За безсмислените "саможертви", или "чиста къща - пропилян живот"

Е ти пък защо не си наемеш?!?

Mila1331, действай сега, веднага. Недей да чакаш, защото времето, в което децата проявяват интерес към домакинската работа, изтича. Ако не е изтекло вече безвъзвратно.
Според мен всяка майка (или родител, ако и бащата умее) е длъжна да научи децата си на основните домакински умения, без значение от пола. Да могат да се самообслужват. Дали ще го правят, когато станат семейни, вече е въпрос на договорка с партньора, но ние сме длъжни да ги научим.
Чистене, готвене, пране, гладене... Основните неща.

Наела съм си. Бабата, дето чисти във входа, идва от години и у нас. Но вече рядко, че е много стара и ми е съвестно да я мъча и с моя апартамент, но за новия ще си търся друга.
Истината е, че при мен не е само мързел, ами вече и чисто физически не мога, имам купища здравословни ала-бала, дето счупване от чистене не са баш най-адекватното.
Ние ще се местим след няма и месец, тъй че сега е зает със задачата да си разчисти стаята от стари играчки, книжки и т.н., защото при местенето определено много неща ще изхвърлим или ще раздадем. Едно съседско момченце вече се радва на купища играчки, които са складирани из всякакви шкафове у нас.
Уча го и да готви, от 2 години си прави сам закуска сутрин.
Много ми помага и при пазаруването, защото аз не бива да нося нищо повече от 2 кг.
Иначе - отдавна съм му показала и как се бърше прах, и как се чисти с прахосмукачка, с моп, мие си сам шишета за училище и кутии за храна, но всичко става с ужасно много “Направи това, направи онова”, като някакъв пъдар съм постоянно.
Сама ли съм в това или има и други такива, дето се ослушват и само чакат да се обърнете и пак да си включат телевизора/таблета?

До характер е. Обаче у нас са така всички. Аз съм пъдар, разпределител и звероукротител.

Въпрос на възраст. На 3-4 години може да те моли със сълзи на очи да му дадеш да чисти с прахосмукачката, на 13-14 – да те заплашва със социалните, ако го накараш да си почисти стаята. Нагласяваш се според възрастта.

О, да, като беше по-малък - беше далеч по-голям ентусиазъм. Сега се опитва да се измъква с “цял ден съм бил на училище, искам да си погледам/поиграя”, “как така ще си пиша домашните събота и неделя, нали са почивни дни”…
Не искам да си мисля какво ще е в пубертета .

Прав е човекът, но същото важи и за мама. Цял ден е била на работа, после застъпва втора смяна вкъщи - готвене, чистене, деца..., а някои и трета смяна карат през нощта, ако са с малки деца с лош сън. Ами мама кога ще си почива и прави нейни си неща?
А събота и неделя трябва да са почивни дни за всички, не само за децата и мъжа.

И до родителски пример е. Ако таткото също чисти, готви, подрежда и разтребва, децата се учат от малки. Поне при моите момчета действа. Не е нужно сто пъти да повтарям. (Тоалетната е винаги чиста, колкото и да не е за вярване, мивките - също.)

Аз пък не обичам мъжа ми да ми се меша в кухнята, понеже е придобил някой маниери от баба си и майка си и докато готвя, току ми каже " Ми то това ни съ праи така". Ей, това ми е най-противно.
За чистенето имам робот. Най-мразя да мия чинии.

