Прекратяване на връзка

  • 4 860
  • 144
# 60
Няма какво толкова да деликатничиш и да мислиш за неговите чувства. Той носи отговорност за собствените си чувства, както и ти за твоите.
Щом си решила окончателно – сядате на масата/дивана – казваш му така и така съм решила – защото – прецених за себе си, че не са ок нещата и си продължавам напред. Ставаш и си опаковаш нещата.
Той как щял да реагира?!
Няма никакво значение – това вече е негов проблем. Неговите чувства той има задача да ги преработва.
А ако толкова те е страх да казваш не и да бъдеш нехаресвана (някои хора неистово бягат от конфликт, сакън някой да не ги разхареса), то тогава пишеш една бележка и си тръгваш. Това е доста непочтено и жалкарско, но всеки си знае.
Виж целия пост
# 61
Аз за това и казах, че връзката се прекратява първо в сърцето и главата и тогава се обявява. И без много обяснения.
Щом започне да се обяснява той ще започне да казва, че иска да промени тези неща. Напълно нормално е да иска да ги промени след като вече са му казани. Истината е, че изобщо не е трябвало да се стига до там и да му се обяснява естествения ход на една връзка.
Виж целия пост
# 62
Май ще излезе права  Nephrite, че на мъжа изобщо не му пука чак толкова и няма да се почувства особено наранен. Не може хем да е емпатичен и влюбен, хем така да пренебрегва авторката.
Виж целия пост
# 63
Остави го с бележка, блокирай го отвсякъде и си гледай живота. На никого не си длъжна. Важното е ти да си щастлива. Как ще реагира той, не е твоя отговорност. Спестяваш си страшно много драма и неприятни изживявания.

Моят мъж така ни остави с детето и искам да ти кажа, че от днешна гледна точка това ми е била най-безболезнената раздяла. Сега дори ми е смешно.

Тоест според теб мъжът ти не ти е бил длъжен, направил е нещата перфектно и никой от вас с детето нямате поне мини травма. Защото не ми личи да е така. Според мен съветите да не дава обяснение идва точно от наранени хора, които търсят отмъщение и затова дават налива съвети. Просто умът ми не го побира.
Виж целия пост
# 64
Страхувал се да не я загуби и затова избягвал разговорите? Я стига!
Не се създава семейство с такива страхливци най-малкото. Дай като  е така, момичето да си остане завинаги с него, че да не се страхува, миличкия!
А за нейните чувства и несбъднати мечти не го ли е страх или май му пука само за него? Хич не го е страх тоя. Удобно му е да плаща половин наем и да му перат гащите. Единственото, от което го е страх, е, дали ще намери друга такава шматка.
Виж целия пост
# 65
Моето мнение, на базата на личен опит, е че начинът на късане е според ситуацията и човека отсреща.
Ако съм давала всичко, което се е очаквало от мен, но не съм получавала същото от отсрещната страна, ако ясно съм изразявала, че нещо не ми е точно, а отсрещната страна не ме е отразявала - не, не мисля че дължа обяснения.
Моля някои да не се правят на ощипани моми - всеки прекрасно знае колко точно влага или пък не в дадена връзка.
Виж целия пост
# 66
Футболеро, мъжът ми тогава е направил това, на което е бил способен. Защо трябва да ми е длъжен? Никой на никого не е длъжен. Единствено съм длъжна на детето си и родителите, които са ме отгледали с много любов. Така е решил и така е постъпил. Защо трябва да има сръдни и караници? Всичко може да мине "безкръвно". Нито той, нито аз сме искали да се изясняваме. Всичко е било ясно и е било въпрос на време. И двамата сме го знаели. Всъщност разводът ни беше много весел и всеки си тръгна по пътя. Травми нямам, нито пък детето ми доколкото ми е казвал. Но и да има, те са част от живота и детето ми е израстнало спокойно, в любяща обстановка. Не сме били по никакъв начин зависими от "баща" му. Това е накратко моята гледна точка за това събитие от моя живот. На никого не искам да отмъщавам. Няма за какво.

