Имаме превода на Барисеа на новия разказ.
Виж целия пост
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 444
- Публикувана: 21 март 2026, 14:35 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2026, 09:45 ч.
# 406
10 май 2026, 17:49 ч.
С благодрност на Barisea за превода.
ПРИЗРАК
Kafaisna gore, 68
May 2026
Той беше човек, подходящ да бъде на всякаква възраст…
Научих името му случайно, един месец по-късно.
Не знам на кого се оплака мама по телефона, но явно фактът че този мъж на име Салих от три месеца живееше у нас, я побъркваше. Кой беше този човек и защо заемаше гостната стая в нашия тристаен дом? Помня деня, в който пристигна. Времето беше дъждовно и хладно, скритият зад облаците сух студ беше оцветил всичко в сиво. Той носеше омачкана риза и тънко сако, прилепнали по прегърбеното му тяло. Помня как баща ми му показа гостната стая, коридорът се изпълни с влага от дъждовните капки. Понякога той разговаряше с членовете на семейството. Като говореше, гълташе думите така, че за да го разберем, трябваше да четем по устните му. Сутрин излизаше. И когато вече спяхме, тихичко се промъкваше в стаята си като призрак, не позволявайки да усетим присъствието му.
Всеки път като питах семейството си кой е този човек, отговорът към мен беше мълчание. Никога не го виждах да яде, да ходи до тоалетна или да се къпе. Като се прибереше, отиваше до стаята си на пръсти, със затаен дъх. Няколко пъти се засякохме в коридора. Поздравих го със сънени очи, но той тихо мина покрай мен и влезе в стаята си.
Бях в юношеска възраст. В главата ми се въртяха много въпроси. Трябваше вече да изясня кой е този мъж и защо се настани у нас. Той излизаше толкова рано, че не можех да го хвана на тръгване, да го проследя и да намеря отговор на въпросите, които ми се въртяха в главата. Вкъщи имаше призрак и с неговото появяване сякаш върху нас падна тъмен облак. Тъй като не знаех в колко часа излиза от къщи, една нощ реших да не лягам изобщо. Направих всичко възможно да не заспя – пих много вода, ходих до тоалетната, многократно се мих, плисках си лицето, ходих напред-назад из стаята, опитах се да чета книга. Времето спря, сънят с всички сили се опитваше да ме надвие.
Към пет и половина се разнесе тънък звук, който се движеше по коридора заедно с една сянка. Вече бях облечен. Щом входната врата се затвори, все едно си пое въздух, нахлузих якето и излязох навън. Там беше много по-студено, отколкото предполагах. В тънко яке, без чорапи, аз вървях през студа.
Прегърбеното му тяло поздравяваше уличните лампи, сянката му беше по-внушителна от самото тяло и се движеше по-плавно. Не си усещах краката и не знаех още колко време ще съм в състояние да го преследвам. Ако се обадя и кажа „Салих“, ако той спре и ме погледне, какво ще му кажа? Той вървеше така бързо, че независимо от студения въздух, аз целият се изпотих и задъхах. Как можеше да се движи толкова бързо с тази крива тромава походка? Сякаш не вървеше, а безшумно пореше въздуха, отхвърляйки зова на гравитацията. Слънцето също опитваше да си намери място сред облаците, червеникавото небе мълчаливо отразяваше изминатото от нас разстояние.
Практически вървях след него час. Изпотеното ми тяло престана да се покорява на тънкото яке. Той пресече безлюдна улица и влезе в малък детски парк, опасно разположен насред една наклонена улица. Аз дори не знаех, че тук има парк. Трудно можеше да се обясни защо са решили да построят парк на наклонена улица. Слънцето освети лицата ни, хората излезли навън се увеличиха. Намерих си едно местенце до входа на парка. Наблюдавах мъжа и едновременно с това охлаждах изпотеното си тяло. Той седна на една пейка и запали цигара. Вдиша дълбоко дима. От студения въздух очите му се бяха навлажнили. Сълзите му течаха така безмълвно, както беззвучно беше ходенето му.
По бялата му брада към шията се стичаха сълзи, той не ги бършеше и не показваше да му е дискомфортно от това по някакъв начин. Не можех да разбера накъде гледа. Беше си избрал някаква точка в далечината и гледаше в нея, все едно се отдаваше на образи, изникващи във въображението му от тази точка.
Започнаха да го заобикалят улични кучета. Обкръжиха пейката, на която седеше. По размаханите опашки и лая ми стана ясно че идва тук всяка сутрин. Той галеше всяко куче по главата и му говореше, все едно чете молитва. Не можех да чуя какво им казва. Исках да се приближа още, но не смеех да мръдна, страхувайки се да не ме забележи.
