Термин Юни 2026 - тема 3

За изписването - боди с дълъг ръкав, панталонче, чорапи, шапка и одеялце.

За гостите - лично аз бих отказала всякакви гости. Изобщо не е времето да се изсипе родата в къщата на новородено и жена, претърпяла раждане.

Абсолютно отказах всякакви такива събирания първия път, сега даже не са питали. Честно казано смятам, че само това ти трябва на главата..
Такова притеснение си е с новородено, особено първо бебе, че само гости, украси и тн трябват.
Мои приятелки са ми споделяли, че са се събирали така за час-два, колкото родата да види бебето, но си е натоварващо, плюс мен си ме е страх от събирания около новородено.
Първия път поканихме нашите на втората седмица, а свекървите на следващата. Хем нямаше струпвания, хем аз имах време да се възстановя.

Колко от близките ви смятате да каните на изписването? На мен като цяло ми се иска да избегна огромна навалица от хора…

В Германия няма такива изписвания и съм страшно щастлива. Само ММ и детето ще идват на посещение и да ни вземат като ни изпишат.
На раждането само с ММ или сама.
Ако се беше паднало така че баща ми да е тук като родя, щях да го поканя и него да си види внука за кратко. Но толкова. Никакви панаири, гости, сладки.
Честно, не разбирам какъв е тоя зор да се ходи по къщите на родилки и новородени. И после същите тия хора ще кажат, че не трябва бебето да излиза до 40тия ден...

Ние живеем на 2 часа и половина от болницата, но и всичките ни близки са на около пет 10 км от нас, така че тактично ги помолих да не идват до болницата за изписването. Първо не виждам смисъл от това да се возят пет часа в две посоки, второ искам да си тръгнем максимално бързо и да се приберем. Предложих им в зависимост от времето и това как се чувстваме че може да дойдат следобяда в нас на двора за малко.

Категорично отказах да идва който и да е в болницата за изписването - искаме да си се приберем аз, мъжа ми и бебето съвсем спокойно вкъщи. Седмица след това, живот и здраве, бих поканила първо едното семейство, после другото за макс час да видят бебето и да си ходят. Който иска са празнува - да си вика гости у тях.

Тия последни седмици съм станала може би доста рязка, но бяхме поканили и двете роди уж да помогнат из вкъщи с неща преди появата на бебето и от цялото нещо с мм стигнахме до извода, че най-добре сами да си правим всичко и никой да не ни се бърка, че повече неща омазаха, отколкото да помогнат.

Това със събирането вкъщи направо не го разбирам, наистина. Първият път беше Ковид и въобще не се е отваряло дума. Сега предупредих - само свекърите, моите родители и баткото. Но и никой не е отворил уста за гости. За мен е безумно след раждане, престой в болница, прясно бебе и родилка, да се събират 20 човека в една стая. Има видео връзки, смарт телефони – 100 начина да видиш бебе. Не сме преди 30 години, когато имаше само стационарен телефон 😁

Като говорим за изписване - в априлската тема прочетох, че някой мами са останали разочаровани, че половинките им не са им донесли нищо, цветя или подарък за изписването за тях. Инстаграм и соц мреци правят всичко много приказно украси, подаръци, едни усмивки, тоалети... а реалността за простосмъртните хора май е друга. Аз не мисля, че мъжът ми ще вземе подарък за мен или нещо, той ще бъде с мен в болницата, няма да има роднини на изписването, украси и не знам какво трябва едва ли не пак аз да си организирам, което е абсурдно.

Вие имате ли някакви очаквания?

Спомням си с първото ми дете беше някакъв ужас да се изреждат хора да го видят и подаръци да подаряват...беше някакъв кошмар,но и ние  още млади и зелени.Сега 12 години по-късно не смятам да позволя такива панаири.Най- важно е ние да сме спокойни ,нямаме нужда нито от помощ ,нито от подаръци!

