Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 444

Добро утро и честит празник



Напред! Народността не пада, там дето знанието живей !

и нещо за размисъл в празничния ден

Ето и превод на интервюто на Хакан Гендже с Енгин: https://www.hurriyet.com.tr/kelebek/hurriyet-pazar/sessizligin-b … aniyorum-43182330

„В тишината има сила, вярвам в това”

Той е един от най-популярните актьори в Турция. Талантът му отдавна го е направил известен извън границите на страната. През последните години той е в центъра на вниманието не само заради актьорската си игра, но и заради книгите, които е написал. Сега публикува новата си книга „Безимен“ - сборник от 22 разказа. Срещаме се с Енгин Акюрек; говорим за живота му, актьорската му игра, писането му, любовта му и света му: „Мисля, че навлязох в период, в който съм по-енергичен, способен да правя нещата, които казвам, и по-фокусиран върху разказването и създаването на моите истории. Справям се добре.“

Четири години минаха от последното ни интервю. Разговорът с него ме вълнува всеки път. Въпреки голямото си име, той има непретенциозно държание, освободено от его. Той е човек, с когото можеш да водиш задълбочени разговори. Усмивката му те кара да се чувстваш добре и той излъчва позитивна енергия. Започваме разговора си с Енгин Акюрек...

◊ В рекламните материали за новата ти книга „Безименен“ пише: „Това е история за онези, които търсят своето място в живот, към който не принадлежат, за забравени имена и неизказани признания.“ Какво искаш да предадеш с тези истории??
- Трудно е да се отговори. Може би тези истории са и мои лични признания, моята гледна точка за живота, неща, за които съм се тревожила малко. Разбира се, те не са истински, те са истории, които съм си въобразила, може би дори истории, които съм почувствала емоционално. Опитвам се да изразя, малко по малко, нещата, които искам да кажа на глас в реалния живот, чрез тези истории. Тези истории са писани в продължение на три години. През това време се тревожех малко за тези неща, тези неща се случваха малко в живота ми.



◊ Имаш ли неизказани признания в живота си?
- Може би аз изразявам това чрез писане. Понякога нещо, което искам да кажа, се промъква в самата история. Малко чрез писане, чрез разказване на история, може би правя това признание. Когато прочетете тези истории, ще получите ли нещо конкретно в ръцете си? Не знам. Но като чувство можете да видите как гледам на живота и човечеството.

◊ Един от цитатите от книгата е: „Всеки човек носи история, някои нямат име.“ И така, ако твоята история имаше име, какво би било то?
- Ако трябваше да се опиша с една дума, бих казал тишина. Мисля, че обичам тишината и нейната метафора.

◊ Какво имаш предвид?
- Тишината е силна дума. Може да не успееш да останеш на много тихо място; дори може да е неудобно. Тишината има сила, аз вярвам в това.

◊ Животните и природата често се появяват в историите в книгата. Използвал си и снимка на котка на корицата. Каква връзка имаш с тях?
- Напоследък се тревожа за тези неща. Не само котки и кучета; но и хора, природа, дървета... Живеем в големи градове. Но доколко имаме връзка с природата? Доколко можем да я защитим, каква връзка имаме с животните? Мислех, че котката, метафорично, точно обобщава идентичността на книгата. Мисля, че котката е много специално животно. Наблюдавам това и при моята собствена котка.

◊ Какво наблюдаваш?
- Ако установите наистина искрена връзка с тях, те са котки 24 часа в денонощието. Те никога не спират да бъдат котки. Същото важи и за кучетата. Те всъщност ни казват нещо със самото си съществуване. Например, можем ли наистина да бъдем себе си 24 часа? Можем ли да останем себе си? Те никога не спират да бъдат котки, никога не спират да бъдат себе си.