Като се върнех вкъщи за закуска, трябваше да се изправя пред баща ми. В душата ми имаше страх и вълнение, които не мога да опиша. Нямах намерение да се отказвам от тази работа. Слънцето се издигна, но утрото си беше мразовито – студът ме пронизваше отвътре. Зъбите ми тракаха, опитвайки да се стоплят. Той стана от пейката и купи три бутилки мляко и самун хляб от бакалията отсреща. Започна да храни подредените в редица кучета с мляко, както се хранят бебета. Наливаше по малко мляко в устата на всяко куче, изчакваше го да преглътне и после го галеше по главата. По всяко негово движение си личеше, че прави това всяка сутрин. Като нахрани кучетата, започна да яде сух хляб, все така гледайки в една точка. Аз замръзнах, направо се вкочаних. Сухият хляб, който дъвчеше, ме накара да почувствам глад. Ако имах пари, и аз щях да вляза в бакалията, и да си купя хляб. Той изпуши още една цигара и отново тръгна, понесъл гърбицата си. Беше ми студено, бях гладен. Най-вероятно вкъщи вече бяха почнали да ме търсят. Боях се само от едно – че той може да се качи на автобус или маршрутка. Нямах пари у себе си, нямаше да мога да го последвам и всичките ми усилия щяха да идат напразно. Но той подминаваше автобусните спирки, влачейки крака, все едно метеше тротоарите.
Когато излязох от къщи, аз изпитвах любопитство, но сега бях обзет от неописуем страх. Вървях след него като хипнотизиран. Той вървеше, без да вдига поглед от земята, знаейки къде отива. А аз се бях оказал на непознато място. Започнаха утринните шумове на транспорта, хората бързаха нанякъде, създавайки какофония от звуци. Той забави крачка, усещах дишането по тила му, беше ясно, че се измори. Запъти се към входа на болницата. Вдигна глава и пак почна да гледа в една точка. Започнах да мисля, че тук може би лежи негов познат. Може би затова плачеше така беззвучно. Зачаках кога ще влезе…
Като отворих очи, се оказа, че лежа облечен в леглото. Макар да бях издържал цяла нощ, все пак бях заспал. Исках да изхвърля от ума си навлезлия в дълбокия ми сън образ на Салих. Излязох от стаята си.
Вкъщи нямаше никой. По това време обикновено мама приготвя закуска в кухнята. Бях обгърнат от лекота и спокойствие – подарък от дълбокия сън. Влязох в кухнята и сварих чая, който мама не беше сварила. Домашният телефон зазвъня. Не исках да вдигам. Душата ми някак продължаваше да спи, с никого не ми се разговаряше. Телефонът продължи да звъни настойчиво в очакване да взема слушалката. Взех я. Беше мама, която трябваше да бъде в кухнята.
- Събуди ли се?
- Събудих се. Какво става, мамо? Къде си?
Гласът на мама прозвуча тъжно:
- Снощи Салих почина. С татко ти сме в болницата.
Не можах да кажа нито дума. Вдишах през носа, опитах да си спомня образите, които видях през нощта.
- Закуси, облечи се и не закъснявай за училище.
Мама продължи майчинските си изречения с печален глас, но аз затворих.
Известно време вкъщи не се говореше за Салих. Въпросите ми оставаха без отговор. След смъртта му любопитството ми само се увеличи. Всеки ден настоятелно задавах едни и същи въпроси и чаках отговор.
Мама не издържа на въпросите ми и един ден, докато приготвяше закуската, въздъхна и почна да разказва: „Салих беше далечен роднина на баща ти. И аз не научих историята му веднага. На млади години той обичал едно момиче. Сгодили се, почнали да готвят сватба. Това било преди двайсет, може би двайсет и пет години. Салих отишъл на сватба в града. Там били всички роднини, познати, големците на града. Танцували халай, яли, пили. Салих бил в добро настроение, пийнал си. Някой му дал пистолет и той почнал да стреля във въздуха. Заедно с него почнали да стрелят още двама-трима души.
Заради шума и виковете известно време не разбрали какво се случило. Когато музиката утихнала, видели, че на земята някой лежи в кръв. Това била годеницата на Салих Айше, тя лежала в кръв. Един куршум я улучил в главата. Кой точно я застрелял, не се разбрало веднага. Дошла полиция и арестувала всички стреляли.
Вкарали Айше в реанимация. Установило се, че куршумът е излязъл от пистолета на Салих. А той и без това бил вече като мъртъв. Баща ти ми е разказвал, че той бил много умен младеж с добро сърце. Искал да умре, опитал да се самоубие, но го спасили.
Айше останала прикована на легло като сух клон. Не говорела, не виждала, просто била жива и толкова. Салих лежал в затвора двайсет и пет години. Всички роднини, цялото му семейство странели от него. И той странял, не искал никой да го посещава.
