Може, ама за колекции и прочее, а не за да ги мирише бедното българско другарче, което не е виждало бнбон.
Виж целия пост
Смешки от форума - 44
- Публикувана: 14 март 2026, 21:13 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2026, 07:26 ч.
# 60
17 апр. 2026, 13:04 ч.
# 61
17 апр. 2026, 13:11 ч.
По мое време вече не се пишеше толкова с другарче, да не кажа, че беше рядкост.
Това са старички истории от времето на майка ми/ поколение 50-60та/
Виж целия пост
Това са старички истории от времето на майка ми/ поколение 50-60та/
# 62
17 апр. 2026, 13:14 ч.
Ние сме писали, ама без много ентусиазъм и бързо замря след 2-3 писма. Набор 1967 съм. Аз с някакво немкинче съм писала.
Виж целия пост
# 63
17 апр. 2026, 13:23 ч.
1976 съм аз. Беше ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си имаме поне по едно руско другарче за кореспонденция и това до към 5-6 клас по спомени. Ако някой загуби другарчето си (спре да пише), в училище разполагаха със свободни имена и адреси на "другарчета" и ги раздаваха щедро. Учителите по руски държаха да проверяват текстовете на писмата, преди пращане. Често се носеха и писмата от русначетата и се четяха в час. Съвсем обичайно беше да има в пликовете и обвивки от дъвки, бонбони, шоколадчета, сладкиши - шарени, изгладени, интересни, също лепенки, ваденки, изрязани картинки и подобни детски съкровища. Много вероятно тази задължителност, която помня, да се дължи на локални особености - например крайно напориста дружинна ръководителка или твърде напъващ се да се докаже учител по руски.
Виж целия пост
# 64
17 апр. 2026, 13:29 ч.
Може да е било по-строго на места, но аз съм от 6годишна в училище/ ´78съм/, руски от първи клас, и не съм писала с никой, още повече- задължително.
Виж целия пост
# 65
17 апр. 2026, 13:43 ч.
При нас беше същото. Основно училище, София, център. Пишех писмата и на две момчета, а те ги преписваха - умишлено допусках грешки тук-там, за да не ни "хване" другарката по руски
В нашето училище продължаваше до седми клас.
Виж целия пост
1976 съм аз. Беше ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си имаме поне по едно руско другарче за кореспонденция и това до към 5-6 клас по спомени. Ако някой загуби другарчето си (спре да пише), в училище разполагаха със свободни имена и адреси на "другарчета" и ги раздаваха щедро. Учителите по руски държаха да проверяват текстовете на писмата, преди пращане. Често се носеха и писмата от русначетата и се четяха в час. Съвсем обичайно беше да има в пликовете и обвивки от дъвки, бонбони, шоколадчета, сладкиши - шарени, изгладени, интересни, също лепенки, ваденки, изрязани картинки и подобни детски съкровища. Много вероятно тази задължителност, която помня, да се дължи на локални особености - например крайно напориста дружинна ръководителка или твърде напъващ се да се докаже учител по руски.
При нас беше същото. Основно училище, София, център. Пишех писмата и на две момчета, а те ги преписваха - умишлено допусках грешки тук-там, за да не ни "хване" другарката по руски
В нашето училище продължаваше до седми клас. 
# 66
17 апр. 2026, 14:26 ч.
В началното училище беше при нас, почти всички си пишехме с русначета, даже с по няколко. Постепенно кореспонденцията замираше, накрая оставаха по 1-2, с които общуваха до прогимназията. И дотам.
Но пък след години ходих с приятелка, която беше продължила да си пише с някакво рускинче, за да го видим на морето. Ние двете почивахме тогава във Варна, рускинята беше с някаква група в Албена. Та ходихме дотам да се видят двете на живо.
Виж целия пост
Но пък след години ходих с приятелка, която беше продължила да си пише с някакво рускинче, за да го видим на морето. Ние двете почивахме тогава във Варна, рускинята беше с някаква група в Албена. Та ходихме дотам да се видят двете на живо.
# 67
17 апр. 2026, 14:29 ч.
Според мен беше с цел упражняване на езика. Наскоро си намерих едно такова писмо, явно неизпратено, в една от детските ми книги.
Виж целия пост
# 68
17 апр. 2026, 14:49 ч.
Да,а когато им изпращахме мартеници ставаше интересно в следващото писмо да обясним точно смисъла на поздрава"С Бабым Мартом!"
Виж целия пост
# 69
17 апр. 2026, 15:33 ч.
Да, с мартениците беше точно така! А каква радост ми донесе една салфетка ,,паяжинка"( сещате се, нали?), толкова нежна, преливащи се пастелни цветове, а дали и не ухаеше...
Ама не сме в ,,Спомени"-те, а в ,,Смешки"-те, мили мои.
Виж целия пост
Ама не сме в ,,Спомени"-те, а в ,,Смешки"-те, мили мои.
# 70
17 апр. 2026, 15:46 ч.
Вие се бъзикате за бонбоните, но сега се сещам, че имахме комшийка рускиня, и шоколадовите бонбони, с които ни черпеше бяха у-ни-кални! Разните, тогава, фини млечни бяха марципан в сревнение...
Виж целия пост
# 71
17 апр. 2026, 16:29 ч.
Ми, Пеева, баш съм си за темата. Руският хич не ми вървеше и как ме е разбирало другарчето, идея нямам. То аз и все за времето пишех и как са те, аз съм добре, ама писаното със сигурност нямаше нищо общо с руския. 
Виж целия пост
# 72
17 апр. 2026, 19:07 ч.
Или както колегите на баща ми се обръщаха (по време на турнета в СССР): "Догорие товаришчи и товаришутки" (на български все пак е "другари и другарки").
Виж целия пост
# 73
17 апр. 2026, 22:55 ч.
На мен и колети се ми пращали (74 набор съм). Със шоколади, бонбони, матрьошки. Аз съм искала да си пиша. Не е било задължително. И си беше класика на 3 март на Панорамата (Плевен) идваха руски групи и ние чавдарчета ги посрещахме. А те ни носиха на кило значки с мечето от олимпиадата и други .
Виж целия пост
# 74
18 апр. 2026, 23:35 ч.
Бях на Панорамата,когато заровиха посланието.Ех,къде ме върна.
Виж целия пост
На мен и колети се ми пращали (74 набор съм). Със шоколади, бонбони, матрьошки. Аз съм искала да си пиша. Не е било задължително. И си беше класика на 3 март на Панорамата (Плевен) идваха руски групи и ние чавдарчета ги посрещахме. А те ни носиха на кило значки с мечето от олимпиадата и други .
Препоръчани теми