◊ Твоите писания са като сценарии. Искаш ли да продуцираш филми или телевизионни сериали по тях?
- Направихме поредица, наречена „Бягство“, с история, която аз написах. Искам да го направя отново; всъщност, мисля малко визуално, докато пиша. Някои от тях може дори да са късометражни филми.

◊ Текстът в книгата е прекрасен. Как така турският ти е толкова добър? Четеш ли много?
- Благодаря. Не знам дали чета много, но да, обичам да чета. Особено сутрин, вместо веднага да проверявам телефона си, отделям час-два за себе си.

◊ Хората обикновено четат преди лягане, ти ранобуден ли си?
- Никога през живота си не съм чел легнал, не ми харесва това чувство. Четенето в леглото е неуважително. Аз също чета сценарии сериозно. Например, когато ще чета много добър автор, ако нося нещо неподходящо, се преобличам и обличам по-хубава риза или тениска. Също така, четенето на светло ме кара да се чувствам добре. Не обичам и да пиша на тъмно. По-депресиращо е. Когато чета неща, които съм написал вечер сутрин, не ми харесваха много. Чувстваха се твърде лични. Но аз не съм литературен човек, няма да правя грандиозни изявления сега. Никога не се определям и като писател. Всъщност отделям време за себе си в собствен ритъм..

◊ Кои автори харесваш?
- Пол Остър. Разбира се, Яшар Кемал е автор, когото много обичам. Много харесвам Ахмет Хамди Танпънар. Харесвам Баръш Бъчакчъ, неговите романи и разкази. Завършил съм исторически факултет, така че чета и исторически книги. Опитвам се да следя новоиздадените книги, свързани с различните ми области на интерес.



„Актьорството ме отвлече към по-човечна степен, позволи ми да разбера много емоции“

◊ Какво означава актьорството за теб в този момент от живота ви?
- Преди всичко това е моята професия. Това е работа, която ще правя до края на живота си, докато съм здрав и жизнен. Актьорската игра след време се превръща в център на живота ви и много неща в живота започват да се оформят около нея. В крайна сметка, каквото и да се случи, хората ви разпознават на улицата като актьор. Разбира се, ако не бях актьор, пак щях да съм такъв човек, но актьорството ме направи по-човечен, направи ме по-емпатичен. Позволи ми да стана по-интелектуален, да разбирам множество емоции. Тоест, освен очевидните страни на занаята, то ми даде много и като човек. Оформи ме, позволи ми да се опозная по-рано.  В този смисъл дължа много на професията, имам дълг на благодарност към нея и приемам професията си сериозно и я ценя.

◊ Имаш много култови сериали. Сериалите, които направи в началото на 2000-те, все още се гледат както от турски зрители, така и в чужбина. Какви според теб бяха тайните?
- Разказвахме правилните истории, тези истории бяха много интересни и красиво предаваха емоциите. Телевизията е донякъде въпрос и на емоции. Тези неща не бяха направени, за да се гледат в чужбина. Развиха се по естествения си начин. И на зрителите им се сториха различни. Освен това Турция е много специална страна, навсякъде има история. Героите са много интересни. Тук има емоции. А, има и история и в този смисъл е успешна и в чужбина. Можем да предадем емоцията, която друга страна разказва, по много различен начин. Когато го разкажеш с универсален език, тези неща се гледат и в чужбина.

◊ Но тайната беше в историята...
- Да, историята. Трябва да се върнем към разказването на истории. Защото там нямаше формула, беше изцяло интуитивно. Използваха се и особеностите на нашето зелено кино (Yeşilçam). Все още имаме много хубави истории, трябва да намерим начин да ги разкажем по най-добрия и най-правилен начин.

◊ Играл си много различни герои. Ако влезеш в стая и всички те са там, кой от тях би прегърнал първо?
- Това е труден въпрос. Защото мисля, че тези герои, ако не умрат в края на историята, са все още живи. Например, представям си „Санджар Ефе“ в Бодрум, „Мустафа Булут“ е в Мардин. Щастлив ли е „Керим“ с „Фатмагюл“ или не? Не знам. Може би са се разделили, не знаем. Но си ги представям в железарската работилница. Мисля, че бих се прегърнал с персонажа на Керим. Цялото му чувство за вина, съвестта, любовта през цялата история ме трогва много...

