Торта в ресторант – как постъпвате?

Ясно. Ами щом със сигурност не сте, какво направихте? Оплакахте ли се на когото трябва или само във фейсбук и тук? Говорихте ли с управител? Поискахте ли да се гледат записите от камерите и да се проследи колко сока се сервират? Или мълчаливо платихте? 
На едно излизане с голяма компания, част от приятелите ни бяха с децата. Оставиха ги в детския кът към заведението, който се таксува на час. Една от майките забеляза, че в сметката е маркиран детски кът с един час повече и веднага каза на сервитьорката. Беше доказуемо в колко часа ни е отпечатан касовия бон, а децата бяха взети обратно на масата преди да поискаме сметката. Дойде управител, извини се и направиха корекция.

Хаха, вие да не сте разследващ полицай, 5 въпроса, цели 5
Не знаех, че трябва да споделя историята от край до край. Поправям се
Естествено, че възразих за количеството сокове, случката беше преди 5-6 години, камери нямаше в заведението тогава. Извикахме управителката, съответно каза, че ако не платим няма да излезе ревизията на сервитьорката, 18-19 годишна студентка, която ще трябва да си ги плати от джоба, естествено мъжа ми се размекна, каза айде сега, давай да плащаме, рожден ден е, момичето сигурно това му е надницата, бла бла и така. Платихме, въпреки моите протести ( после в къщи мъжа ми си го отнесе ) и повече не направихме рд в това заведение.

Ревизия
Ние по принцип като сядаме, сме свободни за няколко часа напред, та бихме ги окуражили да направят ревизията сега, на момента. При шашми действа в посока внезапно благоразположение към клиента и редуциране на сметката.

Ама моля ви се, каква ревизия?! Аз от къде да знам с какво количество са започнали деня или седмицата и дали въпросната сервитьорка не е въртяла и други схеми по-рано? Тоя мъж е за убиване. Жал му станало?! Щом несъмнено има несъответствие в сметката, си отстоявате позицията и не плащате докато не ви сметнат правилно консумацията. А ревизия да си правят след края на работното време с клиенти и да се оправят помежду си, изобщо не би ме интересувало как.

Навсякъде, където сме празнували, всичко са ни давали, без да ни питат - в кутии. И в Тон Бонбон, и в квартала. Не ми се случвало друго. Ако Ви дразни, не ходете там. Вие сте клиент.

Хаха, хитруша е тази управителка, не стига че ви краде, ами и вина ви вменява. Интересно как точно няма да излезе ревизията при положение че соковете са си във витрината, те не са изпити, само са таксувани, т.е. тя е на плюс, все едно бакшиш сте дали. Няма да се учудя ако и касовата бележка не е от легитимен апарат и тая информация изобщо не отива в НАП в този ѝ вид.

Моят мъж също не обича да се разправя. В такива случаи казвам "ти иди запали колата, аз ще оправя сметката".

Сигурно “ревизията” е само счетоводна, сравнение на оборота от ресторантьорския софтуер с паричните средства , без инвентаризация на физическата стока 😅
Което, разбира се, не следва да е така, но наистина добре ги е обработила управителката. Не знам дали и аз бих се разправяла, особено ако всичко друго е било ОК, сигурно и аз щях да платя, но бих оставила коментар в Гугъл с предупреждение.

За първи път ми се случи наскоро. Не реагирах,но няма да повторя заведението.

Аз много отдавна не съм носила торта в заведение. Когато синът ми беше малък или ако ние сме празнували рожден ден в заведение, явно наистина е било отдавна,  никъде не сме плащали за рязане, сервиране и тн. Не се е случвало да ни ощетят, ако остане от тортата, винаги я връщат. Ако решим, оставяме за персонала, ако решим(според ситуацията) си я прибираме, като например много интересна торта, от която исках да изпратя на дете, което бързаше и не дочака рязането, да занеса на бабите и тн.
За бала на сина ми поръчах плодови тарталети и петифури, а не торта, както обикновено поръчват. Причината, че се започва "ох, надух се, ох на мен само малко да я опитам, ох само една виличка и почва едно ровене, чоплене и в общи линии никой не яде. Затова тарталети, който иска. Много ми харесаха и след една година  за мой повод поръчвам от същото място. Много се колебаех дали да не пратя сина ми или мъжа ми да ги вземат, но в крайна сметка отидохме със сина ми. Отварят тетрадката, дават ми поръчката, нещо подозрително ми се видя и аз като повечето, хайде да не съ дребнава. Обаче срам не срам, казвам, извинявайте, аз ще ги преброя. И се оказват вместо 25 тарталети, 20.Почнаха да кършат ръце, ами няма повече(моето събитие беше пак около бално време, натоварено) искам ли същите, но в друга форма, да не са обли, да са кръгли. Е, искам, какво да правя. И в този момент нещо се връцна продавачката и ми носи друга кутия, объркали поръчката ми. Пиша всичко това, защото се случват и  недоразумения, освен че има и наглост понякога. Аз с годините се научих да реагирам, срам, не срам, питам, казвам си каквото мисля. Ако бяха мъжете от семейството, като ги зная, първо няма да се сетя да проверят, второ от неудобство не биха реагирали.