Да, да, много им е зле на 30+ с поотгледано дете. Големи глупости са това. Всичко си е до ситуация. И до късмет. Потресаващо било. Понеже на 30 и нагоре жени никак не живеят в насилие и вечно са щастливо омъжени. То ако беше така, всички да чакат възрастта и вечното шастие.
Виж целия пост
Проблем със свекървата.
- Публикувана: 15 март 2026, 15:28 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2026, 09:10 ч.
# 31
16 март 2026, 08:22 ч.
Разбира се, че ще чакат. Ако любовта не дойде, то поне акъла им да знаят какво да изберат трябва да е дошъл.
Виж целия пост
# 32
16 март 2026, 08:24 ч.
Не знам. Конкретно край мен няма трагични истории на жени, родили рано.
Виж целия пост
# 34
16 март 2026, 08:28 ч.
Да 
Познавам семейства, от 20 годишни са женени по 30+ години вече, мои връстници, изгледаха си децата и имат внуци някои. А разводите са както при рано омъжените, така и при тези, които повече са чакали и избирали. Не виждам зависмост Разведените са щастливо разведени край мен.
Виж целия пост
Познавам семейства, от 20 годишни са женени по 30+ години вече, мои връстници, изгледаха си децата и имат внуци някои. А разводите са както при рано омъжените, така и при тези, които повече са чакали и избирали. Не виждам зависмост Разведените са щастливо разведени край мен. 
# 35
16 март 2026, 08:37 ч.
За някои може да е ок да живееш със свекърва и само да ходиш до лидл. За други, които имат повече амбиции е трагедия.
Виж целия пост
# 36
16 март 2026, 10:44 ч.
Аз живах 35 години със свекърва, от тях 3 без мъжа си .
Намерили сме начин да оцеляваме, а който е зъл и те ядосва ще го прави от 3000 км., че и от Луната.
Виж целия пост
Намерили сме начин да оцеляваме, а който е зъл и те ядосва ще го прави от 3000 км., че и от Луната.
# 37
16 март 2026, 10:46 ч.
Аз с никого и никога не съм живяла, не съм човешка отломка и никого не съм съсипала.
Кви са тия глупости?
Виж целия пост
Кви са тия глупости?
# 38
16 март 2026, 10:49 ч.
Наистина ли вярвате, че след месец-два ще се изнесат? Според мен й хвърлят прах в очите.
Виж целия пост
# 39
16 март 2026, 11:01 ч.
Не е ли по - лесно да сложат граници и да се скарат, пък ще се сдобрят после, неминуемо е, и да си кюта всеки на етажа? Така или иначе намеса си има и ще има, отпор е нужен.
Пък може да се изнесат не до 2-3, а след 10 месеца примерно.
И ви разбирам кое е доброто , сигурното, но нека се съгласим, че моето добро не е твоето добро, или че всеки има своя път и се различават пътищата ни.
Със зъбии нокти се борих синовете да имат нисше, не ме разбирайте погрешно, дадох всичко да се реализират.
Но ако не искаха ,няма да стане.
Може би щяха и да са по своему по-щастливи ,колкото по-малък е хоризонтът, по - малко страдаш и го мисля сериозно.
Нека не налагаме своите норми на друг, да не го обиждаме .
Виж целия пост
Пък може да се изнесат не до 2-3, а след 10 месеца примерно.
И ви разбирам кое е доброто , сигурното, но нека се съгласим, че моето добро не е твоето добро, или че всеки има своя път и се различават пътищата ни.
Със зъбии нокти се борих синовете да имат нисше, не ме разбирайте погрешно, дадох всичко да се реализират.
Но ако не искаха ,няма да стане.
Може би щяха и да са по своему по-щастливи ,колкото по-малък е хоризонтът, по - малко страдаш и го мисля сериозно.
Нека не налагаме своите норми на друг, да не го обиждаме .
# 40
16 март 2026, 11:18 ч.