‘Или я мразим, или много я обичаме, а всъщност има и други хубави чувства между тях’

◊ Кога започнаха писането и авторството?
- В 5-ти клас на началното училище отидохме на училищна екскурзия. Учителят ни помоли да напишем за нещата, които видяхме по време на екскурзията. Прибрах се вкъщи и написах за пътуването си по донякъде измислен начин. Когато го прочетох, в клас се смяха, но на мен ми хареса. Това беше моментът, в който се почувствах добре в писането; моментът, в който казах: „А, това ми хареса.“.

◊ И при героите, които оживяваш, и при историите си наблюдаваш много. И винаги емоциите са на първо място. Като човек, който се съсредоточава толкова върху емоциите, според теб колко хора са загубили емоциите си в наши дни?
- Малко по малко емоциите изчезнаха.

◊ Какво значи това?
- Всичко стана много черно-бяло. А между черното и бялото има толкова много неща. Мисля, че ги загубихме. Някои неща станаха монотонни. Или мразим, или много обичаме, а между това има и други хубави чувства.

◊ Как стигнахме дотук?
- Животът, всичко се движи толкова бързо. Социалните медии, съвременният живот, начинът на живот, постоянният натиск върху хората да изглеждат по най-добрия начин...

◊ В книгите си обсъждаш и взаимоотношенията. Какво мислиш, че се е променило в отношенията днес?
- Толкова много неща са се променили. Усилието, което се влага, за да опознаеш някого, някога е било толкова прекрасно нещо. Предполагам, че това вече го няма. Виждаш 250 снимки на някого и имаш чувството, че го познаваш, но всъщност не го познаваш. В миналото, за да се свържеш с някого, ходиш на местата, които той посещава, вървиш по улицата. Имаше усилие, но вече не. Това не е само за взаимоотношенията между мъже и жени; то е повлияло и на приятелствата и семейните връзки. Не бива да отдаваме всичко на социалните медии, но навиците ни са се променили, без да го осъзнаваме.

‘Важно е следното: Когато се погледнеш в огледалото, доволен ли си от себе си?’

◊ Винаги ли си бил красив?
- Не мисля така и не знам дали съм красив и сега. Красотата е относително нещо. Никога не съм се гледал в огледалото и през целия си живот да съм си казвал „Красив съм“. Наистина има ли някой, който да го казва? Не знам..

◊ Ако бях на твое място, бих могъл да кажа...  
- Ами според мен няма да кажеш. Ще кажеш, че си добре. Ще се почувстваш добре енергийно. Например, играх в един филм, наречен „Малък септемврийски проблем“. Там героят беше кодиран като грозна личност. Можех да сложа и пластична грим, можех да направя така, че героят ми да изглежда още по-деформиран. Около мен казаха: „Ти не си грозен, защо играеш такъв герой?“  Аз мислех така: този човек, когато се гледа в огледалото, не се обича. Можеш да си най-красивият или най-симпатичният човек в света, но когато се погледнеш в огледалото, може да не се обичаш. Това е малко свързано с обичането на себе си. Красотата според мен е качество, нещо, което другите казват. Важното е следното: когато се погледнеш в огледалото, доволен ли си от себе си?

◊ Ти обичаш ли себе си?
- Обичам себе си. Понякога се ядосвам на себе си, но в около 300 от 365 дни обичам себе си.

◊ Защо се ядосваш?
- Понякога се случва да се боря със себе си, питайки се „защо го направих така“. В професионален план също имам страна, в която се боря със себе си по този начин. Когато работя, много се ядосвам на себе си, разярявам се; мога да кажа „можеше да е по-добре“, „защо не го направих така“ и т.н. Всички ние по някакъв начин трябва да обучаваме егото си.

