Кралски работи и клюки - Април 2026

Арнем беше обявен
от сдружението на малките и средни предприятия MKB-Nederland за „Град на МСП 2026“.
Всяка година MKB Nederland присъжда тази титла на град или регион, който демонстрира, че подкрепя предприемачите, работи активно за създаване на привлекателна бизнес среда, насърчава сътрудничеството с предприемачите
и предоставя възможности за иновации, растеж и обмен.

„Pré-en-bulles“ предлага на младите родители уютно място, „като у дома“, където могат да се срещат, да споделят своите преживявания и да се реализират в ролята си на родители, благодарение на подкрепата на професионалисти в областта на перинаталната грижа и на динамика, основана на доверие и взаимопомощ.
 Всяка година Фондът на кралица Матилде подкрепя вдъхновяващи проекти, които помагат на деца и младежи в уязвимо положение да изградят своето бъдеще. Тази година Фондът стартира и нов цикъл: „Let's Breathe!”, за да даде въздух на младите родители, като ги подкрепя в новата им роля.

Кой е бил най-известният наркобарон на всички времена? Може би си мислите, че това е Пабло Ескобар или може би Ел Чапо — но ще сгрешите. Повече от 100 години преди тези двамата да се родят, е имало една изключително могъща жена, която контролирала наркоимперия толкова огромна и толкова невъобразимо доходоносна, че Ескобар и Ел Чапо изглеждат като дребни улични дилъри. Освен това тя не била принудена да живее в отдалечено укрепление в джунглата, заобиколена от въоръжени главорези, защото никой не я преследвал. Също така не ѝ се налагало да крие незаконно спечелените си богатства от държавните данъчни власти, защото приходите от нейната наркооперация финансирали цялата държава. И не трябвало да се тревожи, че ще бъде хвърлена в затвора, защото всички, които имали властта да наказват наркотрафика, вече били на нейната заплата.
Тя била кралица Виктория и управлявала Британската империя.

Кралица Виктория била голяма почитателка на наркотиците. Това вероятно не е нещо, което бихте очаквали от една скована стара кралица, но това е широко разпространено погрешно схващане. Хората често си представят Виктория като много възрастна, но в действителност тя била едва на 18 години, когато се възкачила на трона, и редовно употребявала най-различни фармацевтични вещества.

Опиумът бил един от любимите ѝ — но не го пушела в лула. В Британия през XIX век по-модерният начин за приемане на опиум бил да се пие под формата на лауданум. Тази силна комбинация от опиум и алкохол била широко използвана за премахване на болка или дискомфорт, независимо от причината. Било нещо като аспирин преди да съществува аспиринът — уважавани лекари дори го препоръчвали на малки деца, на които им никнат зъби. Кралица Виктория изпивала солидна глътка лауданум всяка сутрин, вярвайки, че това е идеалният начин една кралска тийнейджърка да започне деня си.

Кокаинът бил друга нейна слабост. Той не бил незаконен; бил съвсем нов и европейците тепърва започвали да експериментират с него. Имало много забавни и вълнуващи начини за употреба на кокаин през 1800-те, но личните предпочитания на кралица Виктория били дъвка и вино. Кокаиновата дъвка била идеална за успокояване на зъбобол и възпалени венци след ужасното британско зъболечение от XIX век, а освен това давала мощен прилив на самоувереност — чудесно нещо, ако си млада и неопитна кралица, която се опитва да изглежда силна и решителна.

Използвала и няколко други вещества. По указания на лекаря си кралицата отпивала течна форма на канабис, за да облекчава месечните си менструални симптоми. А за да се справи с мъчителната болка при раждане, Виктория с ентусиазъм приела хлороформа. Държала напоена кърпичка пред лицето си 53 минути и описала преживяването като „неописуемо приятно“. Както историкът и автор Тони Макмахон обобщава в списание Smithsonian: „Кралица Виктория, по всякакви стандарти, обожаваше наркотиците си.“

И макар личната ѝ употреба да била значителна, младата монархиня настоявала да сподели любовта си към фармацевтичните вещества със света — независимо дали хората го искали или не.