Като излязъл от затвора, баща ти му се обадил и го попитал: „Имаш ли нужда от нещо?“ Той и на нас нищо не казваше. Явно всяка сутрин е излизал, отивал пред дома на Айше и чакал там с часове. В деня, когато умря, го намериха пак там. Получил инфаркт.“
Мама продължи да разказва историята на Салих, а в ума ми изплува картината, която видях в съня си – Салих, който не вдига поглед от земята, и крачи, знаейки къде отива.
Виж целия пост
С благодрност на Barisea за превода.
ПРИЗРАК
Kafaisna gore, 68
May 2026
Той беше човек, подходящ да бъде на всякаква възраст…
Научих името му случайно, един месец по-късно.
Не знам на кого се оплака мама по телефона, но явно фактът че този мъж на име Салих от три месеца живееше у нас, я побъркваше. Кой беше този човек и защо заемаше гостната стая в нашия тристаен дом? Помня деня, в който пристигна. Времето беше дъждовно и хладно, скритият зад облаците сух студ беше оцветил всичко в сиво. Той носеше омачкана риза и тънко сако, прилепнали по прегърбеното му тяло. Помня как баща ми му показа гостната стая, коридорът се изпълни с влага от дъждовните капки. Понякога той разговаряше с членовете на семейството. Като говореше, гълташе думите така, че за да го разберем, трябваше да четем по устните му. Сутрин излизаше. И когато вече спяхме, тихичко се промъкваше в стаята си като призрак, не позволявайки да усетим присъствието му.
Всеки път като питах семейството си кой е този човек, отговорът към мен беше мълчание. Никога не го виждах да яде, да ходи до тоалетна или да се къпе. Като се прибереше, отиваше до стаята си на пръсти, със затаен дъх. Няколко пъти се засякохме в коридора. Поздравих го със сънени очи, но той тихо мина покрай мен и влезе в стаята си.
Бях в юношеска възраст. В главата ми се въртяха много въпроси. Трябваше вече да изясня кой е този мъж и защо се настани у нас. Той излизаше толкова рано, че не можех да го хвана на тръгване, да го проследя и да намеря отговор на въпросите, които ми се въртяха в главата. Вкъщи имаше призрак и с неговото появяване сякаш върху нас падна тъмен облак. Тъй като не знаех в колко часа излиза от къщи, една нощ реших да не лягам изобщо. Направих всичко възможно да не заспя – пих много вода, ходих до тоалетната, многократно се мих, плисках си лицето, ходих напред-назад из стаята, опитах се да чета книга. Времето спря, сънят с всички сили се опитваше да ме надвие.
Към пет и половина се разнесе тънък звук, който се движеше по коридора заедно с една сянка. Вече бях облечен. Щом входната врата се затвори, все едно си пое въздух, нахлузих якето и излязох навън. Там беше много по-студено, отколкото предполагах. В тънко яке, без чорапи, аз вървях през студа.
Прегърбеното му тяло поздравяваше уличните лампи, сянката му беше по-внушителна от самото тяло и се движеше по-плавно. Не си усещах краката и не знаех още колко време ще съм в състояние да го преследвам. Ако се обадя и кажа „Салих“, ако той спре и ме погледне, какво ще му кажа? Той вървеше така бързо, че независимо от студения въздух, аз целият се изпотих и задъхах. Как можеше да се движи толкова бързо с тази крива тромава походка? Сякаш не вървеше, а безшумно пореше въздуха, отхвърляйки зова на гравитацията. Слънцето също опитваше да си намери място сред облаците, червеникавото небе мълчаливо отразяваше изминатото от нас разстояние.
Практически вървях след него час. Изпотеното ми тяло престана да се покорява на тънкото яке. Той пресече безлюдна улица и влезе в малък детски парк, опасно разположен насред една наклонена улица. Аз дори не знаех, че тук има парк. Трудно можеше да се обясни защо са решили да построят парк на наклонена улица. Слънцето освети лицата ни, хората излезли навън се увеличиха. Намерих си едно местенце до входа на парка. Наблюдавах мъжа и едновременно с това охлаждах изпотеното си тяло. Той седна на една пейка и запали цигара. Вдиша дълбоко дима. От студения въздух очите му се бяха навлажнили. Сълзите му течаха така безмълвно, както беззвучно беше ходенето му.
По бялата му брада към шията се стичаха сълзи, той не ги бършеше и не показваше да му е дискомфортно от това по някакъв начин. Не можех да разбера накъде гледа. Беше си избрал някаква точка в далечината и гледаше в нея, все едно се отдаваше на образи, изникващи във въображението му от тази точка.
Започнаха да го заобикалят улични кучета. Обкръжиха пейката, на която седеше. По размаханите опашки и лая ми стана ясно че идва тук всяка сутрин. Той галеше всяко куче по главата и му говореше, все едно чете молитва. Не можех да чуя какво им казва. Исках да се приближа още, но не смеех да мръдна, страхувайки се да не ме забележи.
