За безсмислените "саможертви", или "чиста къща - пропилян живот"

Бюти само до спирта и дезинфектанта сме

Та другото ми най-омразно но наложително е фурната - и сега милата е за чистене и понеже умна глава не си взе самопочистваща, сега един път месечно, кисне по три дни и жули кат гламава.
Както и да го покривам това ядене, както и да го магеря, накрая пак осъмвам с фурна за чистене
Голяма грешка.
Лек ви ден - хващам се за парцала и потеглям към фурната

Нито майка ми, нито бабите ми са се жертвали особено.
Майка ми и баща ми работеха в Либия и Мароко години наред. Преподаватели бяха. Там си бяха основно двамата, а ние със сестра ми ходехме само за ваканциите. Не се счупваше от домакинстване.
Едната ни баба пък се е омъжила много млада за по-голям и луд по нея от любов мъж, който я носеше на ръце. Баба никога не беше работила, "задължението" ѝ беше да е красива и да гледа децата и внуците (3 деца и 7 внука), готвеше и постоянно ходеха по разни журове. Дядо пазаруваше, гладеше, плащаше сметки, чистеха заедно, но той все се притесняваше тя да не се измори и  гледаше да прави максимум. Даже той се прибираше на обяд да направи салата и да обядват заедно.
Другата баба пък се омъжила много късно (над 40) за много по-млад мъж. Работеха и двамата, домакинства и двамата. Тя миеше, готвеше и чистеше, но всичките зимнини, които се правеха навремето си бяха негова работа (от сладката, през лютениците и компотите, до месото и луканките). Никога не се оплакваха.
Това за хора, родени в началото на миналия век става дума.
Назад как е било са ми разказвали само в единия тод. Били са животновъди и търговци. Мъжете са се занимавали със стоката, жените с градината, къщата и децата. Реално мъжката работа е била 24/7. Женската също. Тогава е нямало как да няма разделение, чисто физически. Сега не е толкова трудоемко, нито времеемко всичко по домакинстванеъо.

Чуби, при следващата смяна вземи самопочистваща се. После само я избърсваш, без да търкаш и бършеш.

Чуби, за пореден път пишеш откровени глупости. Когато създаваш семейство и деца не го правиш сам, а с партньор. В много случаи, обаче, партньорът се оказва само на хартия, физически не се включва в домашните задължения и не изпълнява ролята си в отглеждането на децата. В тези случаи, съвсем нормално е на една нормална жена да й тежи. Но не й тежат дома и децата, а самотната грижа по тях. Дали правиш разлика? Споко, риторичен въпрос, разбира се, че не правиш. От известно време насам ти чета излиянията в тоя форум и много се забавлявам с тая поза на света Богородица, която си заела и се опитваш тънко да начукваш канчетата на някои потребителки. Както сега, ах ох, ама като им тежи, що са тръгнали деца да раждат. Изключително грозно изказване. Някак прозира една тънка идея, че зер само самоотвержените властелинки на парцала и черпака си обичат децата и грам не им тежи вечния слугинаж в една къща /особено ако само те го правят/ и видиш ли, на всяка жена дръзнала да създаде семейство ТРЯБВА да й харесва домакинстването. Ако случайно има по-смислени интереси, явно не е трябвало да ражда и да се жени. Изобщо, чутовни тъпотии чета тук.

Относно бабите и майките ни. Ами много е просто - бабите ни са живели в такова време, че работата за всички е била основно физическа. Нямали са изобр и са го осъзнавали, време за оплаквания не са имали и това, че не си ги чувала да го правят, не значи, че им е било ок. Но и тогава мъжете са работили много и физическа работа също, абе общо взето всички са опъвали яко - на къра, с животните, по двора, всички домакински дейности на ръка, вечер лягаш и умираш, къде ти време да се замислиш даже има ли и друг живот. Макар че всъщност, зависи колко сте годишни и съответно бабите ви. Моята този месец става на 90 и никога не е била домакиня, т.е да не работи за работодател. Останалото си е вървяло, дядо също е работел много, отделно животни гледаха, ниви и т.н.
За майките ни вече е било малко по-различно. Пак всички са работели, ама вече не баш на къра. Мъжете, обаче, са продължили да не пипват вкъщи, щото нали, те работят. Е, вече не на полето от тъмно до тъмно, ама ся, туй са подробности. Свикнали са вече жената да се грижи за дома и децата, макар тя вече да не стои вкъщи, а да ходи на работа наравно с тях. И в един момент се получава следното - той се прибира от работа, опва се на дивана с вестника или си чака салатата и ракията, а тя се прибира от работа и почва да шета, готви и всичките дейности по един дом, знаем ги. Е, ще се дразни не, ами.... Какво чудно има.
А за нас днес, пък, е съвсем съвсем друго, даже няма място да сравняваме.

