"Далечен град" - сезон 2, тема 3

Поради многото негативни коментари в интернет, може да има промяна за ролята на момчето. Говори се, че може да го направят син на Борето. 😅 Да видим! Няма да е лошо така да извъртят нещата, той е способен на всичко и може да е прелъстил Мерием. 😁

  Мерием е била бременна до сватбата. Затова се жени за Джихан и иска да припише детето на него. Това е причината  бързо баща й да я  изпрати в Германия. Да не се разбере изобщо за нейната бременност.  Ще видим! На Мюжгян е казала, че бащата е Джихан.

Сега нека поговорим честно.
Първо, мисля, че всички сме тъжни и малко ядосани, но не на актьорите или героите. Нашето разочарование е главно от сценария и начина, по който е представен сюжетът.
Озан Аби и Синем Абла дават всичко за ролите си. Дори в трудни сцени и болезнени сюжетни линии, те продължават да се представят прекрасно и да се раздават на 100%. Не само те, но и целият актьорски състав заслужава признание. Те носят емоционалната тежест на тази история с толкова много усилия.
Съжалявам и за много талантливи актьори, на които не са дадени сюжетните линии, които заслужават. Например, д-р Ялчън е отличен и уважаван актьор. Ферит Кая Аби в ролята на Демир също е невероятно талантлив. И все пак, след близо 60 епизода, много герои все още не са получили дълбочината или развитието, които заслужават. Мисля, че много фенове ще се съгласят, че сценаристът не е използвал този актьорски състав по най-добрия възможен начин.
Сега да се върнем към самата история.
Напоследък има някои неща, които ме разочароваха, особено реакциите и поведението на Аля към Джихан. Честно казано, ми се стори твърде грубо и твърде студено. Дори самото писане ми е трудно, защото обичам тези герои и не ми е приятно да говоря негативно за сцени, които нараняват феновете.
Но понякога трябва да обсъдим това, което чувстваме честно.
В последния епизод реакцията на Аля към Джихан ми беше трудна за разбиране. Когато Боран показа видеото на Марием, аз лично почувствах, че човекът, чиято гордост е трябвало да бъде най-наранена, е Марием. Тези думи във видеото принадлежаха на миналото и на неговата Марием. Те не бяха думите на Джихан, говорещи в настоящето, нито пък бяха думите на Аля. Беше стара рана от погребано минало.
Джихан многократно е казвал, че всичко, свързано с Марием, принадлежи на миналото. Затова, виждайки как Аля е дълбоко наранена, ядосана и дистанцирана заради нещо вече свършено, се почувствах объркващ.
Когато Джихан искаше да се обясни, Аля го отблъсна, развика му се и се затвори емоционално. След това ситуацията стана още по-лоша, когато този готвач се намеси в личните им дела.
Това беше въпрос между Аля и Джихан, нещо лично, което трябваше да остане само между съпруг и съпруга. Но вместо да се отдръпне и да уважава пространството им, той прекрачи всяка граница и направи ситуацията още по-хаотична.
Джихан ясно го предупреди повече от веднъж. Каза му да остави ръката си, да спре да се меси и да се върне в апартамента си, защото това не е негова работа. Но той отказа да слуша. Той продължи да провокира ситуацията, държейки се за Джихан и намесвайки се там, където не му е мястото.
Реакцията на Джихан след това дойде чрез гняв с удар с юмрук и глава, но това се случи след многократни предупреждения, които бяха игнорирани.
Това, което направи момента още по-болезнен, беше реакцията на Аля след това. Вместо да осъзнае, че външен човек е ескалирал всичко, тя се обърна към Джихан и каза думи като: „В каква ситуация ни постави и двамата?“
А отговорът на Джихан носеше толкова много тежест и тъга, когато каза: „Какво друго трябваше да направя, Аля? Продължавах да му казвам да не се меси, да влезе вътре, да остави ръката ми, но той не искаше да слуша.“
Тази реплика съдържаше цялата безпомощност на Джихан. Защото в този момент той не се опитваше да създаде хаос, а се опитваше да защити достойнството си, любовта си към Аля и границата на връзката им от някой, който нямаше право да стои по средата.
За мен най-красивата версия на тази сцена би била нещо просто и емоционално:
Аля държи Джихан за ръка, въвежда го вътре, моли го да седне, дава му чай или вода, двамата се успокояват и след това двамата говорят честно. Споделят болка, неразбиране и любов. След това Джихан щастливо и тихо си тръгва.
Това щеше да е запомняща се и емоционална сцена.
Вместо това получихме дистанция, гняв и объркване.
Това, което ми затрудни, е фактът, че самата Аля веднъж каза на Джихан, че го обича с цялото си сърце. Тя също така каза преди, че не я интересува нито Марием, нито миналото на Джихан.
Така че сега, когато внезапно реагира с такава студенина, това се усеща непоследователно.
За мен Джихан е останал същият в сърцето си. Любовта му към Аля никога не се е променила, никога не се е отслабила. Той все още носи същите дълбоки чувства към нея и все още търси малки начини да ѝ донесе усмивка.
Дори в най-тихите моменти любовта му може да се види. Един прост жест, като тайно да върне кафето, което тя е изпуснала, без да очаква благодарност или признание, говори по-силно от грандиозните думи.
Защото това е Джихан. Той обича тихо, грижи се дълбоко и показва чувствата си чрез малките неща, които мнозина може да пренебрегнат, но които означават всичко.
Той многократно е заявявал ясно:
Марием е миналото. Аля е неговото настояще и бъдеще.
Така че, да видиш как Аля го отблъсква толкова силно, е трудно за разбиране.
Сега, ако историята беше показала, че Джихан все още тайно обича Марием, крие чувства или заблуждава Аля, тогава гневът на Аля би имал пълен смисъл.
Но не това виждаме.
Виждаме мъж, който се опитва отново и отново да успокои жената, която обича. И за съжаление, напоследък чувствам, че не виждаме равни усилия от страна на Аля.
Преди няколко епизода имаше баланс между тях. И двамата се бореха за връзката. И двамата показваха емоции. Но напоследък този баланс се усеща нарушен и сюжетът се усеща разбит като стъкло.
Дори на следващата сутрин Аля държеше ръката на Джихан и каза, че знае, че той е този, който страда най-много.
Ако знаеш това, Аля, тогава защо се е отнасяла с него така предната вечер?
Отново, затова обвинявам повече сценария, отколкото самия герой. Понякога се чувствам сякаш самата писателка не знае каква посока да поеме.
Сега относно Марием:
Ако Аля знае, че Марием все още обича Джихан, тогава Аля трябва да бъде по-силна, а не по-слаба. Тя трябва да бъде твърда, както го направи по време на сюжета на „Мине“.
И честно казано, Аля наистина показа тази сила в някои скорошни сцени.
Когато тя уверено каза на Марием, че няма проблем с нея в настоящата връзка между нея и Джихан, когато тя каза, че ако някой, когото обича, застане пред нея и признае любов към някой друг, тя ще си тръгне.
Тези моменти бяха силни.
Това бяха истински моменти на Аля Албора.
Тази увереност, достойнство и огън е това, което искаме да виждаме по-често.
Защото в момента сцените между Аля и Джихан се усещат твърде кратки, твърде студени, твърде далечни.
Вратата се отваря. Вратата се затваря. Бърз спор. Джихан си тръгва.
Защо?
Това са двама души, които се обичат дълбоко и тази любов все още може да се усети във всеки поглед, всяка тишина и всеки момент, който споделят. Ето защо толкова много от нас продължават да вярват в тях и да ги подкрепят с цялото си сърце.
Бихме искали да видим повече сцени, които позволяват на връзката им да блести по топъл и естествен начин - моменти, които отразяват дълбочината на връзката им.