Всеки има различни очаквания - от скъпи подаръци до нищо. Моите родители много държаха да ми подарят бижу за спомен, както при първото раждане, но след всички премеждия, това беше последното, за което мислех, а и не ми е важно.
Понеже мен ме изписаха преди момичетата, моят мъж дойде да ме вземе от болницата и ми подари 3 бели рози - по една за всяка една от нас, но предвид ситуацията - не успях да им се зарадвам и сега ми е малко тъпо за това. Аз лично не държа на скъпи подаръци, за мен е важно отношението, помощта и грижата, която полага наравно с мен. А дали ще ми подари нещо лъскаво и после да не му видя очите или да си почива на дивана, докато аз изнемогвам - ми не, мерси.

Радвам се, че и вие сте на моето мнение. Иначе всико тръгна от там как нейна съседка наскоро родила, извикала фирма за украсата и поканила гости вкъщи в деня на изписването. Че и ние трябвало да търсим фирма, нямало време. Първоначално си правих оглушки, но на 3-я път отказах като чух, че иска да идват всички до 9-то коляно.

Никакви подаръци не очаквам.
Очаквам да готви (или да поръчва) и да се занимава с децата, колкото се може повече. Като цяло да мисли за нвкакви неща вместо мен, защото мениджмънта на цялото ни домакинство страшно ме напряга.

Моят мъж не е по организирането на изненади и подаряването на цветя, но това хич не ми пречи, защото помага с всичко, колкото и да му идва нагоре, но по скоро с всички разходи, които вървят в момента не ми се ще нищо да ми подарява, а и не смятам че ее болка за умиране ако нямам подарък, важно е да е до мен и да помага.

На изписването ще идват само моите родители, че са по-наблизо. Свекърите са на 300 км и не виждам смисъл да пътуват, те са ок с това да не идват само за изписванено също. Даже аз лично и нашите не искам да идват, но...
Подаръци и помпозни украси не искам.
Искам всичко да мине наред и да сме добре! А, няма да откажа една кофа сладолед 😀

С баткото, се събраха двата рода вкъщи, от цялата галимация таткото вместо да дойде при нас и да си види детето, слугува и вдига и слага чинии и чаши. Всичките баби и дядовци се изредиха, при нас в другата стая, а таткото дойде чак като си заминаха. Еми много тъпо се почувствах, честно. Аз и бях доста напрегната от престоя ни в болницата т.к бебето не беше добре и веднага като се роди го сложиха в кислородна палатка и на антибиотик. Пукаше вена всеки ден от вливките и накрая започнаха да чу хващат венозен път по вените на главата, кърмих го едвам, защото трябваше да го изкарвам много внимателно. Като имате предвид, че съм акушерка по образование и съм хващала венозен път на бебета къде ли не, нищо от това, което беше не беше непознато за мен, ама едно е да е на друго бебе, друго си е на твоето да го слушаш един час как реве, щото вече няма вена къде да го подът. В деня на изписването така беше заспал, че не можах да го нахраня и като го взеха да го обличат се почна едно яко реване, ама жестоко! Нищо не го успокояваше, а аз от всичките емоции предните дни, само това ми трябваше да реве и да не мога да го успокоя. Като се прибрахме исках само да сме си тримата и да му се порадваме на малкото човече, а то цялата рода вкъщи, хапват, пийват, ние двамата сме като циркова мечка - влизат през определено време различни хора да ни разгледат, а таткото никакъв го няма .. От тогава никакви такива, то и вече няма как да го направим, но и да можеше щях да го забраня. Прибираме си се четиримата с баткото и сме си ние. А баткото, въпреки, че е голям(15 год) вчера изревнува( май) защото започна да разпитва дали като се роди бебето може да го извиним от училище да дойдел в болницата, искал да бъде на снимката от изписването - малко ги смесва нещата, но няма как да знае, че няма да ни изпишат един час след като се роди брат му. Та както си мислих, че темата с ревнуването поне ще я прескочим, така май ще трябва да си поговорим с него.
За изписването взех комплект в който има и за топло и за по-студено време - боди потник, боди с къс ръкав, тънка камизолка, връхна жилетчица, ританки, шапчица, ръкавички( въпреки, че не смятам да ги ползвам, съветвам ви и вие да ги изхвърлите ако имате, риска да се задуши бебето е много голям), кърпишка и пелена без пълнеж.