Като се върнех вкъщи за закуска, трябваше да се изправя пред баща ми. В душата ми имаше страх и вълнение, които не мога да опиша. Нямах намерение да се отказвам от тази работа. Слънцето се издигна, но утрото си беше мразовито – студът ме пронизваше отвътре. Зъбите ми тракаха, опитвайки да се стоплят. Той стана от пейката и купи три бутилки мляко и самун хляб от бакалията отсреща. Започна да храни подредените в редица кучета с мляко, както се хранят бебета. Наливаше по малко мляко в устата на всяко куче, изчакваше го да преглътне и после го галеше по главата. По всяко негово движение си личеше, че прави това всяка сутрин. Като нахрани кучетата, започна да яде сух хляб, все така гледайки в една точка. Аз замръзнах, направо се вкочаних. Сухият хляб, който дъвчеше, ме накара да почувствам глад. Ако имах пари, и аз щях да вляза в бакалията, и да си купя хляб. Той изпуши още една цигара и отново тръгна, понесъл гърбицата си. Беше ми студено, бях гладен. Най-вероятно вкъщи вече бяха почнали да ме търсят. Боях се само от едно – че той може да се качи на автобус или маршрутка. Нямах пари у себе си, нямаше да мога да го последвам и всичките ми усилия щяха да идат напразно. Но той подминаваше автобусните спирки, влачейки крака, все едно метеше тротоарите.
Когато излязох от къщи, аз изпитвах любопитство, но сега бях обзет от неописуем страх. Вървях след него като хипнотизиран. Той вървеше, без да вдига поглед от земята, знаейки къде отива. А аз се бях оказал на непознато място. Започнаха утринните шумове на транспорта, хората бързаха нанякъде, създавайки какофония от звуци. Той забави крачка, усещах дишането по тила му, беше ясно, че се измори. Запъти се към входа на болницата. Вдигна глава и пак почна да гледа в една точка. Започнах да мисля, че тук може би лежи негов познат. Може би затова плачеше така беззвучно. Зачаках кога ще влезе…
Като отворих очи, се оказа, че лежа облечен в леглото. Макар да бях издържал цяла нощ, все пак бях заспал. Исках да изхвърля от ума си навлезлия в дълбокия ми сън образ на Салих. Излязох от стаята си.
Вкъщи нямаше никой. По това време обикновено мама приготвя закуска в кухнята. Бях обгърнат от лекота и спокойствие – подарък от дълбокия сън. Влязох в кухнята и сварих чая, който мама не беше сварила. Домашният телефон зазвъня. Не исках да вдигам. Душата ми някак продължаваше да спи, с никого не ми се разговаряше. Телефонът продължи да звъни настойчиво в очакване да взема слушалката. Взех я. Беше мама, която трябваше да бъде в кухнята.
- Събуди ли се?
- Събудих се. Какво става, мамо? Къде си?
Гласът на мама прозвуча тъжно:
- Снощи Салих почина. С татко ти сме в болницата.
Не можах да кажа нито дума. Вдишах през носа, опитах да си спомня образите, които видях през нощта.
- Закуси, облечи се и не закъснявай за училище.
Мама продължи майчинските си изречения с печален глас, но аз затворих.
Известно време вкъщи не се говореше за Салих. Въпросите ми оставаха без отговор. След смъртта му любопитството ми само се увеличи. Всеки ден настоятелно задавах едни и същи въпроси и чаках отговор.
Мама не издържа на въпросите ми и един ден, докато приготвяше закуската, въздъхна и почна да разказва: „Салих беше далечен роднина на баща ти. И аз не научих историята му веднага. На млади години той обичал едно момиче. Сгодили се, почнали да готвят сватба. Това било преди двайсет, може би двайсет и пет години. Салих отишъл на сватба в града. Там били всички роднини, познати, големците на града. Танцували халай, яли, пили. Салих бил в добро настроение, пийнал си. Някой му дал пистолет и той почнал да стреля във въздуха. Заедно с него почнали да стрелят още двама-трима души.
Заради шума и виковете известно време не разбрали какво се случило. Когато музиката утихнала, видели, че на земята някой лежи в кръв. Това била годеницата на Салих Айше, тя лежала в кръв. Един куршум я улучил в главата. Кой точно я застрелял, не се разбрало веднага. Дошла полиция и арестувала всички стреляли.
Вкарали Айше в реанимация. Установило се, че куршумът е излязъл от пистолета на Салих. А той и без това бил вече като мъртъв. Баща ти ми е разказвал, че той бил много умен младеж с добро сърце. Искал да умре, опитал да се самоубие, но го спасили.
Айше останала прикована на легло като сух клон. Не говорела, не виждала, просто била жива и толкова. Салих лежал в затвора двайсет и пет години. Всички роднини, цялото му семейство странели от него. И той странял, не искал никой да го посещава.
