Парфюмни размисли и страсти - 301

Аз лично от отливки  разбрах, че амуаж  не са  моето. Бакара тотално ми писна  от имитации. Имам психологическа граница за това колко ще дам за парфюм и засега слава богу не съм  я прекрачвала .

Моята психологическа граница е до 200/250€ и то ако мноооого ми хареса. Просто някак оттам нагоре ми става трудно, както казах и то не финансово. Също имам и приоритети, включително и свързани със семейството и някак парфюмните ми страсти все ги отлагам. Вече съм събрала 15 парфюма и все не стигат. Често се чудя за отливки, но някак си само на мен ли не ми се връзва идеята да се продава отливка на парфюм от 400€ да речем , отлят в пластмасово шишенце?! Това страшно ме отблъсква, затова и съм си купувала много малко. Тези пък подарък от някоя поръчка, винаги са ми били аромати, които не харесвам и слагам, за да ида до магазина с тях.
А относно дамата, която написа, че взима 30 мл, аз съм голяма лакомия, винаги вземам 50 или 100 мл , 30 ми се вижда като за едно фъс, хаха.

mcvikar, аз до този момент също нямам аромат, който да ми е харесал на Amouage, пробвала съм 4.

Аз купувам отливки от групите, точно за да се запозная с даден аромат. Така мога да си го тествам в продължение на няколко дни и да преценя струва ли си дам голяма сума за пълноразмерен. Рядко обикалям магазините да пробвам, а и едно е да се пробва на блотер и евентуално един фъс на китка, а друго си е да го тестваш качествено. В много случаи  съм разбирала, че парфюм, който е масово харесван и уж има пирамида, която би ми харесала, всъщност никак не е за мен. Май и аз клоня към по - малките флакони. С моите два фъса нанасяне, 100 мл., ще има да го разнасям десетилетие.

Аз съм по същия начин, даже моята психологическа граница е доста по ниска от на pisito не 250 евро а 250 лв.ми е лимита, защото още обичам хубави  дрехи и обувки , обичам да пътувам, обичам хубава Бяла козметика и професионална за косата. На всичкото отгоре забелязах, че отливките са ми предостатъчни и бързо губя интерес, предпочитам да пробвам нови и нови . Ето сега поръчах си отливка на Iris poudre защото прочетох в английския Reddit че е едно към едно със спрения Ferre, а аз го обожавах и да едно към едно, но цената е много висока а на практика 2 часа след като си пръснах на китката и вече няма никой. Заслужава ли си 400 лв да бумнеш и после в чанта да си го разнасяш за да не спираш да миришеш? Ми не

Казват, че няма лоши въпроси, пък и форума дава понякога нужната анонимност, да се зададат и "неуместните" въпроси, още повече, че питането не е конкретно към някой, а е обобщено. Всеки може да подмине ако не му се отговаря .
По-скъпите парфюми са на двойна и тройна цена на дизайнерския мейстрийм, т.е ако човек може да си позволи да си купи два или три парфюма, ще може да си купи и по-скъп. В моя случай - като наредя един такъв (имам два такива) до другите си парфюми, колкото и да ми харесва, след месец, два, три - и интересът ми спада, търся разнообразие и посягам към някой друг парфюм. Не виждам иначе нищо лошо ако някоя жена харесва много скъп парфюм и си позволи да се зарадва. Ако има само няколко които да я радват и да ги ползва наистина, защо не? С моята голяма бройка и да взема скъп - ще се изгуби нейде сред останалите и ще се сещам за него, колкото се сещам и за останалите. И да, другото е, че дали с възрастта, дали от пренасищане - дори и нещо да ме грабне силно - никога не е чак толкова силно, няма го това увлечение силното по парфюм, както преди. Всички са просто парфюми в крайна сметка и не са вълшебни течности, ние сме тези които пришиват емоциите си към тях. Има го и фактора, че с времето човек знае към кои парфюми гравитира и се връща така или иначе, и за мой страхотен късмет - тези парфюми са от дизайнерския мейнстрийм, още от времето когато нямаше ниш, и са вече в колекцията ми. Добавям по някой друг, но все по-колебливо и неохотно. Много рядко ми се приисква да се запознавам и с нови марки, както и да поръчвам проби и мостри. Възможно е да е просто период на спад в интереса.
Парфюм за деня - Chloe Intense. Избрах си го като подарък по-миналата Коледа, чак сега този сезон го нося за пръв път по-често, просто не му идваше реда досега.
С две думи - в моя случай, дали голямата бройка, дали привързаността ми и навика към парфюмите които вече имам, дали приоретизирането и практичността както и други споменаха по-горе играят роля, дали спада на интереса към парфюмите като цяло, но е факт, че оставам някак встрани и без влечение дори да тествам по-скъпите парфюми. Подминавам в мола щандовете на Creed, Amouage, MFK, Diptique, Frederic Malle, Byredo, Tom Ford и прочие, не се трогвам от факта, че не познавам почти нищо тяхно .
Сега си давам сметка - по абсолютно същите причини изброени по-горе подминавам и парфюмите на Зара, Аберкромби, Bath and Body Works, селебрити парфюмите, нямам интерес и към ориенталските. Лимитирала съм се в моя си кръг от любими марки и ми е комфортно така.

Аз пък далеч не искам да имам толкова много парфюми вече. Така и не разбрах как се размножиха до трицифрена бройка която заплаши да започне с 2, и тогава се спрях. Беше февруари 2017. Наложих си ембарго, дори направих тема в чешкия парфюмен форум която още е активна, и ще отбележи десетилетие догодина. През двата локдауна обаче избухнах отново, но поне се запасих с вече изчезнали любимци.
През 2027 ще започна отново, с нови любимци във всяка категория, живот и здраве.