Е, разбира се, че няма да се изнесат. Тя майчинство няма да има, освен социално една година, той е на 19 и не е ясно работи ли изобщо. Но и да работи, особено ако е от определен етнос, сигурно е със заплащане около МРЗ. Ясно е, че техните ще издържат младото семейство, и на етажа им е най-евтиният вариант да им помагат. А вероятно и те не са заринати с пари, та може и да не им е въпрос на личен избор да наемат ли квартира на младите и да им плащат разноските, или да им плащат разноските на отделния етаж в тяхната къща.
Положението не е като едно време. След училище, че и преди това е имало къде да започнат работа, общинският съвет или предприятието са им давали жилище с нисък наем да живеят там. От по-възрастните съм чувала, че дори е било трудно да останеш безработен през 80-те години и по-рано. Събирали са ги от улицата шляещите се без работа и са ги карали някъде да започнат работа. Може времето да е било такова, че много неща, технологии и забавления, да ги е нямало, но заплатата на всеки е стигаала за жилище, храна, сметки и най-необходимото. Сега трябва да си инициативен, ако искаш да си намериш работа и да ти плащат, имаш конкуренция, с наемите и покупката на жилища да не казвам какви са разликите.
Виж целия пост
Наистина ли вярвате, че след месец-два ще се изнесат? Според мен й хвърлят прах в очите.
Е, разбира се, че няма да се изнесат. Тя майчинство няма да има, освен социално една година, той е на 19 и не е ясно работи ли изобщо. Но и да работи, особено ако е от определен етнос, сигурно е със заплащане около МРЗ. Ясно е, че техните ще издържат младото семейство, и на етажа им е най-евтиният вариант да им помагат. А вероятно и те не са заринати с пари, та може и да не им е въпрос на личен избор да наемат ли квартира на младите и да им плащат разноските, или да им плащат разноските на отделния етаж в тяхната къща.
Положението не е като едно време. След училище, че и преди това е имало къде да започнат работа, общинският съвет или предприятието са им давали жилище с нисък наем да живеят там. От по-възрастните съм чувала, че дори е било трудно да останеш безработен през 80-те години и по-рано. Събирали са ги от улицата шляещите се без работа и са ги карали някъде да започнат работа. Може времето да е било такова, че много неща, технологии и забавления, да ги е нямало, но заплатата на всеки е стигаала за жилище, храна, сметки и най-необходимото. Сега трябва да си инициативен, ако искаш да си намериш работа и да ти плащат, имаш конкуренция, с наемите и покупката на жилища да не казвам какви са разликите.
# 41
16 март 2026, 12:33 ч.
И да не се плашат от конфликта, оправя се с времето.
Виж целия пост
Скрит текст:
Това го слагам за авторката, да постъпят умно и обяснят със свои думи притчата. Може пък свекърите да разберат поне нещо.Конфуций предупреждавал: да живееш близо до децата си в старостта — означава да ги загубиш завинаги
Тази история е на повече от две хиляди и петстотин години. Но звучи така, сякаш е написана днес — за нас, за нашите родители и нашите деца.
Това е притчата за един старец на име Ли Вей, който отишъл при великия мъдрец Конфуций, за да получи отговор на въпрос, който измъчва много възрастни хора:
Защо, отдавайки целия си живот на децата, в старостта се оказваме сами?
ЧАШАТА, КОЯТО ВИНАГИ ОСТАВА ПРАЗНА
Ли Вей не бил лош баща. Напротив — той посветил всяка минута от живота си на децата. Работел неуморно, за да има семейството му всичко необходимо. Отказвал си от всичко, стига те да не се лишават от нищо.
Когато пораснали, създали свои семейства и започнали самостоятелен живот, Ли Вей решил, че е време да пожъне плодовете си. Продал стария си дом и се преместил да живее при сина си. Сред внуците, в семейна среда — какво повече да поиска човек на старини?
Но щастието така и не дошло.
Домът бил пълен с хора, но сърцето на Ли Вей никога не било толкова празно. През деня всички били по работа, вечер се връщали изморени и жадуващи тишина. Слушали го невнимателно, съветите му ги дразнели, присъствието му приемали като нещо подразбиращо се.