◊ В кой етап от живота си сега?
- Ако ме бяхте попитали преди пет години, щях да кажа, че това е период, в който наблюдавах повече, оглеждах се повече и наблюдавах. Сега мисля, че съм навлязъл в период, в който предприемам действия, имам енергията да правя нещата, които казвам, разказвам историите си повече и творя. Справям се добре.



◊ Имаш ли някакви вътрешни изследвания за себе си?
- Нещо подобно се случи: по време на пандемията си мислех: „Не можем дори да отидем на кафе, не можем да излезем на улицата. Не можем дори да правим най-простите неща. Предполагам, че когато пандемията свърши, ще станем по-смирени с чувството „Вижте, не умрях, жив съм, живея“ и ще оставим егото си настрана.“

◊ И така, какво се случи?
-  Случи се точно обратното. В последващия период мисля, че чувството ни за емпатия донякъде намаля и имам чувството, че станахме по-егоцентрични.

◊ Какви са отношенията ти с егото ти?
Всички имаме его, но трябва да го тренираме по някакъв начин. Ако го пуснем, ако започне да ни контролира, няма да можем да се отървем от него.

„Искам някого в сърцето си сега, нали?“

◊ Години наред изобразяваш влюбени мъже на екрана. Писал ли си истории за любовта. Имаш ли определение за любов?
- Тя се променя, но засега нека кажа следното: можете да почувствате физиологично, че сте влюбени в някого. Това е нещо, което сърцето ви, емоциите ви усещат. Но мисля, че това, което прави това чувство истинско, е възможността да бъдете себе си, когато сте с този човек... Тогава сте влюбени в него.

◊ Има ли някой в сърцето ти?
- Няма... Но нека има вече, нали? Според мен вече трябва да има.

◊ Може би, но и ако не е, също ще е добре...
- Наблюдавал съм нещо подобно: Аз съм дете на родители, които се обичат. Израснах в добро, любящо семейство. Разбира се, всички ние имаме нужда да обичаме, да бъдем обичани и да бъдем одобрени. Но когато нямаш такава нужда, нещата се превръщат в малко романтично място. Срещи, съвпадения, постоянно откриване на някого, всъщност търсиш нещо като филмова сцена и това е, което го прави приятно.

◊ Какъв човек може да те накара да се влюбиш в него? Но не казвай само душа, физическото също е важно...
- Физическото, разбира се, е важно. Да го отречеш би било нереално. Но мога да кажа едно; трябва да имат история.

◊ Защо историята е толкова важна?
- Защото, ако имат история, те имат свой собствен свят, свое минало, свои собствени борби, неща за разказване. Те трябва да имат свой собствен избор. Те трябва да са донякъде доволни от себе си. Трудно ми е да водя диалог с хора, които са много противоречиви и не са доволни от себе си..



◊ Имаш ли проекти извън книгата?
- Да, това лято ще снимаме втория сезон на „Стари пари“. За мен това беше различен герой и беше успешен. Ще го снимаме със страхотен екип.

◊ ◊ Как прекарваш един ден, когато нямаш какво да правиш? Ходиш ли на фитнес или пазаруваш?
- Не обичам пазаруването. Най-уморителното за мен е да отида в магазин и да купя нещо. Затова взимам различни цветове на нещата, които ми харесват, и приключвам въпроса. Моята ежедневна рутина се променя малко. Мога да намеря много неща, които да ме забавляват. Когато се събудя, слушам нежна музика и чета нещо вкъщи около два часа. Ако имам енергия, отивам на спорт, ако нямам, пия кафе и ям с приятели в района на Каламиш или на булевард Багдад. Или отивам в дома на родителите си. Чета сценарии, пиша разкази.

Честит празник !

