих всички свои граници. Това те учи, че академичната теория не винаги работи в реалния живот. Че всеки от нас трябва да открие и формулира свои собствени правила.

Дава ти смелост. Дава ти правото да правиш грешки. Учиш се да действаш интуитивно. Учиш се да усещаш „миризмата на възможност“. И това е един от ключовите аспекти на моята работа.

Той е многостранна личност. От една страна, той е чувствителен автор, който пише прекрасно. От друга, той е музикант, автор на песни и композитор.

Работил е като издател и редакционен директор за водещи лъскави списания. От февруари 2026 г. е главен редактор на Harper's Bazaar Türkiye. Преди това е заемал ключови позиции в турското издание на L'Officiel в продължение на много години, включително моден директор и главен редактор. Професионалната му кариера включва и работа в международни издания като Vogue Türkiye и GQ.

Инан Кърдемир: „Аз съм много отворен човек към коалиции. А работата ми го изисква. Що се отнася до стилизирането на знаменитости, това е работа, която изисква невероятни комуникационни умения и стратегически подход.“

Защото една знаменитост не е само един човек. Тя има мениджър, PR консултант, фен база, социални медии, тесен кръг от хора, добре изграден имидж и репутация. И предизвикателството е да се поддържа баланс между всички тези аспекти.

Когато става въпрос за работа със знаменитости, за мен е изключително важно да бъда селективен и внимателен. Не става въпрос само за „обличане на някого“. Това е истинско партньорство. Когато една жена ти се довери дори в най-уязвимото си състояние само заради един-единствен удар, това изисква огромна смелост и доверие.

Слушам много. Имам три правила: ако някой иска да работи с мен, винаги отивам на закуска, обяд, понякога вечеря или дори вечерна среща с него, за да го опозная по-добре.

Начинът, по който една жена обича, начинът, по който изглежда, начинът, по който се събужда сутрин – всичко това ми дава ключова информация за нейния стил. След това започва създаването на личен имидж. И това е много ценно за мен – обичам да правя това по съвместен начин.

Една от основните тайни на тази професия е способността да слушаш. Да разбереш какво иска някой, какво желае и как това може да се пресече с моята визия. Много е трудно да се опише с думи.

Това е като брак. Годеж, сватба, понякога развод, спорове, конфликти, страст – тази динамика има всичко.

На въпроса дали клиентите идват при него с готови препоръки – снимки и заявката „Искам да изглеждам така“ – Инан отговаря:

„Да, случва се. Но ме интересува повече как човек иска да изглежда в основата си. Защото образ, който не съответства на вътрешната му същност, изглежда много изкуствено.“

Моята работа не е просто стилизиране. Тя е нещо повече от това. По-скоро е като управление на марката. Защото свързвам хората, с които работя, със световни марки. Понякога създаваме посланически програми на марката заедно. А това е невъзможно да се направи самостоятелно. Изисква много подготовка. Основата трябва да е солидна. И докато я изграждаш, разбира се, се проливат много пот и сълзи.

Когато го питат за хората, които го дразнят, Инан казва:

„Разбира се, че има. И е добре, че има. Би било странно, ако нямаше.“

Аз силно вярвам в принципа на действието и реакцията. И, честно казано, дори някак си ми харесва. Може да изглеждам спокоен отвън, но отвътре винаги горя – горски огън, свързан с работата ми. Може да се нарече страст.

Имам ли защитен механизъм срещу негативизма? Не. Просто се опитвам да си върша добре работата. Нямам друг отговор.
Важно е всеки, който работи в тази област, да приеме, че има временни и постоянни връзки. Ако започнете с това разбиране, ще бъдете по-толерантни към онези, които ви напускат, предават или не ви подкрепят. И тогава всичко ще протича много по-гладко. Не се вкопчвайте твърде много в това.

Като цяло съм приемащ човек. Знам как да приемам хората и ситуациите такива, каквито са. Ако някой си тръгне, значи го няма. Ако някой ми е наистина скъп, ще го помоля да остане и ще се опитам да се задържа. Но ако все пак си тръгне, ще кажа: „Приятно пътуване.“ Но никога няма да кажа: „По дяволите.“

„Никога не съм се интересувал от властта сама по себе си. Дори сам си гладя дрехите. Това произтича от факта, че съм израснал „в кухнята“, потопен в процеса. Творчеството като цяло освобождава човек от всички тези рангове и титли. То трябва да е колективно. Желанието да творя винаги е било по-силно в мен.“

Аз съм едновременно кралят на екипа си и негов роб. И това изобщо не ме притеснява, независимо от етапа на процеса.