Като излязъл от затвора, баща ти му се обадил и го попитал: „Имаш ли нужда от нещо?“ Той и на нас нищо не казваше. Явно всяка сутрин е излизал, отивал пред дома на Айше и чакал там с часове. В деня, когато умря, го намериха пак там. Получил инфаркт.“
Мама продължи да разказва историята на Салих, а в ума ми изплува картината, която видях в съня си – Салих, който не вдига поглед от земята, и крачи, знаейки къде отива.
# 408
10 май 2026, 20:03 ч.
С благодарност на Barisea за превода.
ПРИЗРАК
Kafaisna gore, 68
May 2026
Благодарности за превода! 
Виж целия пост
С благодарност на Barisea за превода.
ПРИЗРАК
Kafaisna gore, 68
May 2026
# 409
10 май 2026, 20:16 ч.
И след подписването се срещна с приятелите, които винаги го придружават в тези подписвания на книги. Ясин, Идил и Басри.
Едно видео - надвам се скоро да го преведем: https://x.com/_denizsever/status/2053511967818567929
Ето и превод на видеото с Енгин и фенове: https://vk.com/video223680451_456240031?list=1063b1734193f6bf32
И още една снимка.
Виж целия пост
И след подписването се срещна с приятелите, които винаги го придружават в тези подписвания на книги. Ясин, Идил и Басри.
Едно видео - надвам се скоро да го преведем: https://x.com/_denizsever/status/2053511967818567929
Ето и превод на видеото с Енгин и фенове: https://vk.com/video223680451_456240031?list=1063b1734193f6bf32
И още една снимка.
# 411
11 май 2026, 07:27 ч.
Добро утро в понеделник - успешен да е.
Ето още няколко снимки от подписването на книгите:
И още подаръци:
Виж целия пост
Добро утро в понеделник - успешен да е.
Ето още няколко снимки от подписването на книгите:
И още подаръци:
# 412
11 май 2026, 09:30 ч.
Добро утро момичета
Хубаво начало на новата седмица - слънце, птички пеят, топло навън... Дано вече имаме истинска пролет!
Идват хубави празнични дни - баловете на зрелостниците. Ще празнува почти цялото народонаселение.
На 16 май имаме празник на града - заповядайте! Нищо, че аз ще съм на работа, но ще видите как посрещаме гости - ще има много смях, забавления и много неща които да си закупите за спомен
Мотото на Карнавала е "Краят е близо - да му отпуснем края"!
Хайде, черпя и кафе!
Виж целия пост
Добро утро момичета
Хубаво начало на новата седмица - слънце, птички пеят, топло навън... Дано вече имаме истинска пролет!
Идват хубави празнични дни - баловете на зрелостниците. Ще празнува почти цялото народонаселение.
На 16 май имаме празник на града - заповядайте! Нищо, че аз ще съм на работа, но ще видите как посрещаме гости - ще има много смях, забавления и много неща които да си закупите за спомен
Мотото на Карнавала е "Краят е близо - да му отпуснем края"! Хайде, черпя и кафе!
# 413
11 май 2026, 13:04 ч.
https://x.com/Engin_France/status/2053759781588942895
Всяка среща, всеки жест, всеки спомен има своя собствена история. А понякога просто импулсите на сърцето и щедростта на определени хора правят тези моменти възможни.
Благодаря ви за този прекрасен жест!
Вчера излезе тази информация - колко е достоверна, но да знаем: https://x.com/tvdizisinema/status/2053390644253491575
Новият сериал на TimsBi, който има за цел да продължи наследството на #birzamanlarçukurova (Имало едно време в Чукурова), получи първия си потвърден актьорски състав - Сибел Ташчъоглу. Според слуховете, Енгин Акюрек също е подписал договор. Сериалът, написан от Айфер Тунч и режисиран от Чагри Вила Лостували, ще се излъчва по ATV.
Новина от Бирсен отпреди час: https://www.instagram.com/p/DYMQqrhiJTU/?img_index=1
Снимките са 10. Ето какво написа:
Енгин Акюрек, Джанер Джиндорук и Дилан Чичек Дениз се отправят към Кан.
🔷 Приемът „Турция ви кани“, организиран в сътрудничество с Главна дирекция „Кино“ на Министерството на културата и туризма и Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма (TGA), ще бъде домакин на изтъкнати личности от международния филмов свят на Филмовия фестивал в Кан. Приемът „Турция ви кани“ и специалните събития, организирани в сътрудничество с Главна дирекция „Кино“ на Министерството на културата и туризма и Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма (TGA), ще съберат водещи продуценти, режисьори, директори на фестивали, търговски агенции и международни професионалисти от световната филмова индустрия в Кан.
ЗВЕЗДНО СЪБИТИЕ В КАН
🔷 На приеми и събития, които ще се проведат на различни места в Кан, Франция, добре познати имена от света на киното и телевизията, като Caner Cindoruk, Dilan Çiçek Deniz, Engin Akyürek, Engin Altan Düzyatan, Görkem Sevindik, Ozan Akbaba, Özge Gürel и Sinem Ünsal, ще дойдат заедно с международни гости.
