"Далечен град" - сезон 2, тема 3

https://www.24chasa.bg/index.php/mezhdunarodni/article/22633953

Вторият сезон е тежък, посветен на разкриването на тайните на миналото и разрешаването на всички травматични моменти на Джихан Ал, свързани с призраците оттам. Справихме се с Боран, сега е ред на Мерием.
Изненадващо е как все още има хора, които не виждат любовта на Джихан към Алия и сравняват отношението му с това към Мерием, забравяйки всичко, което е правил досега. Сложен, истински мъж като Мардинския Лъв, който е научил цената на истинската любов, никога няма да погледне друга жена, дори от миналото си. А начинът, по който обича Аля, толкова красиво, нежно и страстно, е отвъд разбирането на много зрители, дори на неговата канадска Лъвица.
Той буквално оживява от мимолетното ѝ докосване, топи се от нежна, невинна целувка по бузата, и това след физическата им интимност и топлината на телата им. Липсва му всяка минута, буквално вдишва аромата ѝ и се срива, дори докато са физически, но емоционално дистанцирани в една и съща стая. Той има особена слабост към косата ѝ и при всяка възможност гали кестенявата коприна, прокарвайки пръсти през кичурите. А когато заспят заедно, той я прегръща отзад, сякаш я защитава от несгодите на целия свят, приближавайки се с плам и сдържана мъжка страст, така че тя да усети копнежа му и да наблюдава сладкия ѝ сън дълго време, щастливо унасяйки се в себе си.
„Алия, само твоето заминаване ще ме унищожи...“ Той я придърпва в прегръдките си и по-силно държи изтощената си малка птичка, чакайки ръцете ѝ да се стегнат около врата му. Той вдишва животворния ѝ аромат, а тя отпуска глава на рамото му, предавайки се в този момент на силните му, надеждни ръце.
Той знае, че синът ѝ заема специален трон в сърцето ѝ и е щастлив да има място там и под неговата сянка. Но Алия не е съгласна – Джихан здраво е заел специално място в сърцето ѝ, нещо, което тя крещи на Боран, сочейки пръстена, заявявайки, че усилията му няма да са достатъчни, за да откъснат тази любов от сърцето ѝ. Джихан е щастлив да чуе това и признава, че никога не се е чувствал толкова обичан. Това също е нова стъпка от нейна страна – да, тя ще направи всичко за сина си, но няма да се откаже и от Джихан.
И той я обича и обожава толкова много, че страхът да я загуби е равносилен на смърт. Виждали сме неведнъж колко е разбит, изгубен и съсипан без нея, превръщайки се в бездушна, безразлична сянка на себе си към всичко около себе си. Именно затова страхът от дистанцията ѝ и студенината ѝ към него го карат да мълчи за пристигането на Мерием, въпреки че първоначално не е имал намерение, но благодарение на семейството си – той се замисли и сгреши. Надявам се, че това ще доведе до дългоочакваната експлозия на всичко неизказано, което се е натрупало между тях от онази нощ, когато Алия, използвайки майчинството като претекст, реши да избяга с Дениз и след това скри аферата с флашката зад гърба си. Джихан беше наранен; това по същество беше предателство след всички обещания, които си бяха дали, и всички изпитания, през които бяха преминали заедно. Но той я разбираше, подкрепяше и успокояваше, давайки ѝ да разбере, че каквото и да прави, той е до нея, дори сърцето ѝ да се къса от негодувание. Тя поиска пространство – той отстъпи назад и я наблюдаваше, тихо „умирайки“ от разстоянието, откъдето дишаше.
Дори съгласието ѝ с условието на Боран да не се омъжи за него и едностранното ѝ решение да напусне имението – той прие и разбра, въпреки че душата му беше разкъсвана, сълзите едва се сдържаха в очите му, а брадичката му трепереше от несправедливостта. Не се намеси, а се опита да помогне с попечителството и се надяваше, че ще може да отмени решението. Но когато е сам в борбата с всички чакали около себе си, а собствената му майка го предава, поставяйки капани, които го карат да загуби Алия, какво друго може да направи? Засега нищо. Няма правна основа и след като е загубил равновесие, продължава да търси лостове за влияние върху Боран, но е принуден да ѝ даде ключовете за апартамента.
Джихан ясно е заявил, че в сърцето му няма място за Мерием, но все още има в съвестта му. Любовта му към нея го изпитваше с болка. Тогава той избра да защити клана и семейството си и когато научи, че е омъжена, не се бори за тях. Но любовта му към Алия е негов избор. Труден, дълбок, осъзнат. Той се съпротивляваше, казвайки си: „Не мога да те обичам, защото имам задължения“, но всеки път съдбата ги събираше и той винаги избираше да я следва, винаги я избираше, винаги се бореше с нея за сина си и за ТЯХ, въпреки всички трудности. Той разбираше, че за любовта трябва да се бори и не може да я загуби. И след като откри Боран, той не се отказа и с пробуждането на Боран  започна да се бори за ТЯХ още по-отчаяно.
Мълчанието му за Мерием също говори за безкрайната му любов към Аля – той я защитава от всякакво влияние от миналото, но за него то вече няма значение. Той се обвърза с миналото само заради грешната си съвест за съсипания живот на Мерием, докато същата тази съдба му дарява срещата с Алия и му позволява да изпита истинска любов. Той ще разбере, че Алия е неговият „тек ашк“ (единствена любов), когато види истинските намерения на Мерием, както направи с Боран, и ще се освободи от чувството за вина.
