КГБ = Клуб на Готините Баби - 246 "Априлско пробуждане "

Новости в диагностиката и лечението на болестта          Алцхаймер – период 2025 - 2026
Към 2015 година броят на болните от болестта на Алцхаймер по света е бил около 30 милиона. През същата година тази болест е причина за смъртта на около 2 милиона души. Тя се проявява най-често при хора на възраст над 65 години, но 4 – 5% от случаите са по-ранни. По-точно  деменцията засяга 1 на всеки 14 души по света на възраст над 65 години и 1 на всеки 6 души на възраст над 80 години. В България има регистрирани около 100 000 болни с деменция и се предполага, че има поне още толкова нерегистрирани. Заболяването е описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и е наречено на негово име.. Най-често съобщаван рисков фактор са напреднала възраст, наследственост и влиянието на околната среда. Други рискови фактори за развитието на заболяването са женския пол, черепно-мозъчни травми, сърдечно-съдови рискови фактори, като хипертония, а също и диабет.
От всички открити деменции най-разпространена е болестта на Алцхаймер 50 – 70 %. Преди да се постави диагнозата или да се отхвърли, трябва да сме наясно какви са признаците на нормалното стареене и кое подсказва началото на болестта.
Нормално стареене (без деменция) В този случай човек забравя, но после се сеща.Примери: Забравя къде е оставил ключовете → намира ги по-късно.  Забравя име → след време си го спомня.  Понякога се разсейва.  Прави грешки, но ги осъзнава.Важно: ежедневието остава нормално.
По-скоро Алцхаймер Тук има реална загуба на функция, не просто забравяне. Примери: Забравя разговор → изобщо не помни, че се е случил. Повтаря един и същи въпрос многократно.  Не разпознава познати места или хора. Трудност да плаща сметки, да готви познати рецепти. Слага вещи на странни места (напр. ключове в хладилника).
Най-важните “червени флагчета”Ако има 2–3 от тези, трябва преглед: Промяна в личността (апатия, раздразнителност), Загуба на ориентация, Проблеми с ежедневни задачи,Липса на осъзнаване  казва (“нямам проблем”), Близките се тревожат повече от самия човек. Медиците от цял свят се стремят да открият причината предизвикваща болестта, да я изследват и да приложат адекватно лечение. От изключителна важност е ранната диагностика.Постига се с кръвни тестове, които са революция в ранното откриване. Такива са кръвните биомаркери, които улават болестта много преди да се демонстрират тежките симптоми. Тези тестове са много точни и достоверни – приблизително 95% чувствителност. Открити са и нови технологии, с помощта на  които диагностиката може да се постави години, преди да настъпи деменцията. Разбира се, все още се използват и класическите методи: ЯМР и РЕТ скенери, за откриване на плаки в мозъка, Когнитивни тестове и неврологични прегледи от психолог. Най-новата тенденция в ранната диагностика е кръвен тест за потвърждение с образна диагностика.
Новости в лечението –Новите медикаменти влияят на самото заболяване, а не само на симптомите. Прилагат се специални антитела, ( Lecanemab и Donanemab) които почистват амилоидните плаки в мозъка. Забавят развитието на болестта, но за съжаление не я спират напълно. Има и ограничения за прилагането на тези медикаменти  – ефектът е умерен, дават странични ефекти – мозъчен оток, най-добре действат, ако се приложат в ранния стадий. Ето защо ранната диагностика е толкова важна. Напоследък се разработват т.н. Комбинирани терапии, които едновременно таргетират амилоида, тау протеина и възпалението. Смята се, че този вид лечение е бъдещето. Генна терапия и персонализирана медицина – все още на експериментален етап. Освен медикаментозна терапия, в ранните стадии може да се прилага когнитивна терапия, както и специфични упражнения и дейности, с цел Пациента да се справи по-лесно със съпроводените от Алцхаймера проблеми. Правете си упражненията за паметта. Това е съвет от мен!
