Всички представяте ситуацията от гледната точка на детето. Обаче някой замисляли се, че донора, иска да си остане анонимен и едва ли би искал да бъде търсен и намерен. Това е само една клетка и донора едва ли си представя как някой ден една сурия деца му чукат вратата и викат мамо.....
Права сте, има случаи обаче в които донорката може да няма против след време някой да направи контакт с нея, не говорим детето да е част от живота й в бъдеще, просто да знае за произхода си повече.
Съгласна съм, че това може да създаде много проблеми за донорите, просто не мога да спра да мисля, че децата ни имат право да са информирани. Може би не биха се интересували за допълнителна информация, но какво ако поискат. Както осиновените деца, някои от тях са били оставени още след раждането, но пак искат да знаят кои са истинските им родители. Темата е доста сложна и дълга. Семейства, които са правили ин витро в чужбина ако има могат да се включат, защото например в САЩ със сигурност може след 18г на детето да се разкрива информация за донора.