Чинии е ужас и аз мразя. Ей сега мивката ми е пълна с неща, дето не мога да бутна в миялната и трябва да измия на ръка, отивам след малко, но с голямо нежелание.
Фрау, вземете си миялна, ще се родиш.
По принцип да си кажа, че аз си имам някаква моя система на поддържане на домакинството и някой като ми се намеси, обикновено не съм крайно доволна, мъжът ми например ей тия въпросни неща, които не се мият в миялна никога не може да запомни, че не трябва да ги бута там. И той ги слага, аз ги вадя наново. Реди съдовете вътре, ама не я пуска. Едно копче е , ама нали…
Вчера точно си говорихме в новия апартамент как да си улесним нещата и особено прането, защо все още съм перяла дрехите на детето отделно… Да сме си сложили 2 коша за различните цветове, бяло, цветно, ама както писах горе, явно в това отношение ОКР-то ми е тежко и няма как примерно чорапите на мъжа ми за футбол да се перат на 40 градуса с тениските на детето, камо ли с нещо мое. Или яке, което нося навън и пера на 30 градуса, защото иначе ще се скапе, да е заедно с нечии гащи. Преди още повече се втелясвах и слагах редовно и дезинфектанти за пране, олей, само като се сетя какви неща съм правила и се чудя къде ми е бил акъла изобщо… Но да, в интерес на истината, и на мен чистенето ми е било терапия, ето мога да убия всички гадни микроби вкъщи (с тонове препарати, парочистачки и какво ли още не), домът ми е чист, сигурен и спокоен, всичко е под контрол, няма болести и зарази, детето ми ще е в безопасност… и хоп, водя същото това дете на детска градина, нашата беше с адаптация, първите 2 седмици бях с него… и виждам една камара сополиви дечица, на които няма да лъжа, но им течаха носовете и едното го видях как си извади един дебел, жълт сопол и си го пъхна в устата.
Няма да казвам, че следващата година бяхме болни вкъщи почти нон-стоп, малкият отнесе само 1 АБ, но аз заковах цифрата на около 5.
И май тогава престанах с тая идиотщина с чистенето. А, после дойде Ковид и за малко имах пак превключване, ама детето почна да кашля от дезинфектантите, дето се поливахме тогава и спрях с такива изстъпления.
Леле, тази тема наистина е една от най-добрите, в които съм писала в бг-мамма, защото ме кара да се замисля за супер много неща, които иначе се правят абсолютно по default.

Мъжа ми чисти, повече от мен, подрежда, пере, слага-вдига, много представен баща е. Единствено за готвенето съм основно аз, че няма усет. В неговата част е да разчисти след като съм се вихрила. ОБАЧЕ децата ги подканям сериозно и многократно, и баща им също им ръмжи.



Оле-оле. К'ви са тия работи. У нас всичко е под ножа. И не простирам изобщо и всичко влиза в сушилнята. Ей тази седмица е имало катастрофа и една моя вълнена жилетка замина за боклука. И чакай да ти кажа да се гътнеш - у нас има ски дрехи, които НЕ пера. Пера веднъж годишно, след края на сезона, със супер-дупер препарат за пране на мембрани. Прането ги съсипва, времето ги съсипва и за да са възможно най-дълго в добро ТЕХНИЧЕСКО състояние се перат възможно най-рядко.

Мислех, че децата са що годе чистички създания докато не видях класните стаи в училището на моето и как си посядат на пода в праха
Но пък е факт, че не боледува грам и може да ви звучи безумно, но подозирам, че е защото си гризе ноктите и ходи зимата без яке.

Все едно ние едно време не сме се въргаляли в учулище и якетата ни не бяха вс е на земята,че сега да се изненадваме 😅
Каквото е било такова пак ще бъде ...

Те децата са чистички само ако грижовната ръка е взела мерки. Особено най-малките са направо като животинки и се учат на хигиена точно като куче/ коте.

Отдавна съм се отказала от идеята, че децата са чистички създания. У нас ме бъзикат за една фраза: “Не си пипай лицето с мръсни ръце”. И сега на 10 г. като излезем някъде навън се пипа абсолютно всичко - парапети, витрини, изобщо всичко, след това се почва пипане на уста, нос, очи, хипохондрикът в мен е в много сериозно изпитание. Иначе - ясно ми е, че се въргалят все още по земята, защото щом го прави вкъщи, същото е и в училище. През зимата на -5 се стои в клас по тениска, защото му е топло. Изобщо, май се облича суичер само, докато отиде дотам (5 мин.) пеша и дотук. В трети клас вече боледува много по-малко.
Наясно съм, че навън не мога да го опазя от големия лош свят (и бактериите в него), но държа поне вкъщи да е относително чисто. От ОКР-то ми на тема почистване е останало правилото никакво влизане вкъщи с обувки. Събуваме се пред вратата, обувките в ръчичка и после в шкафа за обувки. По улиците продължава да е осеяно с кучешки акота, не искам това да ми влиза в къщата като детето ми лази по пода. А и изобщо.
За ски нещатата за пране - разбирам до някъде. Мъжът ми ми дава да му пера грейки и якета примерно 2 пъти на сезон и много внимавам, за да не скапя разни покрития. За детските от Лидл не се безпокоя толкова и без това на следващата година вече е за нови, защото са му малки.