Ползвам темата като АА/АП Анонимни (и не чак толкова) Парфюмани. Тази година съм купила само 2, и то 30мл, като само Angel Fantasm е нов за мен. Bouquet Ideale повторих. За мен това е идалната череша (с канела ), въпреки че в състава череша няма.

Не вярвам да купя повече от 3-4 до края на годината, защото силно обичам други, които вече имам.

Аромат за деня- GdT Oro e Miele. Довърших пробата, и е на челно място в уиш листа. Тук отново е кучи студ и леден вятър, и сега е прекрасен, гушлив, и уютно-вкусен. В петък летя към пролетта в България, и ще видя каква муза ще ме осени.

Аз давам доста пари за парфюми, но при мен харченето на пари е профилирано. Имам периоди, в които харча повече пари за дрехи или за парфюми или за бижута или за обувки. Винаги е "нишово" харчене. Тоест за една категория. Парфюми обаче търся намаления, някаква сделка - нещо, ако е възможно.
Например моите амуажи са купувани с отстъпка. Не съм плащала пълна цена за нито един. Имам и психологична граница за всички категории, но и забелязах с времето, тази граница може да се измести във възходяща посока. В началото, когато колекцията ми беше скромна, давах повече пари, сега съм се кротнала и купувам отливки или мостри повече и от време на време някоя бутилка. Установих, че повечето парфюми не ми харесват и спрях да правя слепи покупки с малки изключения. Например серията Shalimar Millеsime нямам проблем да взимам на сляпо. Но вече повечето ми покупки на бутилка, са след дълго тестване и обмисляне и си прабвя бюджет когато искам да купя скъпа бутилка.
Вчера и днес парфюмът ми е Vanilla Diorama. Утре ще е време за смяна, още не съм решила кой ще е.

За мен парфюмите са онази неуловима магия на битието, където като воал се реят нашите мечти, копнежи и спомени.
Само поет може да опише тази неуловима нишка на душата
СЪМНА в сънните градини,

всяка капчица роса

отразява ведросини,

ведросини небеса.

 

Сребърни лъчи долавят

на живота песента

и смирено благославят,

благославят вечността.

 

Събуди се, дух замрежен

среди рой самолъжи,

за блена си — чист и нежен,

чист и нежен разкажи.

Днес получих отливките - аромат за деня - Orchidée Vanille Van Cleef
Като бях дете събирах цяла година лев по лев, за да ми се купи кукла Барба / тогава внушителната сума от 100 лв/ и сега за всичко съм същата - искам ли нещо страстнно - трябва да го имам или сън не спя.

Подтикната от групата пробвах новия J`adore. Признавам само веднъж и може би това е проблемът, но ме пренесе в детството- в стария апартамент на баба ми имаше едно малко шишенце парфюм и миришеше точно така.
Най-вероятно е било внос отнякъде, защото дядо ми е бил тираджия по комунистическо време..
Но е онова ретро... отпреди...десетилетия

Аз пари за неща, които не ползвам не обичам да давам- парфюм на сляпо абсурд.
Не купувам и по много, просто ...сякаш не съм пристрастена.

Oт последното ми  ходене по магазини много ми допадна Armani Si Musk Red...

Първо мостри, отливки или най-много 30 мл поръчвам и купувам аз.
Много рядко се гръмвам на 100 мл. опаковки без да съм сигурна, че ми харесва ароматът. И когато съм го правила, в повечето случаи съм съжалявала, защото бързо са ми омръзвали.

Ако мога, винаги бих купувала 30-милилитрови флакони. Идеален размер е - аз съм пестелива, но и ароматите не ми втръсват.

Напоследък не искам да си купувам парфюми просто ей така, искам да обвържа покупката с някакво преживяване. Последния си парфюм си взех от една екскурзия в Любляна и така ми е много по-скъп и сладък, носи ми спомени за нещо хубаво. Затова и не искам да купувам само защото има промоция в Дългас например (няма нищо лошо в това, просто аз съм на друга вълна от известно време).

P.S. За отливките - супер удобни са, но наистина има нещо гнило. За мен парфюмите са цялостно преживяване и когато ползвам такъв от пластмасово флаконче, не е същото.

Защо пластмасово? В буркани.бг има стъклени с хубави метални пулверизатори - в случай, че купувате от групите, там се продават в такива. Тези от йонели и старкорп не съм ползвала и ако са в пластмаса, няма и да обмисля поръчка.
Последните ми покупки с изключение на една особено куца бяха точно на база малки опаковки - 15 мл, защото не съм никак пестелива. Едната офъщях за три дни с огромен кеф, докато ми дойдат 50 мл. Другата си нося в чантата.

Открих новия нишов бранд на Бертран Дюшафур - L'Entropiste. Шишетата са с неправилна форма и това не е случайно. Марката е базирана на философията, че хармонията идва от хаоса. Основната идея на ентропията е контролираната хаотичност. Умишлено се създава дисбаланс и напрежение между съставките. Така се получава динамичен, променащ се аромат.
Смесват се неочаквани нотки, а в еволюцията на парфюмния бленд се редуват ред, хаос, нов ред и още по-голям хаос. Търси се контраст и високи нива на ентропия. Най-много ме впечатли Altamura - ухае на коктейл с коантро и резен портокал, който бива изпит на пейките по време на литургия.

BillieCross, от Starcorp са, дойдоха в пластмаса.

Днес си припомних Scarlet Poppy на Jo Malone. Ретро, женствен, подходящ за този мрачен, но уютен ден.

На Йонели също са стъклени