Колкото по-близо искал да бъде — толкова по-далеч го държали.
В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОР
Ли Вей отишъл при Конфуций. Мъдрецът го приел и изслушал горчивата му изповед.
„Учителю, цял живот се грижех за децата. Когато остарях, мислех, че като живея близо до тях, ще намеря любов и покой. Но вместо това се чувствам невидим… Защо съм им такъв?“
Конфуций не го успокоил с празни думи. Вместо това му показал три простички урока.
ПЪРВИ УРОК: ВАЗАТА С ВОДА
Мъдрецът взел ваза и я напълнил с вода до ръба.
„Какво ще стане, ако добавя още?“ — попитал той.
„Водата ще прелее“, казал Ли.
„Така е и в човешките отношения. Когато се опитваме да се вмъкнем там, където вече няма място за нас, възниква дисбаланс. Ти изгради дом, за да растат децата ти, а сега искаш да бъдеш негов център. Но центърът на техния дом са те самите — техните деца, техният живот. Ти се опитваш да се влееш в съд, който вече е пълен.“
ВТОРИ УРОК: ДВЕТЕ ДЪРВЕТА
Конфуций посочил две дървета, растящи едно до друго.Клоните им се преплитали, борейки се за светлина.
„Какво става, когато две дървета растат твърде близо?“
„Клоните им се оплитат, пречат си, конкурират се“, отвърнал Ли.
„Стават ли по-силни?“
„Не. Стават крехки и грозни.“
„Такъв е и животът. Мислим, че близост означава единство. Но прекалената близост поражда напрежение и съперничество. За да растеш, ти трябва пространство.“
ТРЕТИ УРОК: ШЕПАТА ПЯСЪК
Конфуций загребал шепа пясък и здраво я стиснал.
„Какво ще стане, ако стискам пясъка силно?“
„Ще се изплъзне между пръстите ти.“
„Така е и с човешките връзки. Любовта и уважението не израстват под натиск. Колкото повече държиш, колкото повече изискваш близост — толкова по-бързо всичко се изплъзва. Дай свобода — и онова, което наистина е твое, ще остане при теб.“
НАЙ-ВАЖНОТО ОТКРИТИЕ
„Когато посадиш дърво, очакваш ли то задължително да ти даде сянка на старини?“ — попитал мъдрецът.
„Не, учителю. Садя го, защото дървото трябва да расте. Сянката е дар, не задължение.“
„Тогава защо очакваше децата ти да бъдат различни? Защо си мислеше, че ще прекъснат пътя си, за да се върти около теб? Ти ги отгледа не за себе си — а за света. И светът има повече право върху тях, отколкото ти.“
Ли Вей замълчал, за първи път осъзнавайки своята грешка.
МЪДРОСТТА НА СТАРОСТТА
Конфуций му подал шепа семена.
„Можеш да садиш. Можеш да учиш. Можеш да се учиш. Старостта не е време за чакане — тя е време за нови открития. Не чакай любов от децата — започни да правиш това, което сам обичаш.“
Ли Вей се върнал в родния град — но не при сина. Наел малка къща до училището и започнал да помага на учениците. Споделял знания, учел ги на това, което умеел. Садял дървета с тях, разказвал истории, просто бил там.
Скоро всички започнали да го наричат майстор Ли.
Колкото по-малко се натрапвал — толкова повече го ценели.
Колкото по-малко искал внимание — толкова по-искрено му го давали.
ЛЮБОВТА СЕ ВРЪЩА
Един ден получил писмо от сина си.
„Тате, отдавна не сме се виждали. Липсваш ми. Внуците питат за теб. Ела на гости — не да живееш, а просто да ни посетиш.“
Когато Ли Вей пристигнал, го посрещнали топло. За пръв път от години се почувствал желан гост, а не бреме.
Тогава разбрал:
когато престанал да чака любов и да я изисква — тя сама се върнала.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ТАЗИ ПРИТЧА
„Да живееш с децата си в старостта е най-голямата грешка“ — не е призив към самота.