Все още мога да нося куфари на снимачната площадка, да вземам дрехи, да ги гладя и да обличам хора. А като главен редактор съм свободен да създавам образи. Страстта, както съм казвал преди, освобождава човека. А когато работата се върши с истинска страст, всички тези титли и почетни звания изчезват.

Работя с всички като равни, защото точно това изисква творчеството. В противен случай съвместното творчество губи своя вкус. Казвам фраза, ти добавяш нещо, някой друг добавя запетая, трети точка и така се ражда ново изречение. В противен случай се получава „Свиря и пея“. Искам да бъда запомнен като справедлив човек. Като честен такъв.“

„Темата на първия ми брой в новото списание беше „наследство“. Това е много важна дума за мен. Бих искал да оставя след себе си ценно наследство.“

Водя си бележки в тетрадка, смесица от всичко: дневникови записи, текстове на песни, бележки от самолети, мисли за любов, идеи за работа… Обожавам писалките, защото можеш да видиш грапавостта. Можеш да видиш мастиленото петно. Можеш да видиш грешката. Можеш да видиш истината. Тя е много прозрачна и истинска. Химическата писалка не ти дава това усещане, а самата дума „химична писалка“ е някак неприятна. Знаеш, че ще свърши. Но една писалка може да се пълни отново. Грижиш се сам за нея. Мастилото докосва ръцете ти, оставяйки следа, петно. И това „докосване“ е много важно. Ако се върнем към работата ми, контактът е ключов: контакт с читателя, с екипа, със знаменитостта, с марката.

Музиката винаги е била форма на изцеление за мен. Винаги е била в живота ми и в мечтите ми. Пиша и рисувам от дете. Започнах да свиря на цигулка на 11 години. Във Франкфурт пях в различни западни хорове. Откакто се помня, писането на песни е толкова естествено, колкото воденето на дневник. Може би вдъхновен от музиката, дори като я имитирах, развих уменията си за писане. По време на пандемията, когато нещата бяха трудни за всички, издадох първата си песен. В музиката си не използвам фамилното си име, а просто „Инан“.

„Пътуваш много. Живееш в Милано, но в Истанбул отсядаш в Чираган Палас Кемпински. Не те ли кара това да се чувстваш сякаш нямаш свое място? Не чувстваш ли понякога, че всъщност не принадлежиш никъде?“

Инан: „Отдавна спрях да свързвам чувството си за принадлежност с мястото. И, честно казано, никога не съм имала голяма привързаност към пространствата. Избирам го заради гледката – това е едно от местата, които най-добре улавят духа на Истанбул. Но през годините чувството ми за принадлежност се изгради чрез хората. Аз съм човек, който предпочита да се корени в хората, а не в местата.“

Бъди напълно себе си, с цялата си уязвимост, без да се криеш или затваряш. И тук се проявява вътрешната ми нужда да разказвам истории. Дори без песни и стихотворения, простото вземане на химикалка и оставяне на бележка вече е форма на пречистване за мен.

Става въпрос предимно за чувство на сигурност. Защото работата ми изисква да съм „облечена“. Продавам това, което нося – образно казано. А дрехите са като еполети за мен, символ на статус. Така че не е лесно да се отърся от този образ. Мога да се „съблека“ само когато между хората се изгради доверие. През последните две години се заинтересувах много от психологията. Дори мисля да се върна в университета и да уча психология. Защото всичко това е невероятно свързано с комуникацията.

В днешно време концепцията за „следване на тенденциите“ се е променила. Всеки може да бъде законодател на тенденциите. Модата вече не функционира като затворения свят на висшата мода от 20-те и 30-те години на миналия век. Тя е станала демократична. Можете да влезете в обикновен универсален магазин и да си купите каквото пожелаете. Така че сега не е важно колко сте „в крак с тенденциите“, а колко от собствения си стил имате.

„Що се отнася до работата, за мен всеки нов брой на списание, всяка нова идея, е като раждане. Дори това да стилизирам знаменитост и да ходя по червения килим с нея, ми доставя огромно вълнение. Така всичко се превръща във верига от събития.“

„Представи си, че си в Централен Сейнт Мартинс. На 25 си. Заобиколен си от луди гении. Какво би казал на другия си?“

Инан: „Може да звучи банално... но бих казала: „Продължавай да вярваш.“ Въпреки всички разочарования – продължавай да вярваш. Може би това дори има нещо общо с името ми („Инан“ – „вярвам“). Защото в живота думата „вяра“ избледнява. Често е предана, опетнена с лъжи.“

Но все пак бих си казал: „Добре е, че повярва. И продължавай.“