От момента, в който била коронясана през 1837 г., младата кралица наследила проблем с кралски размери: британците пиели твърде много чай. Това нямало да е проблем, ако чаят не идвал от Китай. Средното домакинство в Лондон харчело 5% от доходите си за китайски чай, но Британия нямала какво да предложи на Китай в замяна. Китай забогатявал, а Британия ставала все по-огорчена. Британците отчаяно търсели нещо — каквото и да е — за което китайците да копнеят.

Опиумът отговарял на всички изисквания. Британците имали огромни количества от него, защото растял в изобилие в Индия, която била под британски контрол благодарение на могъщата Източноиндийска компания и нейното господство над индийската икономика. Това бил изключително ефективен болкоуспокояващ, което означавало, че китайците били готови да плащат безумно високи цени за него. И най-важното — бил силно пристрастяващ; хората, които употребявали опиум, се пристрастявали почти веднага, което означавало, че британците можели да вдигат цените още повече. Британия изпращала опиум в Китай от години, но количествата нараснали стремглаво, след като кралица Виктория се възкачила на трона.

Благодарение на „чудото“ на опиума търговският дисбаланс бил обърнат за една нощ. Китай бил принуден да върне цялото сребро, което британците били похарчили за чай, плюс още много повече. Сега именно Китай, а не Британия, натрупвал разорителни търговски дефицити.

Китай отчаяно се опитал да спре търговията с опиум. Опиумът вече бил незаконен в Китай, но законите рядко се прилагали, затова китайското правителство започнало строги репресии. Императорът възложил задачата на най-добрия си човек. Казвал се Лин Дзъсю и бил учен, философ, вицекрал и образцов държавник. Мисията му била да спре потока от опиум на всяка цена.

Първо опитал с дипломация, но без успех. Написал писмо до кралица Виктория, учтиво посочвайки неморалността на действията ѝ: Китай изпращал на Британия полезни и ценни стоки като чай, коприна и порцелан — защо тогава Британия отвръщала, като изпращала отровни наркотици, превръщащи милиони невинни хора в зависими от опиума?

Но Британската империя не била готова да се откаже от доходоносната си наркооперация. По това време продажбите на опиум носели между 15 и 20% от целия годишен приход на империята.

Кралицата дори не си направила труда да прочете писмото. Това означавало, че упоритият Лин Дзъсю трябвало да намери друг начин да привлече вниманието ѝ — така през пролетта на 1839 г. той прихванал флотилия от британски кораби, конфискувал огромна пратка опиум и наредил на войниците си да я изсипят в Южнокитайско море.
Този път кралицата забелязала. Помнете, че тя била едва на 20 години и била свикнала всичко да става по нейния начин. Затова, когато Лин Дзъсю и хората му изсипали 2,5 милиона паунда британски опиум в морето, тя реагирала така, както би реагирал всеки всемогъщ имперски тийнейджър: обявила война на Китай — известна като Първата опиумна война.

Британските сили опустошили китайската армия и избили десетки хиляди китайски граждани. Императорът нямал друг избор, освен да капитулира. Подписал откровено едностранен така наречен мирен договор, с който предал Хонконг на британците, отворил още повече пристанища за нахлуването на опиум в страната и предоставил имунитет на британските граждани, живеещи в Китай.

Още по-лошото било, че целият свят наблюдавал случващото се. Китайската империя дълго време била смятана за страховита и непобедима, но вече не. Една капризна тийнейджърка кралица показала на света, че Китай може да бъде победен — и то сравнително лесно. Така започнал периодът, наричан в учебниците „векът на унижението“ на Китай.

Ето така един агресивен тийнейджър поставил на колене една уважавана древна цивилизация. За младата кралица нямало значение, ако безброй чужденци на другия край на света умирали, стига среброто да продължавало да се влива. Именно този безмилостен и неприкрит користен интерес я превърнал в най-успешния наркобарон на всички времена.

Макар че, понеже искрено вярвала, че кокаинът е безопасен и здравословен енергиен стимулант без вредни последици, кралица Виктория отказвала да го продава на китайците. Била напълно щастлива да им продава целия опиум на света — независимо дали го искат или не — но по-добре да не докосват нейния кокаин.