Това е напомняне, че истинската близост се ражда от свобода, не от задължение.
* Когато изискваме присъствие — задушаваме.
*
* Когато се натрапваме — ставаме невидими.
*
* Когато пуснем — ни избират.
*
Както казвал Конфуций:
„Любовта и уважението не могат да се изискват. Те могат само да се отглеждат.“
Тази история е на повече от две хиляди и петстотин години. Но звучи така, сякаш е написана днес — за нас, за нашите родители и нашите деца.
Това е притчата за един старец на име Ли Вей, който отишъл при великия мъдрец Конфуций, за да получи отговор на въпрос, който измъчва много възрастни хора:
Защо, отдавайки целия си живот на децата, в старостта се оказваме сами?
ЧАШАТА, КОЯТО ВИНАГИ ОСТАВА ПРАЗНА
Ли Вей не бил лош баща. Напротив — той посветил всяка минута от живота си на децата. Работел неуморно, за да има семейството му всичко необходимо. Отказвал си от всичко, стига те да не се лишават от нищо.
Когато пораснали, създали свои семейства и започнали самостоятелен живот, Ли Вей решил, че е време да пожъне плодовете си. Продал стария си дом и се преместил да живее при сина си. Сред внуците, в семейна среда — какво повече да поиска човек на старини?
Но щастието така и не дошло.
Домът бил пълен с хора, но сърцето на Ли Вей никога не било толкова празно. През деня всички били по работа, вечер се връщали изморени и жадуващи тишина. Слушали го невнимателно, съветите му ги дразнели, присъствието му приемали като нещо подразбиращо се.
Колкото по-близо искал да бъде — толкова по-далеч го държали.
В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОР
Ли Вей отишъл при Конфуций. Мъдрецът го приел и изслушал горчивата му изповед.
„Учителю, цял живот се грижех за децата. Когато остарях, мислех, че като живея близо до тях, ще намеря любов и покой. Но вместо това се чувствам невидим… Защо съм им такъв?“
Конфуций не го успокоил с празни думи. Вместо това му показал три простички урока.
ПЪРВИ УРОК: ВАЗАТА С ВОДА
Мъдрецът взел ваза и я напълнил с вода до ръба.
„Какво ще стане, ако добавя още?“ — попитал той.
„Водата ще прелее“, казал Ли.
„Така е и в човешките отношения. Когато се опитваме да се вмъкнем там, където вече няма място за нас, възниква дисбаланс. Ти изгради дом, за да растат децата ти, а сега искаш да бъдеш негов център. Но центърът на техния дом са те самите — техните деца, техният живот. Ти се опитваш да се влееш в съд, който вече е пълен.“
ВТОРИ УРОК: ДВЕТЕ ДЪРВЕТА
Конфуций посочил две дървета, растящи едно до друго.Клоните им се преплитали, борейки се за светлина.
„Какво става, когато две дървета растат твърде близо?“
„Клоните им се оплитат, пречат си, конкурират се“, отвърнал Ли.
„Стават ли по-силни?“
„Не. Стават крехки и грозни.“
„Такъв е и животът. Мислим, че близост означава единство. Но прекалената близост поражда напрежение и съперничество. За да растеш, ти трябва пространство.“
ТРЕТИ УРОК: ШЕПАТА ПЯСЪК
Конфуций загребал шепа пясък и здраво я стиснал.
„Какво ще стане, ако стискам пясъка силно?“
„Ще се изплъзне между пръстите ти.“
„Така е и с човешките връзки. Любовта и уважението не израстват под натиск. Колкото повече държиш, колкото повече изискваш близост — толкова по-бързо всичко се изплъзва. Дай свобода — и онова, което наистина е твое, ще остане при теб.“
НАЙ-ВАЖНОТО ОТКРИТИЕ
„Когато посадиш дърво, очакваш ли то задължително да ти даде сянка на старини?“ — попитал мъдрецът.