Обобщение с няколко изречения: Най-големия пробив в ранната диагностика е чрез кръвните тестове. Появиха се първите лекарства, които забавят развитието на болестта. Бъдещето е в комбинираните терапии, компютърната диагностика и персонализираното лечение.
Преди да се започне лечение трябва добре да познаваме ранните симптоми на Алцхаймер, които за съжаление често се пропускат. Не става дума за нормалното забравяне, а за промяна в ежедневното функциониране. Кои са най-ранните признаци? Те често са фини и поведенчески.  Трудно се забелязват, защото се неглижират и се бъркат с нормалното стареене. Рискът може да се намали чрез  движение, хранене, контрол на здравето.   В България има базова диагностика,  новите терапии все още навлизат бавно.

Забравяне на скорошни разговори и събития, повтаряне на едни и същи въпроси, трудност да следи разговора или сюжета, леко объркване в познати ситуации. Когнитивни проблеми: Забавено мислене, трудност с намирането на думи, с вземането на решения, с планирането на задачите за деня. Поведенчески промени: апатия, раздразнителност или тревожност, социално отдръпване. По-напреднали симптоми: Загуба на ориентация ( дори в познати места), проблеми с разпознаването на хора, промени в личността. Най-близките забелязват промените повече от самия човек. Работещи фактори за намаляване на риска от възникването на болестта на Алцхаймер. Няма 100% превенция, но можем значително да намалим риска. Физическа активност - 150 минути седмично (ходене, спорт),  подобрява кръвоснабдяването на мозъка. Хранене -  най-добре проучена е диетата с риба,  морски дарове, зеленчуци, зехтин, ядки –т.н. средиземноморска диета. Препоръчително е приема на  захар и преработени храни да се намали.  Мозъчна активност - учене на нови неща,  четене, чужди езици, шах,  социални контакти.  Сън – 7 – 8 часа сън. По време на сън се изчиства амилоид от мозъка.  Контрол на рискови фактори: Много важно: Високо кръвно. Холестерол, диабет, затлъстяване, пушене, Умерено количество алкохол, Хроничния стрес увеличава риска. Това са едни от най-силните фактори, които влияят за появата на Алцхаймер.   
Къде се работи най-активно: София (Александровска, Св. Наум).  Пловдив, Варна (по-ограничено).
Какво се прави реално  в България за момента - има напредък, но и ограничения.  Диагностика - В България се прилага стандартната: неврологичен преглед, когнитивни тестове, ЯМР. Ограничения: новите кръвни тестове не са масово достъпни. PET скенери за амилоид има, но рядко се използват, защото са скъпи. Лечение - В момента: Използват се класически лекарства: Memantine. Rivastigmine – облакчават симптомите, но не спират болестта.  Новите терапии с антитела все още не са широко достъпни в България,  а и навлизат бавно. Не се покриват стандартно от НЗОК.  Възможно е участие в клинични проучвания (рядко, но ги има).
Столичната община е раздала 250 смарт GPS устройства на близки, в чиито сем. има болни с деменции.. По този начин ще бъде предотвратен риска от загубване на възрастните хора..
По въпросите на мозъчните дегенеративни заболявания работи  академик. Лъчезар Трайков. Научният принос и изследванията на проф. Трайков са свързани с диагностиката, профилактиката и лечението на мозъчно-съдовата болест, болестта на Алцхаймер и други деменции, Паркинсоновата болест, множествената склероза, епилепсията и др. Има 159 научни труда.