Мъжете масово се скатават от домашните задължения, то е ясно. То ако домашната работа ако беше много лесна и приятна, щеше да стои опашка от желаещи да я вършат. Защо ли такава няма.

Ами ето ти още една глупост - първо, преди да го вземат тоя партньор на хартия малко да са мислили къв е и за кво им е аджеба. Нали я знаеш тая приказка - да си гледала, като си се омъжвала.
Ето ти и още една глупост - като не могат да го впрегнат в общото рало тоз същият хартиеният образ, да не занимават околните с мрънкането си щото никой не е длъжен да им слуша оплакванията.

Това, че мъжете не домакинстват чисто и просто не е вярно. Има разни хитреци дето са си намерили свити женици, да ги обслужват като паши, но повечето с които съм израстнала и познавам от никакво домакинство не се скатаваха.

Моят мъж готви и и чисти наравно с мен, не завиждайте:) Ама аз гледах с какъв ще се събера, щото съм казала още от Ден 1, че слугиня няма да бъда и така вече 12 години...

ММ просто не може да търпи разхвърляно и мръсно. Не е нужно да му казвам какво да прави, той автоматично чисти и подрежда след себе си. Чак се учудвам, че има мъже, които оставят хаос в банята или кухнята. За мен това е неуважение към партньора.
А готвенето му е хоби- много обича да пробва нови рецепти. Идва му отвътре някак, дарба...

А, имах си хас да не стигнем до "сама си е виновна". Някои неща в партньора по-късно избиват, има мъже, които след раждането на дете и оставане на жената в майчинство леко спират да се включват у дома, щото тя нали си е вкъщи по цял ден. Тия неща преди хартията може и да не са излезли наяве.
А и нали говорехме за бабите и майките. Мъжете от предишните поколения масово не пипваха домакинска работа и гледане на деца. Не че не имало изключения, ама налЕ - изключения.

Иначе, разбира се, че човек трябва да гледа с кого се взима, тук няма спор.
За свитите жени също е вярно, но обикновено те са продукт на други такива жени, отглеждани в такъв модел и научени, че мястото и ролята на жената е с парцала и черпака.
Освен това, хората са различни. Едни са подредени и дисциплинирани, други разхвърляни и неглижиращи. Тия вторите, не са задължително лоши и да им туряме хикса. Обикновено все пак имат и много положителни черти, заради които си заслужават. Тегаво е като се съберат двама от различен вид. И пак, намират начин да се напаснат.
Колкото до мрънкането. Ами понякога на човек му дотежава и иска да си изока. Серийните мрънкачи ги изключвам тук.
Важното е всеки да си намери собствения баланс. Няма нужда да се заклеймяваме тук едни други. Кой как и дали чистел, кой не, какво значение има, ако не ти е в къщата, та така се настървяват някои да съдят? То светец до светеца, мила моя майно льо. Хайде няма нужда.

Напълно споделям написаното от sixsens. Сякаш е видяла мислите в моята глава

На мен лично ми е интересно защо някои хора остават във връзки, в които партньорът е такъв само на хартия, докато реално е воденичен камък на шията.

И на мен, но сигурно те си имат своите причини да търпят връзка с партньор, който не ги удовлетворява.

Да, то приказката за причините не е случайна. Ама колко пък да е значима една причина, че да живееш в неудовлетворение. Животът, за съжаление е един и е времеви ограничен. Никой не живее 1000 години и няма право на повторение.
Кофти.

За съжаление все още има хора, за които е по-важно как изглеждат в очите на другите, отколкото как се чувстват самите те.

Да, сега сме на етап: "Сама си е виновна" или " Аз знам как да избирам най- най- мъже".

Да си плюем всички в пазвата, че след нас ще има и щерки и внучки и правнучки , и да се надяваме и те като нас да са най- най- от към избори и съпрузи.

Не става с надежда, а с възпитание в самочувствие и независимост. И с реална подкрепа, а не "С мъж зле, без мъж по-зле."
Даже не е до избор, а до това в каква роля ще се постави една жена. Първо е заявяването, за да се стигне изобщо до избора.
Никой не е виновен за това какъв е човекът до него, но длъжен ли е да търпи доживот негативи?