ТУРЦИЯ Е ПРЕДИМНА ФИЛМОВА ЛОКАЦИЯ
🔷 В изявление, генералният мениджър на кино Бирол Гювен обобщи целта на събитията, както следва:
„Единствената цел на събитията, които ще се проведат на Филмовия фестивал в Кан, е да поканим режисьори от цял свят в Турция. Да им обясним защо Турция е много важна и предимствена филмова локация и да им представим градовете на Турция. Микродрамите, които продуцирахме за TGA през последната година, всъщност описват уникалните филмови локации на Турция. Ще покажем тези локации там.
Отиваме в Кан, за да поканим водещи фигури в световното кино в Турция, заедно с нашите известни звезди, които са играли и ще играят в тези драми. Ще обясним международния копродукционен потенциал на Турция, техническите възможности и предимствата, които филмовата индустрия им предлага. Всички имаме една цел: да популяризираме и представим нашата страна и нашето кино, да ги поканим в нашата красива страна и да гарантираме, че те ще снимат филмите си в Турция.“
Да допълня: Кинофестивалът в Кан е от 12 до 23 май 2026 г.
Виж целия пост
https://x.com/Engin_France/status/2053759781588942895
Всяка среща, всеки жест, всеки спомен има своя собствена история. А понякога просто импулсите на сърцето и щедростта на определени хора правят тези моменти възможни.
Благодаря ви за този прекрасен жест!
Вчера излезе тази информация - колко е достоверна, но да знаем: https://x.com/tvdizisinema/status/2053390644253491575
Новият сериал на TimsBi, който има за цел да продължи наследството на #birzamanlarçukurova (Имало едно време в Чукурова), получи първия си потвърден актьорски състав - Сибел Ташчъоглу. Според слуховете, Енгин Акюрек също е подписал договор. Сериалът, написан от Айфер Тунч и режисиран от Чагри Вила Лостували, ще се излъчва по ATV.
Новина от Бирсен отпреди час: https://www.instagram.com/p/DYMQqrhiJTU/?img_index=1
Снимките са 10. Ето какво написа:
Енгин Акюрек, Джанер Джиндорук и Дилан Чичек Дениз се отправят към Кан.
🔷 Приемът „Турция ви кани“, организиран в сътрудничество с Главна дирекция „Кино“ на Министерството на културата и туризма и Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма (TGA), ще бъде домакин на изтъкнати личности от международния филмов свят на Филмовия фестивал в Кан. Приемът „Турция ви кани“ и специалните събития, организирани в сътрудничество с Главна дирекция „Кино“ на Министерството на културата и туризма и Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма (TGA), ще съберат водещи продуценти, режисьори, директори на фестивали, търговски агенции и международни професионалисти от световната филмова индустрия в Кан.
ЗВЕЗДНО СЪБИТИЕ В КАН
🔷 На приеми и събития, които ще се проведат на различни места в Кан, Франция, добре познати имена от света на киното и телевизията, като Caner Cindoruk, Dilan Çiçek Deniz, Engin Akyürek, Engin Altan Düzyatan, Görkem Sevindik, Ozan Akbaba, Özge Gürel и Sinem Ünsal, ще дойдат заедно с международни гости.
ТУРЦИЯ Е ПРЕДИМНА ФИЛМОВА ЛОКАЦИЯ
🔷 В изявление, генералният мениджър на кино Бирол Гювен обобщи целта на събитията, както следва:
„Единствената цел на събитията, които ще се проведат на Филмовия фестивал в Кан, е да поканим режисьори от цял свят в Турция. Да им обясним защо Турция е много важна и предимствена филмова локация и да им представим градовете на Турция. Микродрамите, които продуцирахме за TGA през последната година, всъщност описват уникалните филмови локации на Турция. Ще покажем тези локации там.
Отиваме в Кан, за да поканим водещи фигури в световното кино в Турция, заедно с нашите известни звезди, които са играли и ще играят в тези драми. Ще обясним международния копродукционен потенциал на Турция, техническите възможности и предимствата, които филмовата индустрия им предлага. Всички имаме една цел: да популяризираме и представим нашата страна и нашето кино, да ги поканим в нашата красива страна и да гарантираме, че те ще снимат филмите си в Турция.“
Да допълня: Кинофестивалът в Кан е от 12 до 23 май 2026 г.
# 414
11 май 2026, 17:02 ч.
Хубави новини!
Бирсен винаги все първа "научава" новините, че и ние покрай нея.
Виж целия пост
Хубави новини!
Бирсен винаги все първа "научава" новините, че и ние покрай нея.
# 415
11 май 2026, 17:43 ч.