Сцени, в които говорят по телефона за Дениз, проверяват го заедно като грижовни родители, каквито са.
Сцени, в които се питат един друг за деня си, показвайки загриженост по най-малките, но най-смислени начини.
Сцени, в които седят заедно на чай, споделяйки тишина, усмивки и утеха след всичко, през което са преминали.
Сцени, в които обсъждат как да победят Боран, правят планове рамо до рамо и се доверяват един на друг като истински партньори.
Сцени, в които се подкрепят емоционално, вдигат си опора в трудни моменти.
Сцени, в които отварят сърцата си, говорят честно и споделят незабравими емоционални моменти.
Представете си как Джихан идва при Аля с улики, които е открил, доверявайки се на нейния ум и инстинкти.
Представете си Аля да му помага да сглоби всичко, застанала до него със сила и интелигентност.
Представете си как двамата се борят заедно като съпруг и съпруга, не разделени, а обединени.
Това би било наистина красиво разказване на истории, защото най-голямата им сила винаги е била един в друг.
И едно нещо е сигурно за много от нас:
Никой от тях не иска истински да загуби другия.
Любовта им е все още там, връзката им е все още там и историята им има още много красота, която да даде. Просто се надяваме да видим още моменти, в които на тази любов е позволено да диша, да расте и да блести.
В крайна сметка смятам, че сценаристът е бил несправедлив както към феновете, така и към актьорския състав. Актьорите държат този сериал заедно чрез талант, емоция и химия, докато сценарият продължава да създава ненужни щети.
Но все пак за мен, независимо колко труден става пътят, Аля и Джихан вече са доказали многократно, че силата им е по-голяма от всяко препятствие, поставено пред тях. Те не са хора, които се чупят лесно. Те са две силни души, които са се сблъсквали с болка, предателство, недоразумения и безкрайни изпитания, но въпреки това продължават да стоят смело.
Наистина вярвам, че никой план, направен срещу тях, не може да трае вечно. Садакат ханъм може да се опитва да контролира събитията, а Боран може да продължава да създава капани, объркване и хаос, но лъжите никога не могат да останат по-силни от истината, а манипулацията никога не може да победи сърцата, които истински обичат.
Аля и Джихан имат нещо, което враговете им нямат - любов, която отказва да изчезне, доверие, което чака да бъде възстановено, връзка, създадена чрез борба, и сърца, които все още бият един за друг.
Когато най-накрая се обединят с доверие и разбирателство, те ще могат да преодолеят всяко препятствие пред себе си, да защитят Дениз, да осуетят всеки план срещу тях и да се издигнат по-силни от всякога.
Защото в крайна сметка тяхната любов и смелост са това, което ще ги доведе до победа. 🤍
И все пак искам да изясня едно нещо:
Тази публикация не е омраза към който и да е герой.
Това са просто честни мисли за първи път за изборите в историята и как се обработват някои сцени.
Моля, не ми се сърдете, че споделям чувствата си.
Ще продължа да подкрепям тази поредица до самия край, независимо какво се случи.
Просто исках да споделя мислите си с всички вас тази вечер.
Лека нощ на всички. Чао, чао 🤍

Maaz Sami

  

-Едно,две,три!
-Разкажи на батко Джихан истината!
-Не.От къде на къде?Аз даже не знам детето от него ли е или не...
-Детето се казва Серхат.Искам да знам всичко за него!
-Аз ти казвам,че всичко ще се промени ако Серхат е негов син!
-Алия обича Джихан и той обича нея...
-Стига вече "Алия,Алия,Алия"!Те вече не са женени!
Ти си длъжна да разкажеш!
-Страх ме е !Страх ме и също се притеснявам...И аз не знам,какво да правя!Аз много се уморих и не искам повече да мисля!
-Какво се случва?Доктор!
-Не се отзовавай на поканата на този мъж!Моля те!
-Кои сте вие?
-Мамо!
-Джихан,нещо става,моля те,ела!
-Алия...
-Дениз!