България е сред водещите европейски страни по застаряващо население, което неизбежно води до по-висока честота на деменциите, посочва проф. Шима Мехрабиан – европейски експерт в областта на деменциите, невролог в Отделението по диагностика и лечение на невродегенеративни и имуновъзпалителни заболявания към Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Александровска". Добрата новина е, че в диагностиката настъпват революционни промени. Най-новото направление са кръвните тестове, които все още се използват само за научни цели, но в близките години се очаква да бъдат клинично валидирани, изтъква проф. Мехрабиан. Специалистите от УМБАЛ "Александровска" извършват невропсихологични прегледи при дементни състояния в к-т № 6 на партерния етаж на неврологичната клиника. Записване на тел.: 02/ 9230 544, +359877570424 (от 13 до 17ч. в делничните дни)
В подкрепа на ранната диагностика се включва и Изкуствения интелект. С помощта на AI е разработен алгоритъм, който може да оцени здравето на кръвоносните съдове в окото и да открие невродегенеративните заболявания. Той се прилага по време на рутинен очен преглед и може да се използва от клиницистите като метод за откриване на ранните признаци на деменция.
При болни от деменция, грижата основно е на семейството. Има специализирани дневни центрове, но са малко на брой. Това остава слабата част на социалната ни системата.
Полезни съвети за близките, които имат в семейството роднини, със съмнение за начало на Алцхаймер:
1.Консултация с невролог или психиатър - задължително! Тестове за памет и мислене.
2. Кръвни изследвания (много важни!)  Задължително: TSH (щитовидна жлеза), вит. B12,  кръвна захар,  чернодробни/бъбречни показатели.Причината: някои от тези проблеми имитират деменция, но са лечими.
 3.Образна диагностика ЯМР на мозъка.   Това е стандарт в България.
4.По-специализирани тестове (ако има възможност) 1.PET скенер-показва амилоид в мозъка. Рядко се прави - скъп е. 2Лумбална пункция измерва амилоид и  тау протеин. 3.Кръвни биомаркери: все още рядко достъпни в България - скъпи са.
Какво да поискате (конкретно)от личния лекар.Ще покажете компетентност: Консултация с психолог - Оценка за когнитивно нарушение, ЯМР на мозък, Пълни кръвни изследвания.
Чести грешки “Нормално е за възрастта” → пропуска се ранната диагноза. Чака се твърде дълго.  Ходи се само при личен лекар без специалист. Нормалното стареене не е загуба на самостоятелност. Алцхаймер започва с фини, но прогресиращи промени.  Ранната диагностика = шанс за забавяне на болестта.
Попълването на Чеклист за наблюдение у дома – за период 2 – 4 седмици.
Как да го използваме: Ако има 3+ отметки и се влошава, да отиде на преглед.  Ако е единично и не се повтаря → наблюдение.
Как да говорим с близък човек (това е ключово) Повечето хора отричат проблема, така че подходът е много важен. Деликатно е. Какво НЕ работи: Имаш проблем с паметта, забравяш всичко, трябва да отидеш на лекар.  Това предизвиква защита и отказ. Какво работи: 1.Говори се през грижа, не с обвинение. Пример: Забелязах, че напоследък ти е по-трудно с някои неща и се притеснявам за теб. 2. Дай конкретни примери - мисля, че може да е добре да се прегледаме, както съседите. 3. Представи го като рутина, не диагноза - Хайде да направим един преглед, както проверяваме кръвното.4. Дай усещане за контрол. Казваш - Ти решаваш, искам да сме спокойни. 5. Ако отказва, не спори. Изчакай. Върни темата след време, включи друг близък човек да говори с него. 
Запомнете това: Симптомите са тревожни, когато пречат на ежедневието,  Разговор  с грижа, не с обвинение,  Целта - преглед, не убеждаване и стремеж за победа.Представете  си, че човекът казва: “Нямам нищо, просто остарявам.”Как би отговорил с 1 изречение. Наистина остаряваме - и ти, и аз, но нека все пак да направим профилактичния преглед. А още по-добре да добавите „за да сме спокойни“ – това намалява напрежението, звучи по-грижовно, а не настоятелно! Запазва се достойнството на човека, докато е на етап все пак да разбира за какво става дума. Кое липсва най-често в такива разговори: спокоен и уважителен тон. Без него дори правилните думи могат да предизвикат защитна реакция и тотален отказ.
За сега излекуване няма, но все пак, ранната диагностика и адекватното лечение спомагат за забавяне на болестта Алцхаймер.