От днес - има дата за присъствието в Кан: https://dizitrack.com/blog/turkish-actors-at-cannes-2026
Турски актьори на фестивала в Кан 2026
Турските звезди превземат френската Ривиера! Талантливите Енгин Акюрек и Джанер Джиндорук, заедно със зашеметяващата Дилан Чичек Дениз, официално се отправят към Кан за ексклузивния прием „Турция Ви кани“.
Червеният килим ще блести, когато Гьоркем Севиндик, Енгин Алтан Дюзятан, Йозге Гюрел, Озан Акбаба и Синем Унсал се присъединяват към делегацията. Много от тези звезди са лица на туристическите кампании „Go Türkiye“, пренасяйки магията на турските пейзажи на световните екрани.
Талантливият Енгин Акюрек наскоро участва във филма на Go Türkiye „Истанбул, любов моя“, докато Озан Акбаба и Синем Унсал са заети със снимките на втория сезон на сериала си Go Türkiye, озаглавен „История от Истанбул“. Междувременно Енгин Алтан Дюзятан, Йозге Гюрел и Гьоркем Севиндик също ще участват в предстоящи проекти на Go Türkiye.
Организирано от Министерството на културата и туризма, това събитие, което се очаква да се проведе на 16 май, подчертава спиращите дъха места за заснемане на филми в Турция и нейната водеща продуцентска мощ на световната карта.
Източник: Бирсен Алтунташ
https://x.com/diziitakipcisii/status/2053729742394720727
Турция ще привлече вниманието на тазгодишния филмов фестивал в Кан, едно от най-престижните събирания на световната филмова индустрия, не само със своите филми, но и със силната си филмова индустрия, международната си визия за копродукции и индустриалните срещи.
Приемът „Турция ви кани“ и специалните събития, организирани в сътрудничество с Главна дирекция „Кино“ към Министерството на културата и туризма и Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма (TGA), ще съберат в Кан водещи продуценти, режисьори, директори на фестивали, търговски агенции и международни професионалисти от световната филмова индустрия.
В изявление, генералният мениджър на кино Бирол Гювен обобщи целта на събитията, както следва:
„Единствената цел на събитията на филмовия фестивал в Кан е да поканим режисьори от цял свят в Турция. Искаме да им обясним защо Турция е толкова важна и предимствена филмова дестинация и да ги запознаем с турските градове. Микродрамите, които продуцирахме за TGA през последната година, всъщност показват уникалните филмови локации на Турция. Ще демонстрираме тези локации там. Отиваме в Кан с нашите известни звезди, които са играли и ще играят в тези драми, и ще поканим водещи фигури на световното кино в Турция. Ще обясним международния копродукционен потенциал на Турция, техническите възможности и предимствата, предлагани от филмовата индустрия. Всички имаме една цел: да популяризираме и представим нашата страна и нашето кино, да ги поканим в нашата красива страна и да гарантираме, че те ще снимат филмите си в Турция. Бих искал специално да благодаря на нашите ценни актьори и техните мениджъри, които приеха поканата ни за това събитие, което организираме за популяризиране на нашата страна, без никакви финансови изисквания.“
Приемите и събитията, на които ще бъдат поканени известни режисьори от цял свят в Турция за заснемането на новите им проекти, ще се проведат в рамките на фестивала. Той ще се проведе на различни места в Кан, Франция, на 15-16-17 май 2026 г.
Виж целия пост
От днес - има дата за присъствието в Кан: https://dizitrack.com/blog/turkish-actors-at-cannes-2026
Турски актьори на фестивала в Кан 2026
Турските звезди превземат френската Ривиера! Талантливите Енгин Акюрек и Джанер Джиндорук, заедно със зашеметяващата Дилан Чичек Дениз, официално се отправят към Кан за ексклузивния прием „Турция Ви кани“.
Червеният килим ще блести, когато Гьоркем Севиндик, Енгин Алтан Дюзятан, Йозге Гюрел, Озан Акбаба и Синем Унсал се присъединяват към делегацията. Много от тези звезди са лица на туристическите кампании „Go Türkiye“, пренасяйки магията на турските пейзажи на световните екрани.
Талантливият Енгин Акюрек наскоро участва във филма на Go Türkiye „Истанбул, любов моя“, докато Озан Акбаба и Синем Унсал са заети със снимките на втория сезон на сериала си Go Türkiye, озаглавен „История от Истанбул“. Междувременно Енгин Алтан Дюзятан, Йозге Гюрел и Гьоркем Севиндик също ще участват в предстоящи проекти на Go Türkiye.
Организирано от Министерството на културата и туризма, това събитие, което се очаква да се проведе на 16 май, подчертава спиращите дъха места за заснемане на филми в Турция и нейната водеща продуцентска мощ на световната карта.