п.с. Диди, напълно съм съгласна с теб. Много хубаво го написа!
Виж целия пост
# 67
Това, че ти си доволна от постъпката на мъжа ти, не я прави адекватна за ситуацията. За мен, когато делим съдбата си с друго човешко същество, еле пък като имате дете, адекватно то е да седнете да поговорите за час. Може ли да закусваме, обядваме, вечеряме, спим в една къща, да гледаме дете...години наред, и един ден аз или ти да се изнижем като сопол. Да може. Морално и адекватно ли е - не, не е.
Виж целия пост
# 68
А на детето остави ли бележка, или само на теб? Участва ли по някакъв начин в живота му или тотално абдикира и ти тук го даваш за пример? Щото ако участва, все някаква логистична комуникация трябва да води с теб, което ми е трудно да си представя след като няма уважението 2 думи да ти каже в очите на изпроводяк.
Виж целия пост
# 69
Гадже на 2-3 месеца служба да ме остави с бележка или смс по-бих го разбрала.
Ама съпруг, баща на детето ти, човек с който си живял, делил легло, хляб, сметката за ток?
Абсолютен пендел без топки. Това, че ти го намираш за нормално няма да се мъча да си го обяснявам.
Виж целия пост
# 70
А така - и тук следва, че и жена правеща същото или даваща съвети за същото, е абсолютен пендел без топки.
Виж целия пост
# 71
Никой не я е съветвал да къса с бележка! Имаше само едно такова предложение и то само в случай, че гаджето е проблемен тип - насилник, от гледна точка на нейната физическа безопасност, но авторката сподели, че няма такива опасения. Масово я насърчаваме да говори открито с младежа - директно, искрено и по същество. Тя всъщност това и се е опитала да направи няколко пъти, но онзи бяга разсеяно в другата стая. Не съм сигурна дали има какво повече да му каже. Да си събира нещата и да се изнася докато го няма, без сцени и драми. Да се видят после някъде (навън!) за последно и да му повтори за последен път окончателно защо е взела това решение. Да му пожелае успех в живота и да се разделят. Правила съм го. Олекващо е.
В моя случай бях затруднена с отсрещен рев, самосъжаление, молене за още шансове, предложение за брак, предупреждение за опити за самоубийство( Joy още си е жив човекът), но успях да остана твърда. На моменти ми ставаше мъчно, но си повтарях, че ако остана с него, ще е само и единствено от съжаление, а никой не заслужава това, и че не искам децата ми да носят такива гени.
Виж целия пост
# 72
Ако ситуацията е каквато авторката я описва, аз бих се измъкнала без никакъв разговор даже. Искала съм планове - той не щял, пожелала съм семейство - той не иска. Е какво да му обясня повече?
Виж целия пост
# 73
Аз пък мисля, че Пролетната принцеса е много наранена от постъпката на БНД (което е съвсем нормално) и се опитва да го прикрие с тези приказки. Дори гадже за месец-два не е ок да разкараш така, камо-ли съпруга и дете. Пълен тъпак!
И изобщо зрелите хора просто провеждат един сериозен разговор и се приключва. Така оставих и 1-вото си гадже , после и мъжът ми (макар, че аз инициирах, той ме заряза Simple Smile ). Ама съм в нормално отношения с всички.
Виж целия пост
# 74
Мъжете не са много добри в причинно-следствените връзки. При мен даже 2 - 3 дни преди да го напусна, имахме скандал, в който той ми се развика да си събирам нещата и да се връщам при майка си. Е, направих го. И ме гледа после като гърмян заек. И се чуди от къде му е дошло. Разбира се причините бяха много повече от едно изречение, казано в момент на гняв. Аз и до ден днешен съм сигурна, че той истински ме обичаше, разкайваше се и е добър човек. Само че аз с годините осъзнах, че на мен това не ми стига, на фона на фундаментално важни за мен други качества, които при него се убедих, че липсват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия