"Далечен град" - сезон 2, тема 3

Guys, after a long, long time it is finally Poem Night once again. ✨🌙
Tonight, I’m sharing one of my best poems a piece filled with my feelings, my thoughts, my loyalty, my dreams, and the aim that lives in my heart. Every line reflects emotions I truly carry inside. 🤍
This is more than just words it is a journey of love, memories, hope, and dedication. I hope you all feel every verse deeply.
Enjoy all. 🌟

How fast the years have flown away,
How fast the months have passed each day.
Without a sound, the seasons came,
And now we near the end again. ⏳✨

Autumn whispered through the sky,
Winter came and hurried by.
Summer stands before our eyes,
And Season 2 begins to rise. 🍁❄️☀️🎬

How fast time moves without a sign,
Leaving memories far behind.
Yet one wish lives inside of me
To meet those hearts I long to see. 🤍🌟

To meet Ozan Abi, warm and bright,
To meet Sinem Abla, full of light.
To meet Atakan Özkaya too,
Alper Çankaya, kind and true. 🌹✨

To meet Şehra Şaş Abla, with grace so rare,
Dillin Doger Abla, beyond compare.
To visit Mardin, fair and grand,
And walk upon that beautiful land. 🌸🏰

Many fans have gone away,
Many lost their love one day.
Some gave hate and turned aside,
But still with love my heart resides. 💔❤️

I could not leave, I chose to stay,
Through every night and every day.
Though I have never seen them near,
Their memories remain sincere. 🌙☀️🤍

And here I stand from start till end,
With loyal hearts that still defend.
With all the fans who truly care,
Whose love remains forever there. 🫶♾️

Will time return what time has taken?
Will dreams once sleeping now awaken?
Will I one day behold that place,
And meet the cast face to face? 🌠😊

Till my last breath, till sunsets cease,
Till dawn returns with gentle peace.
One aim shall live inside of me
To meet them all, if fate agrees. 🌅🤍

How fast time flows, yet hearts remain,
Untouched by distance, loss, or pain.
For in our souls one name will stay
Uzak Şehir, come what may. 💫🏙️

Ozan Abi, Sinem Abla too,
And all the stars we still hold true.
From first beginning to the end,
This love will last, it will not bend. 🤍✨

With love,
Maaz Sami 💌
    

Далечен град: Не далечен, а град на разточителство и инат.
Шуле Каябашъ
24 април 2026 г.
Последният телевизионен сериал, който гледах, беше „Сьоз“. Дори известно време писах рецензии на епизоди. След това, с работа и други неща, не можех да следя нито един дългосрочен сериал. До миналата година… В началото „Узак Шехир“ изобщо не ме интересуваше. Просто го отхвърлих като поредната племенна история. С течение на времето всички около мен започнаха да говорят за „Узак Шехир“. Осъзнах, че имам приятели, които не излизат от къщи в дните на епизодите, не приемат гости и дори правят специални приготовления, за да гледат епизодите. Всички развълнувано говореха за двойката Аля и Джихан и казваха, че е различен от типичния племенен сериал.
По-късно започнах да виждам монтажи в социалните мрежи. Започнах да гледам сериала, особено заради монтаж, който използва музиката от него. Така че, „Uzak Şehir“ (Далечен град) ме плени с богатия си музикален репертоар. Започнах да разбирам по-добре защо хората обичат този сериал. Беше почти невъзможно да не забележиш химията и енергията между Озан Акбаба и Синем Юнсал, които играеха Аля и Джихан. Причината да пиша това днес е, че вече не мога да търпя сериал, който толкова много обичам, и искам да се сбогувам. Може би исках да споделя чувствата си, преди да се сбогувам.
Всъщност бях много обнадеждена за втори сезон. Във финала на първия сезон Аля и Джихан направиха крачка един към друг и епизодът приключи. Тъй като само Аля и Джихан бяха представени във фотосесията за плаката на втория сезон, се надявах, че историята им ще бъде щателно развита и че разказът ще се фокусира върху тях двамата. Вторият сезон обаче, за съжаление, беше разочарование.
Връщането на Боран към живот беше най-голямата грешка на сезона. Виждам в социалните мрежи, че много хора са съгласни с мен. Да, Джихан и Аля би трябвало да се чувстват виновни заради Боран. Но нямаше абсолютно никаква нужда да се връща Боран към живот за това. Те можеха да изследват този процес чрез ретроспекции или дори сънища. Бурч Кюмбетлиоглу можеше да бъде гост-актьор. Бих предпочела да видя миналото на Джихан и Боран, семейния живот на Аля и Боран, чрез ретроспекции. Нещо повече, тези сцени щяха да послужат на историята. Бих предпочела да гледам как Джихан и Аля, които се борят със себе си, но не могат да стоят настрана, бавно се сближават, опитват се да се справят с културните различия, от време на време спорят, но преодоляват всяка трудност заедно, през целия сезон.
Възкресението на Боран не допринесе за основната история. Добре, той беше възкресен. Хората чакаха епизоди, за да може историята му да приключва бързо, Джихан и Аля да бъдат освободени от вината си и героят да се появи. Нито желанията на публиката бяха взети под внимание, нито историята на Боран беше развита правилно дори след края на целия сезон. Той остана нищо повече от герой, който първо извика „Аля е моя жена “, а след това продължи злите си дела чрез Дениз. Дори не научихме защо Еджмел се опита да убие Боран. Дори истината за Боран, от която се страхуваха през първия сезон, ако Еджмел разбереше, беше отхвърлена с простото „О, наистина ли?“ . Страхуваните лоши неща не се случиха. Дори видеото, което Боран направи в първия епизод, си заслужаваше втори сезон. Можеха просто да оставят бащата на Дениз като причина за началото на историята. Възкресението му беше грешка. Хората се разбунтуваха. Какъв беше смисълът да се проточва толкова тази история?
Например, Вургун... Той каза, че Боран се е оженил за Аля, за да получи гражданство. Това беше малка вкусотия за публиката. И какво от това? Ако дори главните ни герои няма да научат това, ако няма да бъде използвано за развод или битка за попечителство, каква е ползата от тази информация? Тази сцена написана ли е, за да можем просто да кажем „Боран е лошият“ и да бъдем щастливи и да млъкнем? Защо Вургун, който имаше роля в няколко епизода, умря, без да каже нищо? Нещо повече, въпреки че Боран уби героя, те не можаха да използват това за битка за попечителство. Затова питам, защо този мъж дойде в Мардин? Защо не го оставихте в Истанбул? Може ли някой да ми обясни ролята на Вургун, например?
Въпросът за попечителството беше отделен абсурд. Срещу Боран има дело за убийство. Само защото е бил освободен до съдебен процес, не означава, че делото е приключено, хора. Кой съдия би дал попечителство над дете на мъж, който е съден за убийство и е инсценирал собствената си смърт? Освен това Дениз е само на 6 години. Той се нуждае от майчини грижи... Докато Аля не навреди на Дениз или не пренебрегне грижите за него, никой съдия не би отнел попечителството от Аля и не би го дал на Боран. Когато осъзнаха това, те създадоха насилствени сценарии, за да проправят пътя Аля да загуби попечителството.
Инцидентът, в който Боран се оплака от Аля, вече беше разрешен с лъжесвидетел, но колкото и да е странно, Аля все пак отвлече детето (!). Питам просто от любопитство. Камионът вече беше на семейство Албора. Всички от Джихан до Наре и от Наре до Шахин бяха там, когато жандармерията пристигна. Защо никой не се сети да каже : „Вечеряхме, шофьорът на камиона се обади, имаше проблем, всички трябваше да се съберем, нямаше и дума за отвличане на дете“ ? Защо всички наивно казахте : „О, да, бягахме“ ? Защо унищожихте Джихан, който бързо разреши случаите през първия сезон, и Аля, която разбра от детайла на ръката на снимката, че Джихан има връзка с Мине? Нямаше ли удоволствието от гледането да се увеличи, ако използваха интелигентността си, за да се измъкнат от лоши ситуации и видяхме обрати в сюжета? Винаги ли трябва да плачем?

Боран отвлече Аля, блъсна се в колата на Джихан и го остави да умре след инцидента. Гледането на тези сцени беше приятно; драмата беше точно както трябва. И така, каква беше целта на това? Абсолютно нищо... Защото нашите уж умни герои не само не се оплакаха от Боран, но и не се сетиха да включат това в делото за попечителство. Знам, че Ерол не е адвокат по разводи, но не е нужно да работиш в областта на разводите, за да разбереш тези неща. Достатъчни са основни правни познания, дори основна логика...
Освен това, реакциите на Аля относно попечителството бяха силно преувеличени. Дори да беше оставила детето при Боран, той щеше да го върне най-много след седмица, казвайки, че не може да се грижи за него. Тъй като Аля и Джихан се разстроиха и постъпиха глупаво, Боран само ги притисна допълнително. Какво щеше да се случи, ако Боран беше получил попечителство? Той нямаше да навреди на детето. Наре е в къщата, в която го е завел. Аля има право да вижда детето. След като Боран е баща на Дениз, какъв беше смисълът да се прави толкова голяма работа, че халюцинираш? Разбирам тъгата ѝ, но нивото на страх не беше реалистично според мен. Вместо да се страхуват толкова много и да правят такива глупави грешки, щеше да е по-логично да се съсредоточат върху случая и да направят план.
Условието на Боран да не се ожени за Джихан за попечителство също беше абсурдно. В делата за попечителство е важна средата, в която детето ще расте. Ако майката е омъжена, дори за друг, и може да осигури семейна среда за детето, съдията определено ще вземе предвид това. Предоставянето на попечителство на самотен баща, който не може сам да отгледа детето, не е първият избор. В опит да създадат драма, те толкова много разтегнаха логиката и правните правила, че като адвокат гледах някои сцени с нервен срив.
Като стана дума за адвокати, друго нещо, което ми се стори забавно, беше постоянното присъствие на героите в съдебни зали и полицейски участъци. Аз дори не ходя често в съдебни зали. Какво, по дяволите, правите? Твърде дълго се проточих за Боран и битката за попечителство, но ще завърша с още нещо. Целият сезон беше пропилян за попечителство, виковете на Боран „Аля е моя жена“ и няколко сцени, в които публиката получи малко утеха. Поздравления, сезонът не можеше да бъде пропилян повече от този.
Нека поговорим за липсата на физически контакт между Джихал и Аля... проблемът, който най-много притеснява групата AB... Ясно е, че има невероятна химия между Аля и Джихан. Бих ги гледала хиляди пъти, ако бяха партньори. Но този сезон наистина започна да ги описваш като военни приятели. Мисля, че са минали около 30 епизода от последната им сцена с целувка. Тези двамата бяха влюбени и женени, нали? Изобщо не се ли желаят? Сексуалното напрежение между тях беше нажежено, докато не си признаха чувствата. Какво се случи, че ги превърна в 90-годишни? Бих разбрала, ако другите двойки бяха същите, но защо държиш Джихал са толкова дистанцирани? Колко епизода им бяха необходими, за да се целунат дори по бузата? Сцените им вече са ограничени и ако ги описваш като военни приятели, потупващи се по гърба, как се предполага, че да усетим любовта им? Тези хора са възрастни и влюбени. Какво търсене, какво възприятие за реалността стои зад писането на една новосъбрала се двойка, която е толкова далечна?
Например, много ми хареса сцената на събиране. Но липсваше едно нещо: целувка. Поздравления, че бяхте първата продукция, която засне сцена на събиране, без героите да се целуват. Тази сцена беше прекрасно изпълнена. Но всички чакаха до края на сцената, мислейки си: „Просто го целуни вече!“ Когато целувката не дойде, хората чакаха интернет ексклузивно съобщение, но и то не се случи. Абсолютно сигурна съм, че ако имаше дори кратка целувка, интернет нямаше да вдига толкова шум, че е интернет ексклузивно, и тази сцена нямаше да получи никакви критики. И дори да не ги бяхте накарали да се целунат, защо говорите за Боран на следващата сутрин? Това беше първият ви път заедно, не можехте ли да имате други неща за разговор??? И тогава се ядосват, когато ги наричате приятели от армията. Вие сте тези, които убивате динамиката на двойката.
Този сезон нито Синем Юнсал, нито Озан Акбаба споделят нищо от снимачната площадка. Всъщност публикациите им са намалели значително. Разбирам, че причината за това е, че феновете всъщност сравняват актьорите и някои хора прекаляват с това. Също така никога не одобрявам коментирането на личния им живот. Но според мен причината това да излезе извън контрол е липсата на детайли в сюжета на Джихал... Химията между актьорите е неоспорима. Ако сцените с Джихал бяха задоволителни и достатъчни и ако екранното време на Джихал беше намалено, не мисля, че щяха да се фокусират толкова много върху личния им живот. Когато хората не можеха да намерят сцени, за които да говорят относно Джихал, те започнаха да говорят за химията между актьорите и нещата излязоха извън контрол. Мисля, че тези, които правят тези твърдения, придобиха сила, когато актьорите се дистанцираха.
По време на сериала „Яргъ“, Пънар Дениз и Каан Урганджъоглу се сблъскаха със същото отношение. Това беше второто им партньорство и те бяха смятани за перфектна двойка. Но в „Присъда“, Илгаз и Джейлин бяха толкова задоволителни, че ситуацията никога не ескалира до тази степен. Актьорите просто се засмяха и продължиха с публикациите си в социалните мрежи и т.н. Мисля, че процесът беше много погрешен тук. Ако сцените с Джихал бяха достатъчни, личният им живот нямаше да бъде толкова в светлината на прожекторите и хората щяха да продължат да говорят за сериала. В първия сезон имаше сцени с Джихал, които гледах отново и отново. Този сезон дори не мога да понеса да следя епизодите и няма нито една сцена, която да гледам отново. Сега сериалът е толкова изпразнен, че никой вече не говори за него, но не могат да пренебрегнат химията между Озан и Синем.
Връзката на Дениз и Джихан... Това беше любимата ми част от първия сезон. Дениз приемаше Джихан като бащина фигура, топлите им отношения... След сюжета с Боран, стана нелепо. Освен една или две сцени, не помня никакви добри сцени този сезон. Рожденият ден на Дениз не беше празнуван, а Дениз не празнува рождения ден на Джихан. Бих искал да видя рождения ден на Джихан да се празнува с Аля и Дениз, като семейство. Рожденият ден на Джихан беше нещото, което феновете очакваха с най-голямо нетърпение от първия сезон. Защо Дениз не беше там?
Нямам проблем с колебанието на Дениз. В края на краищата, Боран е негов баща. Радвам се и че не се е отказал от Джихан. Но забелязахте ли, че Джихан вече не го нарича „сине мой“? Най-много го нарича „моя жертва“, а дори и това е намаляло. Бих искала да виждам повече Джихан и Дениз. Например, Аля няколко пъти наричаше Дениз Джихан. Бих искала да видя Джихан да използва името Дениз и да видя Аля щастлива. Но това не се случи. Всъщност не искахме големи събития. Красотата на историята на Аля и Джихан винаги се криеше в малките нюанси, в техните уникални детайли. Искахме да продължи, но не се случи.
Джихан Албора… Сигурни ли сме, че този човек е глава на клан? Например, как така не го познават в селото? Домът на главата на клана  е хаос, селяните постоянно нахлуват? Предполага се, че Джихан е някой от когото се страхуват и уважават. Защо не виждаме това? Не мисля, че някой – майка му, децата му, селяните му – се страхува от Джихан. Особено във втори сезон Джихан е описан като изключително пасивен. Как можете да очаквате да повярваме, че човек, който не може да реши нищо, който постоянно се проваля и чиито пратки са ограбвани, е могъщ? Колко повече планирате да накарате Джихан да загуби и какво друго? Не казвам, че трябва да се превърне в класическа племенна драма, но моля ви, за Бога, не пишете герой, чието единствено качество е да казва „стига“. Хората искат да видят епизоди, в които Джихан контролира ситуацията и плановете му работят.
Мерием... Ако Боран не беше възкръснал във втори сезон, историята на Мерием може би щеше да е по-поносима. Но хората бяха толкова уморени от несъществуващата история на Боран, че никой нямаше интерес или търпение към Мерием. Беше ли честно да бъдат изненадани зрителите, които от седмици се надяваха Боран да напусне, за да могат да видят Аля и Джихан заедно, като се представи Мерием, без да премахне Боран? Всички знаеха и очакваха Мерием да се завърне. Всъщност това беше най-обсъжданата тема през първия сезон. Историята между Джихан и жената, която той наричаше единствената си любов, трябваше да бъде разрешена. Ако сюжетът на Боран изобщо не беше написан и Мерием се беше появила, след като Аля и Джихан бяха свикнали малко повече един с друг и с брака си, и бяхме видели някои красиви сцени, щеше да е перфектно. Да наблюдаваме ревността на Аля и опитите на Джихан да убеди Аля щеше да е прекрасно. Но в този момент не е нищо повече от това да кажем : „Уф, Мерием беше единственото нещо, което липсваше.“ С други думи, докато се опитваха да разкрият историята, те заложиха динамит под нея.
И сега е тук целият този проблем с детето. Казват, че детето на Мерием ще бъде на Джихан. Не мога да кажа, че няма да го направят; доверието ми в продукцията сега е практически нулево. Иска ми се да не го направят. Вече видяхме тази история с Мине. Не ни сервирайте едно и също нещо отново и отново. Защо Джихан има деца от всички ? Вече прекратихте историята с Мине и детето абсурдно, като накарахте Джихан да убие детето. Няма абсолютно никаква нужда от драма с второ дете. Освен това, не се ли разделиха в деня на сватбата си? И какво от това, че не са се събрали? За бога, спрете да се опитвате да създадете харем за Джихан, който постоянно ревнува от Аля!
Друг проблем е липсата на развитие на характера на Садакат... Тя прави едно нещо, плаче няколко пъти и след това се връща към обичайната си егоистична мелодия „Моят Боран“. Мисля, че дори те не можаха да решат дали е чисто зло или ще се превърне в добро. Резултатът е, че тя се е превърнала в човек, който се държи хаотично. Мисля, че Гонджа Джиласун се справя фантастично. Нямам абсолютно никакви оплаквания от нея, но Садакат е станала много нестабилна и непоносима.
Единственият друг сериал, който си спомням, който се е сблъсквал толкова много с публиката си, беше „Hudutsuz Sevda“ (Безгранична любов)... Зрителите му отчаяно искаха главните герои да се съберат, но те упорито отказваха. След това сериалът завърши с нелеп финал. Гледах няколко епизода. Те съсипаха сериал, който можеше да стане легендарен. За съжаление, „Uzak Şehir“ (Далечен град) се движи по същия път с пълна скорост. Мисля, че постоянно падащите рейтинги показват, че сблъсъкът с публиката не носи нищо добро.
Гледанията в YouTube също са намалели. Преди, дори когато епизодът не беше наличен в Турция, той надминаваше милионната граница в рамките на часове след излъчването. Сега, въпреки че турското излъчване започва веднага след края на епизода, той достига милионната граница  за 1-2 дни. Общият брой гледания също остава по-нисък от преди. Особено с третия трейлър с участието на Джихал, имаше хора, които си настройваха аларми и се събуждаха в понеделник. За съжаление, това вълнение изчезна.
Като пример за проблема с ината сред публиката, имаше много любопитство относно това кой факултет е завършил Джихан. Имаше спекулации, че е учил право. Невъзможно е да не са видели това в социалните мрежи. В първия сезон Джихан беше човек с високо ниво на правни познания. Той знаеше, че подписването на протокол не е достатъчно при случаи на развод по взаимно съгласие, включително периодът на изчакване. Освен това офисът му беше пълен с юридически книги. В последния епизод научихме, че Джихан е учил икономика, за да могат да разкажат историята на Мерием. И дори е обсъдил това с Аля. Познайте кой не е видял този разговор?! И дори да игнорираме това, разбираме, че не пишете за Джихал. Защо икономика?

Каква разлика би имало за историята ви, ако беше учил право? Нямаше ли да е достатъчно, ако публиката беше доволна? Не казвайте: „Ами ако не се бяхте фокусирали върху книга?“ Аз съм адвокат и някои от книгите в колекцията на Джихан дори не са в мое притежание. Никой не купува толкова много  правни книги за удоволствие или работа. Един или два раздела биха били достатъчни за корпоративен бизнес. Но Джихан има книги по всяка тема, от конституционно право до семейно право. Не знам дали направихте това, за да изненадате публиката или да провалите очакванията им, но не беше кой знае какво. Публиката можеше да бъде доволна. Джихан има криминално досие. Никой не е очаквал той да бъде адвокат така или иначе.
Друго нещо, което чакахме, беше как Джихан ще се обръща към Аля. Тъй като Джихан нарича хората, които обича, „курбан“ (обръщение), очаквахме да нарича Аля така още от първия сезон. Или, щом си толкова влюбен, защо не сме го чували да казва „скъпа моя“, „любов моя“, „живот мой“ или нещо по-креативно? Много хора се чудят дали Джихан ще каже „госпожо моя“ или „скъпа моя“, но те постоянно се обръщат един към друг с малкото си име, като приятели от армията. Те все още са запазени в телефонните му контакти по име. Това беше нещото, което ме интересуваше най-много и за съжаление не успяхме да го видим.
В първия сезон Аля каза : „Купи ми броеница за рождения ми ден .“ Джихан, когото познаваме можеше да купи броеница заедно с гривна, препращайки към този разговор и забавлявайки се. Но за съжаление, мисля, че сценаристът го е забравил. Изобщо не беше споменато. Беше дългоочаквана сцена, която беше разочароваща. Обещанието на Джихан от първия сезон да купи на Аля чаша мира (традиционно турско кафе) също беше забравено. Когато Джихан говореше за Мерием, той каза : „Тръгнах си, след като Шейда почина .“ Този сезон се превърна в история от типа : „Тръгнах след теб, без да се оженя за Шейда; ако можех да те намеря, нямаше да се оженя .“ Може би ти забравяш собствените си грешки, но зрителите не, само да знаеш.

За съжаление, всички детайли, специфични за Джихан, бяха изрязани. Например, огърлицата Феникс... Защо развалихте един красиво запомнен детайл, като написахте история за огърлица и за Мерием? Защо развалихте магията на историята, като я накарахте да свали пръстена, който никога не е сваляла от пръста си, дори когато щяха да се разведат в първия сезон? Един от детайлите, които харесах в първия сезон, беше, че Джихан не можеше да чуе никого освен Аля, но отговаряше, когато Аля го викаше. Този сезон нямаше такива сцени. Различието в начина, по който Джихан се отнасяше с Аля, фактът, че Аля беше специална, направи историята специална и красива. Дори само тези сцени бяха редактирани в първия сезон. Защо това настояване да се пишат сцени, които публиката не иска, игнорирайки всеки детайл, който започваше красиво?

Проблемът с втория сезон беше неспособността им да свържат която и да е от историите или героите с нещо смислено, ненужно проточване на сюжетни линии, невключване на сцени, които публиката иска и харесва, и представяне на Джихал сякаш е просто колега войник. Освен 3-5 сцени, нищо съществено не е останало от целия сезон. Рейтингите все още са около 12. Но казвам това ясно: хората, които все още гледат сериала, го правят заради химията между Джихан и Аля, надявайки се някой ден тя да се подобри. От рейтингите и зрителската аудитория е ясно, че това търпение се изчерпва. Въпреки че се опитвам да бъда търпелива заради химията между Аля и Джихан, за съжаление не мога да го понеса повече. Ако сюжетът на Боран и Мерием приключи, може би ще му дам още един шанс. Но дотогава, "Сбогом, далечен град"
Това се оказа доста дълга публикация. Чувствах се като катарзисен изблик. Надявам се, че не съм отегчила никого. Моля, простете евентуални грешки или недостатъци. Очаквам с нетърпение вашите коментари.