Източник: Бирсен Алтунташ
https://x.com/diziitakipcisii/status/2053729742394720727
Турция ще привлече вниманието на тазгодишния филмов фестивал в Кан, едно от най-престижните събирания на световната филмова индустрия, не само със своите филми, но и със силната си филмова индустрия, международната си визия за копродукции и индустриалните срещи.
Приемът „Турция ви кани“ и специалните събития, организирани в сътрудничество с Главна дирекция „Кино“ към Министерството на културата и туризма и Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма (TGA), ще съберат в Кан водещи продуценти, режисьори, директори на фестивали, търговски агенции и международни професионалисти от световната филмова индустрия.
В изявление, генералният мениджър на кино Бирол Гювен обобщи целта на събитията, както следва:
„Единствената цел на събитията на филмовия фестивал в Кан е да поканим режисьори от цял свят в Турция. Искаме да им обясним защо Турция е толкова важна и предимствена филмова дестинация и да ги запознаем с турските градове. Микродрамите, които продуцирахме за TGA през последната година, всъщност показват уникалните филмови локации на Турция. Ще демонстрираме тези локации там. Отиваме в Кан с нашите известни звезди, които са играли и ще играят в тези драми, и ще поканим водещи фигури на световното кино в Турция. Ще обясним международния копродукционен потенциал на Турция, техническите възможности и предимствата, предлагани от филмовата индустрия. Всички имаме една цел: да популяризираме и представим нашата страна и нашето кино, да ги поканим в нашата красива страна и да гарантираме, че те ще снимат филмите си в Турция. Бих искал специално да благодаря на нашите ценни актьори и техните мениджъри, които приеха поканата ни за това събитие, което организираме за популяризиране на нашата страна, без никакви финансови изисквания.“
Приемите и събитията, на които ще бъдат поканени известни режисьори от цял свят в Турция за заснемането на новите им проекти, ще се проведат в рамките на фестивала. Той ще се проведе на различни места в Кан, Франция, на 15-16-17 май 2026 г.
# 417
11 май 2026, 20:43 ч.
https://x.com/Hrithikmyhero/status/2053876860317024500
Той не се е появил, за да промотира произведение, което се прожектира сега, и не се е появил, за да представлява известна марка 😌 С други думи, той е на кинофестивала в Кан, защото е най-известното име извън Турция и най-подходящият за представянето ѝ, актьорът с най-продаваните продукции, чиито творби се показват навсякъде и постигат голям успех 😉 С други думи, Енгин е този, който най-много заслужава да представя турците по целия свят 🔥 Всичко най-добро
Виж целия пост
https://x.com/Hrithikmyhero/status/2053876860317024500
Той не се е появил, за да промотира произведение, което се прожектира сега, и не се е появил, за да представлява известна марка 😌 С други думи, той е на кинофестивала в Кан, защото е най-известното име извън Турция и най-подходящият за представянето ѝ, актьорът с най-продаваните продукции, чиито творби се показват навсякъде и постигат голям успех 😉 С други думи, Енгин е този, който най-много заслужава да представя турците по целия свят 🔥 Всичко най-добро
# 418
11 май 2026, 21:06 ч.
Привет, момичета,
идвам много навреме, пълно с новини
Благодаря за новия разказ и превода му
и за всичко, което сте сложили
Имам да чета много !
Аз бях на малко далечно азиатско пътешествие,
ще сложа някоя снимка, ама като имам повече време
Енгин е във вихъра си, що подписи е сложил
Виж целия пост
идвам много навреме, пълно с новини
Благодаря за новия разказ и превода му
и за всичко, което сте сложили
Имам да чета много !
Аз бях на малко далечно азиатско пътешествие,
ще сложа някоя снимка, ама като имам повече време
Енгин е във вихъра си, що подписи е сложил
# 419
11 май 2026, 22:12 ч.
https://www.facebook.com/EnginAkyurekPolishFans/posts/pfbid0Xewb … 69nrg7GMyWNvFXmel
Както често се е случвало и преди, Енгин не си тръгва от деня на подписването с празни ръце 😄
Получил е и подаръци, включително… спагети 🍝
Очевидно фенката до днес не може да забрави Йомер, който готви тази легендарна паста 😅
Трябва да се признае — подаръкът е практичен.
Аnista, чакаме с нетърпение.
Вчера, преди началото на подписването, приятелите и съпругът й, са отразили РД на Идил.
Виж целия пост
https://www.facebook.com/EnginAkyurekPolishFans/posts/pfbid0Xewb … 69nrg7GMyWNvFXmel
Както често се е случвало и преди, Енгин не си тръгва от деня на подписването с празни ръце 😄
Получил е и подаръци, включително… спагети 🍝
Очевидно фенката до днес не може да забрави Йомер, който готви тази легендарна паста 😅
Трябва да се признае — подаръкът е практичен.
Аnista, чакаме с нетърпение.
Вчера, преди началото на подписването, приятелите и съпругът й, са отразили РД на Идил.
Препоръчани теми