Момичета, една странична тема, ама вече треска ни тресе в къщи.
На кака ѝ предстои кандидатстване и всяка вечер ми играе и си казва материалите. В един от тях има образ куче и като се разлае Линошка настръхва миличката. На какво ми е подложена тея дни само, ама и на кака ѝ е важно! Така се моля с цялото си сърце да я приемат и не щот ми е щерка, но много е талантлива - родена е за сцена! Но ми е тревожно, изпит е всичко може да се случи. Колкото повече наближава кандидатстването, повече паника ме обзема, не го показвам разбира се, окуражавам я, съдействам ѝ като ѝ изработих танците, да блесне и с тях, но Линче ме усеща, гуши ми се, мъркоти. Будуваме си вечер заедно и ѝ говоря да се молим за кака да успее, че ще ни е мъчно малко като иде да учи другаде, ама да си следва пътя и... ме гледа тъпо 😁