Виждам повече от борбата му за ТЯХНАТА връзка, докато Алия продължава да бяга, когато възникнат трудности: тя се оттегля в себе си, гледайки го студено, криейки болката си; дистанцира се от него, преструвайки се, че нито желанията му, нито борбата за тях, нито миналото му я засягат. И с емоционалното влакче на ужасите, през което преминава, не е изненадващо, че той го крие. Въпреки че Алия също е пораснала и не бърза веднага да си опакова багажа, бутвайки сина си в колата. Вместо това, след като се е отпуснала, тя слуша Джихан с високо вдигната глава, споделяйки и своите мисли. Но тя не е напълно честна и Джихан вижда това отлично. Той не я притиска, а чака, наблюдавайки реакцията ѝ. Мъжете обикновено се опитват да избягват конфликти и скандали, надявайки се да разрешат всичко, преди половинката им да разбере. И в реалния живот това е нормално, но ние гледаме телевизионен сериал и тук много връзки са преувеличени в името на драмата.
И двамата правят едни и същи грешки от желание да се защитят, и двамата са прави, и двамата грешат, защото в крайна сметка причиняват още повече болка и позволяват на другите да видят слабите им места, натискайки копчетата им. Алия позволи на Садо и Боран да манипулират майчинството ѝ и се качи в онзи камион с Дениз, показвайки, че може да го напусне, без да се сбогува. И Джихан, все още не осъзнавайки опасността, в която се намираше Мерием, въпреки че веднага беше поставил граници във взаимодействията си с нея – само слепият можеше да не ги види – несъзнателно позволи пукнатините в отношенията му с Алия да бъдат усетени, като не ѝ каза за това веднага.
Джихан и Аля биха дали живота си един за друг без да се замислят и затова гневът на Алия, че го крие, е разбираем, въпреки че тя направи същото с майка си, Садо и Бонра, но продължи да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Тя се страхува да не загуби сина си и ѝ е позволено. Защо? Защото Джихан ѝ дава тази увереност и подкрепа и тя понякога го допуска, понякога го прогонва от живота си, знаейки, че той винаги е там. Джихан няма място за грешки – тя веднага го изгонва от живота си и този страх го тласка да прави грешки от добрите намерения „да не създава повече проблеми на Алия“.
Но не можеш да се държиш така в двойка. Това е едностранчива цел. И губеща
Но сравняването на ситуациите на Боран и Мерием е безсмислено, защото Боран първоначално им  донесе страдание (завещанието) , а след пробуждането му те видяха неговия егоизъм и зли намерения. Засега Мерием е просто жена от миналото за Джихан, някой, който се нуждае от помощ, и изоставянето ѝ не е в неговата природа. Да я защитава, докато заплахата отмине, е част от природата му като глава на клана. А Алия се влюби в него, отчасти защото е същата - никога не би изоставила никого в беда, особено жена. Същото беше със Зейнеп, същото беше с Мине и същото е с Мерием. Ако обаче действията му причинят болка и вреда на Алия и сина им или Ме се опита да направи нещо, тогава Джихан най-накрая ще постави граници с миналото, а Алия и Дениз винаги ще бъдат негови приоритети.
Сега Алия е феникс с вързани криле, докато делото за попечителството не бъде разрешено. Но тя е достатъчно уверена в себе си като жена и в силата на любовта на Джихан към нея, че може да ревнува, да се ядосва, да наранява и да се държи на дистанция, наказвайки го, макар че наказва и себе си, но не се съмнява в неговите чувства, в тяхната любов. В същото време се страхува от влиянието, което миналото му ще окаже върху тях, и че няма да има място в живота му. Страхът ѝ да бъде отхвърлена под тежестта на минали обстоятелства все още бушува в нея.
Разбира се, Алия трябва да се застъпи за Мерием, точно както той, уморен от нейното съобразяване със заплахите на Боран, изтърси: „Не мога да си представя да се приближава до теб, разбери ме!“ Това ще бъде честна, открита ревност, в която Джихан ще се почувства не само нужен, но и желан, а тя най-накрая ще покаже своята уязвимост, защото сексуалното напрежение между тях и потискащото мълчание на потиснатото желание бавно ги подлудява. И зрителите също, какво можете да направите? 🌚
Те ще се научат да говорят не само за страховете си, но и за действията, които планират да предприемат, ще споделят съмнения и ще предлагат общи решения, намирайки компромиси. Ще се научат не само да бъдат любяща двойка, но и да не крият оплаквания и пропуски, да споделят всички проблеми заедно.
Те са измъчени, уморени са, изтощени са, но не са разбити. Любовта на Джихал е величествена и вече не поставя под въпрос никого, а в тази следваща физическа раздяла те ще се научат да бъдат истинска любяща двойка с безусловно доверие, защото любовта между тях има сила, която нито те, нито враговете им могат дори да си представят. Те са като Ефрат и Диджле (река Тигър) : може да се разделят, но съдбата винаги ги обединява, въпреки планините и препятствията. Дори пръстени и медальоните могат да бъдат свалени, може да са принудени да се разделят за известно време, но връзката между тях не може да бъде прекъсната от времето или какъвто и да е вид зло, и всяко ново изпитание я засилва и вкоренява чувствата ИМ по-дълбоко. И това ново изпитание ще разкрие още повече потенциала на силата на ТЯХНАТА любов. ❤️🩹♾️💙

П.С.: Никой не ми дава толкова емоция и вдъхновение, колкото хармонията, химията, искреното предаване на всички преживени емоции и перфектното взаимодействие на OzSin пред камерата. И въпреки трудния втори сезон, нито токсичността на феновете, нито типично вбесяващите обрати в сюжета и героите, нито алчността на продуцентите, нито безгрижието на екипа по продукция ще ме спрат да ги гледам и подкрепям. Те са истински и реалистични.
Asla vazgeçmem✊🏼♾️🌝