Благодаря за интервюто с нашите буквички ❤️

Благодарности за интервюто!
 "Разказвахме правилните истории, тези истории бяха много интересни и красиво предаваха емоциите."
 "Все още имаме много хубави истории, трябва да намерим начин да ги разкажем по най-добрия и най-правилен начин."
"Мисля, че бих се прегърнал с персонажа на Керим. Цялото му чувство за вина, съвестта, любовта през цялата история ме трогва много..."

Интересно и вълнуващо интервю!
Ето и отговора на въпрос, който сме си задавали безброй пъти - правилни истории, интересни, красиви, емоционални. Но хората сме различни и затова харесванията също са различни. Светът се променя, мирогледът също. Историите които вълнуват сега са други, защото хората които ги харесват и гледат /рейтинг/ са други.

Благодаря за превода на интервюто, не ме разочарова...
Питащия с интелигентни въпроси, които  не минават
само по повърхността, отговарящия с откровените си и
неподправени отговори. Човек на духа е Енгин, материалното
при него не е на почит,

◊ Животните и природата често се появяват в историите в книгата. Използвал си и снимка на котка на корицата. Каква връзка имаш с тях?
- Напоследък се тревожа за тези неща. Не само котки и кучета; но и хора, природа, дървета... Живеем в големи градове. Но доколко имаме връзка с природата? Доколко можем да я защитим, каква връзка имаме с животните?

И да, за да е толкова добър актьор това, че е много емпатичен е може би
основното, той се слива с героя си и изпитва неговите чувства в пълнота.
Прекрасно казано !
◊ Какво означава актьорството за теб в този момент от живота ви?
- Преди всичко това е моята професия. Това е работа, която ще правя до края на живота си, докато съм здрав и жизнен. Актьорската игра след време се превръща в център на живота ви и много неща в живота започват да се оформят около нея. В крайна сметка, каквото и да се случи, хората ви разпознават на улицата като актьор. Разбира се, ако не бях актьор, пак щях да съм такъв човек, но актьорството ме направи по-човечен, направи ме по-емпатичен. Позволи ми да стана по-интелектуален, да разбирам множество емоции. Тоест, освен очевидните страни на занаята, то ми даде много и като човек. Оформи ме, позволи ми да се опозная по-рано.  В този смисъл дължа много на професията, имам дълг на благодарност към нея и приемам професията си сериозно и я ценя.


Много път извървя за тези години от които го следя Енгин, а то е от 2012 г,
но не промени същността си, ядосвах му се, когато след големия си успех
с Фатмагюл, не се хвърляше по- смело, но сега виждам, че е бил прав, бил е
наблюдаващ, трупал е знания, събирал се е, концентрирал се, не е допуснал
света да наруши вътрешния му мир и е станал човека, който е сега
Човек, когто може да се гордее с това, което е направил и не се е изгубил !!!

Енгин в сторито си преди малко.

https://www.facebook.com/watch/?v=832767682813005

Този човек е фотограф и блогър, живеещ в Париж. Роден в Азербайджан.
Моха: - Този човек винаги остава такъв.
Енгин му благодари.

За спокойна нощ.

Добро утро момичета
Празник след празника - отново почивен ден, за мен обаче работен!
Нека имаме вече слънце и топло, че бързо да се възстановят всички пострадали от дъждовете и наводненията.
Кафе и към задачите за днес!

Привет

Получихме хубава доза Енгин, дано ни стигне до другата
Чакаме някакви новинки от Старите пари, ама дали ?





в тази връзка пропуснали/ или аз съм го пропуснала/ сме рождения ден на Аслъ 10.05.

Все така усмихната да е !

Здравейте в понеделник, спокоен да е.
Свикнахме всеки ден с нещо ново около Енгин. Така да бъде и днес.

Да повторя.
Ново - от подписването на книгата в Истанбул.
После ще започнат снимките на “Старите пари” - все феновете ще ги хванат.

Аниста 💕
Красота!