"Далечен град" - сезон 2, тема 3

   
Откъс от интервюто:
Водещ: Има нещо, което ми е трудно да разбера. Ти самият даде пример. Каза: „Когато си сложа глава на възглавницата, колко последователи имам?“ Седим тук и говорим правилно. Всички те обичат, ти си популярен. Но не го казвам като твой брат, а като външен наблюдател. Възхищавам се на твоята скромност. Начинът, по който управлявш славата си, поне за мен, ме прави много щастлив. Има и такива, които не знаят как. Каква е твоята мотивация?
Атакан: Благодаря ти, че виждаш и мислиш по този начин. Ще се върна към това, което казвах. Моето понятие за слава е различно от това на другите. Никога не е било така. Ако си вършех работата зле, но бях много известен, нямаше да съм толкова щастлив.
Водещ: Нямаше да си, нали?
Атакан: Нямаше да съм. Тъй като това не е основният фокус, щастлив съм, че си върша работата добре. Щастлив съм, че това се случи в резултат на това, че си вършех работата добре. Когато хората, които вярват в мен или ми се възхищават, казват: „Ти ме накара да почувствам това, ти ме вдъхнови, ти беше пример за подражание за мен“ – това е най-голямото съкровище за мен. Много по-важно от парите. Защото и аз имах идоли като дете. Да виждам малки деца да ми се възхищават, да окачват снимките ми в стаите си, да ме разпознават в чужбина – това е хубаво. Но ако не си вършехте добре работата, това вероятно нямаше да се случи, мисля. Съгласен съм. Така че скромността – това е част от това. Щастлив съм, когато мога да разсмея дете или да подаря приятен момент на някоя баба. Това ще продължи години наред. Има ли трудности? Разбира се. Но се опитвам да се съсредоточа върху положителните аспекти.
Водещ: Ще ти разкажа една история. Един ден карах колело по крайбрежната алея на Фенербахче. Седях на пейка и пиех кафе. Една възрастна жена се приближи до мен и поиска да седна. Дадох ѝ място. Започнахме да говорим. „Имаш ли брат? Имаш ли майка? Имаш ли баща?“ И се оказва, че е невероятна фенка. Помолих те да ѝ отделиш  няколко минути по FaceTime.
Атакан: Каква мила баба. От Малатия?
Водещ: От Малатия. Целуваме ѝ ръце!  Когато тя затвори, Атакан, тя се молеше за теб 15 минути. Никога не съм чувал толкова много молитви през живота си. Нека това ти донесе късмет.
Атакан: Получихме благословията на бабата.
Водещ: Ата, отново ме изненада. Сега искам да те изненадам. Нека се върнем с една година назад. Август 2025. Месецът, в който загубихме баща ни. Беше голямо изпитание за мен. И за теб също. Мисля, че беше повратна точка в живота ни. Любопитен съм: как промени това твоя поглед върху живота, желанието ти да контролираш живота си, представата ти за успех и щастие? Какво коренно го разтърси? Какво го промени?
Атакан: Беше труден период, трудно време. За мен загубата на баща ми беше време, когато се стараех най-много в живота си. Беше трудно време, защото борбата ми, суетата ми около живота, едва започваше. И когато това се случи, нещо се случи: важността на някои неща в живота се промени.
Някои неща станаха по-малко ценни, но други станаха по-ценни с баща ми. Започнах да разбирам баща си. Когато той почина, разбрах борбата му. Разбрах какво се опитваше да каже. Сега тази професия и самият живот придобиха различно измерение за мен. Той много обичаше тази работа. Беше най-големият ми фен. Беше много щастлив от това. И сега се надявам, че той изпитва тази радост. За да я почувства, ще продължим. Чувствах, че трябва да продължа, да не се отказвам. Трябва да продължаваш по-бързо, да тичаш по-уверено. Защото няма къде повече да отидеш.
Много е болката. Но този човек би искал да тичаш по-бързо. Имах това чувство. Моят поглед върху живота и изкуството придоби различно измерение там.
Водещ: Всичко се промени напълно, нали?
Атакан: Да. Нека душата му почива в мир. Да, от отговора ти усещам следното: преди имаше Атакан, който искаше да тича към цел, да намери идентичност, да заеме своето място. И сега той се е превърнал в някой, който се наслаждава на пътуването, който иска да продължи. Ще дойде утро и няма да можеш да спреш слънцето.
Водещ: В интервютата си казваш: „Започвам деня си, слушайки арабеска.“ А след това казваш: „На снимачната площадка слушам електронна музика.“ Как така? Отразява ли това вътрешната ви динамика? Можем ли да наречем това Атакан?
Атакан: Не е ли това Атакан? Има всички цветове, братко. Аз съм човек, който свири на всички струни. Не знам как се е случило. През деня може да слушам арабеска. После изведнъж моят Spotify е като супа; има всичко. Това ме прави мен. Взех по малко отвсякъде.
Водещ: Може би идва от семейството ни. И аз го имам. Имам близък приятел, Кан, знаеш. Той ми казва: „Наистина обичам да изследвам героите в теб.“
Атакан: Точно така. И ти ги използваш. Например, ако не познаваш душата на арабеска, не можеш да я свириш. Ето един пример: сцената „Дербедер“ в „Узак Шехир“. Кая е много арабеска. Много арабеска. Електронната музика не би се получила там. Нуждае се от туркю, саз. Затова се опитвам да свиря на всички струни. Обичам арабеска, но през деня. Събуждаш се от арабеска. Дава ми много енергия. Утре сутринта ще започна с Али Текин Тюре.
Водещ: Ата, да пътуваме до 2036?
Атакан: Хайде, братко. Вече сме пенсионери, седим тук.
Водещ: Не, братко. В Барселона сме. Снимаме филм. Първият ден е. Интересен проект с участието на Мексико, Испания и турското Министерство на културата. Независим проект.Пишете писмо до снимачната площадка. Ще го отворим там. Как бихте започнали писмото си? Какво би било първото изречение?
Атакан: „Вие сте на мястото, където зурната издава остър звук, момчета. Направете си собствено шоу.“
Водещ: Много добре
Атакан: Наистина, сине, това вероятно ще бъде този момент за нас. Хайде, вече говорихме за това. Това не е като шоу. Хайде да го направим. Хайде да го заснемем. Защото не е лесна работа. Но, както казах, ако мечтаем достатъчно силно, ще успеем. Ще успеем. И аз обичам да си представям миналото. Например, понякога ми е приятно да говоря с миналото си аз. Тогава един въпрос към теб. Върнал си се от пистата. Вкъщи си. На 15 години си. Плачеш. Ако ти, като настоящ Атакан, можеше да прошепнеш нещо в ухото на този Атакан, какво би било то? Мисля, че това е добро упражнение.
Атакан: Ти  ни правиш  психоаналиа. Бих казал нещо подобно на думите на Сагопа Каймер (турски рапър, смята се за основоположник на турската хип-хоп култура): „Работете здраво, но не всички правила са написани на стената.“ Това е чудесно.
Бих казал: „Продължавайте да работите. Продължавайте да мечтаете.“
Водещ: Продължавайте да мечтаете.
Атакан: И продължавайте да се надявате.