Дори не знам уговорка ли да го нарека , при положение, че правихме сватба и лично майка му ми каза ,,Елате да живеете тук, нас ни няма, ние сме в друг град, ще сте си самостоятелни, никой няма да ви се бърка" ... НИЕ СМЕ СЕМЕЙСТВО с мъжа ми, не съм гадженце от 5 дена, а сме от доста години вече заедно. Майка му е напълно наясно как и защо съм тук. Въпросът е, че изведнъж решиха да дойдат. А уж самата тя говореше обратното . Никой не гоня, наясно съм с болестта и всичко, не съм малоумна или психопат. Просто не се спазиха нещата, които се говориха предварително . Те имат достатъчно пари , преспокойно могат да отидат да живеят някъде ако искат, затова се заговори за нов апартамент. Но да, най- логично е ние да се махнем
Уговорката е абсолютно спазена. Казала го е, и сте отишли и сте живяли сами там без да ви се бъркат.
Не е казала, че тази уговорка е завинаги.
Колко време живяхте в нейното жилище сами, преди тя се си се прибере в нейната къща? Колко пари спестихте от наем?
Учудващо е, че не изразяваш никаква благодарност към нея, че ви е предоставила жилището си за
безвъзмездно ползване, докато и се е наложила да го ползва и тя.
Нямаш никакво право на наглите претенции, които проявяваш.
Плюс и мисля, че авторката чак сега го пише и може да си преувеличава. Просто и подхвърли идеята друга потребителка. Иначе щеше да го пише още в началото.
Като бях дете ми се счупи колелото. Братовчедката каза - заминавам лятото на морето, ползвай моето.
Не съм си помисляла, че ми го подарява
Тя не каза това.Върна се и си го поиска, дадох и го. Не съм се възмутила. Бяха ми купили вече ново.