„Не, учителю. Садя го, защото дървото трябва да расте. Сянката е дар, не задължение.“
„Тогава защо очакваше децата ти да бъдат различни? Защо си мислеше, че ще прекъснат пътя си, за да се върти около теб? Ти ги отгледа не за себе си — а за света. И светът има повече право върху тях, отколкото ти.“
Ли Вей замълчал, за първи път осъзнавайки своята грешка.
МЪДРОСТТА НА СТАРОСТТА
Конфуций му подал шепа семена.
„Можеш да садиш. Можеш да учиш. Можеш да се учиш. Старостта не е време за чакане — тя е време за нови открития. Не чакай любов от децата — започни да правиш това, което сам обичаш.“
Ли Вей се върнал в родния град — но не при сина. Наел малка къща до училището и започнал да помага на учениците. Споделял знания, учел ги на това, което умеел. Садял дървета с тях, разказвал истории, просто бил там.
Скоро всички започнали да го наричат майстор Ли.
Колкото по-малко се натрапвал — толкова повече го ценели.
Колкото по-малко искал внимание — толкова по-искрено му го давали.
ЛЮБОВТА СЕ ВРЪЩА
Един ден получил писмо от сина си.
„Тате, отдавна не сме се виждали. Липсваш ми. Внуците питат за теб. Ела на гости — не да живееш, а просто да ни посетиш.“
Когато Ли Вей пристигнал, го посрещнали топло. За пръв път от години се почувствал желан гост, а не бреме.
Тогава разбрал:
когато престанал да чака любов и да я изисква — тя сама се върнала.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ТАЗИ ПРИТЧА
„Да живееш с децата си в старостта е най-голямата грешка“ — не е призив към самота.
Това е напомняне, че истинската близост се ражда от свобода, не от задължение.
* Когато изискваме присъствие — задушаваме.
*
* Когато се натрапваме — ставаме невидими.
*
* Когато пуснем — ни избират.
*
Както казвал Конфуций:
„Любовта и уважението не могат да се изискват. Те могат само да се отглеждат.“
И да не се плашат от конфликта, оправя се с времето.
# 42
16 март 2026, 12:38 ч.
Е как да няма работа за здрави и прави млади хора? Даже има недостиг на кадри. Ако имаш претенции към работата е отделен въпрос. Технологиите и развлеченията не са задължителни. Аз лично бих предпочела да мина без тях, но да съм самостоятелна. Познавам и хора, които им харесва обаче и с години живеят няколко поколения заедно. На момичето явно не му харесва, но това зависи и от предпочитанията на човека с който се е събрала. Затова попитах може ли да разчита на родителите си евентуално, ако човека до нея не я подкрепя.
Виж целия пост
# 43
16 март 2026, 12:45 ч.
Не е расизъм, а културни особености. И германка да беше свекървата, пак щеше да се коментира тази разлика, доколкото обичаите и манталитетът в Германия са различни от нашите.
Имам приятели германци, която прибраха германската свекърва при тях, уж за да помага (да говорим за провинция и селски разбирания, не голям град).
Отрови им живота и трябваше да я гонят. Циркът беше голям.
Виж целия пост
Обаче яко расизъм почна. Сега ако авторката дойде и каже, че са германец и българка, веднага ще променим тона. Това се нарича расизъм - да се вторачваме в това.
Не е расизъм, а културни особености. И германка да беше свекървата, пак щеше да се коментира тази разлика, доколкото обичаите и манталитетът в Германия са различни от нашите.
Имам приятели германци, която прибраха германската свекърва при тях, уж за да помага (да говорим за провинция и селски разбирания, не голям град).
Отрови им живота и трябваше да я гонят. Циркът беше голям.
# 44
16 март 2026, 13:07 ч.
Да попитам, как точно се слагат граници в чужд дом?
И това, че някой е живял не знам колко години със свекърите си и е търпял, трябва да се взема за светъл пример ли?
Виж целия пост
И това, че някой е живял не знам колко години със свекърите си и е търпял, трябва да се взема за светъл пример ли?
Препоръчани теми